Империализмът и робството

31/08/2010Longanlon

Много хора се изненадват, като разберат, че робството и търговията с роби не се е случвало само в сферата Африка-Британска империя-САЩ и че тия горе на снимката изобщо не са изключителна представителна извадка за робството в световната история. Робството съществува всъщност почти от зората на човешката цивилизация и исторически погледнато, то не е ужасно изключение, случвало се на някои места, а по-скоро, в една или друга форма, норма и правило за почти всички общества в почти всички времена.

САЩ изобщо не са били единствените, ползващи робски труд и всъщност не са били  тези, които са “освободили робите”…

Наистина навсякъде

Първите сведения за роби идват с първите сведения за човечеството изобщо, вариращи от военоплениците на ранните племена в Африка и Европа, през закрепостените селяни на Шумер и Египет, та до класическото робство в Азия, а по-късно така известния Рим, арабския свят и повсеместно крепостничество в Европа чак до началото на 20 в. (в Русия). През цялата световна история европейци са заробвали европейци, араби са заробвали персийци и обратно, африканци са заробвали африканци. За роби се говори дори в библията при това съвсем недвусмислено (не пожелавай жената на ближния си, нито осела му, нито роба му...)

В Азия, арабския свят и Османската империя по времето на Великите географски открития и експанзията на европейските империи (15-17 век) робството си е обичайна и непоклатима институция. Британската империя през 18 в. и нейната търговия с роби от Африка изобщо не е някакво изключение, тя не прави нещо ново, а просто следва традициите на Испанската империя, на Португалия и Холандия, владеещи моретата и света от няколко века отпреди това.

Когато Британската империя започва да набира сила, да завладява и заселва нови територии (Северна Америка, Ямайка и др. острови годни за засаждане на захарна тръстика, чай и тютюн, които са основния експорт и печалбите от тях са астрономически) и има нужда от роби за работа, търговията с роби вече е добре смазана машина. Хилядолетия преди това, робството съществува в Африка, където племена воюват и се заробват едно друго, а когато арабите и исляма стъпват в Африка, огромен поток черни роби, доставяни от собствените си племенни крале, потегля към Близкия изток.

Британската империя се включва на скорост в разработения вече пазар. Търговията с роби е изключително доходоносна – робите се ловят от други чернокожи или от арабски ловци на роби, продават се на африканските пристанища на роботърговци с кораби (след 18 в. главно британски) и биват транспортирани до където трябва. По груби изчисления, около 4 млн. черни роби са продадени от британски роботърговци през този период.

Ревоцията

Както виждаме – типичен колониализъм, нищо странно. Странното обаче идва в началото на 19 в. и то е, че за пръв път в човешката и световна история, някои хора започват сериозно да си мислят, че робството не е ОК. И това става именно в Британската империя – естествен процес от философията на свобода и естествени човешки права, на които тя гради своя растеж и благополучие. Да, изглежда смешно – за каква свобода говориш, когато купуваш и продаваш роби. Но трябва да се осъзнае колко нормално е била идеята за робство в целия свят до тогава и каква огромна промяна на мисленето се изисква, за да приемеш първо себе си за свободен човек и след това да признаеш правото на другите да бъдат свободни.

Началото на 19 в. е революция в мисленето на цивилизования човек и за сравнително кратко време гражданското общество в Англия подема каузата за забрана на робството. Историята на този наистина светкавичен дошъл като че ли от нищото прелом, е много интересна и препоръчвам който го интересува да я прочете в подробности. Под граждански натиск и петиции, Парламентът е принуден да приеме първо забрана на търговията с роби, а през 1833 г. да забрани изобщо робството на територията на цялата британска империя.

Това последното е много важно, защото Британия тогава е едноличен господар на световните океани и флотата й е точно 2 пъти по-голяма от флотите на всички останали държави взети заедно. Това позволява на империята не само успешно да забрани робството на територията си, ами, под обществения натиск на гражданите си, да преследва и изкорени робството в останалата част от света!

По това време, подобен сремеж изглежда, от позицията на останалите държави, доста наивен и откровено глупав. Испания и Франция държат много роби в своите колонии и никак не им се ще да загубят приходите от тях, а Африка, Китай, Османската империя и целия арабски свят пък са на светлинни години далече даже от идеята за равенство, права и т.н. Особено тежко понасят забраната на робството самите африканци – от стотици години цели племена се занимават само с лов на други африканци за роби, а за много африкански крале да продават собствените си поданици в робство е основен приход в хазната им.

Британците обаче са непоколебими и ловят и бесят по мачтите капитани и екипажи на кораби на роботърговци с настървение, огромни средства от хазната, в продължение на години, се изливат в това начинание – на въжето увисват много британци, французи и араби от заловени робовладелски кораби или търговци на роби на сушата. Доста неохотно и след дипломатически протести, първо Франция, а после и останалите европейски държави забраняват робството (не и преди робите от Хаити да се освободят от французите с кървав бунт де).  САЩ остава единствената западна държава която позволява робството, но го забранява през 1865 г. след Гражданската си война. Борбата с робството в османския и арабския свят продължава трудно – през 19в. между 2 и 3 млн. черни роби са продадени от Африка в Близкия Изток, но постепенно Британия надделява, не без помощта на руския имперски флот.

Краят

Така, започнала с робство и колониализъм според духа на времето, Британската империя, благодарение на уникалната комбинация от развитието на ценностите на гражданите си, духа на свобода и цивилизованост, както и огромната си военна и икономическа мощ, успява в едно историческо събитие, невиждано и неповторено по своя мащаб и значение, да стане причината за практическия край на търговията с роби в целия свят и в крайна сметка за почти пълното изчезване на робството като официална институция във всички държави!

Така че, когато говорите за огромните злини, които колониализмът е донесъл на света, за експлоатацията и т.н. имайте пред вид не само вредите, а и ползите. Замислете се за разпространението на цивилизацията и на това, което днес наричаме “западни ценности” – свобода, демокрация  и човешки права – по света и дали без британския колониализъм, 2/3 от народите на Земята все още нямаше да се изяждат един друг и да се продават в робство.