Филмите тая седмица

15/12/2008Longanlon

---

Напоследък студията бълват главно боклуци (то кога ли не е било така де), а като че ли изгледах всички свестни сериали (помагайте!).

За моя радост обаче през тая седмица попаднах на няколко филма, които си заслужават гледането и с удоволствие ще ги споделя с вас…

Всъщност, да си призная, някои от тях съм ги гледал по-отдавна, но в сушата, която е нападнала торент-тракерите напоследък (то не беха акции на гедебоп и епизодични спирания, то не бяха розовки романтични комедии и треторазредни хорърчета, които пълнят топ10), си седнах на неколкобуквието и ги изгледах отново с кеф, дори по-голям от първия път. А благодарение на препоръки, че в някои случаи и чиста случайност, попаднах и на два-три нови, които зарадваха изстрадалата ми душица:

Madagascar 2

Филмът не е върха на сладоледа, понякога доскучава с романтично-сълзливите си моменти, но бива повече от задоволително спасен от няколкото невероятно идиотски персонажа, които разбиват с лафове и акцент. Заклевам се, никой, никога, ама наистина никога няма да успее да измисли нищо по-смешно от пингвините-командоси! Те пак са тук и по-зли от всякога и дори само те са в състояние да ме накарат да се насера от хилеж (а, не бе!). Заедно с тях идва и вечно напушеният крал на лемурите, лъв с прическа като Елвис и шимпанзета-аристократи…

——————

Let the Right One In

Принципно мразя филми с деца – малките американски кретенчета, в които холивуд превръща децата във всеки филм, яко ме дразнят. Този филм обаче едно е шведски и второ, е много готин. Единият от двамата 12 годишни главни герои е очевиден потенциален (че и кинетичен) социопат, отритнат от връстниците си. Другият е вампирка, но забравете замъците, черните плащове и Дракула – тя бяга от град на град, живее в евтин апартамент и изглежда абсолютно безпомощна физически и емоционално.

Романтиката между двамата е нелепа и по детски неловка, но страхотно силна. Образът на вампирчето е замислен и изигран гениално и се разкрива напълно едва към края, но толкова тънко, че запленен от очарованието й, може даже да не го усетиш.

——————

Death Race

Че обичам пост-апокалиптични екшъни не е тайна за никого. Този специално е типичен представител на породата, затова му се изкефих максимално. Той си има всичко, за което може да мечтае един такъв филм:

Има си, разбира се, апокалипсис, който в случая е финансов (ех, тая криза) и както винаги е оставил земята и сащ конкретно в хаос. Има си героически изглеждащ главен герой, който в случая е Джейсъм Стейтъм с ебаси плочките. Има си и префасонирани коли, бронирани с подръчни средства и окичени с картечници и ерпегета, които в случая се състезават. Има си мацка, която е секси, има си стрелби и гонитби на колиграм, има си и лоши, някои от които се оказват добри и помагат на нашия човек, а останалите биват преебани и зловещо изтрепани един по един.

Какво повече би могъл да иска човек за час и половина?

——————

Tropa de Elite

Бразилия като че ли не е позната у нас с друго, освен със самбата, но тоя филм, въпреки тъпото си име, иде да ни запознае с подробностите. Иде да ни запознае с огромното социално и икономическо разделение в страната, в която богатите живеят в собствен свят, в непристъпни модерни замъци, а средната класа е оградена с огради от огромните гета (в столицата има 600 гета, представяте ли си!), в които никой не се интересува какво става, полиция рядко влиза, цари законът на градската джунгла, управляват банди и децата носят пистолети и автомати. Елитният отряд (tropa de elite) е оръжието на богатите, но на фона на корумпираната и безполезна полиция те като че ли се оказват единствените хора, на които им пука.

Филмът е постен, до болка реален и отвратително брутален. Екшън е, но след него ще излезете с променено разбиране за Латинска Америка и живота там.

——————

Gran Torino

Аз мразя уестърни, никога не съм бил фен на Клинт Ийстууд и не съм разбирал цялата мания около него и около мъжкарските образи, които е играл. Е, сега я разбрах. И останах очарован.

Клинт Ийстууд е пич. Героят му във филма (а подозирам и в много от останалите му филми) е протагонистът на мъжествеността в най-сексисткия вариант на това понятие. Той е човек, какъвто мога само да си мечтая, че ще бъда, когато остарея – корав като стара кубинка, с глас като шкурка, груб и циничен. Смята сина си за лигльо и педал, местният свещеник за девствен досадник, нарича азиатските си съседи “жълтури” и “дръпнати”, дъвче тютюн и мрази целия свят, но е постигнал някакъв свой си, гневен покой (нещо като “абе светът е скапан, ама какво ми пука, само ме оставете на мира”).

И въпреки това е тип, в който не може да не се влюбиш и отчаяно да се надяваш да станеш като него…

#Death Race#Gran Torino#Let the Right One In#Madagascar 2#Tropa de Elite