Хайде и аз за полицията и Странджа

17/07/2007Longanlon

Мислех да стоя настрана от тия събития, окупиращи блог-пространството напоследък, но не можах да се въздържа, като гледам как всички коментират само това, което виждат и не се опитват даже малко да анализират защо аджеба се случват всички тия неща. И може би заради социалистическото ни минало, повечето от вас приемат за напълно нормално желанието на полицията да спре протестите за Странджата – т.е. полицията си е такава, нашата работа, като млади и активни, е да й се противопоставам.

Да, ама за мене това не е логично. Защо аджеба полицията трябва да действа срещу протеста? Защо привика Мишел да го тормози? Защо кара хората да си трият снимките?

Принципно полицията е силова структура – тя е създадена за да налага спазването на законите, да се занимава с престъпниците. В една демократична държава, полицията не би трябвало да има задача да репресира гражданите в случай като този с протестите. С протестите би трябвало да се занимават политиците, а не полицията. Защото когато има протести като тези на природозащитниците през последните седмици, работата на полицията е ясна и е само една – да охранява протестите, за да останат те мирни, нищо друго.

Както знаем, полицаите, и те като повечето хора, са мързеливи. Да охраняваш мирен протест на стотина що-годе интелигентни младежи пък си е бая мързелива работа – само се навърташ наоколо и се чешеш където не те сърби, щото тия младежи нито палят, нито чупят, нито хвърлят камъни или изобщо буйстват по някакъв начин. И ако всичко с полицията беше наред, никой полицай нямаше да е дотолкова глупав, че да си разваля рахатлъка, отваряйки си допълнителна работа с проверки, протоколи, привиквания… Тогава защо полицията, напук на всякаква логика, си отваря работа, че и си навлича обществената ненавист с тия откровено глупави действия? Ами наредено й е, затова.

На полицията нареждат политиците. Те пък би трябвало да са най-щастливи от протестите: достатъчно е да излязат и да кажат “С вас сме младежи, ще спасим Странджа!” и ще имат симпатиите на хората, както и гласовете им. За някои политици обаче явно симпатиите и гласовете на хората не са толкова важни, колкото интересите на финансовите им покровители – само така мога да си обясня абсурдната картинка. Е, това не е нищо ново, но…

Докато акцията на ГДБОП по затварянето на торент-сайтовете може да се обясни пак с политически натиск, то стоящите зад този натиск големи международни корпорации и американското правителство го правеха като че ли обясним и донякъде приемлив – въпрос на международни търговски отношения и външна политика, все важни за България въпроси. Обаче сегашните събития показват, че дори някакви неизвестни местни играчи, които искат да си построят кой хотелче, кой виличка, имат възможността и ресурсите да си осигурят политическа подкрепа – и то не каква да е, а на ниво “министър”. И това вече е страшно.