Предимството да си ЖИВОТНО

12/02/2008Longanlon

Да си як. Да си голям. Да си ОГРОМНО мускулесто животно – това е мечтата на много момчета, но която за малко от тях се превръща в реалност. Щото за да си едър или трябва да си ти е наследствено или да си напомпано стероидно говедо. Е, или да блъскаш с години във фитнеса, ама това е трудно и невинаги дава желания резултат.

Да си едър обаче се отплаща добре. Едрите мъже се радват на уважение, което е недостижимо за кльощавите им събратя – в работата, в живота, с жените, колкото и хърбавелите да си казват, че мускулите не са най-важното…

Може би си спомняте една стара статия тук, в която споделям вижданията си за жените и техния светоглед – как понеже са по-слаби физически, постоянно са обект на някакви домогвания и постоянно се страхуват. Сега възнамерявам да доразвия идеята си, че физическите размери на мъжете имат голямо значение за това как въпросният мъж мисли и най-вече какво е поведението и отношението на останалите хора към него.

Всъщност, далече съм от мисълта, че мускулите са най-важното, а още по-далече съм от идеята да ставам говедо като тоя на снимката горе. Въпросът е обаче, че … те наистина имат значение, дори в общество като нашето, където на нормалния човек не му се налага да се бие, за да оцелее или да получи това, което иска. Голата истина е, че едрият мъж бива приеман по-сериозно от слабия и дребния. И тук изобщо не говоря за побоища или нещо такова, където размерът би имал значение – става дума за съвсем нормални житейски ситуации, в които ако си едър и особено пък ако си мускулест, всичко минава като по вода, а ако си слабичък и дребен се появяват неочаквани проблеми.

Аз винаги съм бил слаб – когато бях на 14 години, бях висок 182 см и тежах 48 килограма. Повече не пораснах на ръст, но до около двайсе и четвъртата ми година поддържах стабилно тегло от 66 кила – бях си хърбав. След като започнах да работя се хванах да тренирам и качих до 92 и изведнъж, преди да се усетя, за пръв път в живота си бях … ами едър. Сега тежа по-малко, но времето, в което бях напомпан ми беше достатъчно да видя драстичната промяна в отношението на непознатите хора към мен. Това ме накара да се замисля и да се поогледам с всички ли е така. Оказа се, че с всички.

Случки

Един приятел ми беше написал, как в техномаркет му правили проблеми за това, че носи собствения си фотоапарат, докато пазарува – идвала охрана, разправяли се и т.н.

Няколко познати са имали проблеми с това, че са внасяли отворена минерална вода в Била, докато са пазарували – можело да са я откраднали от там, казвали продавачките – отново охраната е викана и т.н.

Чета колко блогъри са имали проблеми с таксита – неучтиви, груби таксиджии са ги псували, гонили от колите, даже били.

За градския транспорт и неговите контрольори пък да не говорим – мен лично са се опитвали да ме свалят с напълно редовни билети няколко пъти, а какви разкази съм чувал за дърпане, бой, неправомерни глоби…

Общото на всички тия случки е… че се случват на жени или на слаби мъже. Никога на едри и мускулести. Никога. Което при повечето такива ситуации е странно – поне в магазините, ако погледнем реално, няма никакъв шанс охраната да се опита да те бие, дори ако си слабичък (освен ако не се държиш като идиот де) и изходът на спора зависи от аргументи, не от физическа сила. Но … фактът си остава – едрите мъже си влизат и с фотоапарати, и с вода и никой не им прави забележка.

За разни гишета, каси, вадене на документи и др. където имаш вземане – даване с чиновници, продавачи и т.н.това също важи и аз лично го изпитах, след като качих килограми: много по-малка е вероятността да те бавят, да не ти обърнат необходимото внимание, да ти се правят на голямата работа и да ти създават излишни проблеми.

Размер = Уважение

Както казах и по-горе, ако погледнем реално, едрите мъже в ежедневието си не се бият. Макар, че може, твърде малко вероятно е ако сервитьорката е неучтива, стокилограмовият тип, когото тя обслужва, да й обърше два шамара и да й блъсне няколко пъти главата в масата, за да я научи на обноски. А и всъщност това би могъл да го направи всеки мъж, дори и слаб, защото в общия случай мъжете са много по-силни от жените. И въпреки това едрият получава добро обслужване забележимо по-често. Този принцип действа и в работата. На едрите (не дебелите!) мъже ръководството и колегите имат повече доверие, отнасят се с тях с по-голямо уважение – лично изпитах това.

Тъжно е наистина (за слабите е тъжно де), но атавистичните инстинкти още не са ни напуснали напълно и дори определят в голяма степен поведението ни. Първичният страх от по-едрия мъжкар е дълбоко заложен в нас и съставлява голяма част от чувството (чувство ли е?), което наричаме уважение и респект, макар в днешния живот да няма реални причини да е така.

———————————————–

Гласува ли? .