Защо не искам да спасявам българското село
Публикувано в Икономика for n00bs — от Longanlon в 08:28 на 13 May 2007
Често се чуват гласове от общественици, политици, граждани: “Едикакво си трябва да направим, за да спасим българското село!“. И наистина, населението на селата у нас непрекъснато намалява, жителите им мигрират към градовете, всяка година по няколко села изчезват от картата на страната поради обезлюдяване.
Обаче на кого му пука? Не и на мен.
Забелязал съм, че особено жителите на големите градове и хората, които нямат никакъв досег с провинцията извън ходенето на вилата, имат особено романтичен поглед върху живота на село. В техните представи той е като изваден от разказ на Йовков: китни малки селца насред дивно красива природа, където щастливи селяни с пот на челото се трудят от сутрин до вечер, за да произведат насъщния за нас гражданите, хранят се с чисти продукти и живеят по 100 години, като през това време успяват да възпитат многобройната си челяд в здрав морал, трудолюбие и честност.
Може би именно поради усърдно преподаваната в училище българска литература от края на 19 и началото на 20 век, в която изобилстват подобни идилични картинки, много от хората са убедени, че българското село е пазител на най-добрите традиции на народа ни, че селските хора са солта на земята, пазители на моралните устои и че без техния труд сме обречени хем на гладна смърт, хем на разпад като нация. Е, тия хора, дето го мислят това няма как да са по-далече от истината.
В момента живея в малка община, а и работата ми далеч по-често отколкото ми се иска ме запраща в други, също така малки, че даже и по-малки общини и ме среща с хората, които живеят там, с начина им на живот, с манталитета и мисленето им, с бита и икономиката на българското село. И аз отдавна съм видял, че от гореописаната мила картинка само дивната природа е останала в наши дни и то не навсякъде. Българското село е изтъкано единствено и само от мизерия и просто няма как да е иначе.
Хората в селото живеят в 19 век
Хората в селото са бедни, защото икономиката им е от 19 век. Дядовци и баби нарамили мотики пъплят по малките си градинки и копаят усилено, произвеждайки колкото да не умрат от глад, без да могат да спечелят някакви пари от цялата работа. Но продължават да копаят, защото така са свикнали и са убедени, че “България ши са упрай” само ако всички “гражданя” хванат мотиката и сторят същото, въпреки, че е видно самите те колко са се “управили”. Хората в селото са болни, защото мисленето им за тяхното здраве е не от 19, а от 9 век. Масово на село започват деня си с буркан домашно вино и пушат арда качак, мазната, препържена и солена храна се смята за най-добра, всички блъскат до изнемога непродуктивния си труд без да ги е еня за здравето им. На 45 години започват да вземат първите лекарства срещу сърдечносъдови заболявания, на 55 са вече стари, а на шейсет - едва кретащи развалини. Хората в селото са неуки, необразовани и прости защото образованието им е от 19 век - училища няма поради щото не може да има училище с 5 ученика във всяка паланка, а затвореното селско общество ражда социални аномалии, толерира ниската култура, агресивността и невъзприемчивостта към новото.
Затова младите масово бягат от село
И бягството им е по съвсем разбираеми прични - искат да работят, а в селото няма какво, искат да учат, а в селото няма къде, искат да имат достъп до качствена здравна помощ, a големи болници и квалифицирани лекари има, нормално, само в големите градове, където те могат да помагат на най-много хора. Интелигентните, активните и амбициозните хора отиват там, където са университетите, библиотеките, театрите, интернет, където е икономическият живот, възможностите за развитие, големият пазар - и всичко това просто не може да съществува на село, а само там, където има големи струпвания от хора - в града.
Затова селата обезлюдяват - хората не искат да живеят в тях
Това не бива да плаши никого - селото просто не е нужно да съществува. В белите държави конкурентноспособна фермерската продукция не се произвежда от белчо и сивушка, а от високотехнологични комбайни, а който не иска да се гъчка в панелки живее в къща в предградията и работи в центъра. Няма как да върнем развитието на страната си назад (макар някои политици яко да опитват) - икономиката и обществото се развиват и вместо да се вайкаме за изгубеното романтични минало, нека го оставим в книгите, където му е мястото и да се поогледаме за практическото, реално настояще. Пък тогава току виж и на бъдещето си сме хвърлили едно око.
June 4th, 2007 at 6:41 pm
ДА! Много съм съгласна с теб, просто дори не знам защо пиша. Може би за да спомена, че повестта “Преди да се родя ии след това” на Ивайло Петров е най-готиното описание на селото, което съм чела, без излишни романтични брътвежи, но пък адски забавно.
June 4th, 2007 at 9:22 pm
Смисъла е в бъдещето – в живота си всичко правим за да го имаме (да е по-добро)!
“Който не планира бъдещето си а живее само с настоящето (ден за ден) ще остане завинаги в миналото”!
Но съм ставал свидетел на кариерата на хора, които си бяха забравили миналото (на село), пъчеха се с настоящето и ……..напуснаха белия свят – ще минат без бъдеще!!!
КИМ това не знам защо пиша но съм съгласна не го разбрах – Ивайло Петров – смятам че си заслужава времето!
November 9th, 2007 at 11:34 am
Много добре написано но малко крайно, разбира се това е мое мнение. Аз живея близо до Варна и ако искам мога да се преместя там, но за нищо на света не бих напуснал малкият си град. За мен големият град е отврат. Работя в БДЖ и пътувам постоянно, преминавам през такива селца в които искам да съм част от тях. Хората са мили, дружелюбни и готови на всичко за теб. Това в големият град не може да се случи. Там има наркотици, безразборен секс, брутално възпитание, чалга издигната на пиедестал и пр. Голяма част от новото поколение са мързеливи и ако трябва с труд да си изкарват прехраната изпадат в ужас. Ще взема отношение най-вече относно храненето за което е споменато в статията, трябва да знаете, че много ама много по здравословно е да се храниш на село. Аз съм работил в оранжерия и малцина знаят, че там зеленчука не расте в пръст, краставиците порастват като гъби за една нощ и народа ги я де. Който е работил в този отрасъл, никога не си купува такава стока , нито пък храни децата си с това. А в града ги ядат целогодишно. А пък за колбасите да не говорим, пък най-интересното е при кебапчетата. Ако едно кебапче трябва да е истинско то би струвало близо лев. Обаче гражданите ги ядат, нищо че месото е от животно тъпкано с протеини и антибиотици. Класическото кебапче се произвежда от свинско вратно месо, а сега се прави от сланина, малко пилешко и понеже трябва да е тъмно се слагат изрезки от говежди джолан. Естествено месото е внос шоково замразено което няма никакви качества. Това се яде в града. Ами пилешкото, малцина знаят , че разфасованите пилета са вносни също шоково замразени и с тази храна хранят децата си. Наблъскани с протеин и какво ли не за 40 дни пораснали. И това не е незаконно това е по стандарт. Някой може да обича телешки продукти, но трябва да знае, че отдавна вече са забравили кога са били телета , дърти говеда смлени на кайма. Как иначе ще се държи по–евтина цена. Друг пък може да обича пушено месо, няма нищо по –вкусно от пушен свински бут на дъбова дървесина. Така се прави или по-скоро правело. Сега нагряваме месото с квантови лампи , малко боя и на вид го докарваме също като истинско пушено. Понякога се прекалява с боята и бутчетата стават оранжеви. А пък свинските кожи, които си ги хапвахме пърлени , сега трябва да знаете , че по стандарт всяка свинска кожа намира приложение в колбасарската промишленост, тя се щави, вари, извлича се меланина и се използва къде ли не, може в мляното месо, в колбасите просто където има нужда. Това е храната на гражданина в момента, с тази култура на хранене определено ще живеем дълго. Ако нашите дядовци и баби са стигали преклонна възраст , то ние не ще ги надживеем със сигурност.
В статията се казва, че българското село е изтъкано единствено само от мизерия – много крайно е това! В нашите села все още има хора които водят нормален начин на живот, млади хора които нямат намерение да напускат селото. Вярвайте все още се намират такива. С колеги от Варна си говорим и те споделят мечтата си: Един ден да си купят къща на село и да живеят там. Аз лично бих направил това , като дете всяка ваканция прекарвах на село там научих много и един ден ще се върна там. За мен най-хубавото село е Обнова, Плевенско. Пък който иска да живее в града и да се храни “здравословно”. Обичам да съм на село през пролетта, когато зюмбюлите цъфтят, и през лятото, когато дворът ухае на ружи и бял крем, и през есента, когато богородичките цъфтят та чак до Архаангелов ден, когато пада първият сняг. А и да си хапвам “нездравословно” печени агнешки мръвки, пълнени чушки със свинско месо и ориз, малки кюфтенца , които обичам да ги похапвам с пръсти, кокошка която е първо сварена и после препечена, наденички опечени на жар, пушена сланина, прясна кървавица, бито масло, сирене и овче кисело мляко, гъсто като каймак, а в средата на масата винаги има - една леко препечена погача. Всичко това с пивка сливова ракия, и червено вино от Отел което е по хубаво дори от виното в Кана Галилейска.
December 9th, 2007 at 12:58 pm
Хм. Интересна статия. Обаче аз не мога съвсем да се съглася, вероятно поради лични причини. Аз пораснах на село при баба и дядо, и до днес ощв ходя там от време на време, и честно казано хората ми се виждат много по-нормални, по-спокойни и по-доволни, отколкото хората в София. Най-малкото не се оплакват постоянно, не мрънкат, не се дуржат неприветливо и грубо. В тях може да отркиеш доверие, съчувствие, щедрос - кото, честно казано, рядко откривам в столицата. А това, дето България ще се оправи само ако гражданите също хванат мотиката - не знам ти как го разбираш, но аз, единствено на базата на личния си опит в общуването със селяни, знам, че те често говорят с метафори/поговорки/символи - така че ако това изказване се вземе в по-широк контекст и по-свободна интерпретация, аз съм съгласна с него - България “ще се оправи” когато гражданите и селяните й спрат да се оплакват, анализират и коментират, и започнат да действат - да конструират. Да вземат живота си в ръце. Не знам, но моят дядо поне почти винаги говори с метафори.
Всичко това е само моето мнение, изградено на базата на твърде ограничения ми личен опит, така че аз не изказвам несъгласие, а просто друга гледна точка.
December 10th, 2007 at 2:35 am
Бааа, особено пък по селата кокошките как ги колят - ахаа и преди да са умрели… лошо няма - поне са екологично отгледани…
А това какво ядем в града - ми квото се яде навсякъде от магазина - квото ти продадат. Пени се не пени - ке го ручаме, нъл пара сме платили за него…
А, че в селата мизерстват - 100% е така, а който иска - да ходи на село и сега - да видим обаче кво ще яде???
January 24th, 2008 at 1:37 pm
Работя и живея в мръсна, мрачна, сива и мъглива София и истината е, че често си мечтая да изтекат тези 20 години до пенсионирането ми, да си купя малка къщичка в малко селце и да си копая като онези старци в статията ти. Само че дали ще устискам до тогава, защото не на 45, а на 40 год. вече пия лекарства за алергия, за артрит и за сърце, а учих в спортно училище и си мислех, че съм здрава като бик, опссс…бика е здрав като мен.
January 31st, 2008 at 5:48 pm
Къде са тези села, Longanlon?
Аз раснах в село (с преобладаващо турлашко население). Че се работи много, работи се. От съвсем рано сутрин, до много късно вечер. Но толкова много мизерствахме, че само джобните ми за седмица като дете надвишаваха заплатата на някои граждани. Това бяха пари, изкарани от същото това работене от рано сутрин, до късно вечер, лично заработени от мен (от както проходих, горе- долу от тогава са спомените ми за работа на нивата и предимно за бой с голи ръце с плевели, дето са на един ръст с мен, които отказват да бъдат така добри да се разкарват от почвата без бой, когато се мъчех да ги изскубна от там). Земеделието може да бъде източник на добри пари.
————–
По въпроса с така наречения научно-технически прогрес у наше село… Компютър у дома ми имаше (добрият стар “Правец”, дето като гледаш монитора повече време и после отместиш поглед- всичко е в розов оттенък и когато на мода бяха разни такива игри като “каратеката”) по времето, когато повечето граждани не са си и мечтали, че компютрите така масово ще навлязат в живота.
————–
Продуктите, които ги има в магазина в града (или поне в София)… Нямат вкуса на това, от което претендират да са направени. Защото са направени или от нещо друго, или са с примес неща, които не ми се ще да коментирам…
Разбира се човек първо трябва да е опитал оригинала, за да разбере защо твърдя така.
——————–
Определено не се изживявам като някой, на който му липсва интелект, нито съм с невъзможност да възприемам новото.
И не съм някакво изключение- познавам достатъчно власи и българи, които хем са от село, хем не отговарят на представата ти за село.
——————–
В града съм, не защото е по-голям, по-развит (има интернет и каквото там още беше), а защото не се разбирам с родителите си.
———————
Градът не ми харесва. Въздухът е замърсен. Задръстванията ми късат нервите поне по два пъти на ден. Скали и борове + скитосването из тях, ми липсват. Липсва ми реката. Липсват ми историите за самодиви и всякакви подобни. (храната я споменах, но пак да повторя- отвратителна е).
В града има още едно нещо, което не мога да го понеса. Това е т.нар. гр-АДСКИ тран-СПОРТ. В него прекарва останките от последните си дни пенсионерското съсловие. Много приятен начин да си запълваш последните дни е това. Крайно смислен. Те се бутат с всички и върха на удоволствието за деня им е да овикат някой по-млад от тях, че не им отстъпва място. Едни и същи пенсионери обикалят до безкрай по един и същ маршрут в окаяно очакване на смъртта. И да- случвало ми се е да се озова в превозно средство, където пенсионер умрял. Вътре. Така си е избрал сам. Много се надявам някой ден като се стигне да умирам, да не е в бутане за място за сядане в СКГТ.
—————-
Големият град дехуманизира. Човекът е просто винтче от машина за правене на пари и когато поради някаква причина вече не може да се справи с това- остатъците от него са повече от жалки и животът му е повече от недостоен.
—————-
Другото, около което се върти градската култура е в стил: “Аз искам да съм малката тъпа …..” Идеално представена в сайтовете за запознанства, които преливат от образи в стил “малката тъпа ….” , също и представители на “Аз искам малката тъпа ….” .
————-
Упс, извинявай Longanlon, отплеснах се… Май темата беше за селото. Спирам с обсъждане на недостатъците на града.
Само да си кажа, че един ден, когато се стигне до това да се пенсионирам, плановете ми са да се върна при собствените си гори в онова село (дано никой не те послуша междувременно и да изтрие селата от картата на тази държава). И по ангелите, когато ще да умирам, искам да е сред борове. Поне. Най-големият ми кошмар е да умра насред вмирисаният на умрели катерички с бензинов привкус въздух на някой автобус (респ. тролей, трамвай) посред задръстване в центъра на София.
January 31st, 2008 at 5:54 pm
Наистина, да живееш в малка общност си има своите хубави моменти и недостатъците на града, които описа са безспорни.
Но явно отдавна не си живял на село, за да смяташ, че положението там сега е такова, каквото описваш…
January 31st, 2008 at 5:59 pm
Понякога се връщам там все пак.
Но може би зависи за коя част на България става въпрос.
April 4th, 2008 at 3:05 pm
[...] хомофилската демокрация, отчуждаването от природата и селото - източници на здраве и равновесие. Също и от липса на [...]
April 6th, 2008 at 3:01 pm
Пълен смешник!!!!
Какви примери, ужас, …
високотехнологични комбайни…абе ти си голям смешник бе софиянче, я си стой в мизерията градска!!!
April 6th, 2008 at 5:47 pm
хех, глупако, аз живея на село…
May 19th, 2008 at 9:00 am
[...] от това кой е любимец на класната и на кой баща му е брат на кмета на селото. С независимото оценяване ще е ясно точно колко знаеш [...]
May 28th, 2008 at 7:19 am
[...] че и на тези, дето не искат, държат да наврат селското си начало в очите на света, да не би някой да остане неразбрал що [...]
May 28th, 2008 at 1:09 pm
“55 са вече стари, а на шейсет - едва кретащи развалини”
Айде бе! Баба ми е на 81 години, жизнена и пъргава е, размахва брадвата, а като дойде време за работа не мога и на третината да и се опра!
————-
Унищожаването на селото беше целенасочено и твърде добре реализирано усилие.
May 30th, 2008 at 12:57 am
Има различни села… В София хората са много агресивни,
агресията при животните се появява когато се пренасели екологичната ниша и възникне конкуренция за общи ресурси, но това може и на село да се случи, нищо че са по-малко хората, там и ресурсите са по-малко
Аз лично бих се върнал на село но само ако имам достатъчно
средства за да не си търся там прехраната
Мизерията е страшна… От друга страна, ако забогатея, тъкмо ще има обезлюдени села, не обичам струпването на много хора… май имам някаква фобия
June 6th, 2008 at 10:38 am
Селото е зле, защото го държат зле. А го държат зле, за да може една отвратителна личност да организира на юруш хората да гласуват за жалката му партийка.