Държавата като бог

06/07/2010Longanlon

Едно време египетските фараони са били обявявани за живи богове, а китайските и японските императори –  за наследници на богове и простия народец наистина ги е смятал за такива, поради което  не само безропотно е търпял управлението им, ами даже е търчал да строи пирамиди, очаквайки божественото им благоволение да се посипе върху него.

Учудващо обаче, подобна вяра в божествеността на управляващите днес все още е много разпространена…

Още когато станаха тия работи в Гърция, аз много се зачудих на “борбата” на гърците: – държавата им няма никакви пари и е на прага на фалита; единственият изход е да се вземат мерки и  държавата да намали харченето …. но хората масово протестират срещу тези мерки. Те искат да получават 14-та заплата и бонуси. Изразът “балансиран бюджет не се яде” е български, но чудесно отразява мисленето на протестиращите там – тях не ги интересува, че пари няма – като децата те тропат с краче и ИСКАТ да има.

Та голямата ми чуденка беше – добре де, тия хора не разбират ли, че пари НЯМА? И че колкото и да протестират, парите няма как да се появят от нищото? Йордан Янков обаче отговаря на тези ми въпроси, като прави ценно прозрение в блога си:

Оказва се, че за огромното мнозинство от хората държавата е някакъв мистичен субект – тя  е вездесъща и се намесва във всичко, тя управлява всичко и е отговорна да изсипва непрестанно от своя вълшебен рог блага върху главите на гражданите.

Цяла една държава, южната ни съседка Гърция, отказва да приеме, че може да живее по-бедно, просто защото в държавата няма пари! Как така може да няма?!? Нали е държава – тя е Бог, а Бог не може да фалира!

Наистина, още от древни времена, огромното болшинство от хората се чувстват безсилни да  разберат света около тях, поради което си измислят най-различни богове – които управляват с безграничната си мощ света и живота на нас, смъртните.  За боговете не съществуват закони, ограничения – боговете могат да създават от нищото, да вършат чудеса и за тях абсолютно всичко е възможно, стига да искат.

С нарастващата сложност на държавността, законите и икономиката, болшинството хора по същия начин както и преди, изобщо нямат понятие как работи света около тях – конкретно държавата и финансовата й система – поради което по същия начин започват да я приемат като бог, който управлява с безграничната си мощ живота и икономиката.

Така за тях държавата престава да е просто сбор от политици и чиновници, на които ние плащаме заплатите. Държавата е нещо сложно и непознаваемо, огромно и всесилно, за което не важат ограниченията на вселената – държавата може да създава от нищо, да върши чудеса и за нея абсолютно всичко е възможно, стига да иска. Така в очите на простия народец, политиците и бюрократите вече не са обикновени човеци – те са един вид съвременни фараони – всезнаещи и всесилни богове, които могат да направят живота на всички ни по-добър просто като щракнат с пръсти, да призоват дъжд и да разделят морето.

Централно планиране

Този възглед за божествеността и непогрешимостта на политици и чиновници (айде, да ги наречем с модерното им име – държавна администрация) и за всемогъществото на държавата, е основополагащ за  всички обществени и икономически системи, базиращи се на държавно планиране – комунизъм, фашизъм, социализъм, Европейски съюз.

Вярата, че “държавата” най-добре може да регулира икономиката, да казва кой какво може да купува и продава, колко трябва да е минималната и максималната заплата, кое колко да струва, колко да струват такситата и т.н. е по същество религиозна вяра – тя е вярата, че определени хора, които СА държавата (държавни експерти, планировчици, политици) имат свръхчовешките способности да знаят по-добре от всички останали хора как точно трябва да живее, търгува и произвежда всеки по най-добрия начин.

Ние обикновените хора не ги разбираме тия неща – всичко е в ръцете на тия, които дърпат конците…

Опитът на Жилов да обясни някакъв елементарен икономически принцип на майка си, пък му носи отговора, който най-добре илюстрира същината на мисленето, пораждащо теории на конспирацията – тя се оказва със същия корен, като вярата в божествеността на държавата – но всемогъщи, всесилни и всезнаещи са членовете на някакви тайни общества.

Виждате, че за няколко десетки хиляди години почти нищо не се е променило – само че преди боговете са спускали огъня от небето, а сега спускат 14-та заплата.