Производителност на труда

11/12/2008Longanlon

---

Факт е, че стоя на работа по 8 часа дневно, но от тях всъщност работя само 2 или 3. И не съм сам.

Не познавам човек, който да прекарва цялото си работно време в работа. Което ме навежда на въпроса дали пък работохолиците не са по-ненормални, отколкото си мисля…

Преминавайки по романтично заскрежените улици тая сутрин и ставайки свидетел на усилената строителна дейност, която се вихри напоследък наоколо, няма как да не си помисля, че някаква опасна форма на мускулна дистрофия или сънна болест е налегнала целокупното работническо население. По строежите се виждат едва няколко души, които в меланхоличен транс бавно и мързеливо размахват лопати, мистрии и други характерни за препитанието им сечива, а многобройните им колеги, като някакво синьо стадо, се тълпят около местата за пушене и кафепиене, в които дености се състои основно и предиобеда им. Не, че одобрявам лентяйството у пролетариата и не, че не ми се ще да гледам как работливи като мравки труженици блъскат неуморно под благосклонния ми поглед, но като знам как минава собственият ми работен ден, някак ги оправдавам.

А в офиса…

Вие го знаете и аз го зная – на работа не се работи непрекъснато. Човек няма как да работи 8 часа от 8. По-плиткоумните труженици (лелки и чичковци на заплатка и чалга-принцески пред компютър) започват работния си ден с продължително кафе с цигарка и повтарят на всеки 2-3 часа, че и току попрекъсват реденето на пасианс с клюки и офисни инрижки, а често и с простичко и непретенциозно блеене в нищото. Другите пък (като мен) са се усъвършенствали съвършено в запазването на сериозен и съсредоточен вид докато чатят по скайп, коментират и четат блогове или разглеждат новите снимки на Мария от Сблъсък в Плейбой.

И преди типичните мрънкатели да започнат да дуднат, че такива сме ние българите и затова няма да са упрайм никога, ще кажа, че разцъкването на игрички и браузването на нета в работно време, че даже и бачкаторската скатавка изобщо не са български патент:

Работя с американци и специално съм ги питал за това – да се работи извънредно там е разпространена практика на много места, но далеч не навсякъде и за всички професии. Ако си на някаква административна работа, особено тия в малките картонени кубчета, които гледате по талавизора, да спиш с отворени очи ти става втора природа. Ако пък си бачкатор някъде и членуваш в профсъюз имаш толкова много “профсъюзни почивки” (union breaks), че никак не се учудвам, че повечето работници са дебели и че работливите мексиканци им вземат работните места. Даже японците, прословути с работливостта си, според потърпевши изобщо не си скъсват гъза от работа, а си скъсват гъза да си дават вид, че са много прилежни. Отдавна помня този знаменателен текст, в който се описва как протича един “зает” ден на японски служител, който пише един имейл 4 часа.

Мисля си, че това е някаква естествена човешка реакция. Докато за бачкаторите по строежа това си е проява на чист мързел, за хората на интелектуалния труд е начин за борба със стреса и претоварването от работата. Няма какво да се лъжем – стресът в повечето случаи изобщо не е свързан с много работа, а с някой, който излишно ти вдига нервите, подизпълнител, който те прецаква в последния момент или шеф, който не разбира бъкел от работата ти но се опитва да ти дава акъл. Затова даже да няма много работа, човек има нужда от почивка – от страничните дразнители, свързани с нея.

Чудно ми е какво мислят за това тия, които се занимават професионално с тия въпроси – примерно Тодор и Майк. За вас, дето коментирате в блога ми е ясно, че не се потите пред клавиатурата гаче робовладелеца разплющява камшика над главите ви 🙂 Или не?

#производителност на труда#работа