Онлайн ерпегетата SUKZ



Много модерни станаха тия MMORPG-та напоследък. Куцо и сакато се разкарва из пиратските сървъри на World of Warcraft и Lineage, събира злато, трепе чудовища, прави кланове, рейдове, купува, продава, шие панталони, лови риба, бере гъби…. По света е още по-зле – то не е фишинг, продаване на предмети и герои по e-bay, кланови форумни войни, хакване на акаунти…

И какво толкова им намират на тия онлайн ерпегета?

Първо нека се разберем – геймър съм от зората на геймърството изобщо. Е, малко се изсилих с туй твърдение, щото не съм циклил pong до отлепване на роговицата… Но все пак на Правец 8 съм плескал яко Sabotage, Супер артилерия и каратеката, поради което смело мога да се нарека ветеран на PC гейминга. Общо взето половината изобщо излезли у нас игри са ми минали през ръцете, а особена обич винаги съм питаел към ролевите такива. Играя ролеви игри както в мулти, така и в сингъл плеър – независимо дали са спокойни и те карат да мислиш повечко (превъртал съм Baldur’s Gate 1 сигурно по 8-9 пъти, а 2 – двайсетина) или единствената цел в тях е да се набираш мощно на мишката (имах няколко героя над 90 левъл на Diablo). Както се казва: любя, тача и милея ги.

Това с онлайн ролевите игри обаче, не мога да го разбера. Изкарах 3 месеца да играя Lineage (”Смелите ги кОпаме с изглед към Cruma” 🙂 ), преди това пробвах за няколко дни WoW, преди да осъзная, че някак си това, което правя не ми се връзва с дефиницията както за RPG, така и за интересно прекарване на времето… ходиш, биеш едни лисици, котки, дърве, прилепи, тролове, огрета, дракони даже… Ще речете ерпеге като ерпеге, кръФ и насилие ли има, че и качване на нива и умения, давай го насам!

Обаче…

Онлайн ерпегетата претендират да предоставят на играча максимална свобода – може да ходи където си иска, да прави каквото му е по сърце и когато му е кеф да поизпълни някоя задача от основния куест. Какви са пък тия допълнителни забавления, с които човек може да се…. забавли? Ами едното е да си живееш живота такъв, какъвто можеш да си го живееш и наяве – не да се трепеш, а да събираш билки и да правиш поушъни, да копаеш руда, да ковеш, да купуваш и продаваш на пазара… изобщо широко рекламирана многостранност на действието. Само дето така и не можах да му хвана цаката кое му е интересното да шиеш панталони онлайн при условие, че целия останал свят се трепе наоколо. Ама то и трепане да беше… Ако не следваш основния куест можеш общо взето да ходиш да биеш разни яки създания с надеждата да ти пуснат якия предмет. Биеш ги 2-3 пъти, 5-10, 100-200, роботизираш се както само 12 годишен в преследване на Immortal King’s set може да се роботизира и накрая губиш цялото удоволствие от играта – превръщаш цъкането от вълнуваща битка в рутина, а рутината руши всяко забавление.

Въпреки това хората здраво играят онлайн ерпегета

Събират се с хиляди и циклят ли циклят… И там е зарибявката – че са хиляди. Защото играта по същество не е кой знае колко интересна – нямаш някаква готина история да следваш, чудовищата си стоят като колци насред полето и чакат някой да отиде и да ги обръска, след което пак се появяват на същото място… НО не отиваш да ги бръскаш сам, а с приятели. И както знаем много неща човек може да ги направи и сам, ама с компания е много по-интересно. Когато има до тебе живи хора, па макар и въплътени в синкава елфка и леко зеленикав орк, всичко става някак по-интересно. Когато оплетеш ризата или свариш отварата някак скучно е да я продадеш на ковача в селото, но ако стои на пазара и се пазариш за нея с истински китаец (или перничанин, те на еднакво неразбираем език говорят), това не ще да е за изпускане…

И какво излиза? Че цялата мания около онлайн ролевите игри се подклажда най-вече от съвсем естественото човешко желание за общуване, нуждата да си поговориш с някой (дори и с реплики като pfg 1 front def! stfu n00b!!!) и да се помотаеш с него (дори в блатата на някаква измислена игра, примерно). Имах двама приятели, гаджета, които играеха заедно онлайн игра подобна на Диабло, ама японска, не я помня вече. Докато той на единия компютър трепеше, тя на другия стоеше в кръчмата и чатеше с останалите играчи и него. Важното е да си общуват, нали, щото в една връзка общуването е най-важно, казват. Комюнититата, които се оформят в тия сървъри, клановете, към които се стремиш да се причислиш, редовните срещи, съвместните рейдове, чувството за общност – това са нещата, които привличат и ще привличат играчи към онлайн ерпегетата, превръщайки ги в някакъв особено усложнен вариант на mirc. Да се разкарваш с приятели и да вършите поразии, да се биете с други банди и да чупите прозорците на бабите от квартала – като в “Том Сойер“, само че в интернет и няма опасност да ви хванат вашите и да ви напердашат.

Тука може да е мястото да изпадна в сенилни хуманистични “прозрения” за това как интернет отдалечава хората, вместо да ги сближава и как днешното поколение напразно търси идентичност пред компютрите вместо да хване китарата и да излезе в парка… и т.н. и т.н. псевдоинтелектуални лайна, каквито може да ти изсере само Драго Чая, ако още се прецакваш да гледаш телевизия и случайно пръстът ти се изкълчи над дистанционното за канал 1 в неделя сутрин.

Аз обаче не се вайкам по деградацията на съвременния свят, нито призовавам който и да е “да спре да играе тия тъпи игри” и да се отдаде на пост и молитва. Просто разбрах за себе си, че това не са моят тип игри – лично аз вместо да вися цяла нощ, за да хвана сбирката на клана, предпочитам да поизтребя чудовища на сингъл и после да видя клана на живо (имам пред вид, разбира се, BVC – belene vodka crew). Щото ако погледнем трезво на нещата, в Lineage колкото и висок ранг да си в клана и колкото и хубави ризи да шиеш, шансът да те наебат даже само онлайн клони към нулата, а пък всички знаем, че сексът офлайн е донесъл само добро както на човечеството като цяло, така и на всяка отделна личност в часност 🙂

СПОДЕЛИ
A стига бе!?! – ТРЕТА част
Как да се абонирам?

Коментари

  1. хех, въпрос от типа “И какво толкова им намират на тия Х?” е нещо като размножителния вик на блондинката “Леле, колко съм пияна…” и в общия случай се превежда като “Ела, Вълчо, изяж ме”. Поне в интернет.

  2. Perfect-Blue
    11/12/2007 - 17:29

    AMV-RPG-тата рулират,най-вече защото там не чакаш да ти падне,а сам си правиш item-ите! 😀

  3. Ааа и аз не мога да разбера какво им е хубаво на тея игри . Брат ми яко играе уаркрафт и само пръска пари за да играе в оригиналния сървър тва са тъпотиии.. тряя да спрат тея игри щото не само брат ми, а и мъжете ни взимат.

  4. Камен Димитров
    15/10/2009 - 11:54

    Longalon и аз като теб мога да се “похваля” че съм играл на повечето от “модерните” игри. Wow, Lineage, Dekaron, Cabal… И още 34543 който дори не им помня имената. Имаме проблем обаче. Имаме проблем защото не съм от тия търпеливите дето примерно на Lineage ще играя всекидневно около година всеки ден по 25 часа само и само да стана максималния левел за да направя еди какво си и да се изфукам пред приятели че съм много добър и ги къртя… 🙂 Спор няма – има доста интересни и невероятно красиви игри ама брат – нервите ми се късат като се наложи да бия 4-5 дни само и само да мина на следващото ниво че да стане нещо по интересно. Затова като почна някоя игра е почти гарантирано че ще я изоставя след месец максимум. Та за такива нередовни говеда като мен дето не влизат в рамките на “нормалния” гейминг, едни умни хора са създали така наречените пиратски сървъри “high rate”. В тези сървъри буквално за една седмица можеш да станеш най-мощния от мощните в дадената игра, да видиш пълната красота на героя и всичките му магии. Искам да благодаря на тези хора които осъществяват моето разбиране за онлайн рпг без да се налага да играя и насън само и само да мина на следващото ниво. Естествено в официалните сървъри на игрите няма начин да се намери “high rate” сървър защото нали се сещате че ако аз мина играта за една седмица, фирмата производител няма да спечели нищо от мен. Аз нямам нищо против да печелят фирмите, дори бих си плащал, но вероятно не осъзнават че голяма част от хоратя които търсят такова забавление са точно като мен – нетърпеливи.
    Затова…
    Да живеят пиратските гейминг сървъри! Там е истината! 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета имат *