Проклятието на мръсния блог

19/01/2009Longanlon

---

Всеки, чийто блог се е радвал даже на малка популярност, е запознат с феномена на хейтърските коментари, троловете и изобщо на малоумниците, които нямат какво да кажат, но искат да го кажат възможно най-цветисто.

Тази среща поражда моралната дилема – свободата по-важна ли е от сигурността или по-просто казано – да трия или да не трия…

Някои просто псуват автора, мнението му, майка му и всякакви други роднини по съребрена линия и с цялото си сърце им пожелават неочаквани сексуални преживявания с полово неудовлетворени представители на малцинствата или дори с малко известни, но агресивни животински видове. Други са т.н. тролове, които просто гледат да се заяждат, да се карат и да обиждат, защото само подобен конфликт дава пълнота на иначе изпразнените им от съдържание ежедневие и личност. А трети са просто ненормалници, които си мислят, че дават мнение по темата, но всъщност пишат някакви най-често анти- комуно- депесарско- ционистки бълнувания, които никой, освен тях не иска да прочете и не може да разбере.

Всички те искат само едно – да оставят смърдящата си купчинка под вашия текст и открито протестират, че нарушавате свободата на изразяването им, ако я изтриете. Методи за борба с тях има достатъчно, но тук ми се ще да споделя моето мнение защо тия методи трябва да бъдат прилагани от собствениците на блогове безкомпромисно и без угризения.

Мръсният град

Повод за това ми размишление стана статията във в. Капитал, базирана на изследването в сп. Science за това, че в един мръсен град едни и същи хора са по-склонни да мърсят и трошат, отколкото в чист град:

Проявите на бъркотия и безредие, като например счупен прозорец, хвърлен не на място боклук и графити по стените, предизвикват други видове антисоциално поведение и дори незначителни престъпления. Според т.нар. теория на счупения прозорец, ако “знаците на безредие” бъдат премахвани, спазването на обществените и дори законовите норми ще се увеличи.

В средата на 90-те години на миналия век кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани, повлиян от тази теория, започва кампания за изчистване на града от графити, всякакви следи от вандализъм и мръсотия по улиците. Резултатът е сериозно намаление на антисоциалното поведение в града и дори понижение на случаите на дребна неорганизирана престъпност.

Хората правят като другите хора. “Ако всички хвърлят фасовете си на земята, защо точно аз да не цапам? Щом така се прави, значи е приемливо.” Според учените, лошият пример води до копирането му, а оттам и до отслабване и погазване на вече възприетите обществени норми.

Мръсният блог

От дългогодишното си участие и четене на различни форуми, електронни издания на вестници и блогове, ми се натрапва изводът, че тия правила, логично, важат и за поведението на хората в интернет. Забележете – изобщо не става дума да триете мненията на хората, които не са съгласни с вас. В аргументиран спор, че и даже просто споделяне на идеи, даже да не се роди истината, е приятно да участваш. Но проявите на простотия не само привличат още простаци, ами и лека полека подтикват обикновените читатели да не спазват добрия тон. Стара истина е, че троловете могат да превземат един форум и колкото повече са те, толкова повече нормалните читатели се отдръпват от него и го напускат.

Именно затова, макар да признавам правото на свобода на словото на всеки, аз препоръчвам незабавна и безкомпромисна разправа с тия, които смятате, че мърсят личния ви блог, независимо дали те осъзнават, че го правят или не. Те постепенно създават атмосфера на лумпенизъм и простотия и докато се усетите всички коментари в блога ви ще са само в този дух – добре дошли във форума на в. Новинар и клубовете на dir.bg от преди няколко години.

Аз лично имах известни колебания относно някои хора, но от миналата седмица прилагам гореописания принцип и резултатите, лично за мен са повече от удовлетворителни.

#блог#коментари#тролове#цензура