Големият брат те гледа

16/06/2008Longanlon

Тоя Европейски съюз почна вече много сериозно да ми лази по нервите, ама честно. Мине се не мине седмица и мъдрите евродепутати не се стърпяват да ни изумят с поредната тъпа идея, която се е пръкнала в очевидно празните им тикви.

Само се чудят още какви идиотски закони да приемат ебаси…

През този уикенд се нагледах на разни новини и новинки, които, за всеобща почуда може би, изобщо не са свързани нито с цесека, нито с европейското, че и изобщо с футбола, щото, за мое щастие, аз от футбол по никакъв начин не се интересувам. Една от тия новинки е, че Европейският парламент, с вселенската си мъдрост, подготвя някакво законодателство, което да въведе контрол върху блоговете – също както е в Китай.

Само на мене ли ми се струва, че ЕС прекалява?

Очевидно не. Ирландците отхвърлиха лисабонския договор – и как не, след като са най-бързо развиващата се страна в Европа, а безбройните безсмислени регулации на ЕС само ще я забавят и затруднят? То да беше само с блоговете, с мед да ги намажеш евродепутатите. Само че от тия 700 и не знам колко си души не всеки месец, ами всяка седмица даже излизат с нови и нови идеи как да регулират и контролират всичко в Европа. Както казва Иван Бедров:

Европейският съюз може и да е добро лекарство за България, но по принцип прекалява в стремежа си към държавен контрол върху всичко.

Да – ЕС се вживява в ролята на стражаря не само в България, ами по принцип, където няма нужда от това – измисля си какви ли не правила, само и само да има какво да контролира и ограничава. А уж ЕС започна като икономически свободен съюз, целта на който беше да се премахнат границите за хора и стоки и тази свобода да подпомогне както икономиката, така и обществото в Европа. Една благородна, правилна и предвещаваща успех на начинанието идея. Кога успяха да се обърнат нещата обаче аз така и не усетих – в момента ЕС е всичко друго, но не и свободен. За няколко години той успя да се превърне в това, което е сега – огромна, тромава и най-вече бюрократична структура, която очевидно си е поставила за цел абсолютния контрол върху всеки аспект от икономиката и живота.

Царете на лобизма

С увеличаването на размера на бюрокрацията, отговорността се размива и в момента ЕС се управлява… безотговорно. Никой всъщност не е отговорен за това, за което гласува и съответно гледа само собствения си интерес, поради което евродепутатите практически са станали абсолютни безгръбначни – навеждат се и дават да ги оноди анално всеки лобист с достатъчно пари. Всеизвестно е, че всякакви лобистки групи и групички могат да накарат някоя комисия в европейския парламент да предложи каквато и да е простотия и депутатите да я гласуват без даже да я прочетат.

Преференциално законодателство – субсидии за едни отрасли, а акцизи за други, в зависимост от това чии лобита са се оказали по-силни. Квоти за производство – чиновникът решава колко и какво да произвеждат държавите (как това се различава от СИВ ебаси?!?) – пак лобизмът играе. Единната ставка (при това висока) на акцизите на горивата – поради която цената на бензина у нас е почти два пъти по-висока отколкото в САЩ. Забрана кравите да се доят с ръце и окачествяването на това деяние като блудство (?!?). Акциз върху домашно произведения алкохол. Ще контролират блоговете. Опитват се да натискат новите членки на Съюза хем да не намаляват данъците, та да не привличат прекалено много инвестиции, хем пък не не им се ще работниците от тия страни да си търсят работа другаде из ЕС – сякаш не е очевадно, че ако в новите страни-членки има добра, бързо развиваща се икономика, хората ще си работят там, вместо да стават болногледачки и общаци в Испания и Англия.

Свобода и демокрация ли? Къде?

Мания за контрол на институция, ръководена от чиновници и бюрократи, безконтролно лобиране на всякакви кръгове, добило колосални размери, безхаберието на евродепутатите за каквото и да е, освен за собствените им джобове… Всичко това довежда само и единствено до множество законови абсурди – до такава степен, че повечето закони, приети от европейския парламент са не само вредни за европейската икономика и свобода, но понякога и откровено смешни.

Под вещото ръководство на Европейския парламент и законите му, Европа тотално изостави принципите за свобода, на базата на които бе създадена и все повече се превръща в тромава и безполезна, скърцаща, тежка и ръждясала бюрократична машина. Нещо повече, Европа става просто една социалистическа държава – система, която ние българите познаваме твърде добре от близкото си минало: с нейното централизирано управление, подчинено на чиновнически планове без връзка с икономическата реалност или желанията на гражданите, с гласуването на закони без предварителен обществен дебат и одобрение, с нейната мания за тотален контрол върху всеки аспект от икономиката и живота на хората.