Произходът на религиите

16/12/2010Longanlon

---

В God Is Not Great попаднах на изключително любопитна информация, за която даже не подозирах – за тъй наречените карго-култове у примитивните народи в наши дни, които ни дават възможност да в реално време да наблюдаваме как нови религии се зараждат и се развиват, да видим на живо и да изучим корените на религията. И социализма…

Корените на старите религии са потънали  в дълбините на времето и историята, което им придава някаква привидна мистичност и кредабилност, свързана с “мъдростта на древните”.  Понякога обаче, ни се предоставя възможност да видим колко точно са били мъдри въпросните древни и да си направим съответните изводи.

В края на 19 в. по света все още има много неизследвани кътчета, места, на които не е стъпвал крака на цивилизован човек и племена, неподозиращи за съществуването на други хора, освен тях на света. Такива са жителите на малките острови Маланезия (Вануату, Папуа Нова Гвинея и Соломоновите острови) , които се намират между Австралия и Япония – те си живели мирно, ядяли се един друг, имали си своите окичени с пера и кости шамани и разбира се, свои си вярвания в духове на предци, богове на вятъра и други езотерични глупости, характерни за общо взето всички хора, ненатоварени с бремето на научното знание и критическото мислене.

С идването на европейски търговци и колонисти обаче, простичкия им свят се променил доста рязко – непознатите бели хора имали дрехи, инструменти, храна и животни – богатства, каквито туземците до сега даже не си били представяли, че може да съществуват. И цялото това благодатно карго (знам че знаете, ама cargo означава товар) идвало, както изглеждало, от корабите, пристигащи от океана. Това предизвикало коренна промяна на религиозните вярвания на местните жители.

Боговете на каргото

Естествено, подобна невиждана благодат не можело да идва от другаде, освен от самите богове, които я пращали на тези, които ги почитат – а белите хора очевидно почитали правилните богове и изпълнявали правилните ритуали, защото корабите с подаръци продължавали да пристигат на кейовете. Изводът бил прост – туземците решили да зарежат старите си богове и да започнат да почитат боговете на европейците. Как европейците почитат своите богове и получават подаръци? Чрез правилните ритуали – затова туземците започнали да строят… макети на кейове, пристанища и складове от тръстика и бамбук, с надеждата те също да привлекат кораби. Шамани изпълнявали важните роли на началник пристанище, докери и т.н.

Когато по времето на Втората световна война Австралия воюва усилено с Япония, същите острови се оказват с важно стратегическо значение за отбраната и на тях за изградени военни бази. Военните не контактуват с местното население, което няма никакви ресурси, заслужаващи интерес и общо взето военните бази са оградени, затворени и охранявани, но туземците виждат през оградата как самолетите кацат и докарват хора, стоки, храна. Можете да познаете какво следва нали?

Изсечените в джунглата “летища” и направените от бамбук “кули за управление на полети” с високи тръстикови антени, с които местното население се опитва да привлече божествени подаръци са отбелязани от много изследователи, а свещените ритуали на маршируване по подобие на войниците, с  дървени тояги вместо пушки на рамо (дори имат щикове!) са запазени и до сега като културна традиция.

По-късно, когато войната отминава и островите започват да се заселват с повече хора, понякога, обект на подобни култове са ставали и отделни личности – началника на летището, интенданта на склада и други, които  изглеждали като да са отговорни за “докарването на божествените подаръци от небето”.

Всичко това остава известно в антропологията под името карго-култ. То дава отлична представа за начина на зараждане на религиите при срещата на хората с нещо, което е толкова извън знанията, които притежават, че те даже не могат да започнат да го разбират. Нещо повече, то дава отлична представа и за някои съвременни политически процеси.

Мда, социализма

Придаването на определен почти божествен статус на отделни хора е добре познато отдавна и на езика на политическите науки се нарича “култ към личността” – вярата, че определен човек е нещо повече от човек, че знае и може неизмеримо повече от останалите хора, поради което заслужава да бъде вожд и повелител. Сталин и Хитлер ги знаете, но почти религиозното благоговение, с което много хора говореха преди изборите за Обама и Бойко Борисов ми напомня твърде подозрително на гореописаното.

Разбира се, култът към личността е резултат точно от същото, от което са резултат и религиите – за много хора, политиката, икономиката и изобщо държавното управление са толкова извън знанията, които притежават, че те даже не могат да започнат да ги разбират. За тях тези неща са някаква божествена мистика, в която всичко е възможно, а седящият начело на държавата може като бог да изсипва благодат върху тях – стига да изберат подходящия политически месия (както туземците са вярвали че е нужно само да построят правилния тръстиков кей или бамбуково “летище”).

Тези неуки хора, също като туземците, не разбират какво представлява икономическият просперитет и как се създават богатство и блага – те смятат, че за да получат просто трябва да поискат и затова си организират съответните ритуали – стачки, синдикати, протести, измислят си идеологии като “социална справедливост”, социализъм, комунизъм, класова борба и т.н. които по същество представляват просто вариация на туземското виждане, че ако викаш достатъчно силно, и хвърляш достатъчно много камъни и принесеш в жертва някои хора (“богатите”, “капиталистите”, “кулаците”), благата които заслужаваш ще се изсипят върху теб.

#карго култ#религия#социализъм