Имате ли критерии за банване?

28/05/2009Longanlon

---

Интернетът, знаете, е голям и общодостъпен – всекакви хора има вътре, голяма част от тях са истински нелицеприятници и ако не искате личното ви блогче да се превърне в арена на замеряне с фекалии, трябва да вземете мерки да ограничите присъствието и активността на гореспоменатите нелицеприятници в него.

А тази работа понякога не се оказва толкова лесна…

Сега, за техническата страна на въпроса няма какво толкова да говорим – Akismet владее и като му кажете, че някой е спам, помни като слон. За причините, поради което триенето на коментари и банването на упоритите вредители се налага, сме говорили и друг път – ако хората виждат псувни и глупости в блога, те са много по-склонни също да пишат такива. Че правилата за коментиране, които си измислят някои нямат смисъл – също сме обяснили – който си е простак никакви правила не могат да го спрат да остави димящата си, миризлива купчинка.

Racial Profiling

Когато започнах блога си и се сблъсках с тролове и хейтъри, на първо време действах реагиращо – т.е. реагирах на неприемливи по моите критерии коментари и ги триех. Това не се оказа достатъчно, защото първопричината за тия коментари остана – идиотите все още можеха да ги пишат.

В САЩ, където по летищата са маниаци на тема сигурност след като неколко миризливи араби им взривиха хубавичките кули, проверките преди да се качиш на самолет са сериозни. При тия проверки обаче, много се стараят да избегнат т.н. расово профилиране – т.е. тръпнат от страх някой да не си помисли, че проверяват само арабите. Политически коректните се страхуват честно да заявят простата истина, че всъщност арабите са  хората, дето трябва да бъдат основно проверявани, щото никой друг не е достатъчно ненормален, че да се самовзриви в самолет.

Понеже на мен не ми дреме за политическата коректност аз точно профилиране започнах да правя. Това значи, че се боря не с гнусни коментари, а с гнусни хора – опитвам се да преценя какъв е потенциала за сеене на глупости на всеки нов коментиращ в блога и ако падне под определени критерии направо го банвам без да му давам възможност да се развихри. Действа удивително добре. С най-прости думи – ако някой ме дразни го пращам в спама. Какво означава някой да ме подразни няма да споделям, защото не е важно – всеки си има собствени критерии за това какво не иска да вижда в блога си.

Признаци за тролизъм

Интересното (според мене де) е това по какво познавам, че някой е като бомба, само чакаща да избухне – без непременно да се е изявил с първия си коментар. Това е то майсторлъка – да ги познаеш даже да са под прикритие и да им орежеш крилцата превантивно. С течение на времето, след десетина години форумно модераторстване и сега блогване, на база опит, съм припознал няколко признака. Малко от тях са самостоятелно решаващи. Обикновено комбинация от няколко е нужна, за да удари въпросния човек джакпота. Некои може да ви се сторят странни, но съм обяснил съображенията си спрямо тях:

————

Име/ник:

Прабългарски имена – нео-фашизираните “патриоти”, “националисти” и други тъпи скинарски копеленца са безспорно много забавни, но водят листата по писане глупости, псуване, заплахи и т.н. затова ако някой си сложи за ник име на български хан, цар или пък на някой известен нацист това е силен признак не само за умствените му недъзи, но и за неистовото му желание да споделя въпросните си недъзи с околните точно в моя блог.

Имена на известни личности – да се наименоваш “KpucTuHa Aru/\epa” или “Йосиф Висарионович” може да не е толкова тъпо колкото да се самонаречеш “хан Крум”, ама също е бая издайническо за вакуума под шапката. Опитът ми сочи, че ако се кръщаваш с имената на други хора, нещо не си у ред в главата. Суровата истина.

Име/имейл/сайт:

asgdagsga – Някои хора пък даже не си правят труда да си напишат някакво име, ами слагат случайна комбинация от символи, имейлът им е от типа adsda@qewrty.com, сайтът им също (макар писането на сайт да не е задължително). Обикновено подобни индивиди, които даже измислено име се срамуват да си сложат, нямат нищо стойностно за казване и потенциалът им за сеене на простотии е доста голям.

Ключови думи – Понякога някой пише вместо името си, нещо свързано с темата, по която коментира: “Русия ще умре в кофите“, “Велика България” или се именува “ядосан земеделец“, “русофил” и т.н. Идентично, слага имейл armenski@pop.com. Това е същото като горното, макар и малко по-лек вариант.

Съдържание:

Писане на простотии – Аз принципно съм циник и ценя цинизма (Вокси знае че го тача и милея – любенето ше го запазя за сестра му, ако случайно има 😉 ) и не се мръщя на т.н. “цинични” думи ако са употребени подходящо, но повечко от тях идват… в повече. Обидите към мен или друг коментиращ пък няма кво толкова да ги обяснявам: достатъчно дълго съм бил модератор на форуми за да ми е ясно, че псуването един друг е като лавина и почне ли се, спирка няма.

ПУСНАТ CAPSLOCK – въпреки широко разпространеното сред определена прослойка интернет-юзъри мнение, че “CAPSLOCK IS А CRUISE CONTROL FOR COOL”, някой пише ли коментар само с главни букви, независимо какво казва в него, картите Таро не му вещаят добро бъдеще.

Несвързани брътвежи – има хора, дето с неистова страст като пчелички събират, а после и се чувстват длъжни надълго и нашироко и при всяка удала им се възможност да споделят какви ли не конспирации на тема ДС, Костов, комунистите, кой ква фирма имал на кой бил братовчед и т.н. Форумите на вестниците са пълни с тях. Напоследък и за Бойко почнаха, а аз не мога да ги дишам.

Започване със “Здравейте” – има нещо подозрително и неестествено в това да почнеш блог-коментар със “здравейте”. Не мога да обясня точно защо.

Pisane na latinica: Писането на латиница в общия случай значи, че въпросният човек е или прекалено малък или прекалено глупав, за да може да си инсталира кирилица. Естествено, има изключения – когато някой е в чужбина, на нов компютър и т.н. затова тоя признак не е решаващ.

Правописни грежки: да се различи кога човек е направил грешка щото е бързал и кога – щото е прост, не е никак трудно. Разбира се заяждането за правописа на една дума е глупаво, ама ако някой в 3 реда има 5 правописни (не печатни) грешки, си позволявам да смятам, че мисленето му е близко до езиковата култура.

Прекалено фамилиарничене: Когато някой дето го виждам за пръв път почне да ми приказва все едно ме познава от години, да се обръща към мене с некакви умалителни имена и най-общо да демонстрира снизходителна пренебрежителност още от първия си коментар, заминава директно. Разбирам да е поприказвал с мене и да се е убедил, че съм идиот – тогава му е позволено да е снизходително пренебрежителен 😉 Ама така без да ме познава…

Общи признаци:

Досадност: Некои хора направо прекаляват с коментирането, пускат по 3-4 коментара един след друг, питат се и си отговарят сами и т.н. Кво да прайш, да страдаш от безсъние и да нямаш нито гадже, нито порноканал не е лесно явно.

Няма граватар: Доста незначителен признак, но помага ако се колебая – когато човек си е качил граватар, тва значи че има достатъчна грижа за онлайн-репутацията си, за да не пише глупости. До сега само един човек, когото съм баннал е имал граватар. Ако някой познае кой е, печели пръв избор следващия път като подарявам книги 🙂

————

Следният послепис…

Както може да се види от коментарите в блога, смятам за грешка и за доста тъпо да се трият коментари на хора, които не са съгласни с автора. Блогът е място именно за сблъсък на идеи. Тия мерки дето ги описах по-горе не се ползват за да си осигуриш служебна победа, а само за да може тоя сблъсък да не прилича на борба с прасе в кочина – накрая да не знаеш кой е победител, ама и двамата да сте целите овъргаляни в лайна.

Разбира се, понякога и аз се чудя дали съм постъпил правилно като съм баннал някой. Когато някой ми пише имейл или нов коментар “защо ми изтри коментара“, “ама кво става, баннат ли съм!” се убеждавам, че в конкретния случай съм взел правилното решение. Хората, които смятат, че да пишат в нечий блог и мненията им да стоят там е тяхно неотменимо право, най-често са склонни да злоупотребяват с вашето гостоприемство.

Примерно когато на мен ми изтрият коментар от някой блог, аз не си мисля, че съм цензуриран. Не пискам, че “правата ми са нарушени”. Човекът явно си има причини да изтрие коментара ми – може просто да не съм му симпатичен, да иска само позитивни мнения в блога си, да цели определена насоченост на дискусията, на която моето мнение не отговаря… Това си е НЕГОВА работа, защото е неговият блог.

Надявам се че съм бил полезен и тия от вас (знам за няколко, вероятно са доста повече), които имат проблем с тролове и хейтъри в блоговете си 🙂 Както личи от картинката горе, блоговете много по-добре се управляват като абсолютна монархия, а опитите за снизходителна демокрация имат лоши последици (форумите на дир.бг, вестник новинар и т.н.).

#бан#блог#коментари