Антиглобалисти на общо основание

06/04/2009Longanlon

---

Покрай срещата на G20 (финансовите министри на 20-те най-големи икономики в света), както при всеки подобен или всеки удобен случай, се събраха хиляди антиглобалисти, които според както ги показаха новините мятат камъни и бутилки, трошат коли и магазини и биват пребивани от полицията. С тия си действия те били протестирали “срещу G20”.

Затова аз се зачудих срещу какво именно протестират тия антиглобалисти – срещу самото съществуване на двайсе икономически развити държави, само срещу това, че са икономически развити или срещу факта, че финансовите им министри се срещат…

На пръв поглед, зачитайки се в основните постулати на антиглобалистичното движение, човек открива, че то се базира на няколко разумни, логични идеи – общо взето се противопоставя на действията на големите мулти-национални корпорации и по-точно на използваните от тях икономически и политически лостове, чрез които те влияят на отделните държави и законите им така, както им изнася. Антиглобалистите се борят за демокрация и човешки права, а техен идеал е егалитарното управление (такова, което осигурява равни права и равенство пред закона за всички граждани).

Ако антиглобалистите бяха спрели до тук, аз щях да съм в първите им редици – начинът, по който големите корпорации използват комбинация от лобизъм, подкупи и директен политически и икономически натиск, за да влияят на различните правителства да приемат закони не в интерес на гражданите, а в интерес на самите корпорации е извращение на идеята за демокрация и загърбване на принципите на свободната икономика. Европейският парламент е пресен пример за раково разрастване на подобни практики – всеки с достатъчно пари може да си наеме лобисти и да прокара каквито закони му изнасят на бизнесчето и пречат на конкурентите му.

Тия хубави пожелания обаче са само на хартия, а на практика антиглобалисткото движение, като всяка тълпа, е водено от много по-опростенчески, първосигнални идеи, които продължават отвъд хоризонта на разумното, преминавайки плавно в страната на чудесата, където “злия капитализъм” води само до “социално неравенство” и заради него в богатите в богатите държави богатеят на гърба на бедните в бедните държави, които умират от глад и са принудени да работят на гнусните капиталисти за жълти стотинки – както виждате, типичните социалистически глупости, скърпени без много мисъл.

Пропастта между поколенията

Това пропастта между поколенията е голяма работа и винаги е била повод за конфликти. Обикновено поколенческият сблъсък е между модерните и прогресивни виждания на младите и консервативното и догматично битие на по-възрастните. В случая с антиглобализма е точно обратното – небивало бързото социално–икономическо, техническо и информационно развитие на света през последните 50 години предизвика вълни от младежко недоволство и страх, желание за връщане назад в развитието, към спокойния и простичък природен, не-технологичен, одухотворен, селски живот, намиращи израз в движенията на битници, хипита, а днес на всякакви “анти-естаблишмънт” групи като антиглобалистите.

Антиглобалистите не разбират света на родителите си, за тях той е даденост, но е прекалено сложен, затова те се страхуват от него, опитвайки се да превъзнасят простичкия свят и опростената икономика от миналото и в неразвитите държави. Едно време лудитите не са разбирали как работят дяволските машини, които са заменяли ръчния им труд в завода и вярвайки, че заради тях ще изгубят работата си, протестирали и ги чупели. Сега антиглобалистите също имат ограничена, първосигнална представа за сложните финансови механизми, които движат съвременните икономически отношения, затова се страхуват от тях и са убедени, че именно на тях се дължи всичко лошо на тоя свят.

Точно тази е причината антиглобалистите да не харесват обществото, в което живеят и да държат да изявят тийнейджърския си гняв срещу света на родителите си, които са го направили такова. Всъщност подкрепата за антиглобализма идва именно от младежи от най-развитите държави в света – които смятат, че трябва да поемат вината и да “оправят” “сгрешеното” от родителите си. Доста смешно ми става като гледам как богаташки синчета се борят, за да спасят хората в бедните страни от третия свят от “отровния капитализъм”, докато самите хора в изостаналите държави приветстват чуждите инвестиции и компании и прехраната и мира, които те им осигуряват. Това е типичната социалистическа идея, че ние знаем какво е нужно на бедните по-добре от самите тях и сме призвани да ги “закриляме” независимо какво искат или мислят те.

Каруцата пред коня

Та както може би вече стана пределно ясно, аз антиглобалистите не ги харесвам особено. Гледам на демонстрациите им като на поредната футболна хулиганщина, при която лумпени използват случая, за да се сбият, да палят и чупят. Не смятам, че всичко това помага по какъвто и да е начин на каузата за възпиране влиянието на корпорациите над правителства и закони. Не харесвам твърденията, че пазарната икономика е виновна за политическата корупция. Не мисля, че има по-добра икономическа система от пазарната икономика, защото именно тя въплъщава в себе си икономическата свобода. Свободата може да е понякога плашеща, несигурна, но аз вярвам на Бенджамин Франклин, че който заменя свободата си за повече сигурност, накрая губи и двете.

#G20#антиглобализъм#протест#религия#социализъм