Искам да продавам домати!
Ставаш, тичаш на работа, чакат те сто задачи, телефонът звъни на пожар, шефът ту крещи, че си некадърник, ту със сълзи на очи ти обяснява как си му последната надежда. Цял ден пишеш, приказваш с разни хора, пътуваш насам-натам, а когато се върнеш в къщи заспиваш на масата с вилица в ръка. Познато, а?
А дали целият стрес и бачкане си струват? Не е ли по-добре да продаваш домати….
Както може би знаете, или предполагате, или, добре де, сега научавате, аз никак не обичам да работя много. За мене работата не е смисълът на живота ми, а просто средство да финансирам многобройните си хобита и начина си на живот. Получавам удовлетворение от нея, но то изобщо не е достатъчно, за да ме накара да бачкам от сутрин до вечер.
За мое съжаление, напоследък точно това ми се случва – бачкам от сутрин до вечер. Цял ден напрежение, интелектуален труд, разговори с разни важни хора, олигофренясалите им служители или олигофренясали важни хора, мислене за по сто неща наведнъж. Нямам време да отида на кафе на обяд, нямам сили да отида да се напия след работа. Вечер заспивам в момента, в който затворя очи, редовно ми се случва да се събудя сутринта и да установя, че съм заспал на светната лампа с книгата върху мене.
Верно, пари има, ама някак си успявам даже като взема заплата да не изпитвам особено въодушевление. Просто не мисля, че си струва. Успокоява ме мисълта, че положението е временно и скоро пак ще стане както обикновено – което се понася, ама пак е малко кофти. Защото аз не желая да мисля за “Повишаване капацитета на местните заинтересовани лица от Дунавския регион за създаване на стабилни партньорства и използване на структурните фондове на ЕС и други финансови ресурси“. Има къде по-важни неща, с които искам да е ангажирана мисълта ми – с мисли за живота, вселената и всичко останало, с най-красивото, мило и сладко момиче на света, с приятелите, семейството, хобитата ми.
В натоварени периоди като този си мисля, че една по-спокойна и умствено неангажираща работа ще е точно като за мене. Да продавам домати примерно ми се вижда повече от перфектно – продавам ги доматите и не ги мисля, щото няма какво толкова да им мисля. Спокойно, идилично, прекрасно…
Димитър
06/12/2007 - 09:27
Мой близък роднина продава домати и всякакви други зеленчуци на една о борсите в София – честно казано, животът му въобще не се отличава от това, което ти описваш. Само че вместо да мисли за “Повишаване капацитета на местните заинтересовани лица от Дунавския регион за създаване на стабилни партньорства и използване на структурните фондове на ЕС и други финансови ресурси“ е загрижен за цената и качеството на доматите и тиквите.
longanlon
06/12/2007 - 10:08
Което, без да искам да го обидя, може би изстисква целия му наличен умствен капацитет и там е разликата между мене и него…
Освен това аз си представям не борса, а малко слънчево магазинче, пред което да се изтягам на люлеещ се стол и лъчезарни домакини, тръгнали на пазар да ми хвърлят усмивки 🙂
ina
06/12/2007 - 10:29
Tova koeto si misli6 i men me e spoletiavalo.Kolko puti sum si mislila,zaslugava li si!Az kakvo da kaga kato givota mi se deli do 15-4islo i sled 15-4islo.Nali znae6 s4etovoditel sum.Stiskam silno zubi,dori si mislia 4s ve4e po4vat da se napukvat ot otlkova stiskane.Me4taia si za razni hubavi ne6ta,slu6am hubava muzika i si vikam,ne e samo taka pri men.:)))
Спас Колев
06/12/2007 - 10:50
Хехе, това ме подсети за знаменития цитат от Тристана: “Виж ме мен – не работя, ако ще да ме обесят. Живея зле, но живея без да работя”. :)) (в YouTube)
Емин Бей
06/12/2007 - 11:05
Лесното убива духа. Ако ти тръгнат доматите пак ще имаш грижи.
nellyhr
06/12/2007 - 11:13
Оф,
ако знаеш колко пъти съм се чудила дали да не продавам семки и боонбони…
Ама да знаеш не върви, бързо ще ми писне, стандартът на живот ще падне.
А че настоящото положение е гадно, гадно е…
Сега разсъждавам дали проблемът да е толкова гадно не е донякъде в моята самоорганизация. Ако открия нещо, ще ти кажа – обещавам.
Tedка
06/12/2007 - 11:20
Не намирам нищо лошо да се работи много и на по-бързи обороти, на мен лично ми харесва, дава ми усещане, че съм дейна и ползотворна. Предпочитам интелектуален труд, защото е творчески и те изразява. Аз никак не си спестявам работа, понякога ми идва в повече, но това е моментна отпадналост, след която се презареждам яко, а и има много начини да се релаксира. Не става дума за нечовешки труд, всеки сам трябва да прецени къде му е предела.
longanlon
06/12/2007 - 11:28
Tedка, а имаш ли хобита? Четеш ли книги? Семейство, приятели?
Даже не е проблема във времето, което може да им отделяш, а в това дали мислиш за тях. Дали в главата ти не са само поръчки и каталози като се прибереш в къщи, дали като излезеш на бира с приятели не си говорите пак за календари и какво ти се случило днес в печатницата…
Tedка
06/12/2007 - 11:35
Имам много хобита, чета всяка вечер, не ми липсват и приятели, били те истински и не съвсем :), семейство също. Просто всеки си изгражда собствен начин на живот и това предполага, че този начин му харесва. На мен така ми харесва и така живея, не мисля че ми пречи професионалната ми отдаденост. Ти мислиш, че е безсмислено да се работи толкова много – ок, уважавам мнението ти, макар да е в разрез с моето 😉
longanlon
06/12/2007 - 11:36
И освен да събираш снимки на камиони, какви са ти многото хобита? 🙂
Майк Рам
06/12/2007 - 11:51
И на мене ми писна, ама много и напуснах постоянната си работа. Сега съм консултант – за една седмица изкарвам пари като за месец. През останалото време “работя над себе си”, както се пееше в една песен. Пиша блогове, занимавам се с децата си и с хобитата си.
Не казвам, че е лесно, защото точно тази седмица труд ме изцежда като за две, а и не е лесно всеки месец да си намираш проекти, които да те хранят добре, но разликата е колосална. Най-важното е, че само аз решавам на колко стрес да се подложа. Нямам началници, които да ме юркат и мога сам да определям работното си време.
Тази свобода е безценна!
Tedка
06/12/2007 - 11:54
Мисля за толкова много, различни и хубави неща, и за всеки, който е заслужил да ангажирам съзнанието си с него. Умея да разграничавам работата от личния си живот, макар той да зависи донякъде от нея. Аз съм доста позитивно настроена, затова не ми е присъщо да мрънкам от много работа или каквото и да било:) Ти имаш различно виждане за нещата и може би това те прави скептичен към собствените ми мотивации.
Ива
06/12/2007 - 11:59
Един колега искаше да си намери някаква неангажираща работа в 1ви курс и беше решил да продава домати. И като отишъл на “интервюто” и собственика на сергията го попитал с какво се занимава. Моят колега отговорил “следвам информатка”… “ааа, не не ставаш. Много си образован”…
WTF… не е толкова лесно да продаваш домати 😉
longanlon
06/12/2007 - 12:02
Въпросът изобщо не е в това дали ще са домати ли чушки или в това да се работи много или малко… Като че ли от всички Майк Рам най-добре ме е разбрал (не, че се учудвам де, като имам пред вид с какво се занимава).
nname.org
06/12/2007 - 12:02
може би ти трябват 30 дни годишен отпуск, 20 от които ол-инклузив на Майорка, като нормален жител на EU, и няма да ти тежи бачкането
ама този живот няма как да стане, благодарение на другарите от компартията 🙂
Tedi.bg
06/12/2007 - 12:13
Работата заема голяма част от съзнателния ни живот и затова трябва да ни доставя удоволствие,но не и както казваш,да се превръща в цел на живота ни.Един интелигентен,образован и търсещ човек работи не само,за да изкарва пари,а и за да се развива,доказва,усъвършенства,а затова едно от необходимите условия е работата да ти харесва.И си мисля,че продаването на домати няма за дълго време да те удовлетворява.
Целта е да има баланс.Да,трудно е,но не непостижимо.Съгласна съм,че работохолизма е ужасно нещо,човек дори може да загуби себе си.Аз имах период,в който работех като луда.Много харесвам работата си и в един момент така се бях увлякла,че не само работех до 22’00,но и през уикенда,дори стигнах до там,да се чувствам “виновна” ако ми се случеше да си почивам в неделя.Вместо аз да контролирам нещата,стана така,че нещата започнаха да контролират мен.И понеже ти самият си вътре в този ужас,не можеш да погледнеш отстрани и да видиш за какво става дума-няма време за приятели,кино,книги…мирогледа ти се стеснява,абе почваш да ставаш направо задръстен-ми то в главата ти е само работата.Та…не е работа т’ва!
При мен нещата се оправиха по естествен път след като се роди дъщеря ми.Сега пак си работя любимата работа,но в 18’00 си тръгвам,за да я взема от градината,а всеки уикенд сме извън града с приятели.И имам време за всичко.Е,попитаите ме сега кога съм се чувствала по-добре!
Мисълта ми е,че ако усещаш така нещата не трябва да отлагаш да намериш решение.Т.е. ако това в работата ти е тенденция ,а не инцидент е задължително да вземеш мерки,’щото иначе те ще те вземат.
Сега пък като се замисля за слънчевото магазинче-май не е лоша идеичка,само да има повечко лъчезарни домакини :):):)
Маркуча
06/12/2007 - 12:41
Дори и да продаваш домати, ранното ставане не ти мърда. Погледни така, кое предпочиташ — а) да мръзнеш като куче на пазара (или в магазинчето, все тая) или б) да мислиш за повишаването на капацитета и усвояването на фондовете? Олигофрените са навсякъде, отърване няма. Ако пък наистина искаш да продаваш домати, да се припичаш на слънце и домакините да ти се усмихват, ходи на юг в Италия. Там обаче мафията ще ти взима половината оборот всеки ден 🙂 Щом целта ти е да имаш време да мислиш за живота, вселената и всичко останало — вероятно зарзаватчия е правилната професия за теб 🙂
Мицева
06/12/2007 - 12:42
Я… Хубаво е да установя, че не само аз се терзая от подобни въпроси.
Аз пък си харесвам професията, но не искам да работя това за което съм учила. Някак си искам да ми стане като хоби, което да правя от време на време… И аз си мечтая за моята си книжарничка с дървена ламперия и скърцащи стълби… но…
longanlon
06/12/2007 - 12:46
Ей, да бе – книжарничка е даже по-добре, как не съм се сетил 🙂
без значение
06/12/2007 - 13:10
Истинските професионалисти (продавачи на домати, миячи на чинии, консултанти …) не се поддават на стреса и емоциите. Те познават себе си и средата си достатъчно добре, предвиждат и планират, съумяват да запазят равновесното си състояние, дори и в най–критичните ситуации.
За нивото на интелекта на даден човек не може да се съди по вида на работата, която той върши, за да си набавя средства за съществуване (храна, хобита …).
Ива
06/12/2007 - 13:31
Ееей, книжарница е супер… и аз искам.. ама в такава със стари книги 🙂
longanlon
06/12/2007 - 13:44
без значение, от де си тъй добре запознат с истинските професионалисти?
Щото аз доколкото съм забелязал, тия, които аз смятам за професионалисти живеят, дишат и спят с мисълта за работата си.
lyd
06/12/2007 - 13:58
Хм, и аз много мисля за тия неща, а сега ти като си писал, ще трябва да ти отговоря подобаващо, но не мога в момента, защото поправям нескопосаната работа на някой друг 😀 Но ще пиша още мноооого за работата и за кризата, в която се намираш (ако не ти харесва “криза”, смени думата). Засега можеш да погледнеш тази статийка в блога ми http://lydblog.wordpress.com/2.....ord-sweep/
А ако решиш, че си струва, може да изчетещ и всички неща в категорията “работа”, докато чакаш следващото ми произведение по темата 🙂
Сега само да кажа, че сигурно можеш и знаеш много, което значи, че сигурно можеш да работиш и друго, и по възможност да е такова, че да нямаш усещането че работиш – да го правиш за кеф, а да ти носи пари. ТОВА за мен е номерът, а не да разграничавам работата от хобито и бла-бла. Повечето хора нямат тоз късмет, но много от тях го нямат, понеже не им е хрумнало, че може и така 🙂
без значение
06/12/2007 - 14:42
Longanlone, имам щастието да работя сред такива :-). Освен, че са висококвалифицирани в професията си, те притежават и т.нар. soft skills. Те успяват да се дистанцират от проблемите и ги разрешават креативно, не допускат да се преврърнат в роби на работата си. Лично аз подхождам професионално към задачите си.
longanlon
06/12/2007 - 14:47
имах пред вид по-скоро високопрофесионални “продавачи на домати, миячи на чинии” от къде познаваш 🙂
jelezen
06/12/2007 - 14:55
няма лесна работа, и доматите ако си искат празна глава, иска и як гръб. ставаш в 5 сутринта, тръгваш с буса и почваш да влачиш сичко от буса на тарабата. после тез доматки трябва и да се сортират от време на време, да се бършат, мокрят с водичка. разправяш се с изкукали бабички, претенциозни домакини, красавиците захилени домакини са кът, вечер влачиш сичко от тарабата в буса, буса към къщи, а и не познавам продавач в магизин за зеленчуци да стои на топло – ще развали стоката
без значение
06/12/2007 - 15:00
Какво е необходимо да знае и върши един мияч на чинии, за да е истински професионалист според теб?
без значение
06/12/2007 - 15:09
Елементарни познания по химия биха му свършили идеална работа ако му свърши препарата за миене например, организаторски умения също не са излишни (да си подреди чиниите в миялната машина, за да оптимизира и облекчи труда си), така както и общочовешки познания (да предотврати сбиване между порядъчно пиинали). За всичко това не е необходима диплома и не всеки мияч е такъв професионалист.
ina
06/12/2007 - 15:10
Kato stana duma za knijarni4ka vinagi se se6tam eto za tazi v sofia http://www.slanchogled.com/ na 2-etaga s durveni stapula i 4ovek moge da si* zagubi* s udovolsvie dosta vreme.Knigarnicata e za hudojsteveni mateiali i vsiakakvi drugi idei za doma.Preporazvam ja na teb Petre.6e ti haresa sigurna sum!
aboca
06/12/2007 - 15:18
Според мен това е от “сезона” и гадния навик на “важните неща” да се правят преди Голямата Коледна Отпуска. Нека позная, това се случва и преди лятната отпуска, нали? 😉
Съветът ми е ако толкова много ти е писнало, вземи си една седмица отпуск, а при положение, че твоята организация просто не може без тебе ( 🙂 ), изтърпи още 2 седмици и наблюдавай резултата. Бас ловя, че за около 5 дена работата ще почне несъзнателно да ти липсва и пак ще мислиш за Нея, но този път с копнеж (хаха). Пробвай и следния трик – например през януари си подари по-дълги уикенди – пускай си отпуск всеки петък и се отдай на хобитата си. Мисля, че ще ти подейства добре.
Успех!
мисли+думи
06/12/2007 - 19:23
ето с тази статия гледните ни точки напълно съвпадат. убедена съм, че има хора които могат да бъдат щастливи в напрегнатото си бизнес-ежедневие и такива, които не могат. можеш да се съдереш да стискаш зъби и да си викаш, че всичко ще се оправи, ама то никога няма да се оправи. с всеки спечелен по този начин лев губиш хиляди други възмочности. изходът – препоръчвам радикална промяна! 🙂 но мен не ме слушай. моята философия не води към материален просперитет.
Мицева
06/12/2007 - 20:44
Longanlone, би уелкъм в нашето “Сдружение на мечтателите книжари”! Вече ставаме трима – колкото повече, толкова по-малко работа ще върши всеки!
lyd
06/12/2007 - 23:07
ха, и аз искам книжарница!!! пак нямам време да пиша нещо сериозно, но ще кажа, че харесвам работата си – прелива в хоби и няма ясни граници и носи и пари.такава работа може да се работи дълго без да уморява. не държа да я деля от хобитата си и всичко останало. защо да го правя?
предпочитам да изчиствам дейностите, които не ме кефят и да ги прехвърлям към някой друг и да си оставям само тия, дето ми харесват и така работата се променя постоянно. когато си сам шеф това става по-лесно, но и в много други случаи хич не е невъзможно. казвам го от собствен опит 🙂
в същото време не бих казала, че съм пристрастена и ако я напусна ще умра. мога да правя хиляди други неща с точно толкова радост.
мисля, че трябва някак по-отвисоко да се погледне и да се излезе от кутията 🙂
Алекс
07/12/2007 - 08:16
Е да,доматите са си домати.Но ако всички продавахме домати нямаше за има кой да се среща с важните хора.
Не съм се изправял още пред този проблем,но мисля,че знам какво е.Наистина е някак тъжно цялото ти време да е заето от служебни задачи – животът става някак сив,но по-тъмно сив,почти черен.Обаче все някога нещата ще се оправят 😉 Ако пък не се оправят скоро може да започнеш да продаваш домати. 😉
Nel
07/12/2007 - 13:18
Много интересно обсъждане, невероятно!
Като спомена са домати и се сетих една история.
“Едно бедно, гладно и не много учило момче по цял ден се
разхождало по улиците, свиркало си и си правело каквото иска /hobby/.
Един ден намерило една ябълка. Самислило се:”Да я изям ли или да я
продам?…Я да я продам.” Измило то ябълката в една локва, отъркало я
в панталона си/тя, ябълката блеснала/ и веднага я продало на пазара
за 5 пари. С тях си купило 2 ябълки, едната изяло а другата продало
за 5 пари, с които си купило 3 ябълки/имало коледно намаление/.
Продало 3-те ябълки/защото не било толкова гладно/за 15 пари, с които
си купило… и така нататък прикаската продължавала, докато не умряла
леля му, която му завещала милионите си. Това момче се казвало
Рокфелер!!!
Предлагам ти 2 варианта:1.Попитай леля си дали има милиони или 2.Ако пак нямаш леля продължи да работиш с 🙂 /усмивка/
jelezen
07/12/2007 - 14:01
та четох, четох и всички сте прави.
аз самия съм бил и неквалифициран персонал, и сега съм прилично квалифициран персонал, продължаващ развитието си. няма лека и лесна работа. гърбица става и от домати, и от клечене пред компютъра.
лощото с “доматите” 4е че се прибираш като утрепан, не мислиш изобщо за Маркес или Моъм, а единствено какво можеш да изядеш и изпиеш, да заспиш прав или в момента в който хванеш дистанционното.
и понеже мога да сравнявам, твоят вариант е “най-добър” за сега. а че зор има … има
GaN
07/12/2007 - 15:30
Хм… Чета аз и ви се чудя хора. НЯМА ЛЕСНА РАБОТА! Това за да го разбере човек, не са му нужни велики умозаключения.
Аз като човек, който е опитвал и от така наречената от вас “лесна работа” и от изтощителната ви “умствена такава” мога спокойно да кажа, че винаги ще ви се струва напрегнато или винаги все ще има някакъв проблем, който да ви държи на нокти.
Просто на практика си е едно и също с малки разлики в измеренията. Нищо повече.
Намирате си мястото и това е!
longanlon
07/12/2007 - 15:50
Самозаблуждавай се ти…
Perfect-Blue
08/12/2007 - 00:00
има много “лесни” работи,90% от които са държавни на отговорни места,където “квалифицирания” персонал освен да прави “мъде” (вилидж тоокинг) и да взима дъртата заплата друго не прави.Естествено,за да се намърдаш на такова място не е необходимо да си супер-кадърен или мега-специализиран,а да познаваш правилните хора.Made in bG ( малка буква,не заслужава голяма).
Другият вариант е “Големият Удар”,след който имаш единствената задача да се наслаждаваш на плодовете на цивилизацията и пластичната хирургия.
Остава късметът,тотото,лотото и боят с кучетата.Сещам се за онази масажистка в гугъл,на която платили в акции в началото насъздаването на компанията,и като ги продала сега,след 10-тина години мачкане на слаботелесни компютърджии, изкарала няколко милиончета.Далаверка.
Perfect-Blue
08/12/2007 - 00:04
по дяволите,няма EDIT…a ся съ сетих.
Най-добрият вариант е да бачкаш това,което ти харесва.Един от най-добрите ми приятели прави това,като се занимава с акустика и саунд-истории.Вярно,не е сигурна работата му,този месец има,другия няма,но няма шефове на главата,няма напрежение,няма стрес,парите стигат,и най-важното,работи с удоволствие и кефф!Силно му завиждам.
Boby_
08/12/2007 - 14:47
Продава ти се на пазара, ммм?
Ставаш сутрин в пет, качваш се на разтропания Москвич и с риск за бъбреците си бързаш към борсата, където купуваш зеленчук, като внимаваш да не те врътнат много в цената едрите акули. Товариш с пот на чело всичко това на старата таратайка и се молиш да успее да го закара до кварталния пазар, за да го положиш внимателно в следващия час върху ръждясалата сергия, чиито покрив лееекичко тече, когато вали. Но сега не вали. Не, сега температурата е под нулата и ти гледаш да завиеш безценните краставици с повечко найлони с тайната надежда да ги предпазиш от измързване. За разлика от пръстите на краката си, които просто вече не усещаш.
Хайде да си имаме уважението – интелектуалният труд уморява, но има хора, които си мечтаят дори само седмица да поработят на бюро. 😉
asktisho
08/12/2007 - 20:36
Или пък да станеш писател. Аз след като преминах през абсолютно същите опит и разсъждения като теб, така реших.
kanew
10/12/2007 - 01:07
Да произвеждаш и продаваш домати ли?-да станеш експерт ти трябва цял живот.
Да продаваш чужди домати-да станеш експерт ти трябва повече от половин живот.
И в двата случая, по-горе, ще имаш повече кахъри отколкото имаш сега с тези срещи и интелектуални напъни.
valia_bg
17/12/2007 - 20:31
и понеже казах, че няма да коментирам тази тема…longanlon-като(ако)те видя, следващият път ще ти поръчам доматена салата:))).Обещавам
още някой
28/01/2008 - 21:18
За мен най-точната картина дават 3508 и 3518, longanlon. Понеже от опит го знам какво е. И ме убиваше точно това – че тоя тип труд, с това, че те скапва физически, ти отнема и душевно. Денят ти е все едно празен. Неизживян. Неизползван за нищо. Е, ако си обичаш точно този вид труд (срамна работа няма; е, има, ама не е тази) – тогава ок, липси няма да чувстваш. Но при теб ми се струва, че няма да е така. Затова, работи си твоето, докато успееш да си станеш сам шеф. Което, пожелавам ти да стане и да е за добро.
Жалко, че толкова късно откривам тая дискусия.
Диана
20/07/2009 - 17:09
Определено очаквах някаква провокация в заглавието, не пречи и да продаваме домати – като студенти и в това сме помагали. Но сега хобито ми е професия, а за още по-голямо удоволствие и рисувам по-малко, определено съм щастлива – добро семейство и приятели, нищо повече не ми трябва. Новия съвет е, за да се чувствате щастливи, бройте ПАРИ – не е задължително да са Вашите 🙂