Девически колеж



За българското висше образование може да се каже много и все ще е малко. От една страна у нас то е почти изцяло контролирано от държавата, от друга – България е една от държавите с най-много висшисти на глава от населението, от трета пък – всички знаете колко фалшиви университетчета се навъдиха напоследък и колко е лесно да си купиш диплома.

Аз няма да кажа, че частните университети са по-добри от държавните, нито ще кажа, че университетските традиции у нас съвсем не са това, което би трябвало да бъдат. Просто ще цитирам няколко пасажа, малко фактология и ще ви оставя сами да прецените кой университет е по-вероятно да произвежда качествени специалисти…

Брин Мор е престижен девически колеж в Пенсилвания, основан през 1885. Обучението там струва около 32 500 (тридесет и две хиляди и петстотин) долара на година или сто и осем пъти повече от това в Софийския Университет. Тази такса не е сред най-високите за университет в САЩ.

Според легендата, в Брин Мор се отглеждат такива огнени феминистки, в сравнение с които Маргарита Михнева е най-смирената жена на света. Говорил съм с такава феминистка. Усещането не беше приятно.

Това са откъси от описанията на общите правила на университета, както и на предметите “Въведение в компютърните науки“, “Структури от данни” и “Компютърни рискове“, достъпни в интернет. Всеки предмет си има отделен преподавател, който е написал инструкциите за него. Целта на настоящия превод е да даде представа как стоят нещата в американските университети. Запазена е оригиналната капитализация на отделни думи, удебеленият шрифт е мой.


Присъствие на лекции:

Присъствието на лекции е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО — ако трябва да пропуснете лекция, изпратете кратко писмо на преподавателя си, упоменавайки причината за отсъствието. Ако сте пропуснали лекция, вземете копие от записките на един (или повече) от вашите колеги, защото те може да имат отношение към бъдещи дискусии… . Преподавателят може да притежава допълнителни екземпляри от материалите, раздавани при всяка лекция, така че първо попитайте (за да нямате разходи за фотокопиране и за да пестите хартия!).

НЕОБХОДИМО е посещение и участие във ВСИЧКИ допълнителни занятия, и това е голяма част от вашата оценка. Пропускането на занятие се наказва с намаление на оценката от 1%, т.е. ако пропуснете 15 знятия и сте перфектен по отношение на работата (което е малко вероятно), оценката ви ще падне под 3.0 [по скала от 4.0 до 0.0] . Лекциите започват с влизането на преподавателя в класната стая – ако стигнете там след него, ще бъдете броени за отсъстващи.

Подготовка:

“Студентите са задължени да проверяват често страницата на всеки предмет, който учат в сайта на университета, за да се запознават с новините, литературата, заданията и друга информация.

Учебникът по всеки предмет се състои от 20 глави, така че, по принцип, ще бъдат обхващани по 2 глави всяка седмица (една глава на лекция), въпреки че някои глави може да изискват допълнително лекционно време. От студентите се очаква да прочетат зададения материал от учебника ПРЕДИ идване на лекцията, и задължително преди следващата, за да могат да задават и отговарят на въпроси върху материала и да участват в дискусията. Преподавятелят си запазва правото да дава тестове или изпити, и ще вземе техните резултати пред вид при оценяването ако изглежда, че студентите пристигат неподготвени за лекция – за да предотвратите това всички трябва да четете учебника и да бъдете готови да споделите мислите си.

Изпити:

Изпитите ще се фокусират върху материала, разискван на лекциите, но може да включват въпроси, имащи отношение към зададените глави от учебника, както и други материали и домашни работи. Тестовете се състоят типично от (около) 10 задачи, за кратък отговор, изискващи разбиране на терминологията и концепциите, обхванати от курса, с демонстрация на способност за прилагане на научените похвати. Крайният изпит ще бъде базиран на втората половина на курса, като се очакват солидни знания по първата част.

… Изпитите ще се провеждат при отворен учебник и записки на студента …

Всяко задание ще получи оценка, а в края на семестъра ще бъдат изчислени окончателните оценки като предеглено средно-аритметично от всички оценки според следните тегла: Домашни работи (6 бр. по 8% всяка) – 48%, Изпит в края на първия семестър -20%, Краен изпит – 25%, Участие в клас и присъствие – 7%. По преценка на преподавателя може да се приложи преизчисление на оценките според представянето на целия клас.

Преподавателите:

Определени са приемни часове, когато преподавятелят ще може да се среща със студенти, или по обявен график или при предварителна молба за среща. Може да получите помощ по учебния материал от лабораторен сътрудник, но преподавателят е меродавен по всяка информация, свързана с предмета. Студентите могат да изпращат писма на преподавателя и времето за отговор е 24 часа.

Преподавателят приветства мнение от студентите, изразено лично пред него (не по време на лекциите) или чрез електронна поща по отношение на скоростта на курса, стила на преподаване, заданията и изпитите, като се очаква тази комуникация да бъде учтива и с уважение. При никакви обстоятелства частен разговор с преподавателя по отношение на предмета няма да бъде използван срещу студента при оценяването.

Последно:

Кодът на честта на Брин Мор е в сила във всяко отношение и е СТРИКТНО ПРИЛАГАН.

———————————————–

Автор на статията е Филип Стоев, дипломант от Американския колеж и настоящ фрийланс програмист, който преди публикуваше яко интересни неща в личната си страница, ама през последните години се поизгуби от хоризонта. Кво става с тебе бе Фил, обаждай се…

Коментарите за традициите и правилата в този колеж и в нашите университети, както всеки път, оставям на вас.

Обичам петролопровода в Бургас!
Предимството да си ЖИВОТНО

Коментари

  1. Даниел Панев
    11/02/2008 - 10:04

    Ами… виж – у нас, а и не само у нас, явно, битува една леко погрешна представа за университетското образование.
    Докато училищното образование е задължително и там виждам малко повече смисъл от подобни мерки то университетското е ПО ИЗБОР. Т.е. предполага се, че си осъзнал необходимостта си от такова образование, избрал си си подходящата специалност и с желание ходиш на лекции и упражнения, занимаваш се сам допълнително и т.н. и т.н. Поне това е идеята.
    За съжаление младежта сме (или по-скоро сте, че вече май не се числя към нея) на принципа “на работата – лекото, на баницата – мекото”. Пък и огромната част от студентите изобщо си нямат представа какво търсят в съответния университет, не научават нищо и непрекъснато хленчат, че образователната система е остаряла, не ги учи на нищо практическо, преподава се само вехта материя и т.н. и т.н. А те просто чакат да дойде професора, да им налее с една фуния през лявото ухо учебника и с това да се приключи. Е не става.

  2. Ами наистина не става – не и когато и професорите у нас смятат, че просто трябва налеят с фунията и искат да чуят на изпита само това, което те лично са написали в учебника и нищо друго.

  3. Гергана Берберска
    11/02/2008 - 10:41

    Ами и двамата имате валидни гледни точки. Има професори които искат да чуят своите си реплики. Но аз като бивша и настояща студентка съм потресена и от множеството студенти които са на принципа: “Бе аз да препиша за 3-ка, то на кой ли ще му трябва т’ва.”
    При това подобни разсъждения битуват дори когато учиш платено. За мен човек за да троши едни пари за учене, трябва да иска да се научи на нещо… Ама хората били на принциа: “Хвърлям тук едни пари и те ще ми хвърлят една диплома и готово.”

  4. Таксата в СУ ми е 1711 лева на година, което прави 25 пъти разлика, не 108.

  5. Dzver, преводът е от 2002 година 🙂 Филип го беше поместил в личния си сайт, а аз си го бях копирал. За съжаление той вече е махнал тия неща и е направил сайта си изцяло свое портфолио, а аз смятам, че са ценни, затова слагам някои от тях тук.

  6. Положението с образованието в България е такова,защото тук, все още, доброто образование,дипломата и способностите ти не ти гарантират по-добра работа,повече пари и повече респект.

  7. Светла
    11/02/2008 - 12:15

    Не бъркате ли колеж с университет? Колеж е нещо като специална гимназия и в никакъв случай не е университет. Гимназистите са пубери и трябва да се държат в строгост и послушание, за да не се отплесват – това оправдава редицата зверовити правила в описания колеж. А университетският студент е голям човек и не подобава да го третираш като пубер. Лично аз в работата си като университетски преподавател винаги изхождам от две презумпции: (1) пред мен има зрял мотивиран човек, дошъл и избрал ме, за да го науча на каквото знам; (2) изпита по съответния предмет аз вече съм си го взела, така че, колеги, вашият изпит си е ваш проблем, не мой. Срещу което правя всичко, което мога, за да преподавам максимално добре. И не се оплаквам – във всеки курс, във всяка група, на които съм преподавала, е имало поне един студент, заради когото си струвало усилието.

  8. Светла, най-общо в САЩ колеж се нарича това, което е колеж+университет при нас. Той е две, три или четири годишна форма на обучение, което дава степен специалист, бакалавър и магистър. Може да се учи допълнително най-много за доктор.

    Университет наричат институциите, които освен с обучение се занимават с изследователска и научна дейност. В тях разбира се също може да се следва за бакалавър, но те дават и най-високите научни степени.

  9. Ами да ти кажа моята гледна точка.
    Малко предварителна информация: учил съм в България бакалавърска степен и в щатите – магистърска. Общо – четири университета, един в България и три в чужбина.

    Всичко, което е описано в текста, е точно така.
    Няма смисъл да го преповтарям.

    Хората там учат. Кратко и ясно. Преподавателите преподават – не диктуват, а преподават.
    Имал съм изпити, в които препоодавателят излиза и никой не ни “пази”. На никого и през ум не му минава да извади пищов или да тръгне да гледа от другарчето.
    Имал съм изпити, които в България е трудно да бъдат проумени – “take home” изпит – носиш си го вкъщи, работиш една седмица, без да се консултираш с никого и го предаваш.
    Open book – учебникът е разрешен, компютърът е разрешен.
    Изпит по финанси – разрешено (по-скоро задължително) беше ползването на лаптопа и на ВСИЧКО, което си решил да сложиш в него. Единственото ограничение беше да не се излиза онлайн. Имало е прецеденти, когато професорът слага някой в коридора, който “снифи” трафика за “преписвачи”.
    И последно – ако хванят някого, че преписва – а има хиляди начини това да стане, той изхвърча от унвиерситета, независимо от факта, че си плаща около $10к на семестър. Не подлежи на обсъждане, няма “втори шанс”, “последно предупреждение” и т.н. Просто изхвърча.

    И като обобщение – висшето образование, което получих в България, беше недоразумение (една огромна празна дупка от четири години). В чужбина оцелях благодарение на добрата основа от гимназията ми и на факта, че спях по 3-4 часа на денонощие в продължение на месеци…

    Моите колеги си позволяваха да спят по 6-7 часа. В общи линии беше една месомелачка, в която учиш, подготвяш проекти, работиш с колеги, ходиш на лекции и т.н. по около 18 часа в денонощието. Имахме достъп до университета и до библиотеката денонощно.

  10. Много добре. Такъв режим не е за моят мързелив дух, но е мястото, където примерно бих искала да учат децата ми, за да не лентяйстват и да извлекат максимума от обучението, за което аз бих плащала.

  11. missby, всъщност този режим е точно за твоя (и моя) мързелив дух, защото те кара да учиш 🙂

  12. А, бля, прецакала съм си името. Това съм аз, Бу!
    Срамота е моят мързел да не бъде свързван с мен.
    Лонганлон, подозирам, че въпреки всичките ми старания щях да изхвърча оттам до максимум 3 месеца.

  13. Маркуча
    11/02/2008 - 13:28

    С мъка отбелязвам, че заглавието е заблуждаващо. Всъщност може и не е. Просто чуя ли “девически колеж” си представям подивели от мерак девственици, за които учебникът по биология е една изпълнена с еротизъм книга, а сестра Мария и сестра Клара ги пазят със сопа, та да не загубят най-милото си. А тук – феминистки разни. Чувствам се като излъган избирател 🙂

  14. Да зема и аз да си кажа мнението. Имаше няколко коментара че студентите се оплаквали че не се преподава нищо свързано с действителността – еми така си е няма какво да си кривим душата. Завършил съм Информатика (бакалавър и магистър) 6години загубено време. Ако небяха десетките книги с цена 40лв +, които естествено купувах защото това което ми преподаваха беше едно голямо нищо, в момента щях да съм продавач в някой магазин за компютри или по лошо – безработен. Преподаваха ни C/C++ като стандарта на езика беше от 90те години а бяхме 2002. За уеб програмиране и GUI неможеше да става въпрос – DOS до скъсване. Обясняваха ни колко модерен бил C и как всичко се пишело на него докато в цял свят работеха на Java и .Net. Да аз бях от тези които правеха скандали с преподавателите че това което преподават е остаряло – но никой не ме чуваше. Пред мен стоеше някъв галфон на 50години+ който е програмирал с динозаврите и ше ми говори той за текущото развитие на технологиите. 99% от преподавателите научават нещо в малдините си и го преподават до пенсия – тъжно но истина.
    Изтърпях (как обаче не ми го побира главата в момента) до завършването си и реших че ще променя нещата. Имаше свободно място за асистент към Катедра Информатика, на хонорар естествено, и веднага си подадох документите. За 2 дни и вече бях x. ас. Шоргов. Дадоха ми предметите: Обща информатика, Операционни системи и Програмиране под Linux. И какво си мислите че стана – еми професорите ми дадоха некви лисчета с лекции и ми викат: – Е това ше преподаваме. Чета аз и се чудя дали да плача или да се смея. Напуснах след 5 месеца. Естествено не промених нищо. Дори и когато се опитвах да обясня технология която в момента е актуална – всички студенти в един глас ми отговаряха – Мани ги тия простотии дай да ходим да пием по бира :).
    Висше образование – ха ха ха – такова животно в българия няма. За да се оправят нещата решението е просто. Принципът на фунията: Който иска да учи се записва без изпит без каквото и да било плаща 1000Евро+ и всеки семестър му се прави контрол. Отсъстваш от лекции – изхвърчаш. Успехът ти е под минималния за дисциплината – изхвърчаш, щото я си представете да ви оперира доктор завършил с 3,5 медицина 🙂
    Да зема да удара края че ного се разширих ше ви стане тъпо.
    А и извинявам се за правописа – все пак съм програмист 🙂

  15. Хората се увеличават все по-бързо, нуждата от голяма бройка тесни специалисти не толкова. Месомелачката ще бъде все по-страшна, резултатът ще си струва все повече…. може би.

    Аз щях да отпадна за седмица при условия като описаните от CID.

  16. Всъщност с напредване на науката и технологиите нуждата от тесни специалисти все повече се увеличава.

  17. Нормално е хората да са тесни специалисти, а не човекът-оркестър. В тази връзка винаги ме е удивявало конкретно за моята професия – тук се учи от всичко по малко, сбирщайн, в резултат – точно се получава, че човек се опитва просто да отмахне пет за четири каквото има там, без да вниква в същината. И това е нормално – каквото и да си говорим, строителната механика я учих дълго и упорито (защото наистина не я разбирах), изпитите взех едва-едва – и това за какво? Никога няма да ми потрябва реално. Наистина.
    Същото е дори с приемните изпити – тук се търси математика и точен рисунък. И какво, ако умея да смятам и да рисувам академично? Нима това ще ми позволи да правя читава архитектура?
    Разликата направих, като кандидатствах в Англия – никой не му дремеше дали разбирам от математика или какви са ми текущите оценки. Поискаха ми портфолио с творби. И само и единствено по тях ме оцениха.
    Та в крайна сметка (логорея) – нормално е да има тесни специалисти. Времето на хората, разбиращи от всичко, отдавна свърши. По-добре тесен специалист по лява гайка, но добър специалист, нежели калпав средно разбиращ от гайки, винтове и нитове.

  18. “Девически колеж” ми звучи като място, в което Бъфи, убийцата на вампири ходи да трепе зомбита…

    Всъщност нямам наблюдения върху американското образование, но помня, че когато систъра кандидатстваще я искаха в няколко колежа и най-редовно си говорех с разни мацки и лелки на аглийски. За съжаление систъра не искаше да ходи в девически и замина за някакъв друг, в който и скъсваха задника от учене, понеже тя друго освен А-та не може да има.

  19. coprophagus
    11/02/2008 - 18:26

    към коментара на Shorgov ми се ще да добавя само, че и медицината като специалност е фрашкана с подобни остарели методи, похвати и прочие. Нещата мойе да не се движат със същата скорост както в информатиката, но пак си се движат бая бързичко и някой преподаватели не могат да насмогнат ама то винаги е било така просто трябва да се дава мако повече път на младите и пробивните, а не да се процедира по схемата : главен асистент>доктор>доцент др.>професор др. …

    П.С. само ще спомена, че на практичния ми изпит по оперативна хирургия освен превръзка на копито (ветеринарна медицина уча) ми се падна и пране на конци. Както може би се сещате не бях чел методите за пране на конци защото не мисля да пера някога хирургически конци, просто няма смисъл, все пак се продават стерилни такива с вдяната фабрично атравматична игла… Схващате ми мисълта.

  20. образованието не се дава, то се взима. 🙂

    ама проклет да бъда, ако искам да взема това, дето предлагат у нас. 🙂

    а за ‘западния’ тертип на образование – ами и аз се тествах преди години, не ставам просто. в Германия е същото като описаното, нон-стоп в библиотеката да дълбаеш като гламав. сигурно ако имаш право да бачкаш нормално (като жител на държавата) и/или имаш родители от съответната държава, които да удрят по едно рамо с кинтите – сигурно ще стане. ама иначе изпадаш в чуденката ‘сега да бачкам ли, за да не тежа на врата на нашите, или да уча, знаейки, че майка ми и баща ми тънат в мизерия, за да мога аз да си вея гъ….ъъъ уча де, уча’ В това е въпроса 🙂

    освен това, като почитател на мотото ‘work smart, not hard’, не мога да проумея какъв човек трябва да си, че да прекарваш по 18 часа в денонощие в учене. 🙂

  21. Образованието куца и това е ясно. Даже не куца ами направо се влачи с два отрязани крака. Каквото и да учиш когато и да го завършиш оставаш студент цял живот. Дори сега като се прибера вкъщи сядам пред компютъра и чета статии и книги (pdf естествено щото са без пари 🙂 ). Дали ще го правя по собствено желание, дали защото някой ме кара да го правя или от страх да не изхвърча от университета за който плащам 10000$ или евро ако щете, аз ще продължавам да го правя. Щелта е както се казва да си на гребена на вълната – тесен специалист в своята област. Идеята на повечето студенти обаче е: – Аз веднъж да завърша па мама и тате имат познати ше ме шибнат в некое министерство да кова закони и да управлявам. Типичен пример Явор Колев – толкова неграмотно и идиотски мислещо същество не би могъл да измисли дори Дъглас Адъмс. Ама да не го оплювам ного щото може да ми цъфне на вратата и да ми конфискува монитора като веществено доказателство че дърпам разни торенти 🙂
    Е мамка му аз прекарвам 18 часа в учене – защото докато работя уча докато чета книга пак уча дори когато ходя на тоалетна пак уча. Така като се замисля май нещо в дествителност не ми е наред 🙂

  22. Скъпо е наистина образованието в САЩ, но и много лесно се вземат кредити за студентстване. Банките прекрасно са си направили сметката, че ако изкараш висшето, после ще имаш пари да си платиш заема и колкото по-скъпо е това висше, толкова повече пари ще печелиш после.

  23. Напълно споделям написаното от ЦИД.

    Описаната от Филип Стоев програма и правила не е валидна само за Брин Мор, а за всеки уважаващ себе си колеж/университет в САЩ, независимо дали частен или държавен, дали девически или какъвто и да било. Тези условия при които започва всеки учебен курс не са за да се държи в подчинение студента, а за да може да се води продуктивен учебен процес. Защото просто американската образователна система се базира не на диктуване на лекции и еднократно устно препитване-преразказване на зазубреното в края на семестъра (при което никой преподавател не се лъже, че студентът системно дори е поглеждал лекциите си през семестъра), а ежедневна дискусия и самостоятелна работа, при която студентите са двигателят, а не преподавателят четящ от листа. За да стане възможно това студентите трябва да присъстват всеки път, да са прочели материала си за да са готови да го обсъждат, да сравняват, да мислят критически, да го прилагат в казуси – и прочее разнообразни подходи в зависимост от областта. Повярвай ми Светла (като на преподавател в САЩ, познал на свой гръб и българската система), знанията придобити по този начин са неимоверно по-значителни и истински. Крайният резултат е самостоятелно мислене, умение да се намери необходимата информация която в момента нямаме и… всичко останало, което българското висше образование не дава. Но най-важното, да успокоя самоопределящите се като мързеливци… 🙂 Ученето при такава система е просто удоволствие, а не тегоба дори за най-големите “мързеливци” 🙂 особено когато виждаш, че професорът уважава мнението ти, което наистина търси, може да отговори “не знам” на студентски въпрос и съвсем не се стреми да затапи студентите, защото самочувствието му не се гради на студентското “невежество” нито четкане колко е велик.

    Предлагам на Светла да си помисли защо изпитите са с “отворен учебник” – как и защо е възможно това да функционира.

    Маркуч, това което си мислиш за девическите колежи е дошло от разни френски филми от 70те години 🙂 и се отнася за манастирските училища. Общо взето девическите колежи в САЩ са измежду най-престижните и най-сериозните по отношение на ученето и съвсем не са религиозни. Но философията на девическото колежуване в САЩ е отделна дълга тема и не искам да прекалявам 🙂

  24. О, определено – девическите колежи в САЩ нямат нищо общо с религията. Дори напротив, общо взето всички са продукт на либерални, демократски идеи, които в САЩ са точно на срещуположния полюс на консервативната републиканска религиозност.

  25. Искам да се запиша там….
    Звучи ми като интересно място. 😉

  26. Маркуча
    11/02/2008 - 20:59

    Мда, явно съм си мислел за католически колеж. А френските филми от едно време са ми слабост 🙂

  27. за всичко съм съгласен, ама с ей това:

    “… Крайният резултат е самостоятелно мислене….”

    не съм. 🙂

  28. Явно това е било нещо хубаво в образованието ми на ветеринарен лекар – много от преподавателите правеха проверка на лекциите, позволените отсъствия на упражнения за семестър бяха 1, максимум 2.Дори и те се отработваха в свободното време на асистента.
    За оценките не съм съгласен-азсъм завършил с около 4,50 , но помня много неша от следването си.много от зъбрачите забравяха материала преди да излязат от залата на изпита!

  29. Неуловима
    11/02/2008 - 21:38

    Така зададен текстът звучи много разумно и логично. Част от правилата в различни комбинации ги има и тук:
    – използване на учебник и записки по време на изпит – веднъж ни го позволиха. С нищо не помогна, просто защото не може да се реши задача от “Съпротивление на материалите”, ако не си се занимавал преди това. Така че използването на учебник не е голяма кирия.
    – задължително присъствие на лекции – е при нас е на 50% на лекции и 100% на упражнения. Според зависи от лектора може да стане и 100% лекции. На който му се налага да отсъства си взема медицинска бележка, а ако на края на семестъра се окаже, че повече е отсъствал, отколкото присъствал, пише реалистично обяснение под формата на молба за служебна заверка…не винаги се одобряват. Всъщност много рядко се случва.
    – предварително прочитане на материала – ами принципно преди упражнения ТРЯБВА да знаеш за какво става въпрос. Това се проверява. По някои дисциплини не може да бъдеш допуснат до упражнение, ако не си чел. (А сега погледни горе какво написах за присъствията и какво се случва, ако не ги събереш 🙂 )
    – Не всеки държи да му рецитираш учебника. По-точно досега само един го е изисквал. Повечето дават литературата в началото на семестъра и казват кое го има в библиотеката, за да си го ксерокопираме.

    Но за сметка на това:
    – абсурд е да намериш лектор в кабинета му във времето, определено за консултации. Да не говорим пък за отвори на писма и e-mail-и, особено пък в срок от 24 часа. Пълен абсурд!
    – частен разговор не може да бъде използван при оценяването?! Хайде де!
    – може да се закъснява спокойно. Това в повечето случаи дори не се прави на проблем, стига да влезеш безшумно.
    – никой не счита за необходимо да ти каже, ако му се наложи да отсъства. Съответно ти в понеделник се вдигаш в 6:00 сутринта с идеята да си на лекции в 8:00 в другия край на греда. Отиваш и няма никой, а ти или нямаш нищо друго по програма, или имаш, но след 2 часа.

    Чудя се обаче защо си мислите, че с предварителен прочит и дискусия от 1 час, знанията ще са по-задълбочени и трайни, отколкото с едно учене през сесията или на 2 пъти през семестъра. Аз ако съм маймуна и помня по 2 часа, на следващия ден пак ще съм забравила какво е било вчера. Просто си мисля. Някакво тъпо е да плащаш, за да учиш, а да се отнасят с теб като с някакво говедо, дето едва ли не само се чуди как да се скатае. И на всяко упражнение да ни броят като овце – обидно е!

  30. >”Чудя се обаче защо си мислите, че с предварителен прочит и дискусия от 1 час, знанията ще са по-задълбочени и трайни, отколкото с едно учене през сесията или на 2 пъти през семестъра.”

    Защото материалът е свързан, и при това четене и дискусии на практика се учи през целия семестър. Не може да си “в час” с материала за днесв, ако не си разбрал вчерашния и не можеш да го ползваш. А при ученето само през сесиите се получава ефектът на “тоалетното казанче”/

  31. Неулови… Мисля, че работата не е в техническите разлики между тук и там, а в принципа. Учебникът може да е отворен, за да помага с иеобходимата информация на тези, които вече знаят как да я използват. Но между другото, и в учебниците има голяма разлика. Няма да се хващам за техническите подробности. Но когато казваш, че не всеки преподавател в България държи да му се рецитира учебника, това може да е така (особено ако няма учебник…), но на негово място идва друг набор от четива (литературата) които трябва да се рецитира. Принципът е същият: възпроизвеждане на прочетеното. Това важи за всички хуманитарни специалности в България и ако има изключения, те са си точно изключения. За този тип учене може запаметяването да е по-ефикасно ако е един път, на края на семестъра, но тогава що за знание е това, което си заслужава да се помни 2 часа? За типа учене в американската система този начин на изпитване не е никак функционален. Съвсем не става въпрос просто за прочит и дискусия, а много други неща (вж. горния ми коментар).

    Не мисля, че изискването за присъствие в клас е третиране на студента като скатаващо се добиче (а нали казваш, че сега и в България се държи на това). Но просто при положение, че огромна част от оценката се съставлява от приноса, който студентът дава в дискусията или работата по групи, когато отсъства този принос е нулев и оценката е съответна.

    ТЛ, хубаво не си съгласен, ама не знам какво да ти кажа 🙂

  32. RAZMISLI, това, което описваш в първия си коментар твърде силно ми напомня любимия ми ТУ-София, бъркам ли?
    Ако съм права не знам кой курс си, но тези изисквания в моята специалност бяха до 3 курс и после изведнъж критериите рязко паднаха. В момента се шири масово преписвачество и не виждам някой от преподавателите да се опитва да се опитва дори да го ограничи… което май е добре? Щом се преписва на изпит, следователно не се късат масово студенти с цел корупция. Но определено убива всякакви амбиции да се изкарват изпитите с четене на 300 страници учебник.

  33. Всяка прилика с ТУ е случайна 🙂
    Нямам поглед върху ТУ, само събрата му СУ и някои подобни нему.
    Но всъщност в първия коментар само дадох повече детайли по повод американското образование, в сравнение с българското.

  34. Ау, грешка, обърках човека!
    Изискванията, които е описала НЕУЛОВИМА за 100% присъствие на упражненията и т.н. са типичните за ТУ. Само са пропуснати безумните по някой предмети протоколи, безсмислените упражнения, в които те карат да набираш 40 минути код и накрая асистента те зарадва, че поради някаква си причина тази програма и без това не може да тръгне на компютъра в лабораторията и няма как да я тестваш какво прави 🙂

  35. Хайде сега – друг ни бил виновен. Смея да твърдя, че ТУ-Сф е (бил) един добър университет. Като студент никога не си давах много зор да ходя на лекции (а бяха задължителни) , ходех на упражнения (ако не бяха рано сутрин) и т.н.

    Става въпрос за периода около 1990-95. Който е имал желанието да научи нещо – научил е. Който пък няма желание и ходи само за тапията – ами от такива хора инженери не става, а дори са и опасни.

    По отношение на новите динамични технолигии – ами няма начин да се преподава последия писък на технологията. А и не това е целта на висшето образование. Целта му е да изгради навици за самообучение. Университета просто трябва да осигурява среда за обучение и развитие (за желаещите). Лошото, е че наистина желаещите да учат са около 2-3 човека от цял курс. Останалите са там заради *тапията* 🙂

    Така, че университетите ни не са лоши, 90% от учещите в тях нямат идея защо са там.

    Стана малко дълго, сори 🙂

  36. Неуловима
    12/02/2008 - 00:48

    @Enea всъщност и протоколи пиша и трябва да те уверя, че съвсем не са безумно нещо. Даже виждам в тях по-голям смисъл от дискусиите. Ще се аргументирам – в една дискусия обикновено участие вземат между 3 и 5 души, а останалата част от групата спи. Докато протоколите всеки си ги пише сам и изискват мислене. Ама дори и да препишеш протокол, пак все го прочиташ и разбираш за какво става въпрос. Това е една много добре синтезирана тема.

    @Razmisli Явно не съм успяла да обясня и за четенето – аз така или иначе съм принудена да чета от лекциите преди всяко упражнение, първо, за да мога да си проведа нормално лабораторното и от тук второ, за да си напиша протокола по-късно, защото ако 1) не е изпълнено, няма как да свърша и 2. Упражнение се прави веднъж (Защо въобще го казвам!?).А непредаден протокол до края на семестъра означава липса на заверка, т.е. не мога да се явя на изпит. Значи аз просто няма как да изклинча от задължението “четене”.

    Всъщност ако ще си говорим за комунистически похвати за задържане на интерес към материала в студентите, държа да отбележа, че заверките са запазени не само при нас :), точковата система на оценяване пак не е само при нас, протоколи също не се пишат само при нас и условието за присъствие на лекции и упражнения пак не са само при нас. Не знам защо така, но много бързо сте го отписали българското образование. В крайна сметка никой не е длъжен да мотивира някого, който няма желание да учи. Всеки е дошъл в университета доброволно. От друга страна, струва ми се, никой работодател не е длъжен да задържи при себе си човек, който не му върши работа, ако това е нещото, което ви притеснява.

    И все пак, ако американското образование е толкова велико, защо привличат специалисти от Източна Европа? Наистина си мисля, че част от хората, които коментират тук, говорят на принципа “дъщерята на един приятел на комшията учи у Америката и той каза…”. Може и да греша.

  37. Светла
    12/02/2008 - 06:51

    @RAZMISLI

    Какво да му мисля, че аз го знам. Завършила съм Московския държавен университет – отдавна беше това, сега не знам как е там. Приета бях на общо основание (27,3 кандидати за 1 място)след 5 (пет) конкурсни изпита. Следвала съм 10 семестъра, имам 71 (седемдесет и една) оценки в приложението към дипломата. При завършването си имах три излезли от печат научни публикации. Учехме по 8-10 аудиторни часа 6 дена в седмицата (това беше толкова отдавна, че в образованието съботата още не беше почивен ден). По 3/4 от предметите освен лекции имахме практически занятия и/или семинари. Пишехме между 6 и 12 контролни на семестър по всеки предмет. Поне по половината предмети всяка седмица пишехме есе или методичен разбор по зададена тема, различна за всеки студент (т. нар. 100 думи – ама точно 100, а нямахме компютри да ни броят думите, представете си го сега чисто технологично). Имахме постоянно достъп до повечето преподаватели. Имахме библиотеки, по-богати от пещерата на Али Баба (за жалост, не беше позволено да оставаш в библиотеката през нощта между 12 и 6 ч.) По около половината предмети програмата и учебното съдържание се пренаписваше всяко лято в съответствие с най-новите постижения на съответния дял от науката. Имала съм например в конспекта за изпит през януари въпрос по статия, излязла пред октомври. Присъствието на лекции не беше задължително, но в залата на седящите места с безусловно предимство се настаняваха студентите, за които се чете този курс, а “публиката”, както я наричаха, стоеше права или сядаха да слушат по стъпалата. На лекциите имахме квестори, които брояха студентите – не за да преследват отсъстващите, а за да подават на преподавателите и университетските власти сведение за интереса към даден предмет. Сменяли са ни преподавател, защото за 3 поредни лекции е имал под 30% посещение. Поне по 2/3 от предметите по време на изпит сме разполагали с всичката препоръчана литература, даже ако при дискусията с преподавателя ти потрябва справка и ти я направиш грамотно, се оценяваше много високо. Най-малко половината от преподавателите намираха повод и начин да ни кажат: “Колеги, човешката глава служи за мислене, а за помнене служат разни помощни средства – справочници, каталози и прочия.” Освен това работех, за да се издържам – като нощна сестра в болница, давах по десетина дужурства на месец. Но стига съм се хвалила…

    Когато се върнах тук и се сблъсках с българската метода за преподаване във висше училище, преживях истински шок. И досега не мога да спра да се дивя и да се тормозя как е възможно това – буквално да пропиляват най-ценните години от живота на студентите. И всичките тези много години се стремя поне по своите предмети да доближа нещата колкото може повече до начина, по който аз съм обучавана в университета. Някой път успявам повече, друг път – по-малко, но не съм спряла да опитвам. И борбата със “системата” ми е коствала винаги значително повече усилия, отколкото постоянно да се поддържам на нивото на науката си.

    При все това продължавам да смятам, че “задължителните” и “наказателните” похвати в университетското обучение са нелепи по отношение на студентите (виж, ако можеха да се въведат по отношение на преподавателите, това е съвсем друго нещо). Но студентите трябва да са мотивирани да се учат, да “вземат” образованието си, както казва TL_ – това е първата предпоставка за всичко останало.

  38. Не мисля, че някой ни порпилява годините. Сами си го правим – никой не ни кара да преписваме, да сатваме късно или да пием. То си е наше решение и съм убедена, че който иска, може да нау чи много и тук. Особено тук. Имам предмети, по които не бих си купила учебник, защото смятам преподавателя за досаттъчно начетен, естествено имам и предмети, които считам за излишни и ако до няколко седмици от началото съответният асистент или елктор не ми аргументира ползата, просто го остаявм в графата “неща, с които ще се приспивам през сесията”. Един мой познат завърши първенеце на ФМИ-Пловдив. Съвсем случайно веднъж му споменах колко лесни неща учим по инфорамтика и как според бившия ми класен тея хора ме обиждат да им присъствам на лекциите. И той взе, че ми каза да се самообразовам, да чета допълнително, да не се оставям, щом ми е скучен конспектът. Много се ядосах. Това, че нещо сега ми е скучно, не значи, че после няма да стигна до интересната му част или… уф – и сега съм ядосана – как може ад си мисли, че е хубаво да си чета нещата предварително и да се стремя да надмина системата. Аз се доверявам на университета си и смятам, че ще науча достатъчно неща (полезни). Не е нужно да уча по 18 часа. SS7, смяташ ли, че не си научил нищо излишно през това си приказно образование? Ад-онс винаги мога да си намеря, но да се хабя да уча масата на сярата, когато специалността ми е автоматика и ИТ? Не, благодаря!

  39. айдеееееееее и аз се оплесках – моето не било за SS7, а за имлата Размисли – ами добре де, извинявам се и все пак – по някои предмети нямам намерение да заялгам за повече от три, но и се чувствам лично обидена когато в омята специалност колегите не знает що е то cin. Ама това не е преподавателска грешка. Честно. Нали посещавах същите лекции.

  40. Светлина, не се съгласявай, моля те… Иначе за какво ще пишем, ако всички ще се съгласяваме единодушно. Има разлика в гледната точка на преподавателя и студента, както и между студентите – всеки има различни интереси, наклонности, планове за всеки един предмет. Смятам, че всяко едно образование е в голяма или мъничка степен насилствено, затова не вярвам в концепцията на Съдбъри Вали училищата (http://www.sudval.org/) на което и да е образователно ниво. А по въпроса… просто сравнението между американската и българската система на висше образование е невъзможно, защото са на различни принципи. Идеите като учебници, лекции, конспект, изпит имат друго значение в тази вселена. (Не че тук се учи по 18 часа на ден, но се учи по различен начин.) Но съм много съгласна с колегата ти за самообразованието… 🙂

  41. Смърфиета
    17/02/2008 - 23:38

    Много интересни неща прочетох по темата дотук. Само че никой до момента не постави един такъв въпрос – признавате ли авторитети? За бакалавърската в СУ изобщо няма да говоря, но ще тогава (в периода ’94 – 98 г.) ми се искаше да размажа част от преподавателския състав заради некоректност към студентите и най-вече съмнение в тяхната професионална компетентност. После положението стана още по-лошо. Записах и завърших една магистратура в СУ и една СДК в УНСС. Резултатът лично за мен беше, че ми се повръща от публична администрация и европейска интеграция (УНСС) и не искам никога повече да се занимавам с това. Междувременно започнах работа. И пак записах една магистратура в СУ. Чувствах се съвсем различно, защото вече имах опит и 100% интерес в дадената област. Тогава аз исках от преподавателите и се ядосвах, защото разбрах, че част от тях просто не искат да си дадат ноу-хау -ТО. Пазеха си го за празник, но въпреки всичко на мен ми беше интересно и нямах усещане за загубено време. Работех, пътувах през целия град, почти не пропуснах лекция. Междувременно работех в друг частен университет. Виждах нещата от другата страна, виждах как студентите умираха от кеф, защото преподавателите да са съвсем достъпни, част от тях да отговарят бързичко на запитвания по мейл, друга част – да си пият питието със студентите и да израждат истината от спора. Както и да е. За себе си разбрах, че не искам да уча там, да плащам толкова пари за …по-добре добро или нищо. Сега отново се занимавам с обучения. Британски обучения, които правим в България. Които са чудесни, дават топло познание по темите, развиват те професионално, имаш пълен съпорт по време на ученето. Имаш чудесни учебни материали. И пак т.нар. студенти се дърпат. Познайте защо. Защото това не са graduate програми. Защото, след като ги завършиш, няма дипломка, на която да пише магистър по майсторене на сливовица, например.

    Съжалявам, отклоних ви малко. Би ми било интересно какво мислите по този въпрос.

  42. прясно завършила
    28/02/2008 - 00:00

    преди няма и два месеца (даже още не съм си взела дипломата) завърших в СУ, Юридически факултет, магистър по Международни отношения. Леле как звучи…но само звучи. Вие тези неща ги явно ги знаете от собствения си опит, но и аз да си изплача болката:
    Когато влязох в “Алма Матер” бях любознателно и старателно дете – бях се скъсвала от четене за кандидат-студентските изпити, готвих се сама,четях странично тонове книги; исках да ЗНАМ, РАЗБЕРА и НАУЧА!!! изкарах високи оценки и на двата изпита и попаднах сред умни хора, повечето от които споделяха ентусиазма ми (колеги мои, обичам ви!)Първата година беше сравнително добре – преподаватели, които ПРЕПОДАВАХА, добре структрирани конспекти, качествена литература за подготовка и, въпреки че темпото далеч не беше като описаното от Светла, в края на годината си имаше определена доза задоволство от положените усилия. Фарсът започна след това – през всяка следваща година идиотията прогресивно се увеличаваше, за да достигне абсолютния си връх в 5-ти курс; още ми се гади като се сетя 🙁 да, и аз съм преписвала, но не от мързел, а защото безсмислените писания, които искаха да възпроизвеждаме по изпитите просто не си заслужаваха да си трепя мозъчните клетки. как ви звучи това, примерно: лекция при преподавател, който за 2 години ни води 4 предмета, а за капак беше и председател на комисията за защита на дипломните работи…мизерната аудитория е пълна с хора, нострили уши…лекцията започва в 18ч…
    1.говори се встъпително за човешките права и се споменава за българите зад граница, които са 3.5 милиарда…
    2.аудиторията се смълчава стъписано.
    3.преподавателят (м-у другото професор) явно се усеща нещо и се поправя: “не, 3.5 милиона”
    4.аудиторията въздъхва облекчено
    5.той забавя за момент и продължава :”не, не, милиарда…”
    6.след още 2 изцепки в рамките на половин час на следващата лекция в аудиторията има 2 души.
    и това е само едно цвете от пъстрата китка! да, човек може да учи и сам, но му трябва и помощ – за това всъщност ги има университетите… боли ме за премазаната ми възрожденска вяра в Образованието, с която влязох в СУ, гневна съм, заради подигравката с мен, тъжно ми е заради недадените, а гръмко обещавани възможности и съм благодарна на малкото качествени преподаватели, които все пак срещнах (горе-долу по един на година). И колкото и да си обичам БГ се надявам, че когато един ден имам деца и те пораснат(живот и здраве)и искат да учат, ще мога да ги изпратя някъде, където Образованието е Образование.

  43. Асен Качаров
    26/03/2008 - 20:11

    Аз като един настоящ студент ще си кажа и моето мнение. Имах точно един преподавател, който беше наясно с това, което преподава, т.е. това как да го преподава. Той ни преподаваше по доста общокултурна дисциплина спрямо специалността ми, но пък беше един от двамата човека, при които ходих с пълен кеф в 7 и 30 сутринта на един час от вкъщи разстояние. С влизането всеки път той питаше защо сме там. на втората лекция бяхме само аз и моята приятелка. Така до контролната. на нея бяхме цялата група, след това пак само двамката. Пича беше уникален. Караше те да мислиш, а не ти казваше че това е така защото е така.
    Другата крайност е асистентката по основния ми (ужким) предмет – счетоводство. Тази мадама за съжаление втори семестър ми трови главата със собственото си тотално игнориране на мисленето като привичен човешки процес. Ще дам пример – обяснява ни за фири при излишъци. КОЙ Е ТОЛКОВА ТЪП ЧЕ ДА ПРЕПОДАВА КАК НЕЩО Е ПО-МАЛКО ПО НЕПРЕОДОЛИМИ ПРИЧИНИ, КОГАТО ТО Е В ПОВЕЧЕ.След 10 опита да й кажа че тя говори пълни глупости тя каза че не е казвала такова нещо. В първи курс друг асистент – в контролната, от която ни се определяше с колко точки ще отидем на изпита(ние сме с точкова система) му намерих 5 грешки. Той реши да си погледне шаблона и той беше грешен. Това от 20 въпроса….Аз имам 5, защото не съм вземал достатъчно участия в час, а аз го поправях постоянно …. В бг образованието има фундаменталнен проблем, много фундаментален МНОООООГОООООООООО

  44. Не съм престанала да се уча откакто завърших СУ, много-много отдавна… главно по лична инициатива и за собствена сметка, и това страшно много ми пречи… и винаги ме поставя в категорията на неконкурентноспособните, защото всякога се налага да се състезавам със слабо образовани хора, които си имат други методи да излязат на предни (печеливши) позиции… и това в условията на почти абсолютен консенсус!…

  45. Много информативно, дискусията – също. Хубаво си се сетил да го запазиш. Има какво да се вземе като опит, но трябва воля, за да се приложи. Познавам хора, които за 4 години не са писали самостоятелна работа без копи-пейст врътката, не са присъствали на лекции, не са взели изпит без преписване. Самите те пишат с правописни и пунктуационни грешки, но все пак изкласиха. Ей това трябва да се спре!

  46. Мда, определено имаме нужда от училища и университети с подобни правила и в България. Иначе… ако безхаберието относно проблемите в образованието ни продължава, както през последните години… не ми се мисли… 🙁

  47. rottenroll
    08/07/2011 - 05:06

    Абе много ви бива да критикувате туй и онуй, вече като сте си взели дипломите. Пък ми хвалите некви концлагер колежи (за които се плаща на всичкото отгоре). Що не се набутате в такива, да ви видим колко ще издържите? Подобни изисквания означава да зачеркнеш изцяло личния си живот и да забравиш значението на думите “хоби” и “приятели”. Защо? Само и само след 3-4 години да излезеш очилат, с навирен нос и с фалшивата мисъл в главата, че си по-интелигентен от останалите. Промит мозък без идентичност.

  48. имаш яко сбъркана представа за американските колежи изобщо и това, което предлагат

  49. що ревете – аз мога да разкажа с интерес моите фундаментални дисциплини в специалност МИО:
    1. Конюнктури и прогнозиране на международните пазари и цени за стандартно и нестандартно оборудване за АЕЦ, ВЕЦ и ТЕЦ. по който предмет научавахме имената на не знам кви си справочници, кой ги издава, и в крайна сметка научавахме, че един справочник струва десетина хиляди евро – смях у залата
    2. Международна търговия – цял семестър чертаем две криви за абсолютните и относителни предимства… смях… тангенси, котагенси спуснати допирателни ибла бла
    3. Теория на МИО: учебникът, както и на другите два гореописани предмета, беше от 1980 година и беше бъкан с клаузи на СИВ, които трябваше да учим. както и за големите постижения на СССР в космонавтиката, например.
    4. Планиране и прогнозиране – ей тоя предмет и до ден днешен не му разбрах точно идеята, освен, че има някакви системи и подсистеми, дето си влияели помежду си… да не си помислихте, че се научихме да планираме и прогнозираме… ще има да взимате….
    5. Екология и устойчиво развитие – и двете думи като ги чуя и ми иде да забия един толерастки юмрук в лицето на идиота, решил да ме обучава за прекрасните взаимоотношения, които ще настъпят на планетата Земя след Киото… мисля, че това беше повече от конкретно и ясно

Leave a Reply

Задължителните полета имат *