Който какъвто си го направи

31/01/2011Longanlon

---

Представата за възрастните хора в България е именно тази, чийто образ виждате на живо всеки ден по улиците, а и в собствените си баба и дядо. За съжаление, огромната част от възрастните хора у нас са трудноподвижни старци, чието основно занимание е да се оплакват от безбройните си болести…

Когато бях на 12, майка ми се омъжи за втори път и до сега помня първата си среща с новите баба и дядо. Отидохме им на гости и се бяха постарали – имаше печено агне, от което аз получих огромно парче в чинията, а за гарнитура имаше кюфтета. Аз обожавам агнешко, но моето парче беше много тлъсто, цялото в сланини и аз само го ровех с вилицата. По едно време бабата обаче се разтревожи – “Защо детето не яде? Не му харесва ли? Аз най-хубавото, най-тлъстото парче съм му избрала…“. Тази случка се запечата в паметта ми завинаги. За баба очевидно, най-вкусното и най-доброто е най-мазното. Милата, почина от сърце на шейсет и няколко години.

Високо кръвно, сърдечни болести, дископатия, шипове – това са болестите, които имат огромната част от пенсионерите в България. И това е е никак случайно – това са болестите на неправилното хранене и обездвижването. Страната ни е на първо място в ЕС по смъртност от заболявания на сърдечносъдовата система. Масово по-старото поколение у нас ядат много  сладко, мазно, пържено и солено – дори по селата, където би трябвало да се хранят уж с природно чисти продукти. Мас, сланина, баници, мекици… и разбира се, много, много домашно вино и ракия, които са, разбира се, най-добрите, елексир и т.н.

Което ме навежда на мита за българския столетник, който живее в планината, храни се с овче кисело мляко и пие по една домашна ракия всеки ден. Тоя мит е много популярен по медиите, които редовно ни сервират статии за такива старци, и много хора го вярват това, но истината е, че такива случаи са много редки. Продължителността на живота в България е… най-ниската в ЕС. Българските пенсионери са като цяло болни от хронични болести, дължащи се на неправилно хранене, и умират сравнително рано.

Такова им е мисленето

Ще кажете, живота е тежък, пенсионерите нямат пари, здравната система си е умряла в кожата. Но други държави с повече проблеми от нашата имат по-висока продължителност на живота.

Такъв е манталитета у нас просто, това се има за нормален живот – селските  хора бичат на двора като товарни животни до изнемога цял живот, градските си седят по канцеларийките. Вечер мазното и ракийката пред телевизора. Още преди да се пенсионираш си  вече с шкембе и затлъстял и почват болестите, на 60 вече сърцето “се обажда” сериозно и вземаш по една шепа хапчета и основното ти хоби става да ходиш по доктори и да се оплакваш на наборите и на който друг е в полезрението ти от всичките ти болежки, докато не грохнеш съвсем и не си заминеш от инфаркт или инсулт.

Спортът, разбира се, е нещо абсолютно немислимо. Спортът е за млади хора, ние сме стари, уморени, дай ни да присядваме по цял ден пред телевизора и да охкаме и пъшкаме. Не че ни мързи – ще блъскаме на двора или на работа, ще перем и домакинстваме докато се изгърбим, но никога, ама никога няма да спортуваме нищо. Ще си даваме половината пенсия за лекарства, но няма да спортуваме. Не е за нас това.

Каквото си го надробиш…

Така че, може да звучи малко безсърдечно, но аз изобщо не съчувствам на българските възрастни хора, за техните болести и болежки. Като видя някой дядо едва да се влачи по улицата или някоя дебела баба която не може да стане от седалката в трамвая, не ме напуска мисълта, че до известна степен сами са си виновни.  Който цял живот си е дробил сланина и мазни мръвки, тутманици и софри, вино и ракия, ще сърба последиците.

И ми се струва, че съзнанието за по-здравословен начин на живот и за загриженост за собственото здраве още от по-млада, та чак до късна възраст, е най-важната пенсионна и здравна реформа, която трябва да бъде направена.

#фитнес