Защо ядем боклуци, като може… да не ги ядем?

01/04/2008Longanlon

На всеки, който работи (че и на безработните даже) им се налаг да ядат през деня, но на работещите, освен това им се налага да ядат извън къщи. Дали става дума за обяд или закусчица, като няма нещо сготвено, всеки се задоволява с други неща.

Главно боклуци. А може да не е така…

Колкото и да се стараем да ядем здравословно, това, което си готвим в къщи е едно, а това, което можем да си купим навън е съвсем друго. Храненето в ресторант на обяд, да кажем, е приемливо, особено ако в него готвят добре. Но за следобедните и предиобедни закусчици повечето хора купуват и ядат главно боклуци. Солети, чипс, бисквити, вафли, банички, пица, сандвичи – все неща, които нито са особено вкусни, нито са евтини, да не говорим, че са много вредни. Има и някои що-годе добри готови сандвичи, но при цена от 2-3 лв и живо тегло колкото на поничка, коефициентът им на полезно действие за един здрав, прав и гладен мъж рязко спада.

Проблем с лесно решение

Всъщност, решението на проблема с храненето на работа е толкова просто, лесно и очевадно, че направо ме смая – носене на сандвич от къщи. Да, звучи малко … де да знам, кофти. Но уверявам ви, не е.

Аз започнах да си правя сандвичи в къщи и да си ги нося на работа. Правенето на сандвича (който ползвам за следобедна закуска) отнема около 2 минути всяка вечер след вечеря – вземам две филии хляб, нарязвам кашкавал, салатка и някакво месо, подреждам сандвича, увивам го във фолио и го бутвам в хладилника.

Сутринта си го вземам в джоба и следобяд го ям. Преди да го нападна на масата в офиса изглежда ето така:

Така направения сандвич има няколко несъмнени предимства:

– Пести време и усилия– приготвянето му трае, както казах, 2 минути, ако имаш нещата в хладилника и понеже никак не е голям, се носи в джоба или работна чанта. Това е доста по-малко от времето и усилията, необходими да отиде човек до магазина/закусвалнята близо до работа и да почака на опашката в пиковия час.

– Пести пари – каквото и да си говорим, цената на какъвто и сандвич да си купите готов, покрива не само продуктите му, а и наема, и заплатата на косматия арабин, който ви го прави. Положението с разните му там бисквити, вафли, пици и прочее е още по-зле, защото съотношението цена/големина е още по-лошо и ви трябват повече, за да се наядете. Ако (като мен) ядете доволно, месечната сума за закуски става осезаемо перо в бюджета ви.

– Качествена храна – очевидно, бисквити, солети, пици и други нещица не са никак полезни за позанемарения храм, който наричаш свое тяло. В сандвича, от друга страна може да се сложи каквото ти се ще и да си сигурен, че е прясно, вкусно и полезно – поне доколкото нещата, до които имаме достъп може да са полезни.

Идеи

Какво слагам аз в сандвича си, за да съдържа той въглехидрати, протеини, фибри (абе кой ги измисли тия фибри напоследък?!?) и по-малко мазнини? Както казах, кашкавалът е чест гост, защото го обичам 🙂 Салатата е обикновено краставици, защото в хладилника са трайни и се режат на удобни кръгчета, но когато има замествам с домати, мариновани чушки, прясна зелена салата, даже печени тиквички съм слагал, както са с киселото мляко – става добре. Месото (винаги месо!) е разнообразно – понякога каквото ми е останало от вечеря: пържола, пилешко, кюфтета (срязвам ги наполовина, че са много дебели) или пък пушено месо, роле.

Избягвам да слагам салам и други колбаси, а и принципно не ги ям – освен тия, дето ги прави на Тушето баща му, щото знам, че са качествени, макар и бая скъпи. Веднъж на магазина нямаше котешка храна, в къщи нямах нищо за ядене, та купих за Антон една кутия пастет: помириса го и не искаше да го яде (а обикновено е като прахосмукачка и не прощава на нищо) – от тогава и аз не ям пастет. Не мажа филиите с нищо, нито маргарин, нито масло – ако се сложи достатъчно салата, сандвичът не е сух. Не заливам с кетчуп, майонеза или горчица – ако нещо не ти е вкусно, та се налага да го поливаш с тия лайна, за да може да го ядеш, защо не го хвърлиш?

Та така, надявам се да съм бил полезен за всички офисни (и други) плъхове като мен 🙂

——————————————-

А микроблог-манията у нас продължава – наскоро стартира нова платформа за това, наречена clix.bg – Виж какво се случва. Аз пък продължавам да си търся плъгин, който да пренасочва rss-а от микроблога ми в уиджет в страничната колона на този.