Татуиране - репортаж на живо
Публикувано в Разни неща — от Longanlon в 08:18 на 30 October 2007
Отдавна ми беше мерак да го направя и тая събота сколасах - вместо да си избирам ризи, както бях запланувал, отидОх и се татуирАх.
Понеже знам какво ми беше на мене - исках да го направя, ама и идея си нямах как става, какво ти правят, колко точно боли и такива ми ти работи, за всички вас, дето се колебаете и се интересувате, а няма кой да ви каже, ще опиша подробно процеса от гледната точка на потърпевшия…
Отидох в “големия град” с намерението да си избера обзавеждане на спалнята, което и направих сутринта. Оказа се, че матракът, който ми допадна струва почти двойно колкото самата спалня, а най-якият гардероб на света е прекалено огромен, за да мога да го събера в нас. Следващите дейности по план бяха закупуване на някакви уютващи предметчета, които са ми слабост и се сдобивам с тях при всеки удобен случай: свещи, малки фигурки, вазички и подобни глупости, които с неспирно усърдие трупам по библиотечки, масички, шкафчета и всякакви други плоски повърхности в апартамента си. След това мислех да прекарам следобеда в избиране на ризи.
Да, ама Мухоморка, се оказа затворена и останах назад с уютващите предметчета. До нея видях реклама на някакво Tаttoo&Piercing студио и вместо да отида за ризи, влязох. Оказа се, че това е стдиото на мъжа на една позната… абе знаех, че е добър художника там 
Още щом влязох ми стана ясно - ще се татуирам сега, ако ще светът да се продъни…
Изборът
Казах какво искам и ми дадоха десетки каталози с хиляди различни татуировки да си избирам. За 10 минути си избрах, щото от преди бях мислил какво да бъде и имах най-обща идея какво искам, а в единия каталог си намерих някакво, което достатъчно се доближаваше до нея. Пичът извади листа от каталога и го сканира, след което на компютъра нанесохме няколко промени, които аз исках и той разпечата тъй направената чернова в реален размер. След неколкократно налагане на листа върху мене, той скицира с молив още някои работи - това не се направи на компютъра, за да се види точно кое къде ще стои на мене.
Всъщност, трябваше да ми запишат час за същинската операция за следващата седмица, но човекът, който трябваше да дойде в 12 не се яви до 12 и половина и аз се наместих на негово място. Той дойде после, ама къде ти да ме вдигне от стола…
Когато всичко беше готово, татуистът подложи едно индиго под листа (индигото с боядисаната страна нагоре) и очерта контура на татуировката така, че тя да се отпечати с индиго и отдолу на листа. Той изряза листа съвсем грубо около така нарисувания модел, накара ме да се съблека до кръста, намаза рамото ми със стик за подмишници Нивея (на въпроса ми защо - той отговори, че за да се отпечата модела върху ми) и ми залепи листа с индиговия контур надолу. След като го махна, индигото беше отпечатало на мене контура на татуировката. Малко от тоя контур може да се види на тая снимка (тя, както и другите, се увеличава ако я кликнеш):
Вече нарисуван, седнах на стола. Оказа се, че процедурата ще трае около 2 и половина часа. На въпроса ми дали предлагат някакви напитки примерно, щото това си е доста време, пичът извади от шкафа един ЕЙ ТАКЪВ буркан, на който пишеше “Vaselinе”, ухили се зловещо и рече “Тука предлагаме само болка!“. Това леко ме втресе, щото комбинацията от болка и вазелин е широко използвана в един тип вицове…. но се оказа, че вазелинът и то голямо количество от него, е жизнено важен при татуирането. Тогава си отговорих и на въпроса защо има два климатика в студиото - клиентът стои неподвижно, често съблечен, няколко часа, затова.
Инструменти и татуиране
Първо се използва машинка, на която е сложена игла с един връх, за да се очертаят контурите на татуировката. Това се прави, защото индигото се изтрива много лесно при работа, по същата причина се започва очертаването отдолу нагоре - първо долните елементи, после тия нагоре. След като контурите са очертани, за запълване се ползва игла с няколко върха, щото става по-бързо. Имало било игли с до 40 върха за правене на светлосенки, но понеже моята татуировка беше плътна, ползва само 7 върхова игла. Според пича, повечето татуисти предпочитали да си правят иглите сами, щото на фабричните не им били разположени равномерно върховете
Машинката за татуиране е прост механизъм, който те боде с една игла по няколко десетки пъти в секунда. Самата игла преминава през тръбичка, която татуистът поддържа пълна с мастило като през няколко секунди топи върха на машинката в едно малко, пластмасово нещо, в което си сипва малко мастило от тубичка - нещо като едно време както са пишели с перо и са го топели в мастилница. Всички машинки се стягат с обикновен грозен ластик, за да не трепти иглата настрани. Една хубава машинка, както бях информиран, е 800лв, едно шише мастило - 100.
Боли ли?
Не, не боли. Поне далеч не толквоа, колкото си мислех. Предполагам зависи от мястото, на което ти я правят, защото усетих болка, когато правеше връхчето на татуировката, което е по-напред на рамото, но това бе само за няколко минути. По едно време щях да задрямам - чувства се драскане, но не е нетърпимо, даже и болезнено не бих го нарекъл. Иначе процесът е прост - татуистът топи машинката в мастилото и единия си пръст във вазелин, мазва по кожата и почва да те рисува. След няколко секунди отново и така в един приспивен ритъм. От време на време те пръска с течен антибактериален сапун и те изтрива и пак почва цикъла.
Аз не задрямах обаче, ами се оглеждах и разпитвах пича за каквото се сетя. Научих няколко интересни неща:
- Цветът на татуировката ти зависи от естествената пигментация на кожата. Затова при различните хора се получават различни цветове, макар мастилата да са едни и същи. Черното примерно може да изглежда сиво, масленозелено или тъмно-синкаво.
- Татуистът се казва Веси, на 39 е, макар да изглежда на трийсе и две-три, има дете, занимава се с музика като хоби. Лятото татуира по нашето черноморие, зимата отива в Норвегия.
- Цветът зависи и от това дали се печеш на слънце. На Веси ръцете бяха целите татуирани и където му свършваха ръкавите на тениската и се беше опекъл повече, цветовете рязко се променяха.
- В Норвегия една татуировка колкото моята струва 500 евро. За моята дадох 75 лв. И това си е скъпичко, но предполагам татуистите трябва все от някого да избиват парите, задето правят толкова много татуировки безплатно на приятели.
Крайният резултат
Само не знам що толкова страшно гледам, ама нейсе
Накрая мисията бе изпълнена - намаза ми рамото с взелин, залепи отгоре парче тънък найлон, който нарече “фолио”, закрепи го с хартиено тиксо и на изпроводяк ми даде указания как да се грижа за татуировката. Даже написани ми ги даде на едно рекламно флаерче заедно с неговия телефон. Инструктира ме да си купя вазелин и 4-5 пъти на ден да мия татуировката със сапун и да я мажа с тънък слой вазелин. Тръгнах си.
А после?
Като се прибрах и се съблякох, всичко под найлона беше мацаница от мастило, кръв и лимфа, татуировката изобщо не се виждаше. Изкъпах се и някакви като черни парцали се отмиха - предполагам това е епидермисът ми, оцветен от мастилото. Бях предупреден, че в следващите дни от раната (щото татуировката практически си е открита рана на кожата) ще излиза мастило и лимфа и да не я оставам да изсъхне в никакъв случай, защото ще се напука. На първата сутрин бе излязло доста и се беше залепила за фланелката ми, но после нямаше почти нищо. За работа, където не мога да се мия, по съвет на татуиста използвам мокри кърпички, след което пак мажа с вазелин. Чакам на седмия-осмия ден да “се обели” (какво ще се бели и как нямам представа), което ще значи, че мога да спра с мазането и миенето.
За сега са минали два дни и се държи добре, само дето ме сърби. Ще мога да се фукам с нея до седмица, надявам се
—————————————————————————————————
Интереснa статия, която вероятно си пропуснал:
 |
Паулу Коелю
|
October 30th, 2007 at 9:25 am
Само да те поправя за болката - не те е боляло, щото си се татуирал на рамото.
Втората си я направих на рамото - почти като при теб. И не усетих нищо - спирахме, щото татуиста искаше да си почива. Аз наистина не чувствах нищо 
А фолиото aka тънкия найлон си е точно домакинско опаковъчно фолио 
Първата ми татуировка е на гърба. Смятах, че понеже там кожата е доста слабо инервирана - няма да боли. Да да, ама не - при положение, че държа що-годе на болка не успявах да изтрайвам повече от 30 минути непрекъсната работа там. А цялата татуировка стана за 7 часа… Смятай
October 30th, 2007 at 10:47 am
Като човек, врял и кипял в дебрите на дизайна, мога да кажа само, че ми харесва.
October 30th, 2007 at 10:55 am
Честита (първа) татуировка! Много интересен “трайбъл”, както се вика на тоя стил татуировки. Виждам, че си внимавал по време на целия процес, описанието ще е полезно за хора, на които тази “операция” им предстои.
Объркващо е това с болката, защото наистина на това място почти не боли. Освен това болката зависи и от подкожната мазнина и доколко я има, т.е. хората, на които повече им личат “жилите”, ги боли повече.
Това за броя на иглите при оцветяването не е само за “бързина” на изработката, а и за плътност. Сещаш се, че ако беше оцветявал само с 1 игла, резултата щеше да се като оцветено с моливи или флумастер.
Цената също е доста добра. Честито още веднъж!
October 30th, 2007 at 10:57 am
Tatuirovkata ti stoi hubavo,no ako be6e sia napravil s kana ste6e da ima6 vazmognost da si ja smenia6 4esto.S kana stoi okolo 1 sedmica.
October 30th, 2007 at 11:01 am
Здраво!
October 30th, 2007 at 11:17 am
- Цветът на татуировката ти зависи от естествената пигментация на кожата. Затова при различните хора се получават различни цветове, макар мастилата да са едни и същи. Черното примерно може да изглежда сиво, масленозелено или тъмно-синкаво.
Ааааа, за т’ва ли на циганите им излиза едно такова гадно синьо-зелено.
October 30th, 2007 at 11:40 am
Какво съвпадение и аз в събота си направих татуировка.И моята е трейбъл и също е отдясно,но малко по надолу по ръката.Цената беше 90 лв.Между другото пича сам си я измисли и нарисува с маркер и нещо което не ми харесваше го променяше
October 30th, 2007 at 12:12 pm
Ебахти скучната татуировка, честно. Да рече човек, че си беден и затова не си избрал по-готина, ама не върви. И картинка с кървища не си публикувал, жалко. Все пак нека ти е честита ваденката
October 30th, 2007 at 12:15 pm
Ми нямах фотоапарат, да снимам кървищата - тия снимки ги направи човекът от студиото с неговия апарат и ми ги прати.
October 30th, 2007 at 12:17 pm
Бахти съвпадението, аз мисля следващия месец да се подложа на подобна терапия.
October 30th, 2007 at 12:43 pm
Честно да кажа, не мога да разбера защо хората трябва да се татуират. Е, на някой им прилича да се правят на индианци
October 30th, 2007 at 12:46 pm
@ Даниел Панев: Моята е на корема. Издържах 3 часа без почивка
Кажи, че си с лещи!
@ longanlon: Много ти ходи. Някак си пасва на общия ти вид. Аз обаче се разсейвам с невероятния син цвят на очите ти
October 30th, 2007 at 1:11 pm
Честито. Яка е.
Тъй като това е репортаж от впечатления и чувства, искам да питам има ли все пак едно вътрешно съмнение, че примерно след 5,10,20 години татуировката няма вече да те кефи?
October 30th, 2007 at 1:15 pm
горещо, и от личен опит, мога да ти препоръчам `пантогел` като алтернатива на вазелина, с който се мажеш. това представлява прозрачен гел, без миризма, който попива изключиткелно бързо, и едновременно и заздравява кожата, и я подхранв, не ти цапа дрехите, и като цяло -е доста по приятно нещо от вазелина. пък и действа по-добре.
иначе, поздравления - трайбъла е страхотен!
October 30th, 2007 at 1:17 pm
mila, не съм с лещи, така са излезли просто.
И.Е. Станков, именно затова си избрх трайбъл, а не някаква картинка, фигура или нещо такова, което да значи нещо за мен сега, но след няколко години да е просто младежка глупост.
Борислав Т. Борисов, причината да се татуирам е Его и нищо друго. Татуировката е красива, интересна, привлича вниманието, носи определено послание.
October 30th, 2007 at 1:29 pm
И.Е. Станков, Longanlon-а след 20 години е твърде вероятно да има по-големи проблеми от избелялата татуировка - плешиво теме, косми в ушите, корем, който не може да се стопи, уголемена простата, децата му най-вероятно ще го мразят заради сарказма му, който днес намираме за остроумен… Имам предвид, че татуировките не са кой знае какво, все едно да си продупчиш ушите, например…
Винаги може да се повтори тази татуировка (справка - Гугъл, recovery tattoo), да се нарисува нещо около нея и т.н. Ако го прави това през 5-6 години, няма да има грижи… Да не говорим, че лазерното премахване на татуировки ще става все по-достъпно.
Харесва ми и мястото на татуировкката - не пречи, не се набива на очи (в офиса например). На мен ми изглежда като едно прекрасно начало на цял “ръкав”
October 30th, 2007 at 1:48 pm
ахахахахахахахаха то темето ми е плешиво и сега, даже и косми в ушите се намират
За уголемене простата ще ми е още рано тогава, а корем не смятам да пускам.
Виж, за децата… поне си мисля, че те принципно мразят старомодни, вечно мрънкащи родители, не саркастични. Ама знам ли?
October 30th, 2007 at 1:54 pm
Абе… ще си говорим пак след 20 години
Между другото наистина може да смениш вазелина с нещо друго, защото много кофти изсъхва и лепне по дрехите. Препоръчвам Витамерфен или обикновен, но много мазен крем за ръце.
Хващам се на бас, че когато се обели татуировката и ти мине съвсем “раната”, ще започнеш да мислиш за нова.
October 30th, 2007 at 1:57 pm
Честито
Мдам … :)) краста си е аз за това още нямам
October 30th, 2007 at 1:58 pm
Почнах да мисля за друга още като се гледах в огледалото очертан с индиго
October 30th, 2007 at 3:45 pm
лошото идва като се поизчерша мястото по кожата :> при мене за съжаление това почти е факт.
October 30th, 2007 at 4:03 pm
трябвало като на тоя от “the number 23″ Джим Кери мн жестока
October 30th, 2007 at 4:51 pm
Та както споменах и аз в събота минах процедурата.Та мисълта ми е за Пантогела.Аз я мажа първо с него и като поизсъхне с вазелина.
October 30th, 2007 at 6:41 pm
Ми честито! Аз си имам отдавна и си е яко! М/у другото съм бесен на Асус.
October 30th, 2007 at 8:09 pm
Ами честито и от мен. Щом ти харесва
Другото няма значение
October 30th, 2007 at 9:57 pm
Прекрасно сини очи!
October 30th, 2007 at 11:17 pm
интересно ми е къде живееш, че говориш за “големия град” ??
Иначе татуто е много добре, няма нужда от промяна както се заговори в коментарите :Р
October 30th, 2007 at 11:54 pm
Longanlon: господинът си замина, niili
October 31st, 2007 at 11:01 am
Много е важно да си направиш татуировката на подходящата възраст,за да не се окаже някоя голяма простотия след 10 години,за която да съжаляжаш.Твоята е хубава и на много добро място-може да се скрива и да бъде показвана в зависимост от повода.Много добре си описал процеса и е явно-Веси е професионалист.Преди около 10 години аз самата правих татуировки и като гледам,много малко неща са се променили-да не казвам хи4.Аз правех,а на себе си още нямам,но явно не е бил момента тогава,не 4е ми е липсвало желание.Но ето сега мисля,момента е дошъл,особено като гледам твоята се навивам още пове4е.Хубава е-4естито!!!!!!
October 31st, 2007 at 11:38 am
Честито и от мен
Пиши какво се случва оттук-нататък със заздравяването?
October 31st, 2007 at 3:35 pm
И аз като Мила ще изтъкна, че очите ти са излезли страхотно тъмносини
А татуировката ми харесва! Честито 
November 1st, 2007 at 2:07 am
Хаха страхотно, аз това го мисля от две години вече и все не мога да седна на стола да ме нарисуват. По много интересен начин ни направи свидетели на татуирането, мисля и аз да го направя след време.
November 1st, 2007 at 3:25 pm
Marfa, Мила - не знам защо, ама тия снимки доста фалшиви са излязли. Очите ми са светлосини всъщност, а на снимката са тъмни. Отгоре на всичко изглеждам около 10 кг по-тежък отколкото съм - мязам на щангист… а не съм вдигал от 2 месеца поне и тъй съм заслабнал, че жив да ме оплачеш
Зарастването върви мисля добре. По-голямата част от повърхността на татуировката е гладка и я усещам като нормална кожа. Само на 2-3 места, там, където на първия ден ми се залепи за фанелата и се обели като дръпнах, се е образувала коричка. Да се надяваме, че това няма да повреди татуировката и ще зарасне бързо.
November 1st, 2007 at 7:03 pm
hm, тъкмо бях почнала да се притеснявам,че или моите спомени за теб не са реални или, че за отрицателно време си се превърнал в…щангист:)
November 2nd, 2007 at 1:01 am
…всъщност приличаш на мутра, но в добрия смисъл на думата разбира се
ако знаех, че ще стане такава дискусия за тия очи, изобщо нямаше да повдигам въпроса..
учудващо бързо заздравява..моята доста време се белеше ли белеше…
November 5th, 2007 at 9:56 pm
welcome to the club ;]
и да - след първата в 95% от случаите следва втора, после трета.. и така.. от опит ти го казвам ;]
November 8th, 2007 at 4:34 pm
Честито. Добре дошъл в клуба. Имам две, едната back low, другата на глезена. И двете си ме боляха порядъчно. Хвърли, ако искаш, един поглед на боди арт галерията в блога ми. Ще се радвам, ако разрешиш да кача и твоята там.
November 11th, 2007 at 2:44 am
Лошото е, че като се започне, няма спиране
November 11th, 2007 at 3:24 pm
Аман от трайбъли. Никакво въображение нямате, значи…
November 11th, 2007 at 5:11 pm
Айде, като нямаме въображение да мрем ли… Вие с голямото въображение си татуирайте манчетер юнайтед и ботев като искате
December 21st, 2007 at 4:00 pm
Намирам татуирането за колоритен начин да покажеш индивидуалност. Някой по - нагоре каза, че по - слабите хора повече ги боляло - нищо подобно. Аз имам 2 татуировки, никога не съм била дебела, първата ми е на плешката, втората на рамото и не ме боля на нито едно от местата. Да не говорим, че явно съм и доста дебелокожа, щото нямаше и една капка кръв. За мазането препоръчвам една македонска “Детска витаминска крема” - кожата много бързо я поема и не цапа толкова, малко по - малко сърби и подхранва на всичко отдолу. А дали след 20 години пак ще си харесвам татусите? - ами ако не ги харесвам, правя други отгоре и се решава въпроса.
January 20th, 2008 at 11:29 pm
къде си се татуирал не си написал - студиото,имам предвид
January 21st, 2008 at 10:26 am
Па помна ли как се казваше… В Плевен е, до магазина на Мухоморка
March 30th, 2008 at 1:25 pm
Коментар от И.Е. Станков
30 октомври 2007 @ 13:11
Честито. Яка е.
Тъй като това е репортаж от впечатления и чувства, искам да питам има ли все пак едно вътрешно съмнение, че примерно след 5,10,20 години татуировката няма вече да те кефи?
Моите тауитовки са такива:На лявата гърда имам татуиран образа на Васил Левски,а на дясната съм си татуирал “Свобода Или Смърт” ,така че според мен никога не могат да спра да ме “кефят”
May 6th, 2008 at 2:28 am
Повечето токийски гангуро са гимназистки от покрайните на града, които през уикенда бягат от скучните предградия и плъпват из Шибуя и Хараджуку. Дори и да е имала някакво идеологическо начало на тази мода, днешните cool kids вече си нямат и понятие. Ако ги питаш що се носят така, следва типично японско сумтене и повърхностен отговор от сорта на “Ами защото приятелките ми се обличат така…” Ама кой знае, те и лууз сокс първо се повиха в Япония, пък сега навсякъде ги има.
August 15th, 2008 at 12:55 pm
tova tu6 li e i boli li mnogo ?
August 15th, 2008 at 12:56 pm
ina4e e qka
August 15th, 2008 at 1:35 pm
ами прочети статията и ще разбереш дали е туш и дали боли