Излъганите ми надежди – новите Nightwish и Тарантино

01/10/2007Longanlon

Намират се съвсем не чак толкова много работи на тоя свят, които истински да ме радват. Поради тая причина аз силно страдам, когато нещо с тях се прецака.

Така страдам и сега, след като две от любимите ми неща на тая планета – Nightwish и Куентин Тарантино се изложиха като кифладжии с последните си произведения…

Имаше две произведения, на които възлагах много надежди в последните няколко месеца и на които тръпнех в очакване да се подложа (всъщност нещата са бая повече, ама само за две ще говоря): това бяха новия албум на Nightwish с новата вокалистка и новият филм на Трантино в съавторство с Родригез – Grindhouse. С търпението на мравояд устоях на изкушението на всякакви демо-та и TS рилийзи и миналата седмица успях да изтегля с добро качество албума и двата филма. И за мое съжаление – да ги изслушам и изгледам.

Искаме Таря!

Не знам дали Таря Турунен е имала някаква намеса в писането на песните на Nightwish или е ограничавала приноса си само в пеенето, но без нея групата просто нищо не струва. Не само, че новото момиченце изобщо не може да се сравнява като сила и плътност на гласа и като певчески умения с Таря, ами и новите песни са някакви отвратително безлични, неметълски, без хъс, без енергия… Не знам какво са си мислили останалите от групата – те отдавна имаха проблеми с Таря щото тя пееше и за странични проекти, чух, че и преди са я заплашвали да я изключат… ама така и не разбраха това, което аз заподозрях още тогава, когато прочетох за това, а и чух Таря да пее самостоятелно – тя е злато и без нея групата им е за никъде. Искаме Таря!

Искаме… абе и аз не знам какво искаме!

Честно да ви кажа, допреди 3 години изобщо не знаех кой е Куентин Тарантино. След като узнах, един по един намерих всичките му филми и ги изгледах – не ми отне много време, щото бяха само 5. От тях само Kill Bill и Криминале ми харесаха, но ми харесаха изключително много. Е, и Reservoir Dogs имаше свежи моменти (Ама защо аз да съм г-н Розов? Щот си педал, затва!), Джаки Браун също бе по своему забавен, но Ума Търман с катана или без направо ми взе акъла – винаги ми е била любимка. И като се имат пред вид другите култови проекти, в които Тарантино е участвал с протежето си Родригез (От здрач до зори, Десперадо, Син сити) аз много се надявах, че следващият им съвместен филм ще кърти мивки.

И той наистина изкърти мивките и цялата водопроводна инсталация заедно с тях – показа ми как двама отлични режисьори могат да сътворят такива говна, че да им се чуди човек дали не ги е хванала старческа сенилност на 40 (или 50, не знам точно). Death proof не беше нищо особено, но диалозите и актьорите ми харесаха – даже можеше да додрапа до хубав филм, ако не беше тъпата сцена на края, с оня измислен побой. Прехваленият по форумите Planet terror обаче е просто постна дрисня и нищо повече. В него няма нищо, ама абсолютно нищо – нито хубав екшън, нито напрежение, нито готин главен герой (когато си по-педераст от г-н Розов, даже татуировките не помагат), нито ефекти, готини актьори като Брус Уилис и стария шериф са пропилени за някакви епизодични роли… Ако филмът беше чист, кървав екшън, нещо като Кил Бил минус бойните изкуства и плюс зомбита, щеше да е перфектно – но не. Получило се е нещо гротескно и неядивно, нито интересно, нито страшно, нито гадно. Просто … никакво.

Много кът са напоследък както хубавата музика, така и хубавите филми. Кво ще се прави, не знам.

—————————————————————————————————–

Интересна статия, която вероятно си пропуснал:

За какъв дявол ни е акциз върху горивата?

 .