Малко ревюта на книжки

13/05/2009Longanlon

---

Споко, тоя път не ги подарявам – но напоследък направих няколко що-годе сполучливи покупки, а и гледам, че в категорията “Книги, филми” на тоз блог книгите са определено малцинство, затова ето какво си накупих последния месец и какво мисля за него:

Мартин Карбовски, Алън Грийнспан, Богдан Русев, Джералд Даръл, Лудвиг фон Мизес, Вацлав Клаус и още…

Магьосникът от Нил – по следите на най-търсения човек в Африка

Разказът на журналиста Матю Грийн до голяма степен потвърди всичко онова, което мисля за Африка и ситуацията там. Особено се радвам, че мнението ми за хуманитарните помощи съвпада с това на много наблюдатели и на самите африканци, споделено в книгата. Тя от своя страна е малко лековато написана, като пътепис, без особено задълбочаване в събитията.

Накратко, тя е разказ за диващината и постоянната война, които се вихрят не само конкретно в Уганда, ами и в голяма част от този континент след като той се “освобождава” от колониалното управление на европейските държави. Примерно тоя, за когото става дума в книгата се нарича “борец за свободата на народа си”, но партизанските му отряди наказват с отрязване на краката всеки човек, хванат да кара велосипед. Глад, болести, тотална простотия и варварщина. И местни големци, с които ООН работи, дава им да разпределят помощи и ги нарича “гаранти на мира”, а те прибират парите и избиват когото намерят за добре.

——————————

Другарите – световна история накомунизма

Това е дебелшка книга, която има амбицията да опише комунизма от зараждането му та чак до наши дни. Доколко се справя добре със задачата е малко спорен въпрос, особено ако, като мен, човек очаква някакви исторически подробности за комунистическите страни (каквито са доста оскъдни, живота и политиката в тях са описани доста бегло). Все пак самото комунистическо движение и идеите на комунизма са показани добре и подробно в различните държави, наблегнато е на междуособиците на различните лидери и формации и на връзките и интерпретацията им с писанията на основоположника на тия идеи Карл Маркс.

Интересни неща, които си струва да се помнят:

Комунистите да са дошли на власт по мирен път само в една държава (Чили), а във всички останали – с преврати, които наричат “революции”. След всеки преврат следва т.н. “червен терор” по време на който те избиват всички, които им се противопоставят или са от социалните прослойки, които не ги кефят (интелектуалци, предприемачи, собственици на земя).

Няма нито една комунистическа държава, които да е изградила действаща икономика: – СССР (който се издържа единствено от износ на суровини – нефт, газ, метали, въглища, както и днес) е спонсор на всички тях, като покрива с финансови помощи дефицитите на работещите им на загуба икономики. Китай не получава помощ от СССР (след смъртта на Сталин) и е в пълен колапс до момента, в който през 70-те не позволява чужди инвестиции и капиталистическа икономика.

Комунистите твърдят, че работят “за работническата класа” и въпреки това точно работниците са движещата сила на всички протести и въстания (Чехословакия, Полша а след 1989 г. навсякъде) против комунистическото управление.

——————————

Епоха на турбулентност

Автобиографията на Алън Грийнспан – дългогодишен шеф на федералния резерв на САЩ (тяхната централна банка), когото много хора наричат “виновника за икономическата криза”. Малко тежичко (не заради икономическите обяснения, които са на достъпно ниво) четиво, от което заслужава да спомена две неща:

– У нас истински икономисти няма и в следващите двайсе години няма да има. Това, с което се занимават Грийспан, фирмата му, фирмите в бранша и изобщо начина, по който се работи там нямат не само аналог, ами и някакво далечно подобие у нас дори.

– Тия, които сравняват днешната икономическа криза с “Голямата депресия” са идиоти. Такива спадове в икономиката има на всеки петнайсетина години и всеки път се надига вой и рев как всички ще измрем, капитализмът е обречен и изобщо run for your lives!!! сякаш политици и борсови агенти са като златните рибки и помнят по 5 секунди. Грийнспан описва поне 3 такива през различните десетилетия и как са се справили с тях.

——————————

Антикапиталистическото мислене

Тъничка книжка на Лудвиг фон Мизес (един от големите австрийски икономисти – либертарианци), в която на той доста забавно описва кои хора не харесват капитализма и защо. Пример:

Казват, че хората, които наследяват богатство не го заслужават. Мизес описва два типа наследници на богатство – един или двама, които са талантливи бизнесмени, избрани са за наследници на компанията и я управляват и… всички останали, които Мизес нарича “Братовчедите”. Братовчедите са многобройни, дължат начина си на живот на семейния бизнес, но нямат роля в управлението му, не работят нищо и са, общо взето, хрантутници… Кои приказват против бизнеса ще се сетите сами 🙂

——————————

Къщата

Както съм казвал и преди, ако Богдан Русев си имаше блог, щях да го чета и на сън. Прозата му пък, е една такава… обикновена, нормална, сякаш аз съм я писал, ама по-готина отколкото бих могъл да я докарам 🙂

И да, Къщата е къщата от бигбрадър и да, Русев продължава традицията си от времето, когато пишеше разкази, да ситуира действието в някакво реално съществуващо място, с имената на улиците, заведенията… което дава един такъв задушевен ефект на конфорт, сякаш като излезеш и на две преки от вас ще видиш героите да тичат и да се стрелят. Е, стрелба няма, но книжката е добра за прочитане, макар и само веднъж.

——————————

На лов за живи животни

Израстнах с книгите на Даръл и сега на дърти години се запалих да ги изровя от мазата и да си намеря тия, които нямам. Тази специално я четох сигурно като съм бил на 10 години и си спомнях само някакви пиянски изпълнения на Даръл с местния племенен вожд… затова когато я видях за 4 лв. на една сергия за стари книги в Плевен, не се поколебах 🙂 За тия, които не знаят, Джералд Даръл пише своята страст по събиране и отглеждане на животни. Като малък лови охлюви и таралежи и ги гледа в буркани и клетки, а като възрастен първо лови животни за различни зоологически градини, а после – за своята собствена на о-в Джърси.

Даръл като че ли е сред последните истински природолюбители, преди тази порода хора да се изроди в мрънкащи градски лигльовци. Човек, посветил живота си на запазването на няколко изчезващи вида животни и на популяризирането на идеята за опазването на видовете и защитата на природата. Той не се страхува да си изцапа ръцете, да бъде нахапан от разгневена мангуста (или жаба, в един случай), да покаже на две префърцунени дами, “любителки на дивите животни”, но диво животно нивга невидели, как се обезпаразитява маймунка (бълхи, кърлежи, глисти и гнусна ларва с размер на цигара, прояждаща си тунелче в кожата на гърба). Знае, че змиите ядат живи мишки, че ако иска да си нахрани ягуара, трябва да отиде на лов…

Не е като да си сложиш сив фон на гугъл, за да пести монитора ти 9 вата ток годишно, да участваш в blog-earth-day и да се имаш за големия еколог, а? Дееба и лигльовците дееба…

——————————

Черните пътища на Европа

На Мартин Карбовски му купувам всичко, което излезе (то не е много де), въпреки органичната непоносимост, която много хора питаят към него. Та тази е стотина страници и е резултат от пътуванията му докато е снимал предаването “Емигранти” (което не съм гледал никога, нямам и намерение).

Няколко добри пътеписчета из европата и накрая две тъпи интервюта за пълнеж, като най-запомнящото се в нея са моментът, в който ядосан немец вдига лайно с пръсти, а пиян френски дядо обяснява как мароканците са като скакалци и Франция е пропищяла от тях. Все пак за 6 лв. си заслужава.

——————————

Синя, а не зелена планета

Вацлав Клаус е президента на Чехия – икономист, либертарианец, отявлен евроскептик и противник на социализма във всичките му форми – особено тази, прояваваща се напоследък като някакъв извратен “екологизъм”.

И книгата му е точно за това – как няма никакви научни доводи за настоящата паника около “глобалното затопляне” и как определени политици и кръгове използват идеята на природозащитничеството не да защитават природата, а да се сдобиват с все по-голяма власт да контролират живота ни. Книгата представлява по-скоро библиографски сборник от най-известните учени, писали по темата, с цитати, навързани от разсъжденията на Клаус.

Няма да пиша повече, че ще му отпусна края на туй “глобално затопляне” и ще стане мътна и кървата. Накратко – ако имате интерес по темата, това е задължителна книга.

——————————

Всяка от тия книги заслужава вероятно самостоятелен пост, в който да се разпростра по-нашироко върху идеите й и това, което ми е направило впечатление в нея, но съзнавам, че даже на най-верният ми читател ще му омръзне постоянното ми анти-комунистическо, про-капиталистическо дуднене в няколко поредни дни.

Линковете към описанията на книгите са всичките към book.store.bg защото това е магазина, от който пазарувам напсоледък – голям избор, възможност за наложен платеж (което ми спестява разговори от типа “превел съм парите“, “ама не са пристигнали още“, след седмица-две и ново мое обаждане “а, те били пристигнали, утре пращаме книгите“, както става с Пингвините примерно), лесна комуникация със съпорта, бърза доставка.

#книги