Отиде ли си кавалерството?

10/01/2008Longanlon

Да си признаем, кавалерството у нас никога не е било особено много на почит сред мъжете. Те и жените не го почитат много – “щом ме бие, значи ме обича” не е точно възглед, който поощрява мъжете да се показват като добре възпитани джентълмени. Все пак, в умерени количества, кавалерството показва внимание и прави добро впечатление не само на обекта на ухажванията ви, ами и на околните.

Напоследък обаче… нещо се промени. Еманципация ли е тва, кво е не знам, обаче да се проявиш като кавалер вече стане не само почти невъзможно, ами направо вредно за здравето…

Смятам знаете, че кавалерството като такова се е появило по времето на рицарите . Самата дума е идентична с думата рицарство и идва от френското chevalier – рицар, благородник. По това време в Европа, заедно с развитието на аристократичната класа, се зараждат първите истински правила за поведение в обществото. Тогава за пръв в човешката история на жената започва да се гледа другояче (поне в аристократичните кръгове) – като на трофей, който трябва да бъде завоюван, което си е значително подобрение от преди, когато е била просто животно за работа и разплод.

Кавалерството се развива като рицарски кодекс за чест, благородство и поведение, което изисква освен качества на бойното поле и определен начин на държание във висшето общество и към жените. Много от днешните правила за поведение са останали от онова време. Например това, че жената трябва да ходи от ляво на мъжа – едно време мъжът е трябвало да може при нужда да защитава дамата, която е под негова опека и съответно да може да извади с дясната си ръка меча, без да й отсече главата при замаха. Или това, че в ресторант, асансьор или тъмно помещение първо влиза мъжът – това отново е свързано с функциите му на защитник (кръчмите едно време не са били като сега 🙂 ).

Сега разбира се, нещата с кавалерството са попреминали малко, дотолкова, че то е останало само под формата на учтивост към жените. Да отваряш вратата, да подаваш палтото, да платиш сметката… все неща, които създават впечатлението, че си добре възпитан младеж (евентуално заслужаващ поне свирка, след толкова старание). Понеже малко мъже по нашите ширини го познават и ползват, то си беше доста добър инструмент в репертоара на тия, които го владееха.

Нещата обаче се промениха

Едно време те (жените де) може и да са били доволни на това да са трофеи, обаче сега за това и дума не може да става. Феминизмът и еманципацията са хубави неща, донесли на света много благини, но както с всяко нещо, с което се прекалява, накрая малко поосраха положението.

Цялата работа започна в САЩ, разбира се, където всякакви мании се довеждат до крайност – в случая тая с равенството на половете. Лошото е, че е разпространява като лавина и вече от години е тук, при нас. Жените вече не чакат, да им отвориш вратата – те не са слабия пол, търчат напред и минават, винаги бързат, големите професионалистки нямат време за глупости. Ако им придържаш стола, докато сядат – гледат те като извънземно. Ако те оставят да платиш в ресторанта, това става с хиляди уговорки следващия път те да черпят – да не си помислиш случайно, че вземат по-малко пари от теб. Най-често настояват да си поделите сметката. Ех, еманципация… непременно трябва да са ни равни във всичко, че и по-добри от нас.

Някой пак недоразбрал

Това, което не само жените, ами и много мъже не разбират, че тия жестове отдавна нямат същото значение като едно време и срещу тях няма защо да се води кръстоносен политически коректен поход. Те не правят от жената трофей, който трябва да се спечели, не й натякват, че е по-слабата и трябва да бъде обгрижвана.

Добрите обноски са точно това – добри обноски. Начин да покажеш едно, че си възпитан и две, че искаш точно в тоя момент да се държиш добре и възпитано, защото точно сега, точно с тази жена наистина ти пука как изглеждаш. Те са начин да се добави малко романтика в забързания, професионализиран и формализиран живот. Начин да покажеш, че жената срещу теб наистина е специална, че искаш времето, което прекарваш с нея да е нещо различно, запомнящо се. Да покажеш, че ти пука за нея и си готов да жертваш малко от собственото си удобство, за да се чувства тя добре.

Затова мили дами, недейте възроптава срещу несръчните опити на младежа срещу вас. Дайте му шанс. Оставете го да плати сметката (ако има пари де), недейте да спорите, да настоявате да платите своята част. Изчакайте го да ви отвори вратата. Зарадвайте се на подарената ви роза, недейто го гълча, че заради “един глупав подарък” е “купил убито цвете”. Вярвайте ми, това е перфектният начин да убиете романтиката на вечерта, а и перфектният начин да го тласнете в лоното на оригващите се на чесън и бира шкембелии.

Полейте с живителната вода на одобрението и милата усмивка нежното стръкче на едва покълналата у него мисъл, че на света може да има някой по-важен от него и тоя някой може да сте вие.

———————————————————————————————————————–

Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:

Чейндж бюрото трябва да умре