Право на отговор



Преди няколко дни изказах мнение, че всички, които стачкуват за по-високи заплати и едновременно с това се противопоставят на реформите в своите си сектори (шофьори, учители, земеделци, университетски преподаватели) са дърти комунистически копелета, които само знаят да искат, но не и да работят и смятат, че държавата трябва да се грижи за тях до живот.

Получих обаче един коментар, който не че промени вижданията ми за учителската професия, но поне ми я показа от страна, от която никога не бих се замислил да я погледна. Ще си позволя да публикувам това, което ми написа NIKOLOVA:

Учители протестират срещу въвеждането на диференцирано заплащане на труда им

NIKOLOVA: Не, не „протестират”срещу самото диференцирано заплащане, просто отказват поредната гавра, отказват, забележете – не протестират – срещу смешното „увеличение” от 20 до 40лв… Не знам защо си го пляснал там, но нещо не си разбрал. Ние просто предпочитаме да запазим достойнството си, защото дейността ни в държавната институция така или иначе е благотворителна, а тези 40 (в най-добрия случай) лева ги отстъпваме на децата – за стипендии, екскурзии и материали. Разберете – преподавателите в държавните училища работят там на добра воля, никой не е там заради т.нар. си „заплата” (средно 350лв бруто- честна дума, не се шегувам), всеки го прави заради децата, защото обича това, което прави, защото това е призвание.

И не е вярно, че не променяме мисленето си и че чакаме държавата да ни „обгрижва” – много, ама много си далеч от истината! Учителите са много предприемчиви и гъвкави – та те живеят от частни уроци и други странични доходи, работят 7 дни в седмицата и наблюдават отблизо процесите в обществото. Мислиш ли, че, и да не плащаш наем, би могъл да живееш в София с 250лв? И ще те стоплят ли още 40? Това ли са „така необходимите реформи”? Не- това е целенасочена манипулация на общественото мнение, и ти го подкрепяш, така ли? Казваш си: ето на, ние ги караме даскалите да станат конкурентноспособни, ама те нали са консерви и си праскат по шаблона от години- не та не! Никак не е така, ама никак.

И моля за малко повече уважение към хората, които подаряват труда си на държавата, която всъщност сме самите ние, това са нашите и вашите деца и ако на вас не ви пука, с нас не е така. Не казвам, че всички са ангели небесни, но колективът, в който работя аз, е изключителен. Ние сме за цялостна реформа, не за прах в очите. И ако трябва всички училища да станат частни – аз съм с две ръце за. Така или иначе се дават луди пари за частни уроци. Поне всичко да излезе наяве и професията да стане достойна.

—————————————

Longanlon: Винаги съм смятал учителстването за изключително неприятна професия. Хем много зле заплатена, хем не особено уважавана, а което е по-важно неблагодарна и разбиваща нервите за отрицателно време. Казвал съм го и преди: ако по някаква причина нещо в живота ми се обърка дотолкова, че да ми се наложи да работя за 300 лв, хиляди пъти ще предпочета да стана общ работник примерно, отколкото учител – едно, че е по-добре залатено и второ, че и след една година ще съм си нормален човек със здрави нерви.

През цялото това време винаги ме е учудвало какви хора се захващат с даскалуване и защо продължават да работят това, въпреки очевидните недостатъци на професията. Като чета горното мнение, поне малко ми се поизясни този въпрос: май си трябва истинско призвание за това.

Дързост и красота 2
Закуската – нуждаем ли се от нея?

Коментари

  1. аз пък бих подарявала учителския си труд отново след някоя и друга година, когато детето ми ще е пораснало и няма да го издържам.

    не мисля, обаче, че повечето учители учителстват от любов към професията. за повечето, които наблюдавам не е вярно. просто не знаят какво друго биха могли да правят.а това, че част от тях дават частни уроци, не означава, че си вършат добре работата – и държавната и частната.

    хм, май е крайно време и аз да напиша нещо за учителите, още повече че марфа писа отново за тях. но като го обмисля добре, че имам много неща да казвам.

    важното е да избягваме свръхобобщенията и да се опитаме да бъдем балансирани.

  2. longalon, тия 300 не ги изкарваш за 8 часа. свършваш работа най-късно в 2.30, така че имаш възможност да изкараш още 🙂 като общ работник може да си по-прецакан в часовете. за да си позволя да работя като учител, работех на още две места. за да имам пари, да реинвестирам половината си заплата в училището, за да мога да си върша работата като хората. защо напуснах? ами защото се уморих.

  3. Хех, и аз съм писала по темата 🙂 тука така

  4. apieceofme
    31/05/2007 - 12:56

    Една от най-добрите ми учителки работеше като такава, защото, по нейните думи, можеше да си го позволи (т.е. не разчиташе на учителската си заплата). Друга, беше отказала да работи за държавата и в момента е сигурно най-добрата частна учителка по английски език в Бургас. И да, и двете обожават работата си.
    Не знам дали е нужно призвание или не, но ако заплащането на труда ти те удовлетворява просто даваш много повече от себе си. Нормално. Заплатата не стига да те направи професионалист, вярно, но пък помага.
    Нямам близки учители, но въпреки това смятам, че тези пари, които получават са като…подигравка.
    Просто не е честно спрямо тях. Пък и спрямо нас, защото да попаднеш на кофти и комплексиран даскал е кошмар.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *