Какво му е специалното на земеделието?
Отдавна не мога си си отговоря на този въпрос, затова сега го задавам на широката публика, та дано някой успее да ме светне – какво му е специалното на земеделието, та по целия свят фермерите получават субсидии и са обгрижвани от държавата напук на всяка пазарна логика?
У нас примерно не само, че получават субсидии за всеки произведен тон продукция или за всеки декар земя, който обработват, ами и искат да бъдат обезщетени за загубите, претърпени от тазгодишната суша, защото не са си направили застраховки…
В САЩ пък правителството следи отблизо пазара на селскостопански продукти и всяка година определя на колко и кои фермери ще се плаща, за да не отглеждат нищо на земята, която притежават – за да не се получава свръхпроизводство и да паднат цените на продукцията. Около 46% от бюджета на Европейския съюз за 2005 г. пък е изразходвана за подкрепа на фермерството и развитие на селските райони. В проектобюджета за 2008 г. цифрата е 43.6% – това са над 55 милиарда евро за следващата година. Фиксирани цени на зърното, гарантирано изкупуване от държавата на произведената продукция… това е картината навсякъде, не само у нас.
Защо се дават толкова пари за земеделието?
Една причина, за която се сещам е, че храната е най-важният ресурс за хората и не бива да се допуска да не достига – но това изобщо не е достатъчно, за да оправдае съществуващите политики по отношение на производителите й. Производители винаги ще има, по простата причина, че винаги ще има и потребители. Хората искат да ядат, следователно ще плащат за храна, следователно някой ще я отглежда и ще им взема парите – какво по-нормално от това? Защо е необходимо държавата да се намесва в процеса? Не забелязвам да страдаме от липса на, да речем, паста за зъби – има търсене = има и предлагане и не се налага правителството да дава пари и да регулира и подкрепя продажбата и производството на паста за зъби, за да може тя да е винаги достатъчно и да има за всички.
Лошото е, че държавните регулации в земеделието, освен, че харчат излишно моите и вашите пари, водят до неприятни резултати – изкривяват пазарните механизми и пречат на конкуренцията. Те отнемат стимула на производителите да се конкурират на база цена и качество: спират ги да въвеждат нови, модерни и по-ефективни методи за производство, защото те имат увереността, че по какъвто и начин да произведат стоката си, тя ще бъде изкупена на твърди цени и ще си получат държавната помощ, спира ги да се сдружават, защото просто нямат общи интереси, за които да се борят – смятат, че държавата трябва да се погрижи за всичко.
Нека синтезирам въпроса си
Кое прави земеделието дотолкова специално, че за него не могат да важат обикновените пазарни механизми, които контролират съвсем успешно останалите отрасли от икономиката?
Борис
31/08/2007 - 10:33
Отговорът е много прост: високият риск прави земеделието толкова специално. Предполагам си живял само и изцяло в град щом задаваш такъв въпрос. Всеки прекарал няколко лета на село знае отговорът. Знае и много добре, че само един обилен дъжд или една седмица суша в неподходящото време могат да опропастят реколта култивирана месеци наред. Интересен факт: 80% от хората живеещи наистина само в София поколения наред смятат брашното за продукт добиван чрез химически синтез.
Longanlon
31/08/2007 - 10:33
И само едно земетресение е в състояние да разруши сграда, строена месеци на ред. Само че строителите не получават държавни субсидии и дотации, а просто инвестират в по-качествени материали и методи за строителство.
Освен това, земеделието е високорисково само в България. В по-развитите държави производителите инвестират в техника и инфраструктура и сушата не е проблем за никой, защото използват напоителни системи, нито пък дъжда – защото имат застраховки.
Причината ще да е друга…
Олег
31/08/2007 - 10:33
“тя ще бъде изкупена на твърди цени и ще си получат държавната помощ”
Предлагам от 2008г. МРРБ да изисква от строителните фирми, и така наречените “строителни предприемачи”, твърда цена от 3лв. на кв.м. застроена площ, като през следващата година те ще получат държавна помощ от 16лв. на построен кв. м. за да могат да си закупят, тухли вар и др. строителни материали. Звучи абсурдно!
Дреме им на Нихат Кабил и ко. за това, че бъркат на хората по джобовете. Нали тези които държат квотите за износ плащат добре!А земеделието:пак на системи…
Димитър Н. Mитев
31/08/2007 - 10:35
За близо 37 години (понеже съм почти на толкова) съм чувал поне 370 пъти от различни трибуни, различни „управящи” Държавата да казват, че бъдещето на страната ни видите ли зависи от земеделието и туризма!? Ако това е било така преди 37 и е така и сега???? Може би някой се опитва да ни каже, че според географските си дадености в България този ресурс намира най-голямо изражение в сферата на възпроизводството. Това че в различни периоди от историята делът на един или друг вид земеделска продукция към БНП е бил именно доминантата потвърждава правотата за преоритети в тази посока. И понеже високото строителство в България (и не само то) е на нивото на земеделие то ни в момента съм съгласен, че застраховането не е лишено от логика. Личното ми мнение за това дали и колко е специално обаче земеделието ни признавам си макар да не ми липсва опит е формирано на базата на не достатъчна теоретична подготовка, нещо което усещам, че липсва не само на мен а е и вече тенденция – може пък и това да е част от проблема.
Георги Ангелов
31/08/2007 - 10:35
Земеделието е най-подпомаганият отрасъл в България. И произвежда все по-малко като делът му в БВП спяда всяка година. Мисля, че е достатъчно показателно. Всеки мислещ човек, който иска отрасълът му да се развива, трябва да се противопоставя с всички сили на държавна подкрепа от какъвто и да е вид.
Димитър Н. Mитев
31/08/2007 - 10:36
Г-н Ангелов. Проблема не е в това колко средства се наливат някъде а как и за какво се изразходват. Знам за хора, които официално са обявявани за „Фермер на годината” и нямат никакъв проблем с това да им се отпускат средства,но земите които обработват са единствено и само по центровете на по-големите ни градове. Сигурно се досещате какво пониква там където обработват земи!? Тенденцията за намаляване на БНП и производителността за която говорите се наблюдава през последните 20 год. Кои са според вас основните 3 фактора в това отношение. За мен това са управленските ни „Феномени”. А за Натура 2000 ……там какво става?
longanlon
31/08/2007 - 10:36
Димитър, въпросът ми няма нищо общо с управлението и разпределянето на средствата, давани за земеделие, още по-малко пък специално в България.
Аз искам да науча ЗАЩО ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ правителствата дават пари за земеделие – кое различава земеделието от останалите производства, та да налага това?
Илия Костадинов
31/08/2007 - 10:36
Think out of the box!
Ако оставим земеделието изцяло на пазарните сили, то хода на развитието му ще се определя изцяло към все по-механизираното производство, както и изплозването на все повече торове за да може да се отглежда максимално количество продукция на единица земя. С две думи всички ще бъдем като Холандия. На пръв поглед това не е толкова лошо, но в развитите страни, все по-голяма популярност набират така наречените органични продукти (Organics в Англия,Bio-… в други) При това положение този пазарен сегмент ще бъде изцяло заличен.
Това обаче не е кой знае каква загуба и далеч не отговаря на въпроса. Колкото е да е механизирано, земеделиято ще си остане тоносително трудоемко в сравнение с другите отрасли. Все пак едва ли ще се намери машина за бране на ягоди или домати ( освен ако не са твърди като бейзболна топка). Или с други думи фактор като цена на работната ръка е определящ при формирането на крайната цена на продукта. Ако земеделието бъде оставено на пазарни сили, то ще бъде анихилирано, буквално. Просто няма да е възможно конкурирането му с евтиният внос от евтини Африкански или Азиятски страни.
И тука идва същината на проблема. А той дори не е в Б-я, той е гео стартегически!
Повечето бедни страни, особено в Африка са проблематични – военни конфикти, войни и т.н. Това за страната която ще зависи от вноса на земедеслки стоки означава едно – риск от глад или поне липса на дадени продукти. А сега си представи по голям конфликт, война, или природен катаклизъм! Това означава глад или още по-лошо – гладна смърт на по-голямата част от нацията. Ако това ти се струва малко вероятно, припомни си че всички сме просто консуматори, а след това си припомни какво е consumer confidence.
В каквото и общество да живеем, земеделието ще си остане фактор или отрасъл с първостепенно значение. А оствянето му на волята на външни фактори е просто безумие.
Междо другото, от форумите във в. Капитал, помня че си задавал подобен въпрос и относно железниците. И отговорът е същият. Железниците са стратегически отрасъл чието значение се разкрива по време на кризи, воини и др. Имено затова субсидирането трябва да продължо, въпреки че е против пазарната логика.
И ако въпреки всичко отговорът ми не те задоволи, то направи справка и виж колко страни по света са оставили земеделието да се развива по пазарни механизми. Аз поне не се сещам, а щом и САЩ не са го направили, то значи найстина има някаква причина за това.
alvin
31/08/2007 - 10:36
Когато за пръв път чух, че почти половината от парите на ЕС отиват за земеделие, си задавах същия въпрос като теб.
Без да съм специалист, на прима виста:
Самосиндикално субсидиране на земеделска продукция от страна на една държава ще доведе до дъмпингов внос в условията на свободно преминаване на стоки през границата. Не че случаят е аналогичен, ама у нас беше пълно с гръцки домати за по 30 стотинки, докато нашите производители ги даваха по 40 на едро. И се питаха с какво ги садят, гледат и берат на юг.
Затова решението е да няма субсидии (хич) или да е повсеместно и регулирано централно от ЕС.
Сега, това не отговаря на въпроса ти кое му е важното на земеделието. Един немски производител ще умре от глад, ако няма субсидии и помощ от държавата/съюза. Ще се наложи да продава всичко на двойна цена, за да може да покрие разходите си и да поддържа стандарта си, което НЕМИНУЕМО ще доведе до тотален внос. Следва протекционистична политика, която винаги е двустранна и в общи линии замразява търговеията м/у две страни.
Така че – по-добре земеделските производители да получават стабилна субсидия, която да поддържа стандарта и жизнеспособността на стратегически отрасъл (за ядене става дума все пак).
Сигурно греша някъде. Но фактът си е факт – страшно много пари се наливат в земеделие. Страшно.
Longanlon
31/08/2007 - 10:37
Илия, био-земеделието няма да загине без субсидии именно защото има търсене на такива продукти – хората ги предпочитат и дават пари за тях, това си е пазарен механизъм. Машини за бране на домати има. Другите ти доводи ми се струват малко изсмукани от пръстите…
Алвин, всичко, което казваш е вярно, но то само описва съществуващото положение, не го обяснява. Производителите от Германия ще загинат, ако няма субсидии, но така е и с другите продукти, на които има евтин внос – Китай промени много в световното производство, ама не виждам Германия да субсидира немските производители на фланелки или отвертки, за да не загинат… Защо точно земеделието са избрали да субсидират?
alvin
31/08/2007 - 10:37
Зачетох се тук и в съседните връзки:
http://www.evropa.bg/bg/del/eu.....lture.html
Има доста отговори. Като например фактът, че в тия разходи влизат и пари, които се харчат за развитие на селските райони, опазване на околната среда и прочие.
Интересното: разходите за земеделие намаляват. Били са повече.
Димитър Н. Mитев
31/08/2007 - 10:38
Да г-н Стойков разбирам идеята ви. 70% от истината дори става ясна и от материала ви (оскъдността и спецификата на ресурса – хората трябва да се хранят сам го казвате). Именно ПО ЦЯЛ СВЯТ защото, както вече се каза рисковете са от най-големите – виж в Сахара рискове няма там проблема е решен! „Лошото е, че държавните регулации в земеделието, освен, че харчат излишно моите и вашите пари, водят до неприятни резултати” – Ако тези регулации у нас не са това което са за развитите страни най-вероятно останалите 30% от проблема са в това.
Илия Костадинов
31/08/2007 - 10:51
Всъщност не точно от пръстите си го исмуках а от статия на The Economist, преди 4-5 години.
Това че не приемаш разумни и РАЦИОНАЛНИ доводи си е твой проблем, това че не питаш google e също твой проблем. Все пак прилагам първата статия която ми попадна…
http://en.wikipedia.org/wiki/Agricultural_policy
Ask google!
Boby_
31/08/2007 - 10:51
Погледнато от икономическа гледна точка, държавното субсидиране на земеделието е абсурдно, глупаво и вредно.
Тук някой спомена, че се правело заради по-високия риск. Глупости на търкалета. Заради по-висок риск хората се застраховат – това е азбучно правило.
За съжаление обаче нещата са преплетени доста неприятно и икономическата логика трудно може да бъде приложена директно.
Въпросът със субсидиите за земеделието е до голяма степен социален и до още по-голяма – политически. Липсата на субсидии и съответно формирането на свободен пазар, регулиран от търсене и предлагане, ще създаде финансово напрежение върху най-бедната част от населението, чието най-елементарно физическо оцеляване може да бъде застрашено от неща като цената на хляба и изчезването от пазара на евтина, субсидирана селскостопанска продукция. И тук държавата влиза в ролята си на преразпределителен механизъм на блага. В тъй наречените демократични общества тя не може да допусне твърде голяма част от нейните граждани да попаднат под прага на оцеляване, което е глупаво, но е факт. Политиците на практика не правят това съзнателно и с тази цел, а само с цел огромната маса от хора, т. е. избиратели, да бъдат в състояние да отидат до урните и следващия път.
Лонги, социалдарвинизмът не е лош на теория, но на практика е неприложим, не и без да променим тотално системата, а това нито може, нито трябва да става.
Малко се отклоних от темата, но връзката със субсидиите за земеделието е очевидна, изводът, който се налага, също – те са необходимо зло, макар и мащабите им в момента да са достигнали ненужно големи размери.
Димитър Н. Mитев
31/08/2007 - 10:51
BOBY_ Ако внимаваше малко повече, щеше да разбереш, че темата е Защо е Специално Земеделието и оттам възниква въпроса за спецификата му и рисковия му характер –естествено, че разумното е поради риска да се застрахова а не заради него да се субсидира!
Не знам колко от участниците са се или се занимават с Земеделие и затова имам едно предложение. Отдал съм под Аренда 359 декара от които 45 с лозя. Лично съм ги обработвал от 1992 до 1998г. и да си призная доволен съм от този (предмутренски) период без да съм ползвал и една стотинка от Държавата! Мога да поканя всеки желаещ да сподели своите умения по време на гроздоберната кампания на ред с други 25 редовни всяка година берачи да споделим своите умения и обменим богатия си опит – заплащането е повече от добро и то не от държавната а от собствения ми джоб пара!!!
Смятам, че в подобна обстановка този дебат ще бъде повече показателен от когато и където и да е!?
HeYJIoBuMa
31/08/2007 - 10:52
Ами ако се премахнат субсидиите, би трябвало да се вдигне цената на всичко, което се произвежда чрез земеделие. Освен на растителната храна, би следвало да се вдигнат и цените на месото, млякото, яйцата и въобще всичко, което става за ядене, по простата причина, че животните, от които идва храната ни всеки ден се хранят и угояват с растителна маса…С вдигането на цените на всички хранителни продукти, логично е да последва падане на правителство. Това е моята теория засега. До голяма степен покрива вече казаното досега от другите коментиращи.
skoklyo
31/08/2007 - 10:52
Струва ми се, че ключовата дума тук е “независимост”.
Иначе и от армия реално нямаме нужда през цялото време, винаги бихме могли по тоя вездесъщ и прехвален пазарен принцип да си наемем банда негри с калашници за жълти стотинки, нали 🙂
Пък ако ни направят някоя беля после – има си застраховки живот 😀
Все пак, ако наистина Лонганлон се интересува от причините за земеделски субсидии по целия свят, нека прочете за възникването на Голямата депресия и как именно противоречащата на пазарната логика политика на Рузвелт вади Америка от кризата впоследствие.
Храната не е като пастата за зъби. По-скоро е като електроенергията – търсенето е постоянно и жизненоважно, а възможностите за поддържане на големи и дългосрочни складови наличности – ограничени.
Но ако при недостига на единия ресурс оставаш на тъмно, при недостига на другия буквално се срива целия обществен ред, което май не е никак, ама никак хубаво …
Всъщност имаме и пресни спомени за такъв случай, ако не се лъжа 🙂
Божо
23/01/2008 - 21:57
@alvin – >”Не че случаят е аналогичен, ама у нас беше пълно с гръцки домати за по 30 стотинки, докато нашите производители ги даваха по 40 на едро.”
Не е точно така – продаваха ги прекупвачи, кото изкопуваха от производителите за 10ст. килото! Че и за по-малко.
Свидетел съм, как ставаше това изкопуване – стои якото момче пред производителя и пита за цената. След като не го удовлетвори стъпва в щайга с домати и пак пита “колко”. Така докато стигне до желаната цена.
На това във всички страни му викат рекет. И съм сигурен, че “отговорните другари” са знаели за него.
Всъщност тия субсидии за които се говори тук, у нас едва ли са стигнали до някой истински производител. Средствата се разпределят между такива персони, за които говори г-н Митев.
Както и парите за пътищата и т.н.
Иначе логиката за специалната позиция на земеделието е проста. Както и други посетители са казали – липсата на земеделска продукция води до зависимост (и рекет на междудържавно ниво). Както е с енергийните източници. Но ако за енергинйите източници много не може да се направи – или ги има, или ги няма, земеделие може да се развива в повечето страни и е логично да се подържа.
Друг въпрос е, че у нас се подържа само по документи.