Малко ревюта на книжки


Споко, тоя път не ги подарявам – но напоследък направих няколко що-годе сполучливи покупки, а и гледам, че в категорията “Книги, филми” на тоз блог книгите са определено малцинство, затова ето какво си накупих последния месец и какво мисля за него:

Мартин Карбовски, Алън Грийнспан, Богдан Русев, Джералд Даръл, Лудвиг фон Мизес, Вацлав Клаус и още…

Магьосникът от Нил – по следите на най-търсения човек в Африка

Разказът на журналиста Матю Грийн до голяма степен потвърди всичко онова, което мисля за Африка и ситуацията там. Особено се радвам, че мнението ми за хуманитарните помощи съвпада с това на много наблюдатели и на самите африканци, споделено в книгата. Тя от своя страна е малко лековато написана, като пътепис, без особено задълбочаване в събитията.

Накратко, тя е разказ за диващината и постоянната война, които се вихрят не само конкретно в Уганда, ами и в голяма част от този континент след като той се “освобождава” от колониалното управление на европейските държави. Примерно тоя, за когото става дума в книгата се нарича “борец за свободата на народа си”, но партизанските му отряди наказват с отрязване на краката всеки човек, хванат да кара велосипед. Глад, болести, тотална простотия и варварщина. И местни големци, с които ООН работи, дава им да разпределят помощи и ги нарича “гаранти на мира”, а те прибират парите и избиват когото намерят за добре.

——————————

Другарите – световна история накомунизма

Това е дебелшка книга, която има амбицията да опише комунизма от зараждането му та чак до наши дни. Доколко се справя добре със задачата е малко спорен въпрос, особено ако, като мен, човек очаква някакви исторически подробности за комунистическите страни (каквито са доста оскъдни, живота и политиката в тях са описани доста бегло). Все пак самото комунистическо движение и идеите на комунизма са показани добре и подробно в различните държави, наблегнато е на междуособиците на различните лидери и формации и на връзките и интерпретацията им с писанията на основоположника на тия идеи Карл Маркс.

Интересни неща, които си струва да се помнят:

Комунистите да са дошли на власт по мирен път само в една държава (Чили), а във всички останали – с преврати, които наричат “революции”. След всеки преврат следва т.н. “червен терор” по време на който те избиват всички, които им се противопоставят или са от социалните прослойки, които не ги кефят (интелектуалци, предприемачи, собственици на земя).

Няма нито една комунистическа държава, които да е изградила действаща икономика: – СССР (който се издържа единствено от износ на суровини – нефт, газ, метали, въглища, както и днес) е спонсор на всички тях, като покрива с финансови помощи дефицитите на работещите им на загуба икономики. Китай не получава помощ от СССР (след смъртта на Сталин) и е в пълен колапс до момента, в който през 70-те не позволява чужди инвестиции и капиталистическа икономика.

Комунистите твърдят, че работят “за работническата класа” и въпреки това точно работниците са движещата сила на всички протести и въстания (Чехословакия, Полша а след 1989 г. навсякъде) против комунистическото управление.

——————————

Епоха на турбулентност

Автобиографията на Алън Грийнспан – дългогодишен шеф на федералния резерв на САЩ (тяхната централна банка), когото много хора наричат “виновника за икономическата криза”. Малко тежичко (не заради икономическите обяснения, които са на достъпно ниво) четиво, от което заслужава да спомена две неща:

– У нас истински икономисти няма и в следващите двайсе години няма да има. Това, с което се занимават Грийспан, фирмата му, фирмите в бранша и изобщо начина, по който се работи там нямат не само аналог, ами и някакво далечно подобие у нас дори.

– Тия, които сравняват днешната икономическа криза с “Голямата депресия” са идиоти. Такива спадове в икономиката има на всеки петнайсетина години и всеки път се надига вой и рев как всички ще измрем, капитализмът е обречен и изобщо run for your lives!!! сякаш политици и борсови агенти са като златните рибки и помнят по 5 секунди. Грийнспан описва поне 3 такива през различните десетилетия и как са се справили с тях.

——————————

Антикапиталистическото мислене

Тъничка книжка на Лудвиг фон Мизес (един от големите австрийски икономисти – либертарианци), в която на той доста забавно описва кои хора не харесват капитализма и защо. Пример:

Казват, че хората, които наследяват богатство не го заслужават. Мизес описва два типа наследници на богатство – един или двама, които са талантливи бизнесмени, избрани са за наследници на компанията и я управляват и… всички останали, които Мизес нарича “Братовчедите”. Братовчедите са многобройни, дължат начина си на живот на семейния бизнес, но нямат роля в управлението му, не работят нищо и са, общо взето, хрантутници… Кои приказват против бизнеса ще се сетите сами 🙂

——————————

Къщата

Както съм казвал и преди, ако Богдан Русев си имаше блог, щях да го чета и на сън. Прозата му пък, е една такава… обикновена, нормална, сякаш аз съм я писал, ама по-готина отколкото бих могъл да я докарам 🙂

И да, Къщата е къщата от бигбрадър и да, Русев продължава традицията си от времето, когато пишеше разкази, да ситуира действието в някакво реално съществуващо място, с имената на улиците, заведенията… което дава един такъв задушевен ефект на конфорт, сякаш като излезеш и на две преки от вас ще видиш героите да тичат и да се стрелят. Е, стрелба няма, но книжката е добра за прочитане, макар и само веднъж.

——————————

На лов за живи животни

Израстнах с книгите на Даръл и сега на дърти години се запалих да ги изровя от мазата и да си намеря тия, които нямам. Тази специално я четох сигурно като съм бил на 10 години и си спомнях само някакви пиянски изпълнения на Даръл с местния племенен вожд… затова когато я видях за 4 лв. на една сергия за стари книги в Плевен, не се поколебах 🙂 За тия, които не знаят, Джералд Даръл пише своята страст по събиране и отглеждане на животни. Като малък лови охлюви и таралежи и ги гледа в буркани и клетки, а като възрастен първо лови животни за различни зоологически градини, а после – за своята собствена на о-в Джърси.

Даръл като че ли е сред последните истински природолюбители, преди тази порода хора да се изроди в мрънкащи градски лигльовци. Човек, посветил живота си на запазването на няколко изчезващи вида животни и на популяризирането на идеята за опазването на видовете и защитата на природата. Той не се страхува да си изцапа ръцете, да бъде нахапан от разгневена мангуста (или жаба, в един случай), да покаже на две префърцунени дами, “любителки на дивите животни”, но диво животно нивга невидели, как се обезпаразитява маймунка (бълхи, кърлежи, глисти и гнусна ларва с размер на цигара, прояждаща си тунелче в кожата на гърба). Знае, че змиите ядат живи мишки, че ако иска да си нахрани ягуара, трябва да отиде на лов…

Не е като да си сложиш сив фон на гугъл, за да пести монитора ти 9 вата ток годишно, да участваш в blog-earth-day и да се имаш за големия еколог, а? Дееба и лигльовците дееба…

——————————

Черните пътища на Европа

На Мартин Карбовски му купувам всичко, което излезе (то не е много де), въпреки органичната непоносимост, която много хора питаят към него. Та тази е стотина страници и е резултат от пътуванията му докато е снимал предаването “Емигранти” (което не съм гледал никога, нямам и намерение).

Няколко добри пътеписчета из европата и накрая две тъпи интервюта за пълнеж, като най-запомнящото се в нея са моментът, в който ядосан немец вдига лайно с пръсти, а пиян френски дядо обяснява как мароканците са като скакалци и Франция е пропищяла от тях. Все пак за 6 лв. си заслужава.

——————————

Синя, а не зелена планета

Вацлав Клаус е президента на Чехия – икономист, либертарианец, отявлен евроскептик и противник на социализма във всичките му форми – особено тази, прояваваща се напоследък като някакъв извратен “екологизъм”.

И книгата му е точно за това – как няма никакви научни доводи за настоящата паника окологлобалното затопляне” и как определени политици и кръгове използват идеята на природозащитничеството не да защитават природата, а да се сдобиват с все по-голяма власт да контролират живота ни. Книгата представлява по-скоро библиографски сборник от най-известните учени, писали по темата, с цитати, навързани от разсъжденията на Клаус.

Няма да пиша повече, че ще му отпусна края на туй “глобално затопляне” и ще стане мътна и кървата. Накратко – ако имате интерес по темата, това е задължителна книга.

——————————

Всяка от тия книги заслужава вероятно самостоятелен пост, в който да се разпростра по-нашироко върху идеите й и това, което ми е направило впечатление в нея, но съзнавам, че даже на най-верният ми читател ще му омръзне постоянното ми анти-комунистическо, про-капиталистическо дуднене в няколко поредни дни.

Линковете към описанията на книгите са всичките към book.store.bg защото това е магазина, от който пазарувам напсоледък – голям избор, възможност за наложен платеж (което ми спестява разговори от типа “превел съм парите“, “ама не са пристигнали още“, след седмица-две и ново мое обаждане “а, те били пристигнали, утре пращаме книгите“, както става с Пингвините примерно), лесна комуникация със съпорта, бърза доставка.

СПОДЕЛИ
Защо коланът е задължителен?!?
Нови в блогрола

Коментари

  1. Nick Angelow
    13/05/2009 - 07:52

    След като си прочел книгата на Алън Грийнспан “Епоха на турбулентност”, може би е добра идея да направиш същото с “Балоните на Грийнспан (епохата на невежество във Федералния резерв)” от Уилям Фликенщайн и Фредерик Шийхън. Също я има в book.store.bg.

  2. прощавай, ама като й гледам корицата – ще пропусна.

  3. На фона на всичко изчетено,което си споделил, започвам да се чуствам гузнам,че не съм гушнала някоя умопомрачителна тухларка с много клишета и видими и невидими паяжини-демек политически и бля-бля насочености.А вместо това се потапям в света на Тери Гудкайнд.
    Но Карбовски мога да го прочета и то с голямо удоволствие.
    “Емигранти” беше тежък филм.Хванах частта в Испания-поплаках си,защото и аз знам к’фо е да си в странство а и имам роднини на оня ми ти бленуван остров.Карбовски както винаги не е изневерил на ‘право куме в очи’ и радва и слуха и очите ми.Евала!

  4. Голата Сандра
    13/05/2009 - 12:03

    Браво. А сега обяви поредния търг!

  5. нема търгова тоя път – само книгите, които не са ми харесали ги раздавам 🙂

  6. Селин
    13/05/2009 - 13:26

    “използват идеята на природозащитничеството не да защитават природата, а да се сдобиват с все по-голяма власт да контролират живота ни”
    Интересно ми е едно противоречие в тази теза. Защо именно екологичните организации и зелените партии и движения са сред най-яростно борещите се срещу явления като подслушването на Интернет, контролиране на Интернет трафика, рязки мерки срещу свободния обмен на информация под предлог борба с пиратството, но засягащ не само него.
    Така е и в България – първата партия, която се обяви в подкрепа на кампанията “Свобода, а не страх” и единствената партия, която отиде на протеста на 11-ти октомври са “Зелените”. И това не е единичен случай, основен момент от политиката на Зелените е желанието да се намали максимално навлизането на властта и институциите в личното пространство на хората. Това, че пречат на строителните фирми и инвеститорите представители на олигархията да застрояват природните паркове е факт, факт е, че искат да се наложи контрол на безконтролното застрояване. Но да контролират живота на хората имат най-малко желание от всички политически партии в България.
    И като полюбопитства човек как гласуват Европейските зелени в Европарламента за всякаквите телекомпакети и други простотии за ограничаване на свободата в Интернет – я, ама то не било локално явление еколозите да са “против”!

  7. Вацлав Клаус пищи против зелените активисти и ги обвинява в манипулиране на общественото мнение, но фактически и неговата книга е вид манипулация. В нея пише, че изсичането на горите и заменянето им с облагороден пейзаж не било чак толкова лошо. Айде бе! 🙂
    Интересни заглавия си си взел, четенето със съмнение обаче винаги си е препоръчително 🙂

  8. Всъщност в книгата на Клаус никъде не пише такова нещо.

  9. Ангел Грънчаров
    13/05/2009 - 15:49

    Оценявам внимателното заобикаляне в твоето ревю на книги на моята книга (ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА), която ти подарих. 🙂 Да не я хвърли веднага в коша? Мисля, че книга, особено подарена ти, не е хубаво да се хвърля в коша. По-добре я подари на някой друг като не ти харесва. Вярно е, това съдържа неудобството без да искаш да й направиш малка реклама, ама ще се пожертваш 🙂 Българска черта е българин на българин добро да не дръзва да направи, а виж, някаква мръсотийка да е, може, разбира се: пажалуйста 🙂

  10. Ангеле, надявах се да се сетиш, че още не съм я почнал, щото карам по ред. В момента дочитам “Вицепрезидентът Бър” на Гор Видал и твоята е следващата 🙂

  11. Nick Angelow
    13/05/2009 - 15:58

    Ако при избора си на книга се водиш от това какво има на корицата, тогава рискуваш да останеш с едностранчиво мнение. Но както искаш, решението е твое.

  12. Ангел Грънчаров
    13/05/2009 - 16:13

    Пардон, аз мислех, че представяш просто нови книги, които имаш. А ти си представял тия, които си чел. Грешката е моя. Извинявай!

  13. albert venn dicey
    13/05/2009 - 16:19

    Книжката на Мизес е много добра (макар че коректорът и преводачът тук-там се са доизпипали). Задължително трябва да прочета книжката на Клаус.
    П.П. Внимавай с пълния член.

  14. albert venn dicey
    13/05/2009 - 16:20

    Между другото Вицепрезидентът Бър е най-добрата книга от поредицата.

  15. Е, хайде де, не сме чели различни книги все пак – спомням си точно тези думи, защото ме впечатлиха много…Едва ли се заблуждавам :Р

  16. Ми ше проверя…

  17. Не е ли странно- когато говориш за коланите, коленето на малки сладки животни и т.н. получаваш по 80+ коментара. Когато става въпрос за книги- 4 пъти по-малко.

    За гореизброените- винаги съм харесвала писането на Богдан Русев, но Карбовски… никак не ми е по вкуса. Доста повече го бива като журналист от телевизията.

    И последно, отново извън темата- ако искаш ефекта да е по-пълен, трябва да смениш аватара си и в коментарите. СЛагам бас, че тогава никой няма да иска да ти противоречи.

  18. Вестник “Telegraph” има статия, че вече е мода в Twitter да се коментират класически произведения в рамките на 140 думи.Виж тук: http://www.telegraph.co.uk/sci.....re-shorten
    Има и издадена книга с цитати от постове по този въпрос.

  19. Селин
    14/05/2009 - 10:11

    В книгата на Клаус не пише и за отстояването на човешките права от зелените движения и партии, вкл. и неутралността на Интернет. Пише само колко са лоши и как заблуждават хората, нали. :))

  20. Абе Селин, те зелените не са цвете за мирисане, тъй че не е оферта да им се доверяваме напълно – и зад тях стоят корпоративни интереси, както пише Клаус. Но всеки гледа от собствената си камбанария и се старае да маркетира идеите си – така и Клаус с книжката си 🙂

    А за книгите и коментарите – ми да, а ако пък се пише за Азис или Вип брадър, къде-къде нараства бройката… Просто книгите са част от живота на сравнително ограничен кръг хора. Масовият човек чете “Уикенд” 🙂

  21. Longanlon, преди време те послушах и си взех книгата на Клаус, сега определено ще те послушам и за някои от тези.

    Селин, в книгата на Клаус пределно ясно е написано точно за кои зелени става въпрос, а именно за природозащитници от типа на Ал Гор и подобните на него. Освен това в книгата се говори главно за икономическа свобода.

    Колкото до прехвалените “Зелените” от собственият им сайт – http://www.bulgariangreens.org.....ma-ep.html – е повече от ясно, че акцента при тях пада върху Лисабонския договор, Протокола от Киото и други подобни щуротии, а за личната свобода почти не се говори.

  22. albert venn dicey
    14/05/2009 - 20:01

    Селин,
    принципът за “неутралността” на Интернет е нарушение на човешки права (в случая на правото на свободно слово), а не негова защита.

  23. Лъчезар Томов
    14/05/2009 - 23:30

    “Моето семейстов и други животни”

    “Птици, животни и родници”

    “Градината на боговете” – с тях отраснах и се запалих по ентомологията като дете 🙂

    Някой ден яе си купя Корфу, като забогатея

  24. Longanlon, книгата на Карбовски се надявам че е по-смислена от филмите по темата, защото поне аз това което гледах за 20-тина минути беше мнооого далеч от това което се случва със емигрантите в чужбина. Специално аз хванах как даваше някакъв който е в Лондон и изкарвал достатъчно пари за да си живее нормално, обаче за да “муфти държавата” живеел в приют за бездомни. Нямам думи просто… Предполагам обаче, че книгата е доста по-добре и с удоволствие ще я прочета съвсем скоро. Между другото ако не си чел си изтегли от сайта му “Обществен Експеримент”. Книгата е малко старичка, обаче си заслужава четенето.

  25. Разбира се, че съм чел Обществен Експеримент – първо в Егоист а после и книжката 🙂

  26. Ако се интересуваш от езиковия инстинкт кажи кога си в София да ти я дам 🙂 Със здраве.

  27. В софия съм на 30 и 31 май: http://kaka-cuuka.com/1290

    Но ако имаш мерак по-добре да ми я пратиш по пощата, аз по пощата ще ти я върна като я прочета. Пък си избери една от горните, ако искаш да ти дам аз нещо за четене 🙂

  28. Ок ще ти я пратя във вторник. Само ми прати на майла адрес 🙂

  29. писах ти 🙂

  30. House M.D.
    16/05/2009 - 23:02

    Нали не е проблем да се намерят тези книжки? Защото съм затрупан и не знам кога ще имам време да обикалям с кеф по книжарници.
    Ако можеш да дадеш насоки, благодаря.

  31. Кръстю
    16/05/2009 - 23:05

    А, колега, ти си четял, значи ! Аз рекох ,че само пишеш…Абе, какво е това либертарианец, римува се с ланец, да не е ъпдейтван либерал, или нещо като либерас, дето го бях изтърсил веднъж?

  32. Заглавията на книгите са линкове към онлайн магазина, отдето може да си ги купиш:
    http://www.book.store.bg/

    Либертарианец е човек, за когото икономическата и социалната свобода са еднакво важни:
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%.....0%B2%D0%BE

  33. Кръстю
    17/05/2009 - 06:26

    E, ти значи си паднал на точното място! Тук държавата хептен я няма, колкото е останала я стиска и дои мафията, а пълна слободия и простотия бол…
    Тя тая ,либертарианската идея май Софкината майка (на Софка певачката) най-добре я е формулирала :” Квот апниш, квот пийниш и квот си сложиш на оная работа, туй ти остава!”….
    Е, да, ако си свършил некой университет, пък и ако си прочел горепосочените книжки, ще го кажеш с по-други думи..

  34. albert venn dicey
    17/05/2009 - 07:23

    Кръстю, май бъркаш либертарианец с либертин или хедонист; но иначе Софкината майка rocks!

  35. Wow, много четеш бе! За колко време ги прочете?

  36. ми старая се, ебаси…

  37. Похвално, настина! 🙂

  38. Селин
    19/05/2009 - 08:25

    eldred, всъщност доста се говори за личната свобода. Най-малкото, Зелените са първата българска политическа партия, подкрепила каузата за неутралитет на Интернет, както вече писах, единствената българска политическа партия, подкрепила евро лгбт хартата и единствената българска политическа партия с кампания “Да върнем държавата на гражданите” за повече гражданско участие във взимането на решения и повече да се чува гласа на хората, сиреч, а не да киснем по площадите и да ни се смеят от високите етажи на властта, обградени от кордони полиция.
    А иначе, за Ал Гор не знам, вероятно си прав, но зад нашите Зелени няма корпоративни интереси. Най-първото доказателство, което ми иде наум, е банковата им сметка:РР

  39. Всъщност, и в други държави комунистите са идвали на власт по мирен начин, изкарвали са си мандата и не са съсипали икономиката. Говоря естествено за Монако.

    Книжките са доста добри и мисля да си взема тази за комунизма и тази за анти-капитализма.

    Поздрави.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *