Отиде ли си кавалерството?
Публикувано в Общество — от Longanlon в 08:18 на 10 January 2008
Да си признаем, кавалерството у нас никога не е било особено много на почит сред мъжете. Те и жените не го почитат много - “щом ме бие, значи ме обича” не е точно възглед, който поощрява мъжете да се показват като добре възпитани джентълмени. Все пак, в умерени количества, кавалерството показва внимание и прави добро впечатление не само на обекта на ухажванията ви, ами и на околните.
Напоследък обаче… нещо се промени. Еманципация ли е тва, кво е не знам, обаче да се проявиш като кавалер вече стане не само почти невъзможно, ами направо вредно за здравето…
Смятам знаете, че кавалерството като такова се е появило по времето на рицарите . Самата дума е идентична с думата рицарство и идва от френското chevalier - рицар, благородник. По това време в Европа, заедно с развитието на аристократичната класа, се зараждат първите истински правила за поведение в обществото. Тогава за пръв в човешката история на жената започва да се гледа другояче (поне в аристократичните кръгове) - като на трофей, който трябва да бъде завоюван, което си е значително подобрение от преди, когато е била просто животно за работа и разплод.
Кавалерството се развива като рицарски кодекс за чест, благородство и поведение, което изисква освен качества на бойното поле и определен начин на държание във висшето общество и към жените. Много от днешните правила за поведение са останали от онова време. Например това, че жената трябва да ходи от ляво на мъжа - едно време мъжът е трябвало да може при нужда да защитава дамата, която е под негова опека и съответно да може да извади с дясната си ръка меча, без да й отсече главата при замаха. Или това, че в ресторант, асансьор или тъмно помещение първо влиза мъжът - това отново е свързано с функциите му на защитник (кръчмите едно време не са били като сега 
).
Сега разбира се, нещата с кавалерството са попреминали малко, дотолкова, че то е останало само под формата на учтивост към жените. Да отваряш вратата, да подаваш палтото, да платиш сметката… все неща, които създават впечатлението, че си добре възпитан младеж (евентуално заслужаващ поне свирка, след толкова старание). Понеже малко мъже по нашите ширини го познават и ползват, то си беше доста добър инструмент в репертоара на тия, които го владееха.
Нещата обаче се промениха
Едно време те (жените де) може и да са били доволни на това да са трофеи, обаче сега за това и дума не може да става. Феминизмът и еманципацията са хубави неща, донесли на света много благини, но както с всяко нещо, с което се прекалява, накрая малко поосраха положението.
Цялата работа започна в САЩ, разбира се, където всякакви мании се довеждат до крайност - в случая тая с равенството на половете. Лошото е, че е разпространява като лавина и вече от години е тук, при нас. Жените вече не чакат, да им отвориш вратата - те не са слабия пол, търчат напред и минават, винаги бързат, големите професионалистки нямат време за глупости. Ако им придържаш стола, докато сядат - гледат те като извънземно. Ако те оставят да платиш в ресторанта, това става с хиляди уговорки следващия път те да черпят - да не си помислиш случайно, че вземат по-малко пари от теб. Най-често настояват да си поделите сметката. Ех, еманципация… непременно трябва да са ни равни във всичко, че и по-добри от нас.
Някой пак недоразбрал
Това, което не само жените, ами и много мъже не разбират, че тия жестове отдавна нямат същото значение като едно време и срещу тях няма защо да се води кръстоносен политически коректен поход. Те не правят от жената трофей, който трябва да се спечели, не й натякват, че е по-слабата и трябва да бъде обгрижвана.
Добрите обноски са точно това - добри обноски. Начин да покажеш едно, че си възпитан и две, че искаш точно в тоя момент да се държиш добре и възпитано, защото точно сега, точно с тази жена наистина ти пука как изглеждаш. Те са начин да се добави малко романтика в забързания, професионализиран и формализиран живот. Начин да покажеш, че жената срещу теб наистина е специална, че искаш времето, което прекарваш с нея да е нещо различно, запомнящо се. Да покажеш, че ти пука за нея и си готов да жертваш малко от собственото си удобство, за да се чувства тя добре.
Затова мили дами, недейте възроптава срещу несръчните опити на младежа срещу вас. Дайте му шанс. Оставете го да плати сметката (ако има пари де), недейте да спорите, да настоявате да платите своята част. Изчакайте го да ви отвори вратата. Зарадвайте се на подарената ви роза, недейто го гълча, че заради “един глупав подарък” е “купил убито цвете”. Вярвайте ми, това е перфектният начин да убиете романтиката на вечерта, а и перфектният начин да го тласнете в лоното на оригващите се на чесън и бира шкембелии.
Полейте с живителната вода на одобрението и милата усмивка нежното стръкче на едва покълналата у него мисъл, че на света може да има някой по-важен от него и тоя някой може да сте вие.
———————————————————————————————————————–
Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:
 |
Чейндж бюрото трябва да умре |
January 10th, 2008 at 9:04 am
Чака ме светло бъдеще-жените ще ми отварят вратата, ще плащат сметката и др. дребни тегоби ще поемат… Ами нормално е щом за моята длъжност жената до мен взема същата заплата, нали? Еманципация…
January 10th, 2008 at 10:02 am
Не мисля, че някой някога е имал нещо против доброто възпитание и обноски (според мен да си кавалер е част именно от това). Не е нужно да се правят чудеса от храброст, но на добрите маниери и възпитаното отношение винаги ще бъде отговорено със същото (поне от средно интелигентни същества):-)
January 10th, 2008 at 10:05 am
Не бих била кой знае колко впечатлена ако въпросният кавалер се старае толкова много с СПЕЦИАЛНО с мен. Това показва, че добрите обноски не са част от обичайното му поведение, което вероятно означава, че не са свързани с обичайната му нагласа. Което значи, че го прави с цел да спечели нещо. Харесвам кавалерите, които са кавалери винаги и с всекиго. Някои от тях може да са гей, но това не ги прави по-малко кавалери. Иначе има свестни хора, които просто не са научени на някои обноски
За това нещо се иска време и старание от страна на родителите, както и личен пример 
January 10th, 2008 at 10:23 am
Всичко е до елементарно възпитание. Аз примерно винаги бия жените си (тук някъде се разсмях и сополчетата ми потекоха…)щото така съм възпитан - елементарно. И мене си бия, ей така, хвана една талпа, па си бия, бия, бия… Затова съм толкова умен. Той боя… Не е като да разгражда, той изгражда…
January 10th, 2008 at 10:31 am
Ти се ебаваш, ама наистина огромно количество мъже бият жените си.
Аз обаче силно се учудвам на друго, което наблюдавам много често. Гледам, момче и момиче вървят по улицата. Не лоша двойка примерно, изглеждат си нормално. Но…
Момичето се случи да се забави нещо - да си оправи обувката, да погледне витрина или нещо такова… и “кавалерът” й НЕ Я ЧАКА, а продължава да си върви, при което тя трябва да го гони, а оня даже не се и обръща.
Ебаси, какъв истински мъж.
January 10th, 2008 at 10:46 am
Една от причините да се разделя с бащата на детето си
January 10th, 2008 at 10:50 am
Хах мн добра тема.
Това със сметката ми се е случвало мнооого пъти :). офф забравих кво щях да казвам. :))
January 10th, 2008 at 10:51 am
Lyd, добре де, аз го наблюдавам това, ама не ми е ясно ЩО за поведение е? Дотолкова се разминава с моята идея за такова, че направо не ми го побира главата.
Аз даже с приятел като вървя, го изчаквам - обратното е просто супер неучтиво ебаси… Как може да вървиш с жената на живота си (поне за момента) и да я оставиш да подтичва след тебе?
Трябва да си ебаси комплексирания дебил, за да показваш превъзходство по тоя начин.
January 10th, 2008 at 11:01 am
Longanlon, връщаме се пак на темата за елементарното възпитание или по-скоро липсата на такова … Или го има, или го няма - това, че се учело след една определена възраст са само мечтанията на заблудени душици.
January 10th, 2008 at 11:02 am
Знам че има бе, Лонги (Ако живееше в някоя латино страна щеше да се получи ДЕЛонги). Тя каузата е загубена преди да е започнала. Докато има прости жени ще има и прости мъже и обратното. Имаше един такъв виц, дето една жена се притеснила, как мъжа и не я е бил вече 3-ти ден… Хората сме като животните - навиците се формират и после трудно се отвиква.
January 10th, 2008 at 11:32 am
Майнди, вече се чудя за какво се бориш сега.
Кавалерството го разбирам като показване на по-специално отношение към човека с теб. Това не включва само жестовете, които сте виждали по филмите, щото те вече са се изтъркали до степен да се употребяват при всяко малко по-добре изглеждащо момиче. Става въпрос за това да се поинтересуваш от желанията на другия.
Та като стана въпрос за нещата, които сте виждали по филмите, откровено кофти ще се почувствам, ако ми се приложат всичките наведнъж - да ти бъде отворена вратата, да ти се поеме палтото, да ти се помогне да седнеш…ебати, аз да не съм малко дете?! Мога да се обслужвам и сама. Жестовете на внимание трябва да са премерени. За да стане наистина ясно, ще илюстрирам и с обратен пример: представете си, че живеете от 2 дни с любимата жена и на третия откривате апартамента почистен и преподреден, банята пълна с козметика и ароматни свещи за вечерта, сготвено нещо вкусно и т.н. - всичко е направено за удобство на мъжа. Ама и той ще се почувства зле. Та с всичките тези обяснения се опитвам да обясня, че обгрижването ама НАИСТИНА трябва да си има някакви граници. Иначе става малко като “аз така се постарах, а тя не го оцени”.
January 10th, 2008 at 11:35 am
Ивкеей и ти си за бой!
January 10th, 2008 at 11:42 am
Неуловима, гарантирам ти, един мъж МНОГО повече ще се зарадва, ако тази вечер прави секс, отколкото ако апартаментът е почистен, пълен с козметика (?!?!), ароматни свещи и т.н.
January 10th, 2008 at 11:44 am
абе еманципацията не чак толкова лоша. аз от мойта хубавица не искам да си стои в къщи пред телевизора по цял ден докато готви и чисти. оказва се, че има контакти навън, които аз нямам. познава други хора, знае къде и какво може да се намери в града, защото аз нямам време да обикалям или не минавам от там. пък и заплатата й хич не е маловажна - 4 души сме в къщи.
на мен ми прави впечатление друго. вървят по улицата мъж и жена, непознати. случва се да си пресекат пътя. и мъжа се засилва и ще я събори за да мине пред нея.
жена ми разправя същото - друго си е жена, натоварена с покупки и помъкнала деца със себе си буквално да се дръпне назад, за да отвори път на мъж.
Явно и това е част от еманципацията - да дават път и предимство на мъж с ръце в джобовете.
January 10th, 2008 at 12:06 pm
Мисля, че е хубаво и жените и мъжете да бъдат кавалери
January 10th, 2008 at 12:17 pm
Още по-хубаво ще е и пенсионерите да бъдат кавалери
January 10th, 2008 at 12:46 pm
Аз съм кавалер, ако щете вярвайте не ме интересува дали е възрастна дама или щест годишно момиче винаги се държа изключително учтиво и мило с жените.
January 10th, 2008 at 12:50 pm
Сам си дал отговор на въпросите си. Жените не желаят да им кавалерстват и се пазарят за сметката, защото се вижда от километри, че с това се цели да се получи нещо. В твоя случай си го назовал точно - свирка. Извинявай, ама мен баща ми ме е възпитавал, като излизам с мъж винаги да имам пари и да си деля сметката, за да не си мисли някой сульо, че заради едно кафе ще му правя свирка. Не ме разбирай погрешно, харесва ми да се чувствам дама и оценявам доброто възпитание и кавалерските жестове, но само, когато виждам, че мъжът е възпитан да се държи така, а не полага тези върховни усилия, за да изисква секс след това. Благодаря, но мога и сама да си платя вечерята в ресторант, ако ще ми кавалерстват заради секс.
January 10th, 2008 at 1:01 pm
А кавалер по рождение ли си или се стараеш?
January 10th, 2008 at 1:05 pm
aida, именно такова отношение имам пред вид в статията си. именно това моля жените да не правят.
това отношение убива романтиката. кара хората да се отдръпнат един от друг в някакъв опит за “пазене на достойнство”, за доказване на нещо. да, знаем, че може да си платиш половината сметка. и какво от това? разбира се, говоря за отношенията с някого, когото наистина харесваш. ако едикойси е “сульо” и си мисли незнамкакво си, защо би излязла с него?
January 10th, 2008 at 1:12 pm
Бий мъ, обичам тъ!… И така докато свят светува! Не съм забелязала нещата да са дори с наченки към промяна… Тия жени дали са си с всичкия?!
January 10th, 2008 at 1:19 pm
Много добра статия. Аз лично винаги съм си опитвал да се държа като кавалер /не знам доколко ми се отдава/, но като гледам това наистина не се уважава много от жените /тука визирам коментара на Неуловима, която казва, че може сама да се грижи за себе си/. Еми ОК, като видя, че момичето с което излизам не желае да му поемам палтото примерно мога и да започна да не изпълнявам и елементарните неща, отнасящи се до доброто възпитание. Питам се дали ще се почуства добре от това? Много се съмнявам. А за чистенето на апартамента и ароматните срещи - кефи ме и защо да не ми хареса, ако някое момиче го направи това за мене? По скоро ще ми бъде приятно и ще и спретна най-хубавата вечер на която съм способен, за да и доставя удоволствие.
January 10th, 2008 at 1:27 pm
За всеки влак си има пътници. Ще има мъже и жени, които ще оценят кавалерството и романтиката. Ще има такива, които ще се присмеят на опити за романтика и кавалерство, защото на тях самите не им е близо до сърцето тази идея. Ще има и такива, които ще са скептично настроени - “Ха,този сульо гледай как се прави на кавалер. Какво си мисли… че ще му врътна свирка след вечерята ли?!”. При такива хора случая е такъв, че те вече са произнесли присъдата преди да са станали известни фактите може би по простата причина, че вече са били попаднали на неподходящия човек и вече всички останали се мерят със същия аршин. Хе!
January 10th, 2008 at 1:34 pm
Относно темата на longanlon - заставам на 100% зад него ;)))
January 10th, 2008 at 1:37 pm
seriozno, nqmah ideq kakvo e kavalerstvo predi da doida v usa. sega, sled kato prekarah tuk izvestno vreme, mi e mnogo trudno da razbera zashto nqkoi muje v bulgaria se otnasqt taka s jenite. primerno, nqkoi pred men vliza v sgrada, no ne durji vratata otvorena za men, az pochti se pochuvstvah obidena.
imam kusmet, che jiveq s chovek, koito e naistina gentle i man, predi vsichko
January 10th, 2008 at 1:38 pm
Всъщност жената върви отдясно на мъжа, защото инак мандахерцащата се шпага ще ѝ насини краката, което е крайно нежелателно
January 10th, 2008 at 1:41 pm
Шпагата се появява като оръжие през ренесанса, не средновековието, когато са рицарите, но това няма значение.
Оръжието се придържа с ръка, за да не се мандахерца, а жената върви от ляво, освен при някои специални случаи.
January 10th, 2008 at 1:56 pm
Добре де,Адела ми напада замъка със 20 ъпгрейдвани хидри и 120 наги,това всичкото 120 жени,с кака Адела 121,и аз как да бъда кавалер и да не й изпраскам имплоужън, при положение че правя 5200 демидж с него?Ще е огромен пропуск!
В арабския свят жената върви 50 метра през мъжа,макар че корана е казал,че мъжа трябва да води,но когато се минава през минни полета корана да си гледа работата.
January 10th, 2008 at 1:59 pm
Отдавна съм спрял да плащам сметките на жени. След като всяка жена те кара да се чувстваш едва ли не боклук заради това, че искаш да я почерпиш, делиме си сметката и хич не ме интересува. И резултатите определено са по-добри.
January 10th, 2008 at 2:02 pm
Уау, впечатлена съм - за първи път от страшно много време не се хващате за косите в истерични битки
Шегувам се де.
Само да добавя, че това, че мъжете влизат първи в заведение е останало, не защото кръчмите продължават да са опасни места, а защото като влезе някой в заведение, обикновено привлича погледите на тези, които вече са вътре. Една средно-статистическа жена не обича да я оглеждат, затова е много миличко, когато мъжа влезе преди нея (или някоя приятелка де:) ) - а това го твърдя със сигурност, защото от няколко години се старая да гледам кой как влиза в заведение - обикновено, ако първо влиза момиче/жена, то на нея й личи, че има самочувствие (може просто да й е ден, не казвам че е надута) и няма нищо против хората да я видят и преценят.
Уф, какво дълго обяснение.
Аз лично нямам нищо против дребни жестове. Особено ми е приятно, когато някой подава ръка на дамиТЕ, с които е. Ама това е толкова умряла традиция, че никой не я спазва. Дотолкова, че последния път, когато ми се случи дотолкова не го очаквах, че момчето успя да ми подаде ръка чак преди да сляза… Стана ми доста криво, че вече почти бях слязла, но естествено му благодарих. Усмивка от негова страна и той се зае със следващата. Дотам. Изобщо не ми е минало през главата “тоз пък ся к’во ли иска от мен”.
Изобщо, единственото, срещу което роптая е да ми платят сметката. На това се съгласявам (без значение дали срещу мен е мъж или жена), само ако има повод. Някои мъже обаче си имат тактики - например ако много настоява и просто бутне парите с бакшиша на сервитьора….. Сега няма да го гоня с 10 лева из заведението я…. Примерно. Иначе и аз плащам сметки. Мен лично най ме радва ротационния принцип на плащане на сметки, когато излизаш с някой. Хем е миличко на момента, хем пича не мисли, че ти излизаш с него заради парите му.
А пък, ако го прави заради свирка - ами негов си проблем. Аз ако съм решила нещо, нито едното, нито другото ще ми промени мнението. А това, че той ще го очаква си е негов проблем - аз по никакъв начин не се чувствам задължена - като настоява да се прави на кавалер - негова си работа. Ама ако го прави нарочно и с цел да получи нещо… Едва ли ще му се отвори парашута
January 10th, 2008 at 2:30 pm
Ех, каква интересна тема.
LONGALON, аз обожавам да ми кавалерстват, за съжаление нещо не попадам на такива индивиди. Дали нещо в мен не излъчва самостоятелност и дистанция … не знам. Мога да ти кажа обаче, че винаги, когато съм на среща и донесат сметката, посягам към портмонето си от възпитание с идеята да ми кажат – не, няма нужда. Статистиката сочи, че това се случва общо взето веднъж от 5.
На отваряне на врата и подаване на ръка пък колко се радвам – ама нъц, я ми се случи веднъж в месеца, я не.
Кажи сега, в мен ли е проблема, аз ли трябва да се променя? Защото си мислех, че вече просто не са останали кавалери по света, а сега като те чета се изненадвам от обратната гледна точка – има видите ли много кавалери, но ние не им позволяваме да се проявят.
January 10th, 2008 at 2:30 pm
Оооох, как ми се иска някой да ми отваря врати и да ми плаща сметките… Не, сериозно.
Аз съм съвсем умерено еманципирана, но тези неща са си добро възпитание, а не мерене на акъл, нали така?
Но за съжаление, нещата са двустранни. Не само дамите се превръщат в еманципирани кучки, кавалерите също. Тоест, ако аз стоя в очакване някой да ми отвори вратата, има да си отстоя…
Виж, това със сметките става сравнително често. Аз не се дърпам особено. Виж, като ме черпят веднъж, два, три пъти, ми се иска и аз да платя поне веднъж - не, защото изкарвам поне толкова - далеч не е така - но учтивост, някак, все пак и ти не си намираш парите по земята…
И така, в заключение: ето ме, елате ми кавалерствайте, изобщо не прекалявам с еманципацията.
January 10th, 2008 at 3:01 pm
Ще добавя към казаното една по различна гледна точка, която предполагам обяснява поведението на жените.
Всички жени се оглеждаме в очите на мъжа/мъжете срещу нас. Едно кавалерско поведение може да претесни или да отблъсне жената срещу вас, защото тя не би желала да се вижда такава: “кавалерствана” по този начин.
Освен това, кавалерството е често криво разбрано: заучени са някакви маниери, а пък отношението всъщност е унизително. Никога не бих позволила на някой да ми плати сметката, ако виждам, че просто иска да ме изработи и всъщност е груб с мен.
Също не мога да разбера мъжете, които избутват 5 жени на опашката, за да прекарат своята на челна позиция.
Въобще кавалерството би трябвало да има друг смисъл -отношение към жените като цяло - към грозните също
Ще трябва да мине доста време, докато си възвърне доверието, което вече е загубило.
January 10th, 2008 at 3:08 pm
досега за кавалерите се разправяхме, айде сега да поговорим и за простаците.
Колежката тая сутрин идва на работа. Минава по централна улица, малко по встрани, изчистена само по платното, на тротоарите камари сняг и накаква пътечка. от гараж баджо вади голям автомобил, не помни джип ли е бил, заради шока, но колата препречва по диагонал цялата улица и засяда и почва да върти гуми. тя спряла, огледала се, чудила се кво да прави и нагазила в дълбокото да обиколи. като минава покрай кабината чува отвътре “патка, с патка”. Вратата се отваря и оня отвътре почва да крещи:” не виждаш ли, ма, че съм закъсал, кво искаш от мен” и прочие неща, дето жената не ги помни от изненадата. станало голямо викане. и тя извила гърло - какво му е виновна тя че е заседнал и защо изобщо се занимава с нея.
та истинския мъж събрал хора по терасите и за какво?
Тая типична черта на човека някой друг да му е виновен много я обичам.
ама нали е истински мъж, развикал се на кого - на жена, че и непозната, щото в къщи може и да не му дават да шукне.
January 10th, 2008 at 3:16 pm
Това с плащането на сметката е много коварно. Да се намери границата между това да оставиш кавалера да кавалерства и това да не си ебаси авантаджийката или пък да олекваш (сложно като връх Тумба направо). Имах едно такова гадже дето сбърках на първа среща да не му дам да поеме сметката, а да си я разделим…и той човека явно хареса тая система. Така излезе, че като се разделяхме и му казах:”Абе брато, ти за това време едно цвете не ми подари” получих отговора:”Ти си била много меркантилна!”. Та то е май взаимоучителен процес. Аз вече не се правя на честна и не си пипам портфейла свенливо, нито, надявам се, младежи като тоя ще пропускат да подарят цвете в бъдеще и такива работи.
January 10th, 2008 at 3:22 pm
А, не е задължително да е под чехъл такъв нагъл тип, може да е точно обратното - абсолютен патриарх, на който жена му се гъне като трепетлика само при звука на гласа му (не е нужно да я бие, тя пада и сама). Познавам отблизо не един такъв истински мъж, който (почти по гореописаната от Лонганлон формула) е цар у дома си. Та такъв като него може и да ти отвори вратата, но това не е, защото те уважава като дама или жена. Жените са втора категория за него. Ако му говорят едновременно мъж и жена, пренебрегва напълно жената; ако му говори само тя, й кима благосклонно, но без да я слуша и в момента, в който му заговори мъж, прекратява с усилията си да се занимава с нея.
Той ще ти отвори вратата, защото майка му така го е учила или защото така ще изглежда по-добре в очите на мъже, които уважава - но от това на теб по-добре няма да ти стане, напротив…
Ще взема да доразвия темата тези дни в продължение на Лонганлоновата
January 10th, 2008 at 3:25 pm
Лонгалон,
Мнението ти ми допада, но ми се иска да доуточниш нещо. Ти как смяташ - кавалерството въпрос на възпитание ли е или въпрос на желание?
Има мъже, които не са възпитани да отварят врати и т.н., но не са лоши хора и имат желание. И ако видят в жената одобрение и насърчение по този въпрос много бързо се научават. И го правят поне с тази една жена, която е специална, много ясно.
Аз, за разлика от лид,обичам да съм специална…пък ;), но не обичам превземките.
Като цяло, мисля че в кавалерството няма нищо лошо.
BIRDY, май Лонгалон е прав. Има кавалери. Поне аз срещам такива - а не съм нито красива, нито изглеждам безпомощна. Не знам… Пробвай с усмивки
Но си права - излъчването на жените намира отражение в поведението на мъжете.
bib
не съм много съгласна с теб. Кавалерството по никакъв начин не може да ме отблъсне. Е, освен в случаите, в които отваряйки ми врата я пусне и тя ме удари
Кавалерството не може да промени отношението ми към някой мъж. Може да добави качество в отношенията ни и начина ни на общуване, но ако не го харесвам от една отворена врата няма да го захаресвам. Така че при мен грубостта и кавалерството нямат нищо общо.
Много се разприказвах. Моля за извинение
January 10th, 2008 at 3:27 pm
работих на едно място, където жените ги смятаха за втора ръка хора, независимо че бяха високо в йерархията. ама ако и шефа ти е задник и показва подобно отношение, на простака само това му трябва. имам пенис, значи съм господ.
January 10th, 2008 at 4:36 pm
Лонг, виж сега, ако един мъж не ми отврая вратата, не ми облича палтото, Не ми отваря вратата на колата поне отвътре, като забравя нещо не каже “Чакай ме в колата на топло, аз ще ида да го взема” просто не е никакъв мъж.
За сметките, ОБАЧЕ, не съм съгласна. Според мен мъжа трябва да плаща сметката на първа среща(задължително), на следващите срещи също. Но когато започнеш да излизаш с някого през ден се получава неудобно. Аз не знам с какви средства разполага човека насреща, колко е взел в себе си (друг е въпросът, че мъжа винаги трябва да има достатъчно пари в себе си), но ако аз съм решила тази вечер да пия 5 Мохити, не мога да очаквам, че човека насреща ще има пари да ги плати. А и дори да има, трябва да съм наистина убедена, че изкарва достатъчно и заради моите 5 мохити(друг е въпросът, че изпиването ан 5 мохити не е особено дамска постъпка) и няма да се лиши от нищо.
Защото ми се е случвало точно такова нещо- капучино и мъфин в Коста кафе и после аз се метнах на такси и се прибрах, а човека се прибирал пеш до на майната си, щото съм му изяла и изпила парите.
И на последно място- мъжа трябва да е кавалер само на жените, които са дами. Защото на някое псуващо, плюещо, отигващо се същество няма какво да се кавалерства. Такива жени сигурно отварят вратата с шут и най-кавалерското, което може да се направи за тях е… евентуално да ритнеш вратата вместо тях.
January 10th, 2008 at 5:03 pm
рядко съм попадала на откровени простаци и лошо възпитани мъже в близките си контакти с такива. всички мои приятели ми кавалерстват и имат уважително уважение към мен. мъжете с които съм била, с редки изключения( редки, редки, но количеството компенсира качеството:(са се държали много похвално в този аспект на взаимоотношенията ни. чета коментарите на женската половината от читателите тук и малко неудомявам. незнам какво е да не ти подадат ръка на слизане от тролея. честно и без преувеличение. мъжете, чиято компания съм избрала, винаги влизат първи в заведението и ми кавалерстват с палтото, стола и т.н. в редките случаи, когато не съм случвала на кавалер, за себе си съм решавала, че няма как да има развитие познанството ни. защото аз категорично и безкомпромисно държа на доброто възпитание и в този смисъл ценя високо истинското мъжество. възпитавам успешно, смятам, и сина си в този дух…та, скоро се разболях. за съжаление, не от грип. бях обгрижвана като принцеса от приятеля си, денонощно. бяха понесени всичките ми хленчове и капризи. даже аз, която съм разглезена в това отношение, започнах да се чувствам неудобно. не си спомням случаи, когато съм си промърморила с досада “уфф, яде ми се нещо сладко…” да не съм получила отговор “еи сега, изчакаи секунда само да си приключа еди-какво си и отивам. да не ми е било подадено палтото, да не ми е била нагласена хавлията, когато съм в банята, а стаята в същия случаи да не е била затоплена…изобщо много неща в този дух, типични за държанието на един себеуважаващ се кавалер и дженътлмен. а често се шегува със себе си, че носи душа на простак…имаше дни, в които се примирявах с лошото отношение на човека до себе си. тези дни свършиха. и тогава с удоволствие открих, че кавалерите обаче изобщо не са … а пешо е съвършения кавалер, вярно е:)
January 10th, 2008 at 5:05 pm
aйде, пораснаха ми ушите… [изчервена емотиконка тука]
January 10th, 2008 at 5:49 pm
Ще прескоча историческата част
Но не виждам много връзка между липсата на кавалерство и еманципацията. Иначе щяхме да с помислим, че в там/тогава, когато мъжете не са кавалери то е защото жените са еманципирани.
Но по-важно от това дали са кавалери е дали не са мачисти. Ето, за това напиши статия, Лонганлон
January 10th, 2008 at 5:58 pm
Мачисти са разбира се. Както обществото поставя големи очаквания спрямо жените за външния им вид, така поставя спрарямо мъжете за “мъжествено” поведение.
January 10th, 2008 at 6:34 pm
Струва ми се, че някои хора не са ме разбрали. Аз нямам нищо против да ме накарат да се чувствам специална по някакъв начин, но не искам да се държат с мен, все едно съм бедствие всепомитащо. Милите жестове ги оценявам, те ме радват, но има една граница, след която започвам да се чувствам нелепо и не на място.
January 10th, 2008 at 6:42 pm
>”Цялата работа започна в САЩ, разбира се,”
Хм, що пък в САЩ. По време на социализЪма, когато еталон за женственост бяха Мара Бетонджийката и Пепа Кранистката на кавалерството също се гледаше с презрение от по-голямата част на женското соц. население. Всъщност още след победата на ВОСР на хората започва да им се набива в главите, че това са “буржоазни” порядки, които целят да унижат жената и т.н.
Вярно, че разните движения за еманципация и т.н. наистина започват в Щатите през 19 век ако не бъркам, ама доста по-ксъно “хващат дикиш” отколкото в соц. лагера.
January 10th, 2008 at 7:26 pm
Божо, еманципацията в САЩ през 19 век се е разбирала като друг вид емапципация (защото има много видове, всички в смисъл на даване на еднакви права). Тази на жените не е започнала в САЩ, а къде всъщност е започнала не може да се каже защото малко по малко и на различни места различно са се давали права на жените да имат собственост, да могат да свидетелстват в съда, да наследяват, да гласуват и т.н. Общо взето през 19 век е вълната. Иначе в САЩ жените получават право да гласуват 1920 година, в България 1944.
January 10th, 2008 at 9:34 pm
ей,човек ще тръгне да обикаля малко из страната и вие ще изпишете романи,бре хора. Сума ти време му трябва на човек да прочете.
(Абре Ominaeshi що си прецакала горкия човек да бъхти пеш заради тебе :))))
Аз ще ви разкажа за един мой близък приятел, който има невероятната теория, че колкото по-близък ти е един човек, толкова по истински(в случая синоним на брутално)можеш да се държиш с него. Защото с него можеш да си си ти-неподправен.Нямам прдвид, че си пребива приятелките:)но си им говори право в очите, все незахаросани неща,без много мили думи,…и т.н.Не е простак, не е тъп….и аз и досега не мога да го оборя…защото след като ми каже нещо грубо и аз възроптая и се обидя следват(примерно) думите-ами, ти си ми най-близкия човек, затова мога да ти кажа всичко в суров вид, без заобиколки….само на теб.
Тъй.Ето ви друга философия, която ми е непонятна…но я има.
January 10th, 2008 at 9:35 pm
връщам се на изречението “…уважително уважение към мен…” за да допиша идея, която по-горе пропуснах умишлено. за да направя някак си връзка между кавалерството и подсъзнателния автосаботаж. написваики въпросното словосъчетание, аз направих това от, което всъщност се притеснявах: че ще прозвуча нелепо, че ще кажа нещо излишно. които го няма това вътрешно притеснение, да хвърли камъка пръв:)и естествено, според принципите на елементарната психология, това се случи. подсъзнателния ми страх сътвори нелепозвучащото изречение. всъщност имах предвид “уважително отношение” . по тази локика: жените срещат мъже, чиято слонност да кавалерстват и бъдат галантни е напълно апотрофирала. защото са убедени, че не заслужават специално отношение( някои е убил малката принцеса в тях) или че изобщо не са способни да подръпнат нежните струни в мъжката душа. мъжете забравят да кавалерстват, убедени, че истински жени, заради които си струва да си истински мъж, вече просто няма. и някак си тъжно-логично забравят…и наистина не ги срещат.аз съм убедена, че кавалери-истински мъже все още има и винаги ще има. така те са мое ежедневие…
January 10th, 2008 at 9:40 pm
и продължавам да го правя…това с автосаботажа:) “атрофирала” е думата. просто незнам как написах апотро…но нали трябва и да се посмея:))
January 10th, 2008 at 10:37 pm
Валя : подкрепям тази философия стабилно. Аз самият я следвам, и това за мен е един неподкупен вътрешен критерии колко скъп ти е някой. Но.
) , манталитетът на балканският мъж се съчетава последно време перфектно с еталоните за добри обноски, като разбира се остават някой аграрни изключения :(. Но въпросът е, че жените започват да се правят на LA икони с покритие на тиролска скараджийка. Но има шанс в целят филм доброто да победи !
Long ( LongPeter
January 11th, 2008 at 11:17 am
Кавалерството остана в онези времена, когато мъжете бяха истински джентълмени, а жените - истински дами. И взаимно изпитваха удоволствие от това той да бъде внимателен кавалер. Той да услужва, да ласкае, да прави комплименти, дребни жестове на внимание и да любезничи, а тя да възприема това като добро възпитание. Тогава джентълмените не се бояха, че дамата им може да се окаже еманципатка, сектантка със странни еко-вефетариански разбирания, надъхана кариеристка, феми-наци или друг вид мъжеяд, който презира с него да се отнасят добре. И понеже мъжете се превръщат в жени, а жените в мъже, това е тенденцията на 21 век, кавалерството, заедно с много други приятни традиции, май завинаги ще остане в историята. За съжаление.
January 11th, 2008 at 12:00 pm
Светлина, ако си се обърнала към мен - по-скоро ми се е превърнало във навик. Мисля че нещо, което правиш дълго време става неизменна част от нормалното ти поведение.
January 11th, 2008 at 12:38 pm
Ако се чудите кви са тия “еманципатки, сектантки със странни еко-вефетариански разбирания, надъхани кариеристки, феми-наци или друг вид мъжеяди”, става дума за мене
January 11th, 2008 at 12:47 pm
Kaто те гледам, силно се съмнявам да си такава
January 11th, 2008 at 12:51 pm
Не само това, също така съм “лесбо, би-, феми-наци, вегетариански сектантки, злобни кариеристки, откачени поетеси или друг вид силно изявени личности”.
Слушай Тишо, той ги разбира тия работи
January 11th, 2008 at 1:02 pm
Нееее, не мисля, че кавалерството е изчезнало.
Нито в Щатите, нито у нас.
То продължава да се цени от културните жени и да се практикува от културните мъже.
НО: способността да проявиш добри обноски и все пак да изглеждаш естествено, както и способността на жената да се “възползва” без префърцуненост, изиксват известно възпитание и практика.
Те са достояние на хора с достатъчно социален опит в култивирана градска среда, а влиянието на тези хора в днешните “елити” намалява.
Според мен става дума за циклични процеси и след 5 до 10 г. наблюденията ти ще бъдат различни:)
Поздравления за темата
January 11th, 2008 at 4:01 pm
Ауууу. DENIA,ама ти си била много лоша жена.
January 11th, 2008 at 5:05 pm
Май “палава” е по-точната дума; “лоша” звучи outdated.
January 11th, 2008 at 5:39 pm
Даааа.И палава звучи по кавалерски някак.
January 11th, 2008 at 5:59 pm
А мъжете сте много зле. Само като чуете лесбо-би-анално и веднага наостряте уши, блесват ви очите и започват да ви капят лигите. Пък това си остава най-евтиния начин да привлечеш внимание (и под евтин определено нямам предвид като стойност в пари).
January 11th, 2008 at 6:51 pm
Men = пубери for life!
January 11th, 2008 at 8:23 pm
pierrot - къде остава тогава кавалерството? За другите жени?Дето не са ти толкова близки???
P.S.(предварително се извинявам за лирическото отклонение-то е само за кавалера започнал темата- Участваш ли в среднозимното преброяване на водолюбивите птици по твоя край?)
January 11th, 2008 at 9:09 pm
По нашия край сега броим само затъналите до шия в снега и им носим всекидневно ракия да не замръзнат, докато се стопли, снегът се поразтопи и успеем да ги извадим.
January 12th, 2008 at 12:42 am
много ме радва вниманието както на мъжете от близкото ми обкръжение, така и от случайни хора по улицата. много точно каза Радан, че кавалерството може да се проявява естествено и да се приема без префурцунености. точно това е правилната схема, според мен. например, разтапям се от кеф, а и доста често ми се случва, слизайки от АДския в сф някакъв възрастен, почти дядка, мъж, да ми подаде ръка. и в този момент се познава жената, която обича кавалерството заради собствените си разбирания, навици и чувства и онази, която не знае за какво иде реч или искуствено се старае да се радва на подобно отношение. една истинска жена ще поеме протегнатата ръка без да се замисли аджеба тоя за чий се протяга към нея, да не иска да флиртува, бах го в дъртака. много сложно изречение се получи, извинете ме, но пък по-просто не мога да го кажа в момента.
приятелите, пък, са още по-странни. защо хората робуват на някви задръжки, претенции. бъдете естествени. ако приятел ви отвори вратата благодарете. ако не, ми най-лесно е да го ритнете по кокалчето с думите “коя ша та земе, бе, мухльо”.
и 2 примера от реалността.
гаджето ми е на 23, going on 24 и не никога не е считал за нужно да кавалерства на някоя, просто защото не е имало такава, която го е заслужавала или изисквала. аз обаче много държа, наистина искрено, да ми бъде кавалер. и понеже не се срамувам да псувам точно колкото си искам, но винаги с финес, се опитвам да го науча на някои навици. човекът просто не знае какво да прави. и понеже има силни чувства към мен, просто започва да се научава. предполагам, че един ден когато вече не сме заедно, следващата девойка в живота му, а и бъдещата му съпруга, ще ми бъдат благодарни, че съм го насочила в тази посока на отношение към жената.
2 пример и край, че стана дълго:
започнах нова работа на доста интересно място и от day one се чувствам като у дома си, защото работя с двама-трима мъже, които са страшно симпатични, всичките. единият от тях, обаче, е специален, с отношението си към дамите. винаги отваря и затваря вратата пред и след тях. страхотно е, кара те да се чувстваш уважавана, не принизена, и в негово присъствие можеш да си отдъхнеш от всеобщата простотия на повечето балкански.
сметката в заведението се дели. понякога всеки един от двамата може да предложи да почерпи.
January 12th, 2008 at 11:08 am
Страхотна тема! За да има кавалери, трябва да има дами. Според мене еманципацията е просто етап в личностното израстване на жената. Нормално е да се мине през него, докато си малка и опознаваш границите си и изграждаш самочувствие, но след това е хубаво да си дама. Жестовете, за които говориш наистина могат да ти направят деня, дори и получени от случаен кавалер в забързаното ежедневие :)) Прекрасно е!
January 12th, 2008 at 12:11 pm
Като чета коментарите, които жените са оставили тук, ми става много чудно едно нещо:
Защо толкова много от вас държат един мъж да кавалерства защото така е възпитан и го прави за всички жени без да се замисля, а не защото специално се старае и иска точно тази жена да се почувства специална?
January 12th, 2008 at 3:03 pm
Longanlon,един мъж,правейки го с всички жени предполага, че за него това е