Е, верен отговор няма, още по-малко пък награда, но тъй като знам, че всеки човек най-много обича да говори за себе си (не, не ме убеждавай, че точно при теб не е така), пък на мене понякога, по изключение, ми е забавно да слушам, ще ми е интересно да видя мнението ти по некои въпроси.
Касаещи битието и небитието, Паулу Коелю, плоския данък, спорта и най-вече зеленоглавите патици…
Най-невероятно ми се струва това, че големи хора (не деца, да речеш), рационални на пръв поглед, с нормални професии, доста от тях млади, говорят за баба Ванга с някакво… де да знам, уважение може би. Не, че вярват на екстрасенси, не, че отричат науката… просто “може да има нещо” и “на много хора е познала“.
Това ме счупва от смях, честно…
Тoзи уикенд в София ще се състоят две ако не знаменателни, то поне яко интересни събития, на които имам доброто желание да присъствам. Надявам се да видя някои от вас там.
Става дума за концерта на Таря Турунен и премиерата на книгата Атлас изправи рамене…
Capela Rubra: – Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra…
Lupus: – Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: – O, qua sum Vulva hypnotika!
Идват по разни обучения, форуми и конференции сума ти чуждестранни лектори – някои известни, други не чак толкова, да обучат нас, аборигените, било на бизнес, било на маркетинг, било как да отглеждаме етруски земеровки.
Само че тия чуждестранни лектори много рядко, да не кажа никога, имат нещо конкретно и полезно да кажат…
Най-после, след петдесет години, една от най-значимите книги в световната литература е преведена и издадена у нас.
Атлас изправи рамене е гласът на тези, които носят света на плещите си и отказват да се подчинят на посредствеността…
Това е корицата на списание “Тайм” от 1973 г. – броят е посветен на глобалното застудяване на планетата, което, сочели статистиките на температурите от последните 20 години, било неминуемо и заплашвало хората и природата в Аляска и Канада. Учените били единодушни.
Що ли ми е познат тоя стил на всяване на паника…
Още откак Бойко Борисов започна да заема някакви значими постове в държавата, първо секретар на МВР, после кмет на София, все някой му е виновен за нещо, неуредиците в държавата все са по вина на някой друг, все някой го спъва да си върши работата.
А може би за това си има причина…
Рекордите в леката атлетика това лято падат като презрели круши и докато някои от даровитите състезателки си бръснат мустаците, аз поразмишлявам над това какво ще се случва с големия спорт в следващите няколко десетилетия.
Стероиди, генетични модификации, общи състезания за мъже и жени…
След кратко чудене, успях да си купя телефон, който едновеременно да е с далеч повече функции, отколкото всъщност ми трябват, но пък тия няколко функции, дето ми трябват, да ги няма или да са кофти. Освен, че картинките в листа с контактите са наречени thumbnail съвсем буквално (т.е. големи са колкото нокът), камерата е сравнително слаба за класа на телефона (3.2 мп де, не е зле), най-дразнещото е че напук на голямата qwerty клавиатура, няма фонетична кирилица.
Но аз все пак успях да си сложа. Ето как става…
Абе според вас възможно ли е да прецака създателите си от БСП – да ги е ползвал само за да се докопа до парламента… А сега да ги изостави и да почне да търси известност, като наистина се бори срещу корупцията? Щото друг гръб като че ли няма – какво друго му остава, за да се задържи?
Искам да има сравнително хубава камера, поне 1Gb памет, mp3 плеър и батерията му да държи много. И да не е абсурдно скъп. QERTY клавиатура, голям екран и възможност за четене на ел. книги са бонус, но не са решаващи. Не ми дреме за интернет, блутут и други подобни простотии.
Тъкмо се ядосвах, че я няма на български и се оказа, че я гласят за издаване през 2009. Тръпнете в очакване 🙂
Някои пестят от военни паради, а други буквално морят населението си от глад, за да има пари за паради.
„Крачка никога няма да имам – само тая количка ще е!… Ако си имам аз крачка, ще взема една пушка и направо ще ида да ги убия! Аз ще ги убия – дето ме ядоха…” – казва 85-годишната баба Гена, чиито крака бяха оглозгани до кокал от глутница полу-домашни кучета, които в момента се отглеждат в приют…
– изобщо не прилича на снимките си по плакатите. Надебелял е и сега изглежда като дребно, трътлесто свинче. Държи се арогантно и нагло, и шофьорът ми за малко да се сбие с него, щото свинчето беше недоволно, че е смачкал бюлетината на РЗС, която му дал.
Най-после сколасах и тая година да си преобзаведа аквариума, като съм доста доволен от резултатите. Имам чувството, че колкото по-малко внимание му обръщам и по-малко усилия полагам, толкова по-добре се развива.
Снимката е кликаема, нали…