Умилявам се от усилията…


… на тия, които осмислят живота си с това да напишат някоя простотия в блога ми с надеждата, че тя успява да стои час-два преди да я изтрия. Всъщност съвсем не е така: вижда я само този, който я е написал – никой друг от читателите 🙂

Тъй като тая есен закръглям…
Кучешки истории

Коментари

  1. Само още нещо искам да споделя, който трябва ще ме разбере:

    Оказа се, че мой добър приятел от годините ми във форума на GW, сисадмин от Банкя, е приятел (някой път ми се струва, че всички сисадмини се познават ебаси) с един от админите на airbites.bg

    Яко, а? 🙂

  2. airbites още ли има служители? Крайно съм изненадан 🙂

  3. ми не съм запознат в детайли с дейността на фирмата, ама предполагам трудностите в набирането на човешки ресурси не й пречат да има база данни с имената и адресите на клиентите си, а това е, което има значение в случая… 🙂

  4. Ами Мони беше много прав – простак си ти, ей! 🙂 Ще триел тоя мнения!

  5. Простак, при това с удоволствие 🙂

  6. Трябва да пуснеш един пост “бест оф” с най-гневните и лични коментари 🙂 извадено от контекста вече стават забавни

  7. Четеш ми мислите – всъщност планирам нещо такова. Някои са толкова умилителни, че си ги запазвам като картинки преди да ги изтрия 🙂

  8. не споменавай Уъркшопа, че ми става едно такова жално! 😉

  9. Ако работех в годините, през които Уършопа отиваше на зле от към рекламодатели, щях да накарам Шефа да рекламираме спринклерни инсталации там, само и само да не го закрият.

  10. Простотията е непоклатима.
    Ако някои хора влагаха толкова енергия в нещо смислено, каквато влагат в просташките си изблици, къде щяхме да сме…

  11. Умрем, колко е малък света, Петре, ще се окаже, че имаме общи познати бре 🙂
    Щото аз нали ся съм във фирмата, която погълна airbites.bg 🙂
    Интересно ся кои са сисадмините, дето познаваш 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета имат *