Закон за защита на българския език?


“Мениджърът на холдинга оферира създаването на офшорка за трансфер на брейди облигации” – макар това изречение практически да няма никакъв смисъл, то е доста показателно за начина, по който говорят много хора у нас, вкл. и по националните медии. Чуждици навлизат в езика ни и изместват българските думи, затова държавата трябва да направи всичко възможно да защити свещения български език.

Трябва да защити, таратанци…

Картинката горе: Салвадор Дали - "Българско дете яде плъх"

Преди бяха руски думи, сега са най-вече английски – нови термини, които практически нямат превод навлизат в българския език, а други просто изместват български думи със същото значение. Младите използват чуждици, медиите използват чуждици, компютърните специалисти използват чуждици… Което дава повод на много прекалено националистично настроени хора да надигат глас за приемането на някакъв закон, който да запази езика ни от подобно влияниеа аз така и не можах да разбера какъв смисъл би имал един подобен закон, как той ще се прилага, при условие, че имаме едно нещо, наречено “свобода на словото”, както и какво всъщност толкова ги дразни тия хора промяната на езика.

Глобално явление

Всъщност, промяната на езиците, освен че е естествен исторически процес, напоследък става и глобално явление. Развитието на обществото и икономиката като цяло през последните стотина-двеста години, пътуванията, търговията, миграцията, както и безпрецедентния бум на масовите комуникации и медии през миналия век неимоверно ускори и едновременно с това разшири този процес. Времето, в което всяко село си е имало собствен диалект е безвъзвратно в миналото. Локалните диалекти постепенно изчезват, защото хората гледат телевизия на основния език, а младите учат и работят в града или в чужбина. Разпространяват се езиците на държавите с голямо население, силна икономика и култура, езици, които достигат до всеки жител на планетата благодарение на кино, музика, интернет (на-големият пример за това е английския).

Напоследък гледам как разни фондове и кампаниии се опитват да “спасят” разни умиращи езици, които ги говорят някакви племена на майната си, от които са останали по 200 човека. Има и реклами на тия кампании – на фона на сърцераздирателна музика разни старци обясняват как, представете си, младите от племето не искали да говорят “майчиния” език, не зачитали традициите, ползвали интернет, гледали телевизия, ходели с маратонки, бягали от джунглите в града и как това било много лошо. Пълни простотии…

Езикът е жив

Както лесно може да се забележи, един език, независимо кой, е жива структура, която живее до тогава, докато живеят и хората, които я използват. Както всяко живо нещо, езикът се променя, хората го нагаждат към нуждите си за комуникация неизползваните думи постепенно изчезват, заместват ги други – нови или приети от други езици. Не езиковедите и езиковите правила създават и направляват един език. Точно обратното – граматичните правила биват променяни периодично, а речниците допълвани, за да отговарят на променящия се начин на говорене и писане на хората. Граматиката е слуга на живата реч, а не обратното.

Езикът не е, както се опитват да го изкарат защитниците на идеята за закон за защита на българския език, нещо статично, което е наш дълг да съхраним непроменено. Напротив – езикът спира да се променя само когато е мъртъв, когато принадлежи на старите книги и няма хора, които да го използват. Смятам, българският език е все още далече от този момент. Всякакви опити за “защитата” му ще са само смехотворни и безполезни (като тия на Франция, ама то там кво ли не е смехотворно, като почнем от президентът им… макар той и нашия да не е цъфнал и вързал де…).

Бъдещето

Ако се опитам да се направя на пророк и да проследя на къде водят тенденциите на глобализация на комуникациите и езиците, които описах, бих заложил на това, че тия тенденции ще продължат и ще се засилват. Националните езици все повече ще се уеднаквяват, все повече чуждици ще навлизат в тях – в много държави сега английският е практически втори официален език, това ще става на все повече места. И докато националните езици се уеднаквяват, ще се оформят нови езици на база занимания и професии – с уникална лексика, характерна само за съответната интернет общност или професия и съответно разбираеми само там.

Но това, отново, не бива да плаши никого. Езикът не е “свещен”, той не е “на нашите деди” – той е наш, тук и сега и е просто средство за комуникация.

СПОДЕЛИ
Има само хора
Топ 5: странни японски неща

Коментари

  1. Това последно пасажче за бъдещето е така. Напълно съм съгласен с него. А, че езика си е средство за комуникация си е напълно вярно. Никой не може да го оспори и да направи бялото черно.

  2. Цитат от лекции на проф. Огнян Герджиков по Търговско право преди около едно десетилетие:

    Дефиниция на форфертирането:

    “Форфертирането е сконтиране на авалирали менителнични афекти с ректа джиро.”

    Кратко, точно и ясно определение на чист български език…

    🙂

  3. хахахахаха hpberov това е уникално просто 🙂

    перфектната илюстрация на идеята ми за оформянето на самостоятелни професионални езици с уникална лексика

  4. Че то мисля, че Балан преди около 100ина години се е пробвал да прокара такъв закон. В главата още ми е останала “българската” дума за кибрит от тогава – “драсни-пални-клечица” 🙂 Така че нищо ново 🙂

  5. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 10:53

    Здравей,

    Поздравявам те за статията. Като езиковед аз също твърдя, че няма нужда от закон, който да ограничава свободата на словото. Има си европейски документи, като “Конвенция за защита правата на човека и основните свободи” на Съвета на Европа и “Харта на основните права на Европейския съюз” /публикувала съм ги в “Свежо”, вж. профила ми/, които отстояват свободата на изразяване на мнение и пренасяне на информацията през националните граници без намесата на националните власти. Така че законодателство има и то е валидно и за България като държава-членка на Съвета на Европа и на Европейския съюз.

    “Не езиковедите и езиковите правила създават и направляват един език”. Езиковедите създават само правилата, по които да се използва езикът в обществото. Дали ще се казва “евро” или “еуро”, дали ще има множествено число думата или няма да има, каквато е нормата сега.

    Има такъв термин в Западна Европа – “изследователи на комуникацията”,така ги наричат напоследък, макар че старият “лингвисти” и “езиковеди” още е валиден.

    Периодично тези правила за употребата на езика се сменят. Каква е ситуацията в България обаче?

    Правописът ни не е променян от 1949 г., все още валиден е т.нар. “отечественофронтовски правопис”.Не е имало правописна реформа оттогава, т.е. правилата са остарели.

    Няма нов тълковен речник на българския език, който да включва периодично новата лексика, която нахлува. В развитите държави езиковедите работят с електронни корпуси, които само се допълват и осъвременяват постоянно, а речниците – периодично. Създаването на речници става единствено на базата на електронни корпуси, развита е т.нар. корпусна лингвистика.

    В България “се изработва” тълковен “Речник на българския език” по концепция от 1967 г. След много перипетии и движения напред-назад той е стигнал до буква “Ж”, доколкото зная. Може и да е “З”. Трябва да се провери. Проект, достоен за Книгата на Гинес. Тогава – през 1967 г. – ти не си бил още роден.

    Науката в България се ръководи от хора със средна възраст 70 г., справка Ръководството на Българската академия на науките и новоизбрания й председател, вж. в сайта на БАН и избери “академици и член-кореспонденти”. Вж. средната им възраст.

    Научното законодателство, в частност “Закон за научните степени и научните звания” е от 1972 г. Чл. 5 от него и сега изисква от българските учени да подпомагат развитието на социализма в държавата ни. Този закон се спазва. Правилникът за прилагането му изисква характеристики от партийното и комсомолското ръководство.

    Наука в България? Отговорът е – БЕЗ КОМЕНТАР.

    Любима 🙂 ljubima@abv.bg

  6. Майк Рам
    27/02/2009 - 11:24

    По принцип съм съгласен с теб, но от друга страна, народът масово затъпява и става все по-неграмотен. Ако оставим тълпата да решава какъв да бъде езикът ни, той ще стане прекалено прост, беден, еднообразен и най-важното – неразбираем. Не ми се ще всеки втори израз да бъде “Е*ало си е майката, копеле!”, а думи като “незнам” и “немога” (които явно произлизат от незнанието на български език и неумението да го научиш), да станат част от официалната книжовна реч.

    Може да изглеждам консервативен, но ми се струва, че все някакви правила трябва да има и те трябва да се спазват. Иначе рискуваме да започнем да говорим нечленоразделно.

  7. културата и науката никога не са били прерогатив на голямата маса от обществото. те се създават от малкото интелигентни и образовани хора и се използват от тях. и, както е видно, до сега световните езици, нито култура, не са западнали, затъпели и т.н.
    http://kaka-cuuka.com/139

    да не говорим, че изобщо си на грешен коловоз с тия разсъждения – законът за защита на българския език, както го предлагат, няма нищо общо с това, което казваш – защото то просто няма как да се вкара в закон и ако се замислиш ще разбереш защо.

    как тия правила, които може би си представяш, за културно говорене с интелигентни дълги изречения, ще накарат “тълпата” да ги спазва? как ще накарат журналистите да използват по-дълги и сложни думи? къде ще отиде свободата на словото, ако забраниш на някой да говори по определен начин?!?

  8. Майк Рам
    27/02/2009 - 11:41

    Съгласен съм, че малко се отклоних от твоята теза. Ти говориш предимно за чуждиците. Съгласен съм че новите технологии и новите форми на комуникация раждат нови думи и няма особен смисъл да пазим езика си “чист” от тях. Но според мен трябва да има начин да се предотврати масовото използване на думи като “незнам” и “немога”, които са породени от неграмотност. Естествено, това не става със закон, а с образование.

  9. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 11:47

    Не е задължително журналистите да използват “по-дълги и сложни думи”. Дължината на думата няма нищо общо с интелигентността, с владеенето на правописните и правоговорните норми, с владеенето на съвременната лексика, включително и терминологичните системи, за които говориш. Дължината на думата е свързана и със спецификата на съответния език. В българския има не толкова дълги думи като в немски, но не и толкова кратки като в английския.

    Всички крайности са вредни. Да, има развитие на езика, то трябва да се отчита и обяснява. Езиковедите са хората, които нормират и кодифицират езика, за да улеснят хората в тяхното познаване на правилата. Но това действие в никой случай не трябва да посяга на съвременното развитие и използване на българския книжовен език.

    Задължително е хората в държавните институции и интелигенцията от обществените и хуманитарните науки да владеят нормите /правилата/ в съвременния български книжовен език. При останалата част от интелигенцията – технически, природни науки, бизнез и т.н. е пожелателна мярка.

    Любима 🙂

  10. моноглот
    27/02/2009 - 11:47

    Проблем е по-скоро не това, че се използват чуждици, а че много хора не знаят какво значат, а ги ползват, когато не могат да намерят по-подходяща дума за нещо. Пример: думата “фамозен”. Ползва се oт хора, които искат да кажат за някого, че е интересен и забележителен, но тези определения им се струват слаби, та затова казват нещо, което не е ясно какво е, но звучи впечатляващо.

  11. Майк, и защо да се предотврати масовото използване на “незнам” и “немога”? С какво те са по-добри от разделената форма? Кому е нужно да се забранява и регулира използването на думи?

    Граматиката е просто слуга на живата реч, а ти се опитваш да поставиш нещата на обратно. Няма как – езикът се прави и използва от хората, които го говорят.

    Има много езикови форми, които са били различни в миналото, но понеже хората са ги съкратили, слели и изобщо направили по-лесни, граматиката се е променила, за да отговори на изискванията на езика. Вече не пишем “използУване” и “фотографически”, нали? И “вкъщи” е слято… Смяташ тия промени за признаци на упадък и простотия ли?

  12. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 11:58

    Не, става дума за съвсем друго нещо. За овладяване на правила, които са общи за всички и улесняват общуването помежду ни. Разбира се правилата трябва периодично да се осъвременяват – използвам/ използувам и т.н. Но общите норми са валидни за всички. И в този смисъл напълно подкрепям Майк.

    Нормите за употреба на езика се овладяват в училище, а след това всичко е въпрос на личностово развитие и самоконтрол. Явно явлението се забелязва не само у нас, защото в периода 2007-2013 г. на територията на целия Европейски съюз действа програмата за учене през целия живот – LLL.

    Любима, езиковед 🙂

  13. идеята на “учене през целия живот” няма нищо общо с усвояването на езикова граматика, а с поддържането на професионална квалификация в условията на ускорено научно и техническо развитие

  14. Има си причина “не знам” и ” не мога” да се пишат отделно и тя е много добра: от един глагол с положително значение по лесен начин да постигнеш отрицателно значение, без да се налага да променяш правописа на думата. Като подкрепяш вкарването на чуждици от основно английски в българския, се замисли там как се образува отрицанието и ми кажи какво ще стане, ако в Англия някой неграмотник, шот не мойе да пише като хората, реши да го промени. Точните правила за писане помагат за лесното научаване на езика. Припомни си колко си псувал, като си започвал да учиш английски, постоянните им изключения от правилата или направо липсата на такива и как еднакви изразни форми могат да се образуват по коренно различни начини. В крайна сметка ако граматиката е ПРОСТ (позволявам си да го напиша така) слуга на живата реч скоро наистина ще чуваме само “е*ало си е майката, копеле!”, както каза Майк Рам и ти сам посочи причината: “Културата и науката никога не са били прерогатив на голямата маса от обществото”.

  15. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 12:12

    Зная, това ми е професията, аз съм евролингвист и се занимавам в Европейската комуникационна политика. Именно поддържането на професионалната квалификация в условията на ускореното научно и техническо развитие е свързано с идеята за продължаващо през целия живот ОБУЧЕНИЕ. То включва надграждането, а базата се създава в училище.

    Надграждането не е задължително свързано с висшето образование. Преди няколко дена имаше семинар за професионалното образование и обучение, на който присъствах. Сутринта учиш, след обед – в съответната работилница за придобиване на практически умения, толкова важни за бизнеса в България днес.

    Колкото до основните правила на българския правопис и правоговор, те се изучават и усвояват в училище, но е въпрос на шанс човек да е имал добър учител по български език в основното училище.

    Любима 🙂

  16. beast, всъщност английската граматика е една от най-лесните. Да учиш българската е просто самоубийство…

    И ако смяташ, че без граматични правила езиците ще западнат, как тогава не са западнали, а напротив – развивали са се, преди моментът с въвеждането на такива правила?

    Да не си мислиш, че преди векове също е имало комисии и езиковеди, които да съставят речници и да измислят правила? Хората са пишели както са говорели и граматиката, когато се е появила, е трябвало да настига езика. Така става и сега, само че темповете на промяна на езика са по-бързи заради подобрените комуникации.

  17. Така си е Лонганлон, така си е. Безсмислено е нещо толкова първично – комуникацията, да се регламентира със закон.

    Въпреки това всяко едно човешко същество би следвало да е заинтересовано от развитието на своята езикова култура (не само на български език). Точно тук се наместват езиковедите(*1), хората, които разнищват и обясняват правилата, въз основа на които да се изразяваме пълноценно. Като под пълноценно нямам предвид единствено и само правилна граматика и правопис, защото и до днес се чудя, кой малоумник е кръстил една от улиците до училище “Народно хоро”, което както и да го погледнем си е правилно написано.

    Така че с цел запазването, не на който и да е било език, а на езиковата култура като цяло не трябва да се влага нито едно стотинка и/или секунда в създаването на закони или рекламни материали, а чисто и просто да се инвестира в образователния процес, като цяло.

    *1 – Чиито пълен обхват от дейности никога няма да мога да проумея поради простата причина, че една година обявяват “Бизнес статистика” за две отделни думи, а на следващата я пишат като една

  18. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 12:27

    Граматиката винаги трябва да настига езика, защото той е този, който се развива, а граматиката /общите правила или кодификацията/ трябва периодично да се осъвременява. Това обаче не става в съвременния български книжовен език.

    Мария е пуснала вчера интересна статия Google Translate с функция на речник -http://metafrasiorg.blogspot.com/2009/02/google-translate.html

    Въпросът е: Къде са те и къде сме ние? И какво да направим, за да започнем да се доближаваме до тях? Няма да ги настигнем, пък и не е необходимо, но е необходимо да вървим в тази посока.

    Благодаря ти за тази статия и за дискусията. Заслужава си научните среди да се вслушат в мненията на гражданите, използващи съвременния български език в комуникацията си.

    Любима 🙂

  19. Иван Янакиев
    27/02/2009 - 12:48

    Здравей,

    Много интересна тема. Случвало се е много пъти да дискутираме с приятели и никога не сме стигали до консенс.

    С теб определено сме на едно мнение по въпроса, но искам да “до-аргументирам” тезата ти.

    Първо, съгласен съм, че не само българският, но и всички езици се променят. Под въздействието на глобализацията се променят не само езиците, но и политиката, икономиката, обичаите, нравите… хората. Това е неконтролеруем процес, който продължава да се развива и въпреки критиките на доста хора, заминамащи се с тематиката, не може да се спре. Интересно е, че всички подкрепят ефектите на глобализацията, оеднаквяващи стандартите в различните общества, но не подкрепят улесняването на комуникацията между обществените групи.

    Второ, в условията на “глобалното село”, развитието на професионални езици в различните области е не само улеснение, но и необходимост, която от доста време е вече факт. Това е условие за прогреса на науката на световно ниво и по тази причина въвеждането на чуждици в различните езици (не само в българският) е неизменна част от този процес.

    Трето, изхождайки от тази логика и като човек занимаващ се с наука (не свързана с езикознанието и лингвистиката) и говорещ 5 езика, знам че във всеки език има думи, които много по-точно описват определени неща, от толкото в други езици. Защо да не се възползваме от другите езици и не обогатим своя???

    С твърдението на г-жа Йорданова, че науката в България е в задънена улица, може само да се спекулира. Дали е така – незам, не съм експерт, но ми се иска да не е права. Вие г-жо Йорданова, като лингвист, със сигурност сте запозната с личността на швейцареца Фердинанд де Шосур ( Ferdinand de Saussure), който разделя езиковите особенности на различни категории. За тези, които не знаят кой е той, Ф.Ш. разграничава “lngage” (цялостта на езиковите части), “langue” (езикът или езиковата система, като социален феномен. Това са знаците и езиковите норми) и неговата противоположност “parole” (което е индивидуалният език на всеки индивид). От тук той описва разликите межди дескриптивната и прескриптивната граматика. Докато дескриптивната граматика описва моментното състояние на даден език, то прескриптивната се занимава с езиковите норми и изследва историческото развитие езика. Така той чрез методите на “synchronie” анализира различните форми на един език, които съществуват едновременно в един диапазон от време, а чрез “diachronie” анализира езиковите аспекти в множество времеви диапазони.

    Но защо се занимава г-н Шосур с тези неща? Защото промяната на езиците под въздействието на други езици не е нещо ново. Тази промяна е част от развитието на света. Няма на се връщам към праисторията, но ще дам за пример светът от римксата империя насам. Как са се променили романските и германските езици под въздействието на латинския? Ами колко диалекта и езика са изчезнали? (напр. моцарабският на перинеите) Ами експанзията на византииците колко езика е променила? Ами след 12 Октомври 1492, когато започва откриването, завладяването и ограбването на Америка от европейците, колко народи и езици са са се променили или изчезнали на “новата земя”? Ами колониалната ера след това?

    От тук смея да твърдя, че глобализацията е просто поредният (следващ) етап от развитието на езиците. Тя изисква промяна – да, но няма смисъл да се изпада в масова истерия, че даден език се бил “умърсил”. Просто тук работата на експертите, езиковеди и лингвисти, е да се опитат тази промяна да не става хаотично, а по определен модел, който да се усвоява адекватно от бъдещите поколения.

    S razvitieto na internet i komunikaciyata se razvivat i novi formi na balgarskiyat ezik t.e. „maimunicata“. Кой е предполагал преди 20 години, че на Български ще се пише масово и с латински букви??? Но тук е хубаво да се направят норми за изписване на думите. В момента правителството се опита да направи нещо подобно, но моментото състояние на проекта не функционира добре. Ами развилият се на международно ниво универсален “език” на знаците защо го забравяме…. :-), : ), : (, : D, : P, ; ) и т.н.

    Поздрави

  20. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 13:22

    Г-н Янакиев,

    Емотиконите са приятно нещо. И аз ги използвам, почти редовно. Призовавам ви да не стигаме до Сосюр и да се взрем в съвремието и изискванията му, за които пише и Петър.

    За идята за Министерството на държавната администрация и административната реформа. Уж проектът бил разработен от езиковеди. Букви А и Ъ се предават на латиници /транслитерират/ с една и също буква А. Така не може да се прочете изписаното на латиница име Kanev – КЪнев или КАнев. И двете име съществуват в българската именна система.

    Основно граматично правило е едно граматично явление да има един граматичен маркет. Това правило е нарушено тук, а проектът е уж нов, мисля от 2 или 3 години.

    Колкото до закъснялата практика, защото ние, българите, винаги закъсняваме, в моя имейл името ми е изписано спрямо немските, а не английските, норми, защото работа предимно с Германия. Освен това имейлът е създаден, преди да се въведат правилата за транслитерация на думите, изписани на кирилица, на латиница. Сега аз няма да си променя имейла, макар че нарушавам новите правила, защото колегите ми ще ме търсят на “стария” имейл, с изписване спрямо немската графика.

    Затова аз съм страстен привърженик на правилата, не само граматичните, но и в обществения живот, защото те улесняват общуването ни. Не закон за българския език, разбира се, но правила, които правят гражданите грамотни.

    Е, не винаги е приятно човек да е езиковед, но катастрофата в обществените науки е пълна. Без преувеличение.

    Много се радвам на тази дискусия, защото тя напипва пулса на необходимите промени и в регламентирането на съвременния български език и използването му от гражданите. Пак повтарям, БЕЗ ЗАКОН.

    Любима 🙂

  21. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 13:24

    П.П. Извинявам се, думата МАРКЕТ да се чете МАРКЕР. Пише по десетопръстната система и не гледам клавиатурата, което често пъти означава глупави грешки, които не мога да видя навреме. Получава се нежелана двусмислица. Любима

  22. Само не мога да се съглася с мнението, че не трябва да се правят опити да се спасят “умиращите” езици. Разбира се, това вероятно не трябва да бъде обект на подобни кампании и трябва да си остане в обсега на по-тесните научни среди, но все пак ми се струва необходимо.

  23. ru, няма ли да обясниш защо ти се струва необходимо?

  24. Dreams’ Hall – за вкуса към живота
    27/02/2009 - 14:43

    Темата има много страни… всъщност в много държави има доста строги норми що се касае до употребата на чуждици, както и спазване на езиковата норма, поне в медиите, което у нас явно не се прави.
    Във Франция има агенция за чистотата на френския език… издава книга, която всяка година пояснява какви промени са настъпили в езика, какви чуждици са се появили и с какви новоизмислени френски думи е добре да се заменят. Тук-там проникват малко чуждици, но като цяло такива няма. На френски “компютър” е ordinateur, “софтуер” е logiciel, а “хард диск” е disque dur 🙂
    Друг аспект е масовото затъпяване и лумпенизиране на обществото, но пък кой е казал, че всички трябва да са грамотни и образовани…

  25. мен ако питаш, признак не на народно, ами на национално, че и държавно институционализирано затъпяване е да се откажеш от международната лексика и да замениш интернационално разползнаваемата дума computer с някаква местна, която няма нищо общо като звучене, в полза на някакъв фалшив национализъм (с който французите са известни отдавна).

    французите още не могат да превъзмогнат яда си, че не техния език, а английския стана най-говоримия втори език в света и франкофонията бавно, но сигурно предава богу дух

  26. Dreams’ Hall – за вкуса към живота
    27/02/2009 - 15:13

    Да, на франзуците им трябваше малко за да избутат езика си за официален за ЕС 🙂
    Иначе, границата между национализма (свързан със запазване на идентичността) и интернационализацията (к’ва чуждица само, а!:) ) е доста тънка и всяка нация си я поставя където и е удобно. Ние понеже сме много “open-minded” сме превърнали българския в особена смес от заемки. Разглеждайки веднъж един търски речник с очудване забелязах колко много “български” дуни 🙂 има там, те дори не звучат като турцизми.

  27. Интересна дискусия, ама нали уж тук пишат образовани хора – оеднаквявам не пасва на тая тема май. А и не разбирам защо един езиковед пише бизнез.

    Колкото до франчулята, нали знаете, че френските танкове имат 6 скорости – 5 задни и една предна, в случай че ги нападнат в гръб.

  28. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 17:02

    Здравейте,

    защото почти винаги има машинописни грешки в един текст /намерих грешката, не е от свръхстарателност, проста машинописна грешка, при която не може да има двусмислие, докато при маркет/ маркер – може/.

    Нещо смешно от моята практика. По едно време бях написала книгата “Езикът на Промяната” /Промяна – като исторически период след 1989 г./ В цялата книга думата беше написана с главна буква, само не и на корицата, а аз не съм видяла грешката.

    Поздрави.
    Любима 🙂

  29. франчулята са засадили чинари нагъсто по Шанс Зелизе (боли ме фара как се пише тва) , че да пазят сянка на немците, докато маршируват….

    иначе аз съм ‘за’ премахването на кирилицата, колкото за езика – той ще си умре самичък след известно време…

  30. Хаха, малко извън темата, ама кажете още некой франчуляшки виц!

    ПП: И все пак откъде тия французи измислят да добавят по толкова много ненужни букви, които не изговарят, към думите във великия си език?

  31. Щото много им се иска галското им наречие да изглежда по-различно от латинския, на който всъщност се базира езикът им. Нещо като сърбоманията на македонците – вкарват допълнителни изкуствени правила в езика си, за да уйдисва той на историко-националистическата им доктрина и да се различава от истинските си корени.

  32. квото и да говориме – българският език ще надживее българската държава 🙂

  33. Мисля, че неправилно тълкувате съдържанието на един закон за защита на българския език.

    Идеята да се опазва чрез закон даден език от навлизането на чуждици е тъпа и най-вече неизпълнима, а правенето на закон, който няма как да бъде спазван, е безсмислена и вредна загуба на време и усилия.

    Евентуален закон за защита на българския език, поне според мен, би трябвало да се занимава съвсем други неща:

    – да гарантира използването на българския като официален език на необходимото ниво във всички държавни институции и документи – извинете, но не може чиновничката в общината да не знае как да състави документ на правилен български или катаджията да ми пише акт с правописни грешки (!)

    – да въведе стандарти за различни нива на грамотност – ако искам да започна работа в държавна институция, да се знае, какво ниво на грамотност трябва да имам;

    – да въведе ясни стандарти в изучаването на езика в детските градини, училища и социални домове – не учителките от училището в Столипиново да учат цигански, за да се разберат с децата, а обратното;

    – да въведе изискването всички български граждани и желаещите да станат такива, да владеят езика на определено минимално ниво – съгласете се, че има райони, в които част от населението трудно разбира и почти не говори български;

    – да определи институция, която да е оторизирана по дадени критерии да определя правилата за правоговор, правопис и транслитерация и в някакви разумни срокове да ги осъвременява – например съществуването на пълен и кратък член при думи от м.р. е абсолютно ненужно и е само повод учителките да се заяждат с децата 🙂

    Ей такъв сорт неща би имало смисъл да се разглеждат в един закон за защита на българския език.

    А от манията на франсетата за “величието” на техния език, направо ми гади! Недопустимо е в град като Париж, в чиято икономика голям дял имат туристическите услуги, да няма указания и обяснения на чужди езици.

    Масово в парижките музеи липсват брошури и надписи на друг език освен френски! Отивам в къщата на Виктор Юго, плащам си чинно приличната поне за мен сума от 7 евро за вход, вътре пълно с интересни неща, НОоооо само и единствено на френски, естествено! Същото в музея Мармотан (9 евро вход), в музея Оранжерията (7.5 евро вход), в музея на Роден (9 евро вход), … в музея за историята на Париж, в къщата на Балзак (е, на последните 2 места поне пари за вход не ти искат!). Дори в Лувъра само някои зали имат в ъгъла обяснения на английски! Такова изумително преднамерено пренебрежение към туристите не съм срещала на друго място. Егати и средствата за защита на френския език и култура!

  34. “Управителят на акционерното дружество предлага създаването на анонимно такова за прехвърлянето на Брейди ценни книжа”.
    Това е превода на български на първоначалното ти изречение.Прерогатив също има български заместител-“(изключително)право,преимущество”.При добро желание може да се постави звездичка на Брейди и да се обясни на незнаещите що е то това Брейди.Това,че много хора не познават родния си език и се срамуват да се нарекат българи,не е ново.Но всъщност си прав.За какво ни е тая кирилица,и без това руснаци и македонци претендират,че е тяхно дело.Какво ще се косим толкова.Да хващаме английския отсега и да не се занимаваме с глупости.Примерно след 20 години в училищата ще се учи ето това:
    Christo Boteff

    He’s alive, he’s alive! On the Balkan there.
    In bleed profuse he lies and groans
    A hero with gaping wound in his chest bare
    A hero young, a strong man grown

    His broken rifle to one side is flung
    The broken sword in two – to other
    His eyes are dimming, his head is swung
    The mouth is cursing the whole world rather

    Lies the hero while in the blue sky
    The sun is stopped and angry bakes down
    The harvest girl’s song is distant cry
    And his blood flows more quickly now

    It’s harvest time…So sing! You, she-slaves,
    Your songs of sadness! Shine and you, you sun,
    On this land in bondage! Will die one brave,
    One hero more….But heart, hush up, you dump!
    и т.н.

  35. Дразни това че се заместват вече съществуващи български думи със някакви – безумно звучащи термини. Оня ден драго Чая разправяше “вотинга” друг пък лумпен за “верификацията”.

  36. Съгласен съм, че такъв закон е лишен от смисъл. Но според мен правилата трябва да ги има, трябва да се осъвременяват, а по сайтове да не пишат “лист” за списък, “пост” вместо “публикация” и т.н.
    Аз лично бях ужасен ученик с ранен и бурен пубертет, сега си сърбам попарата. Правя най-различни грешки, но поне се старая и се опитвам да говоря разбираемо и на чист български. Колкото и да е… как да кажа, разтегливо това понятие.
    Апропо, Еленко започна хубава инициатива с този документ:
    http://docs.google.com/View?do.....on=_latest

  37. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 22:16

    Браво N. за завършека. Прекаленият светец и богу не е драг.
    Любима 🙂

  38. T.Lefteroff
    27/02/2009 - 22:52

    “…Франция, ама то там кво ли не е смехотворно”

    Аз съм във Франция от 1 г. и половина!
    Писна ми от квалификации на БГ селяндури за „франчулята“!
    Горното ти изречение не се различава много от Бай-Ганьовските квалификации!

    Та, какво е смехотворно във Франция!

    Население – 64,5 млн
    Територия – 674 843 кв.км с четирите отвъд-морски територии – Гваделупа, Мартиника, Френска Гвиана и Реюнион, плюс остров Корсика.
    БВП – $2,843 трлн($45 858 на глава!) – на 5-то място в света!
    Икономика – Шеста в света след САЩ, Япония, Германия, Китай и Великобритания
    Първа в Европа и втора в света по селско-стопанска продукция!
    Туризъм – Франция е НАЙ-посещаваната страна в света
    Париж – Най-туристическия град в света
    За 1 година във Франция пребивават около 75 милиона туристи, привлечени от разнообразния пейзаж, културните паметници, от френската култура, френската кухня и френския начин на живот.
    Официални празници във Франция – Рождество(25.12), Нова година – 01.01, Пасха(тази година е на 13.04), Първи Май – денят на труда, 14.07 – Денят на превземането на Бастилията!

    Пет Празнични Дни! За Цяла Година!!!

    В България само по Гергьовден ще „почивате“ 6 (ШЕСТ) дни!

    Кое е смешно и КЪДЕ е смешно!!??

    И от какво се уморихте, бе, Петре!

  39. T.Lefteroff
    27/02/2009 - 23:02

    „На френски “компютър” е ordinateur, “софтуер” е logiciel, а “хард диск” е disque dur“

    Отзад-напред: disque dur означава твърд диск; logiciel означава програмен продукт; ordinateur означава “компютър” – в българския език няма дума за това „нещо“ компа, във френския – има!

  40. Хаха, дали мога да предположа що си падаш по латинскопишещите франчуля – името ти сочи на още тукашен опит с романските езици (не че някой ще разбере намека)…

  41. Любима Йорданова
    27/02/2009 - 23:41

    За T.Lefteroff. Браво за почивните дни. Който е много уморен, обикновено е и много беден 🙂

  42. Иван Янакиев
    28/02/2009 - 00:03

    Брех, тук каква дискусия се е заформила!!!

    Според мен французите изобщо да не ги замесваме, защото са странен феномен, който не винаги е достоен за пример. С тази тяхна мания за “френското” малко преиграват от време на време. Аз живея в Германия, но на 40 мин с кола до Страсбург. Имам ежедневна комуникация с французи и някакси оставам с впечатление, че “френският национализъм” е по скоро на държавно ниво по-силен, докато сред хората доста неща са критикувани и то доста скептично.

    За правилата съм съгласен… “ред трябва да има”, както обичат да повтарят по 1000 пъти на ден германците.

    Обаче не мога да се съглася, че чуждиците разрушават и унищожават езиците. И айде сега от болен национализъм да викаме на компютъра – изчислителна машина, защото ако му викаме компютър ще загубим идентитета си!!! То и тези понятия май не са много ясни… ама както и да е. Въпросът е друг, повече националисти ли искаме да сме или повече държим на идентитета си!!!

    Според мен хората повече ги боли от това да не си загубят самоличността или т.н. идентитет, но понеже нямат ясна представа как рационално да го направят, то те вземат национализма като оправдание и обект на бурна защита и плямпат до припадък колко е важно нищо да не се променя в държавата с векове, освен заплатите им.

    Много по-практично е хората да си обогатяват езика с чуждици, но според утвърдени правила. Що се отнася до идентитета, то той не е толкова свързан с чуждиците, които използва един индивид, колкото с диалекта на който говори. Така, ако един човек е толкова горд с това което е и откъдето идва, то той спокойно може да си казва компютър, но на диалекта на родния си край.

    И аман от хора държащи на идентитета си, които като отидат да живеят например от Стара Загора в София и сменят строзагорския със софииския диалект!!!

    Еййй… баси народа, ейййй!!!

  43. Иван Янакиев
    28/02/2009 - 01:02

    Едно уточнение: сега забелязах, че използвам идентитет, вместо по-удачното идентичност… за което се извинявам!!!

    Второ уточнение: “Преди бяха руски думи, сега са най-вече английски…” (от статията) Ами те още по-преди бяха латински (виждам-video,videre, сядам-sideo,sidere, фурна-furnus и т.н.) и турски (чекмедже, кибрит, Пазарджик, Кърджали, будала и т.н.), после бяха немски (курорт, анцуг, бормашина, ауспух, шибидах, дюбел, фойерверк и т.н.)… та чак тогава дойдоха руските и английските.

    Заключение: “езикът спира да се променя само когато е мъртъв” (пак преписах от статията ти) 🙂

  44. Лъчезар Томов
    28/02/2009 - 01:11

    ” Не езиковедите и езиковите правила създават и направляват един език.” Не е точно така – пример са успешните езикови реформи през 19-и и 2- век на Балканите – латинизация на румънския (изкуствено доведена до крайност), дебългаризация на българския (изхвърляне на заподозряни за османо-турски думи), изграждане на сръбски език около щокавския диалект, създаване на модерния турски език и т.н. и т.н.
    Най – общо можем да кажем, че езикоВЕДИте и езикът си влияят взаимно 🙂

    Аз като консерватор по чисто емоционални причини бих искал да ребългаризирам езика, колкото и безсмислено да е, просто защото го обичам. Невинаги разумът е на първо място, ако беше 100% рационалност, нямаше да сме хора и Тери Пратчет нямаше да напише за изгрева на слънцето и човешките илюзии

  45. В компютърното ежедневие се ползва един отвратителен глагол произлизащ от едно репродуциращо устройство: “принтирам”, но къде по-елементарната българска дума “печатам” никой не се сеща да я ползва – това е така, защото българският език е поамериканчва – т.е. глаголи се правят от предметите: принтер, принтирам. Очаквам скоро хвърлянето на камък да стане “каменувам”… Промените в българският език се дължат основно на масовата неграмотност на населението. Та дори висшисти вече не могат да пишат вярно без програми за проверка на правописа (колко по-кратко е “спелчекър”…)…

  46. T.Lefteroff,

    що се възпаляваш толкова, ве човек?! Тук просто си казваме мнението, без да се обиждаме на “селяк”.

    Повярвай от доста време съм поклонничка на френската култура в много отношения, иначе защо ли бих си хабила времето и парите да обикалям по парижките музеи, изложби и театри (нищо че знам само десетина фрази на френски, изживяването все пак си заслужава). Но не виждам и причина да си затварям очите пред очевидно безумния напън на франсетата да се правят на по-католици и от папата.

    И защо смесването на култури, езици, обичаи, нрави трябва да е непременно нещо лошо? Ами въпросният съвременен “чист” френски какво е? Смес от латински и диалекти на германските племена. Просто си представям как са подскачали защитниците на “чистия” латински от грубото нахлуване на чуждиците от варварските германски говори. Боже, колко просташки променили елегантното латинско произношение и изящния строеж на изреченията тези селяндури! Ужас! Ама да се чуди човек, как така не им дошло в акъла на латините да си спретнат един закон за защита чистотата на езика 🙂

    @Steliyan,

    Е и ти използваш странната дума “репродуциращо” вместо някой от българските варианти “възпроизвеждащо” или “размножаващо” устройство.

    И моля, моля, някои от нас си пишат прекрасно и без спелчекър, просто са попаднали на свястна учителка, която им е скъсвала задниците от диктовки от първи до четвърти клас 🙂

  47. Преслав Недев
    28/02/2009 - 09:21

    @hpberov

    “Форфертирането е сконтиране на авалирали менителнични афекти с ректа джиро.”

    Много интересно изречение на Огнян Герджиков 😉 Дявол да го вземе, разбирам го, ама не намирам начин как да го обърна това на простосмъртен български. Наистина това си е професионален лаф, който си има свой живот.
    По скоро проблема е при замърсяването на българския в масовият печат, медии и т.н. От време на време като седна в някое кафе и там случайно да има някое модно списание, тогава се хващам за главата ;-))) То бива псевдо “елитарност”, ама се и прекалява ;-))) Всъщност с надути приказки и употреба на чуждици напред назад, накрая човек става смешен, освен ако не си го търси предварително. Eто, аз например се чудих много на една статия – какво иска да ми каже уважаемият Ефрем Димитров в нея, примерно със следните думи:

    http://donbalon.eu/exclusive1616.html
    “Нека обобщим – налице имаме апория между наративи и дискурс, водещи и до неразрешима апория на битието. И експлицитните, и имплицитните послания на идиосинкразията на ЦСКА при експонирането си в реалността се обръщат с точно обратен знак поради изначалните противоречия и невъзможности в изкуствено зададената идиосинкразия.
    Задължително е да уточним – екзистенциална несъвместимост не с реалността, а с морала, който проповядва.”

    Мда… наистина е жив българския език ;-))

  48. Lefteroff, никой не отрича, че Франция е добре развита държава. Само че агресивният им национализъм, съчетан с пренебрежителен шовинизъм пораждат доста подигравки и насмешка.

    Нещо като държавният вариант на бай Ганю, тупащ се по косматите гърди в басейна и викащ на опулените немци “Булгар! Булгар!”, само дето в случая гърдите са избръснати, субектът маха с непарфюмирана кърпичка и преди това немците са му завладели държавата за един уикенд, въпреки линията Мажино… 😉

    Прочее, тоя подклаждан национализъм избива и в политиката им, логичен резултат от което е изказването на Саркози, който наскоро прикани френските производители да закрият фабриките си в чужбина, за да подкрепят местното производство. Подобен протекционизъм не е нищо друго освен вреден и популистичен, но е логичен на фона на старателно подклажданите настроения за френско превъзходство напук на фактите.

  49. Никола
    28/02/2009 - 11:28

    А бе, хора! За какъв български език спорите?! Само след 40 г в България циганите ще са мнозинство. Учете цигански и турски. Ще ви трябват. Българския е зик на емигранти и елементарни хорица на които смисълът на живота са студента ракия, шопскта салата, Голфа 3-ка и силиконовите цици. Следователно този език е обречен!

  50. Никола, то по тая логика обречени са повечето други езици – в Германия турците стават все повече, във Франция – арабите, в Англия негрите…

  51. Почистване
    28/02/2009 - 16:08

    Докато английския не стане майчин език навсякъде, някои държави ще продължават да бъдат ощетени по един или друг начин. Да не говорим, че тук в България сме още по-наказани, заради кирилицата. Просто лош късмет.

    P.S.: снимката е много гадна, ужас!

  52. albert venn dicey
    28/02/2009 - 16:46

    Не ни трябва Закон за защита на българския език, а ни трябва нов Балан.
    Думи като творба, унес, възглед, дейност, заплаха, проява, украса не са се зародили от само себе си. Изковал ги е Балан.
    Трябва българските езиковеди от БАН да заслужат заплатите си.
    Но идеята държавата да използва държавната принуда, за да “защитава” езика, интервенирайки в него, е абсурдна и илиберална.
    Езикът, както пазарът и парите, е спонтанен ред и всяка интервенция и дирижиране на държавата е опасно и гибелно.

  53. Глупотевини. Кирилицата е чудесна, не знам колко трябва да си ограничен, за да искаш един език навсякъде, камо ли пък една азбука. Ами арабите, персийците, китайците, японците и индийците?

  54. И не е снимка, а колаж от две рисунки.

  55. кое е колаж? картинката в началото на текста ли?

    никакъв колаж не е, а си е картина на Салвадор Дали:
    номер 367:
    http://en.wikipedia.org/wiki/L....._Dal%C3%AD

    http://www.virtualdali.com/39F.....morph.html

    Смята се, че детето на снимката е малкият Симеон II, но Дали е мълчал по въпроса.

  56. Добре де, не е колаж от две рисунки (не очаквах някой рисувател да е сътворил такава изродщина целенасочено), ама не е и снимка (разбирайки изображение, направено с фотоапарат) – поне познах, че е рисунка (картина, все тая). Тоя Дали верно е бил много ненормален…

    Иначе наистина е интересно дали това наистна е малкият Симеон II – това официално мнение ли е, или идва от заглавието на картината?

  57. @T.Lefteroff – “Пет Празнични Дни! За Цяла Година!!!”

    Вярно не съм живял много във Франция, ама съм останал с впечатление, че почивните дни по един или друг повод са много повече 😉 😉

    Да не говорим, че наистина в периода от септември, когато свършват отпуските до ноември наистина почти няма празници и за това в тоя или оня бранш последователно си спретват по една стачка, че да си починат.

    Айде стига с тия глупости, как по света се били преработвали, а ние само сме почивали…

  58. И аз да се разпиша тък за първи път.

    Да, езикът е жив, но това пречи ли да искаме да го пазим? Езикът е единственото уникално нещо, което имаме като българи, та според мен е повече от добре да има закон, който да го пази.

    Иначе и аз ползвам чуждици всеки ден. Просто се старая да са чуждици, които нямат заместител на български. Понякога чуждицата е по-лесния начин.

  59. @ N. :
    Идеята ми изобщо беше да накарам поне някой да се замисли. Поздравления, ти си първи, а предполагам единствен.

    Принтирам = печатам
    Репродуцирам = възпроизвеждам

    Други???

  60. Спомням си, че след примирието, на пленените американски пилоти преди да напуснат Ханой, им раздаваха освен дрехи и туалетни принадлежности, но и книжка за изменение на американския език-нови думи и жаргони /сленг/ през последните пет години. Това показва , че езика е жив и се развива.
    Против съм всякакъв закон за българския език. Сигурно ще бъде калпав и с 6 млн.мнения за и против. Може би, граждански организации и етични правила за вестници списания, ТВ, радио, блогосфера и т.н
    Атлас на ЮНЕСКО за умиращите езици- 2009 година тук: http://www.unesco.org/culture/.....p?pg=00206
    На картината от Дали е малкия Симеончо от български календар по това време.

  61. Това, че в българския език навлизат чужди думи не е фатално. Бих се радвал ако някой ми посочи име на българска манджа, която да не взета от чужд език.Дори “луканка” е салам от италианската провинция Лукания

  62. gendarme, това е снимка на картината 🙂

  63. Която пък картина е нарисувана по снимка от календар (поне така пише два коментара по-горе)… Опасна работа е изкуството.

  64. коментар от Свежо: Няма нужда от специален закон за защита на българския език, който ще ограничи свободата на словото.

    Има обаче крещяща нужда от постоянното осъвременяваме на правилата за употребата му /говоря за съвременна нормализация, кодификация/. Освен това има нужда от съвременен електронен тълковен речник, съвременен електронен правописен речник /след проведена съвременна правописна реформа/ и още много-много работа, която не е свършена от лингвистите.

  65. Нормално е езикът да се развива, обогатява, променя и дори да се поглъща от някой друг език, та впоследствие да изчезва.

    По едно време, някъде през 14-ти век, дядо Евтимий Търновски вижда колко неразбираеми са станали църковните книги за тогавашните хора и сяда, та ги превежда на новобъглгарски. Тогавашният новобългарски, подразбира се 🙂 Забавното е, че до ден днешен богослуженията у нас се водят предимно на някаква форма на “новобългарски” от около 14-ти век.

    Случва се. Какво да се прави.

    Писмените изменения в езиковите правила, сиреч граматиката, се предприемат, когато говоримият език, който е значително по-динамично движеща се система от писмения си събрат, го надбяга по трасето. Ето защо в края на деветнайсети век се е пишело “използувам” и “праздник”. Просто хората така са говорили. Използували са някакви си работи и са ходели по праздници. Не щеш ли един ден за започнали да използват и да празнуват, та накрая на някой му присветва, че би било чудесно и така да почнат да се изписват въпросните думи.

    Някой ден в бъдещето, ако докретаме до него, ще бъде нормално и граматически правилно да се питаме писмено “Ко да праим ся?”, вместо архаично да изписваме “Какво да правим сега?”. Мен лично тръпки ме побиват от подобна перспектива, но в колелото на историята и в частност на развитието на писмената и говоримата реч аз прът не мога, а и не бива да слагам.

    Писмените граматични реформи по принцип са продукт от една страна на говорната редукция (“използувам” и “използвам”), както се дължат също и на навлизането на чуждици и заемки. Колкото и да се сърдим, без това не може.

    Виж, за “не знам” и “незнам”, както между впрочем за “чинии” и “чиний” моето мнение много добре го знаеш, а то още си е меродавно 😀 Подобна реформа в писмената реч, тоест одобряването на изписването на думите по подобен начин, би била продукт на примиряване с неграмотността. Няма нищо общо нито с развитието на езика, нито с говорната редукция, нито с чуждиците или заемките, с нищо няма общо. Има общо единствено с това, че някой в даден момент ще каже: “Ми добре, така и така тая държава е цялата Мара втасала, та само образованието да й е кусурът, какво ще държим народът да е грамотен. Нека да пише както му дойде на акъла, щото това е демокрация, а налагането на правила за спрежение на глаголите в отрицателната им форма, както и забраната на многократното и повсеместно споменаване на древноримски патриции, пардон, патриций, в писмената реч, е форма на ограничение на свободата на словото и дори диктатура”.

    А иначе на мен вече взе по-малко да ми пука. След като напоследък по лични причини се рових в сума ти чужди блогове и форуми (англо-, испано- и рускоезични), и съответно установих, че от нашия интернет по-неграмотно чудо в Мрежата не се е завъдило, се зачудих за какво аджеба се боря и ми мина. Така де, какво сега да си образувам нерви?!

    ———————-
    Понеже коментарът ми стана доста дълъг, а пък днес освен Баба Марта е и Сирни Заговезни, искам да ви пожелая да сте бели и червени, румени, засмени, а също да помоля Пепо да ми прости, ако нещо съм го засегнала през годината. Пепо, и аз ти прощавам, макар да знаеш, че въпреки дето не се включих в канонадата срещу теб зарад онуй гълъбче, още ми е жал за горкичкото. Недей да правиш повече така, моля! 😳

  66. Любима Йорданова
    01/03/2009 - 20:14

    Поздравявам те, Марта.
    Любима :-)езиковед

  67. who the fuck is марта?

  68. “Локалните диалекти постепенно изчезват, защото хората гледат телевизия на основния език, а младите учат и работят в града или в чужбина.” – ти пътувал ли си скоро, бре душо 🙂
    как ще изчезват?!
    Няма как да се унифицира говорът на населението в една държава, камо ли на по-голяма територия, винаги ще има различия в него. Това е толкова естествено, колкото и навлизането на нови думи, разширяване или стесняване на значението на други, изчезването на трети.

    Обожавам да пиша неправилно, да използвам думи и форми като “требе”, “сабахлем” и др. подобни, но малката, обаче съществена разлика е, че го правя не защото не мога да използвам утвърдените в граматиката ни форми, а защото неимоверно много ме кефи 🙂
    Много си прав, че езикът е изключително динамично явление. Само дето узаконяването на промените в него е доста по-бавно, което може би е за добро – не знам.
    Има си законови норми за писане и говорене(имам предвид официалното такова), които, според скромното ми мнение, всеки е хубаво да знае и да може да употребява.

    Дразни ме когато колегите ми използват думичката “хепънинг”…направо ми бърка в нежната филологическа душичка…ама го приемам 🙂

  69. Любима Йорданова
    02/03/2009 - 15:16

    Чудесно, Валя от БГ,

    има си различни стилове и е добре човек да ги владее. Едно е писмената реч, съвсем друго – разговорната, която и без това се характеризира с известна небрежност в произнасянето на думите или изпускане на част от тях. Това явление е присъщо не само на българския, но и на другите книжовни езици.

    Важно е да владеем съвременния български книжовен език, е, в някаква степен, разбира се, не е задължително всички да са филолози като нас, а аз съм и езиковед, какъв ти тук ужас, но е важно, човек да може да се съобразява със събеседника си и с някои негови социални характеристики, за да бъде коректно изказването му. По един начин общуваш с връстниците си, по друг – с по-възрастните хора, по съвсем друг – с дипломатите /ако случайно имаш такава възможност/, по друг – с продавачката в магазина. Вярно е, че всичко е свързано с възпитанието на човека, но то включва както писмена, така и говорна култура.

    Затова аз съм от привържениците на движението “Не на анонимността в Интернет”, защото, първо, човек трябва да застава зад думите си и второ, аз лично искам да зная не много, но малко – да, за човека и неговите социални характеристики – предпочитания, интереси и т.н. Довършвам анализа си за блогърите в България и тъкмо писах за инициативата.

    Любима 🙂

  70. Ползва се oт хора, които искат да кажат за някого, че е интересен и забележителен, но тези определения им се струват слаби, та затова казват нещо, което не е ясно какво е, но звучи впечатляващо.

  71. Генади
    03/03/2009 - 00:08

    Лонгалон, не аксептирам концептуалните ти фрустрации с релация спрямо булгаро-лингвистичните ни концептуалицазии…

    Да ти кажа в прав текст- не съм съгласен с теб, и мога да ти кажа, че отново пишеш чул-недочул…

    Идеята за такъв закон идва от вече създадения такъв от средата на 90-те във Франция. В самото си начало този закон изглежда наивен, но всъщност поставя много добър фундамент за развитието- при това естетическото и практическото използване на езика.

    -учебниците се пишат с нормални френски думи, при липса на алтернатива- чуждицата се слага естествено. Лонги, аз тази година завършвам 7-мата най-добра гимназия в БГ и 5 години слушах как даскалите-и най-вече тези по литература ми говореха с този наукообразен език, с който почнах коментара си. 5 години ФРУСТРУРАНЕ!

    -ако си във Франция виж колко табели са на англе.
    Имаше една нашенска рисърч фирма, думаше се “Брайт айдияс”. Виж как изглежда написано като гъсеница. Не са искали тези хора идеите им да са светли или лъчисти, искали са да са брайт и точка…

    Ние не сме северна Корея, пътуваме, гледаме свят, четем, знаем езици. Невъзможно е да бъде управляван един език, просто много хора искат, КОГАТО СЕ ВЪРНАТ поне за празниците от чужбина да усетят, че са в България- знаете- да се напеш като свиня, да сереш на клекало и да псуваш по най-древния метод.

    Искам учебници на български, реклами на български и периодични издания на кирилица мамка му.

  72. Марфа, не пишеш грамотно – къде е ‘й’-то вместо ‘и’, ааа? 😀

    Генади, аз пък не искам реклами, билборди и прочие на български. знам два европейски езика и съм стигнал за себе си до извода, че нашият език е тромав – има нужда от няколко думи, за да предаде смисъла и заряда на една (най-много две) англо-саксонски думи. докато бях в Германия ми се взимаше здравето, докато пречупя езиковите конструкции в главата си. Became she what she became също я знаем 🙂

    освен това, във века на солидарността и глобализацията, в ерата на толерантността и уважението, езиците се явяват най-яркият представител на дискриминация (хехе, не мога, без да зачекна тая тема) – те са първата бариера, може би най-трудна, пред свободната комуникация. И понеже езикът до голяма степен определя начина, по който ти тече мисълта (справка: явлението Engrish и съответния сайт), косвено различните езици се явяват културен проблем.

    а аз не съм чак толкова голям любител на културите, че да съм съгласен такива дреболии да се пречкат на пътя на Прогреса, който ще съществува, ако другарски и вкупом затеглим хомота в една посока. Спомнете си за Вавилонската кула…премахването на различните езици и приемането на един общ диалект (теран?) ще се проточи с векове, но е … ами необходим.

  73. Любима Йорданова
    03/03/2009 - 11:15

    Понеже стана дума за езиците, вероятно знаете, че българският език е един от 23-те официални езици на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Това означава, най-общо, че най-важните документи на Европейския съюз се превеждат и на български език и официалната версия, която има правна сила, се публикува в “Официален вестник” на Европейския съюз.

    Заедно с това всички ние имаме право да изпращаме писма до Европейскитя институции, например Европейския парламент, Европейска комисия на български език и да получаваме отговор на български език. Това положение е регламентирано от условията на членството на Република България в Европейския съюз. Текстът може да се намери в “Харта на основните права на Европейския съюз”, която съм публикувала в “Свежо. нет”. Може да влезете в профила ми – ljubima.
    🙂

  74. Във връзка с “тромавостта” на българския, въпреки че сигурно ви е познато:

    ====================================================
    Българският език – най-богат

    Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
    – Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
    1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между “капе” и “тече”? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има – “църцори”.
    2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или – готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
    3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе – няма. А на нашенски има – Бил съм се бил напил.
    4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме – щял съм бил да работя.
    5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете “не знам”, когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: “I don’t know”, “No idea”, “I got no clue”. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: “Казва ли ти някой!”, “А сега де!”, “Ебеш ли му мамата!?!”, “А сега ме хвана!”
    6. И накрая, господа, хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на български има – това е думата ‘такова’.
    На последната 6-та точка американският делегат не повярвал и казал:
    – Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!
    – Разбира се, г-н Смит, заповядайте в България да проверите!
    И така, мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: “Моля ви, таковайте ми едно такси” – няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
    Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора: “Моля ви, таковайте ме до най-луксозния хотел в София” – няма проблем – бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва: “Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки” – няма проблем, регистрират го, дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата, невярвайки на ушите и очите си – сяда в ресторанта и казва: “Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон” – след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното. “Oh my God, he was right – it really works!” признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човекът да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите “Моля ви, таковайте ме отзад”. При което оня се оказал услужлив човечец – (ми чужденец все пак – няма да го
    оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни, я!) – и съответно го “таковал”.
    Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите – споделил преживяванията си, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал:
    – О, аз забравих да ви предупредя, колега, че “таковане” се спряга неправилно на гол гъз…
    ====================================================

  75. И айде кажи как ще се преведе “Бил съм се бил напил.” на някой от англо-саксонските езици?

  76. gendarme 🙂
    страхотно, много благодаря, смяла съм се сума ти време на това 🙂

  77. Любима Йорданова
    03/03/2009 - 16:07

    И аз се смях от сърце. Страхотна история специално за езиковеди 🙂

  78. Езикът определено е нещо живо и трябва да се развива. Определено българското слово не може да даде необходимите материали за съставяне на определени думи и се налага внос от чужбина.
    Но подходящи наши думи (говорител, уважение) да се заменят с чуждици (спийкър, респект) е ненужно.
    Всеки има право да говори както иска (ако ще и на камбоджански и сам да си прибавя прегласи през сричка), но тук става въпрос за национална ценност. И си има хора, които я защитават, защото всяка ненужна подмяна в езика, според мен, по (много) малко руши нашето чувство, че сме българи.

  79. Станало е въпрос за Франция по-нагоре. Без да съм учил френски знам, че езикът им спада към групата на фонетичните езици (май така се наричаха), т.е. изговарянето на думите е различно от писането. Сега това, което е казал Longanlon по-нагоре: “Хората са пишели както са говорели и граматиката, когато се е появила, е трябвало да настига езика” въобще не се вписва. Аз само за немския от латинските езици знам да важи това. В английския и френскя има толкова различия между писане и изговаряне. Едва ли някоя комисия ги е създала тези различия. През средновековието са били малко хората грамотни писмено, но и те са спазвали някакви правила, за да се разбират помежду си. Сега е още по-важно да има граматически правила, тъй като масово хората са грамотни (поне в развитите страни) и да, те трябва да се осъвременяват, ама не по вкуса на някой неграмотен тийн. В крайна сметка защо аз трябва да си правя труда да уча нов правопис или граматика, защото някакви чатери ги е домързяло да си сменят езика на клавиатурата като пишат или ги е мързяло да влизат в час по българаски език, за да висят по кафетата?

  80. именно строго спазваните принципи за защита на френския език и нежеланието за обновяването му са причина толкова много френски думи да се пишат с по няколко букви, които не се изговарят. английският също е бил по-сложен преди, но особено в сащ и австралия правилата за писане се променят и много думи се съкращават.

  81. За английски/френски от наша гледна точка сигурно е резонно да се махат буквички от думите, но на хората, на които това е роден език не им се струва толкова нормално. За американския английски ще цитирам нещо по памет.
    Въпрос на американец на южноафрикански сайт: – Ще мога ли да говоря английски на повечето места? Отговор: – Ще можете, само първо го научете! Толкова за фонетичните езици. В останалите случаи какво става? Немците примерно си нахнаха “есце”-та. Това добре – малка досадна буквичка, на която така или иначе имат заместител, пък и я няма на латинската клавиатура. Ние какво да махнем? Масово неграмотниците заместват “ъ” с “а”. Но ако махнем “ъ” от азбуката си, ще трябва да си прекръстим и езика на македонски иначе сигурно ще ни съдят :).

  82. Здравейте,

    Много интересна тема. Аз лично съм малко раздвоена по въпроса: да, със сигурност трябва езикът да се развива и реформира, но в определени граници. Някои неща наистина звучат смешно и тромаво на български, ако ги преведещ буквално. Реформа трябва да има, някой спомена за езика на църковното богослужение – определено трябва да се говори на книжовен български, много хора, предимно млади, не ходят на църква и защото не разбират какво се чете/говори.
    Но пък от друга страна изпитвам една лека носталгия към правилата, на които бяхме научени преди – сега стана разграден двор – няма кратък, пълен член, кой както му дойде така да си пише. Не бих искала стремежът към реформа и опростяване да реабилитира напълно или частично неграмотните.

    По повод на това, което каза tL_ – “докато бях в Германия ми се взимаше здравето, докато пречупя езиковите конструкции в главата си”. Аз като една страстна немскоговоряща бих ви цитирала една дума, която релано не съществува, но би могла – Schirmlosigkeitszustandsgeratungsgefahr 🙂

    Поздрави за този, който даде най-точен превод и за всички бивши и настоящи възпитаници /арахична дума :)))/ на ЕГ – Ловеч 🙂

  83. Любима Йорданова
    06/03/2009 - 12:47

    Не, Мария, процесът на реформи няма да реабилитира неграмотните. Той трябва да създава правила за двамата участници, които правила да облекчат комуникацията. Участниците в нея трябва по един и същ начин да интерпретират посланието – за да го излъчат и за да го възприемат. Затова са правилата и на светофара, например.Хората трябва да знаят, че не се пресича на червено. Друг е въпросът дали го спазват, защото ние, българите, общо взето не уважаваме правилата, които правят живат на по-дисциплинираните народи предсказуем и приятен.

    Важно е реформите да не закъсняват прекалено, както стана с транслитерацията на кирилски думи на латиница. При това и там има сбъркани неща – Ъ и А се предават само с А. Ако трябва да се разчете от латиница, как да се изговаря – с А или с Ъ?

    Аз също съм немски възпитаник и тези композита на немския език са страшно нещо. Цял живот го уча, няма научаване този език:-)

  84. Хм, надявам се да не стане така наистина.

    А пък за немския, както и за всичко останало, при повече желание – няма мвъзможни неща 🙂

  85. Любима Йорданова
    06/03/2009 - 12:52

    Лонганлон,

    още веднъж ти благодаря за темата. Виж, каква дискусия предизвика.

    Имам едно въпросче към тебе. Коя е причината, поради която започваш изречението с малка буква? В повечето естествени езици, а и в българския, след точка главното изречение започва с главна буква.

    Това някаква тенденция ли е или просто твой почерк?

    В теория на рекламата има изискване да се пише само с малки букви, за да не се наруши зрителната престава към текста. Всякакви други знаци, снимки и т.н. са друга семиотична система, организирана извън текстовия сегмент.
    Това, че започваш с малка буква изречението, свързано ли е с рекламния текст? Питам като езиковед, във връзка с тенденциите на развитие на езика въобще, не само на българския. Не го възприемай като заяждане, само професионално любопитство.

    Ако искаш, отговори ми тук или на мейла – ljubima@abv.bg, ако мислиш, че измествам центъра на дискусията.

  86. Извинете /да не кажа пардон :)/ – невъзможни

  87. Любима Йорданова
    06/03/2009 - 13:14

    :-)Мария, исках да кажа само, че колкото повече навлизаш, толкова по-трудно става. През 2003 г. завърших една немска магистратура, виртуална, разбира се, между другото. Беше много смешно, когато преподавателят ни хвана, че не знаем същността на гражданското общество. Той се смая на нашето смайване и започна да обяснява наново. Много съм доволна от новата информация, която получих, но обучението беше ад. Всичко се правеше в крачка, огромен дисбаланс между информацията и културите, германските колеги се поизпотиха, ние се амбицирахме и не излизахме дори в законните почивки, стоим твърдо пред компютъра, а те го забелязаха. Ние бяхме хора от “Ютоизточно Европа”, така ни назовават – географски, за да не ни обидят. Оттогава ненавиждам този термин, с който евфемистично се назовава изостаналият край на Европа – Балканите 🙂

  88. Разбирам напълно, имам приятели в чужбина и те казват същото по повод на термините и отношението, сега малко позамазват с “колегите от новите страни-членки на ЕС” :). Не е само към нас, ами май се отнася до всички страни от бившия соц-блок – след Обединението на двете Германии и тези от Източната част бяха приемани като втора ръка хора, донякъде това важи и до днес. Което е жалко, разбира се, пък да не говорим ние къде се нареждаме, но всичко е въпрос на гледна точка. Като им скриеш шапката няколко пъти и им докажеш някои “неподозирани” факти като например, че не си тъп и ограничен и си ок със самочувствието си и нещата придобиват малко по-друг вид :).

    С риск да стана досадна искам да спомена нешичко и по темата за “франчулята” /много яка дума/:) Разбира се уважавам културата им, традициите им и целия им принос, но някои дребни неща те карат да се замислиш. Като например:
    Брат ми преди доста години като беше в езиковата и ходи на някаква обмяна на опит /егати тоталитарния израз :)/ във Франция за една седмица, настаняват ги по семейства, които съответно после гостуват в България. Та на едното от момчетата баша му бил финансов министър (!) и като дощло време да си тръгва групата звънял на домакините на брат ми и питал вярно ли трябвало да им се дава храна за из път на децата или това били излишни разходи. А иначе пътуването е с автобус и едно 2 денонощия почти си се пътува …
    Така че за мен французите освен всичко друго са и егати и стиснатите шовинисти.

  89. Любима Йорданова
    06/03/2009 - 16:28

    Без национализъм, Мария. Навсякъде има и от едното, и от другото. А естествените езици са просто средство за комуникация, или най-често използваното средство за комуникация. Те се развиват и от време на време трябва да се развиват и правилата за употребата им, което си е работа на лингвистите-нормализатори и кодификатори. :-)Любима

  90. Тежко обвинение, сега незнам /или не знам :Р /как ще спя през уикенда 🙂
    Не съм човек на крайностите, просто изказвам мнение.

  91. Любима Йорданова
    06/03/2009 - 19:43

    Мария,
    за да си възвърнеш хармонията, ти изпращам нещо за душата – Сара Брайтман – http://www.vbox7.com/play:d7333293
    Клипчето си го бива.
    А иначе езиковедите трябва да си изпълнят дълга към обществото и по отношение на регламентацията, и по отношение на речниците. Съществуващите сега са архаични. Да не говорим само за това, “колко неграмотни са “младите”, а да кажем, какво сме направили за грамотността им. Имах предвид езиковедите, които получават държавна заплата за тази си дейност.
    Аз воювам за изграждането на Център за европейска комуникация, за да знаят хората, какво е субсидиарност, комитология, синя политика и т.н. все евротермини с неясно за нас съдържание. И това ще стане. Въпреки насрещните движения.
    Слушай Сара. Много е добра като изпълнител.
    Любима 😉

  92. Получила се е много хубава дискусия, а аз по невнимание съм пропуснал да прочета тази тема. 🙁

    Не съм много съгласен с Лонганлон. Да, езикът трябва да се развива. Но я ела някъде в чужбина да видиш как се говори български:

    Guys, какво ще правите днеска.
    Listen! Gotta go. (позна, грам български няма тук)
    Ще ти се обадя на cell phone-a.
    Получи се miscommunication.
    Тука трябва да взема един truck, за да се пренеса.
    Тоя хокеист знае как да овладява puck-a. (в случая шайбата)
    Това са… (продължава на английски или български според зависи).
    Enough is enough. (вместо да каже достатъчно)
    Relax! Have fun! (отново няма български тук)

    И някой тук спомена дебилските статии в така наречените светски списания. Това ли му викаш развитие на един език. Език се развива като постепенно идват чуждици, заменки и т.н., а не като изведнъж ти дойдат 15 000 чуждици, които някои са започнали да ги използват къде от насадения срам (че са българи – от малки ни учат да се срамуваме за нещо, за което нямаме никакъв принос – също като с гордостта, за която писа преди време), къде от тежкарство (виж ме колко съм готин като ги използвам). Да, някои така говорят, защото са свикнали в резултат от честото използване на чуждия език, но и тези два фактора също си имат своето влияние.

  93. И забравих да добавя за френския (някои тук се възмущаваха как, видиш ли, все още е с много букви, които не се четат, това било от галските им простотии и т.н.). Френският произлиза от латинския, Лонганлон. Ти също го каза. Аз съм учил френски и испански и двата езика много си приличат. Нека ти покажа защо във френския ги има тези букви! Ще ти дам пример със спомагателния глагол съм. Не знам как е на латински, но на испански е в две форми – ser и estar. Ето ги и спреженията:
    Ser:
    Yo soy (Йо сой)
    Tú eres (Ту ерес)
    Él/Ella/Usted es (Ел/Ея/Устед ес)
    Nosotros somos (Носотрос естамос)
    Vosotros sois (Восотрос естаис)
    Ellos/Ellas/Ustedes son (Ейос/Ейас/Устедес сон)

    Estar:
    Yo estoy (Йо естой)
    Tú estás (Ту естас)
    Él/Ella/Usted está (Ел/Ея/Устед еста)
    Nosotros estamos (Носотрос естамос)
    Vosotros estáis (Восотрос естаис)
    Ellos/Ellas/Ustedes están (Ейос/Ейас/Устедес естан)

    На френски този главол е être (това шапо като ударение е защото е изядена буква и тази буква в поне 99% от случаите е s, тоест глаголът на френски е нещо средно между ser и estar на испански). Ето го и спрежението:

    Je suis (Ж’ сюи)
    Tu es (Тю е)
    Il/Elle/On est (Ил/Ел/Он е)
    Nous sommes (Ну сом)
    Vous êtes (Вуз ет)
    Ils/Elles sont (Ил/Ел сон)

    Надявам се, че вече ти е станало ясно защо френският бил толкова “старомоден”. 🙂 Поздрави!

  94. Бойка Боянова
    02/08/2009 - 19:40

    Здравейте!

    Дискусията определено е интересна, браво на Лонганлон, че я е започнал, въпреки че като цяло не съм съгласна с мнението му. Попаднах тук след нарочно търсене на материали и статии за “чистотата” на българския език (както и да се разбира това от отделните хора. А търсенето беше провокирано от недоволствотото ми и постоянно дразнене от това, което виждам и чувам по телевизията, вестниците и от връстниците ми. И да отбележа, намирам се в Англия, но както каза някой по-нагоре искам като се прибера в България да чувам българска реч, а не английска. Няма да споменавам за Франция (не знам защо “франчулята” както се изразихте тук са се превърнали в основна тема, говорим за българския език, нали?

    Напълно съм съгласна с мнението на Генади, и аз искам главно учебници,вестници, телевизия, списания на български език! И не виждам как това да уважаваш, езика на дедите си, който е и твой език би попречило на комуникацията и на това той постоянно да се развива. Един национален език не е пречка към комуникацията, нека той все пак си остане български, а ако населението на България дотолкова се нуждае и знае английски, нека той стане втори официален език.

    Не съм езиковед и не мога да дам професионално мнение, но ми изглежда, че езикът се развива когато определени фактори го налагат и се добавят думи, които нямат еквивалент в него, а не когато се заменят съществуващи български думи с чужди такива. Мисля, че закон няма да реши проблема, но определено обществените институции трябва да подхождат по-отговорно към думите, които използват. Дразня се когато мои познати и приятели използват думи като “спендвам”, “шопинг”, “айтъм” и прочие в България! Обаче нама как да е иначе, тъй като такива думи и изрази се бълват отвсякъде, Често просто се прибавя едно “-инг” към популярна английска дума и това е – ето ти нова българска дума! И ако се следва примера на дискусиите около “евро”, то такава трябва да има и за глагола “репрезентвам” например…..

    Примерите са безкрайни, обаче ако повечето хора мислят, че и от кирилицата няма нужда, ситуацията е просто тъжна….

    Това е!

  95. Аз викам като въведеме еврото да си му викаме не евро, ами левро.

    А чистотата на езика е важна. Вижте сърбите как си го пазят: http://img87.imageshack.us/img.....reply4.jpg :]

  96. Любима Йорданова
    03/08/2009 - 12:31

    Малко е прекалено да назоваваме паричната единица на ЕС като левро. Левът си е българска парична единица, е еврото – парична единица именно на част от държавите-членки на ЕС, които са покрили определени критерии. Ние – още не.

    Това, което е важно, че на български език ние ще използваме формата ЕВРО за единствено и множествено число, а на латиница ще го изписваме – ЕURO, защото такава е общата практика, с която трябва да се съобразяваме, ако искаме и другите 26 държави да се съобразяват с нас.

    Весело лято 🙂

    Любима, езиковед

  97. Бойка Боянова
    03/08/2009 - 12:43

    Мисля, че относно думата ЕВРО сте ме разбрали неправилно. Коментарът ми беше относно новонавлизащите думи – по подобие на думата ЕВРО да има дебат относно рода, единственото и множественото им число. И няма нищо лошо да се съобразяваме с общата практика относно международно приетите думи.

  98. Любима Йорданова
    03/08/2009 - 12:53

    Мила Бойка,

    станало е недоразумение. Отговарях на преждеговорившия за предложението му за ЛЕВРО.

    Колкото до европейската терминология, тя не е кодифицирана и това трябва да стане час по-скоро. След като не успях в последните две правителство, сега съм решена да направя всичко, което зависи от мене и да изградя Център за европейска комуникация, в който специалисти езиковеди /надявам се и евролингвисти/ в международен екип да разработим темата. И не само нея. Необходимо е да се разработят модули за виртуално обучение по политиките /18 на брой/ на ЕС.

    Това ще стане. За съжаление политиците, с които говорих в последните два правителство, предпочетоха да си останат с комплексите на незнаещия човек, отколкото да си признаят, че и те, както и повечето българи, трябва да преминат такива курсове на обучение.Центърът не беше изграден при положение, че имахме уж две дами-министри по европейските въпроси, а едната дори не знае, че в ресора й като комисар влиза и информацията и комуникацията, защото европейските граждани са потребители и на информация и на комуникация. Българските политици са особена порода политици. Не им е необходимо да знаят.

    Сега чакам да се създадат структурите на новия кабинет и ще поставя въпроса с цялата му сериозност. И двата доклада на ЕК – за 2008 и 2009 г. повдигат въпроса за липсващия административен капацитет на управляващите в България.

    Желая Ви спокойно и весело лято 🙂 Хубаво е, че тези въпроси вълнуват не само езиковедите, но там нещата наистина са много изпуснати, реформа не е провеждана от 1949 г.

    Още веднъж Ви се извинявам за недоразумението.

    Любима

  99. Би било добре медиите да се ограничат от някои чуждици и особено националните телевизии.Вярно е,че езиците се развиват,но все пак трябва да има някои ограничения.Особено много ме дразни чуждицата ,,джипи”. Кой знае,че това означава General practitioner или личен лекар на български?

  100. Два пъти казваш, че “трябва да има ограничения”, но не казваш защо (освен защото на теб не ти харесват чуждиците).

  101. Просто казано, защото хората не разбират за какво се говори.

  102. щом използват чуждици, значи разбират

  103. Бойка Боянова
    06/03/2010 - 14:38

    Да, тези,които използват чуждиците знаят какво означават (в повечето случаи). Но медиите са за масовия зрител и дори водещият да знае много чуждици или дори жаргонни думи, които не е проблем да употребява в ежедневните си разговори, те не са познати за масовия зрител. Аз като млад човек нямам проблем да разбера смисъла, но не ми харесва звученето, ама никак. Но родителите ми и много други няма и да разебрат. Няма нужда да се привнасят в българския език английски думи, който иска да ги употребява, да го прави говорейки английски.

    От всичко в медиите, нека поне новините се съобразяват с това кой ги гледа и с използването на правилен български език. Склонна съм да приема, че някои специализирани предавания имат свой специфичен речник и съответно ограничена аудитория на този речник. Но не мога да приема използването на чужди думи, на които има български еквивалент (да това е чуждица, но никой не оспосрва съществуването и). Иначе наблюдавам, че хората, които ги използват искат да покажат че знаят повече, което обаче има обратен ефект, ако не знаят значението им, и не говори добре за възпитанието им, ако ги използват нарочно пред хора, които не разбират чужд език.

    И както newklear каза, ако GP и личен лекар означават едно и също, каква е причината медиите да направят ИЗБОР да използват първото. Кажете ми, защото имам няколко варианти за отговор, никой от които не говори добре за нас като българи. И други нововнесени думи се употребяват като “тренд”, “фешън” и т.н. Само като ги напишем на кирилица и виждаме колко глупаво изглежда. Нека не звучим глупаво!

  104. Любима Йорданова
    08/03/2010 - 14:43

    Мила Бойка,

    напълно се солидаризирам с тебе. Тук ще спомена и едно явление, познато на социолингвистите, което се нарича превключване на кода. То обаче е постижимо за доста грамотни хора, които си служат с езика. Лекарите знаят, че не трябва да употребяват латински термини пред пациентите си, а трябва на разбираем ЗА ТЯХ естествен български език да обяснят състоянието им. Същото се случва с всеки от нас.

    Има място за чуждата терминология в международното или професионалното общуване, а в България в ежедневието трябва да се говорим на обичайния естествен език, достъпен и познат за повечето хора. В книжовната му форма го наричат книжовен или литературен български език.

    Заедно с това не трябва да се присмиване на диалектния говор, защото именно диалектът е ЕСТЕСТВЕНИЯТ език, а книжовният е създаден изкуствено на базата на диалектите /североизточните – за българския книжовен език/. Също така важно е владеенето на стилистичното разнообразие на езика. В училище, в държавните институции и въобще официалната сфера на общуване не е препоръчително да се използва жаргон. Той е подходящ за приятелската среда.

    От закон за българския език няма нужда, защото наистина живеем в глобализиран вече свят. Езиковата стихия се регулира от лингвистите, в България – от българистите лингвисти. Те са кофидикаторите за езика, те определят на базата на езиковите закони формите, които се смятат за правилни /книжовни/, правописните и правоговорните правила. Тях трябва да знаем, ако искаме да сме грамотни хора.

    Любима

  105. Димитринка
    23/03/2010 - 18:03

    Здравейте!
    Темата е интересна,но да си призная шокирана съм от някои мнения като се надявам да са били шега,изпробваща общественото мнение.Имам предвид идеите за отпадане на кирилицата.Съгласна съм,че езикът се развива,но не мисля че евентуален закон за българския език ще спре развитието му.Ясно е че мнозинството от хора ще продължат да говорят както са си свикнали,но езикът трябва да се защити поне в административно отношение.
    Национализмът не е шовинизъм,а ангажимент както към предците ни така и към поколенията.Не може за 20-30 години да рушим това ,за което наште прадеди са леели кръвта си(вж значението на 1870 година за българската държава.Собстненият език,собствената азбука,собствената култура са задължителни за духовната независимост и единство на народа ни ,а последната за политическа независимост.
    Ако се стремим към опростяване,че тогава защо да учим български език и българска история в училище-дай да учим английските нали си мислим че те сега са ни приятели?!Аме че то по-прост е и едноклетъчнят начин на живот,но това прави ли го по-съвършен?!
    Моят съвет е да се интересуваме от историята ни защото там се крият отговорите на много от зададените по-горе въпроси като това защо ни е била потребна българска писменост,българска независима православна църква,,български училища и учители, и прочее,и какво би представлявала държавата ни днес ако ги нямаше.Историята е учителка на живота и незачитайки грешките на предците ни се обричаме да ги повторим,а незачитайки успехите им сами предаваме България на враговете й,защото ако българщината днес дреме,то те(националните ни врагове) не спят и с удоволствие ще се възползват от всеки наш пропуск,пък после иди и обяснявай че си нямал сестра,както се казва.
    Дали се наричаме Георги или Джим,вместо както са ни кръстили нашите родители Георги и Димитър е въпрос на личен избор,то не е и от значение за националната сигурност или за бъдещите поколения,но нека не забравяме,че за да просъществуваме носим отговорност и пред предците ни и пред бъдещите поколения,които надявам се ще бъдат по-умни и независими от нас!Нямаме право заради днешната политическа обстановка да рушим и обеззначаваме нещо градено с векове,защото това е смешно,безотговорно и късогледо.
    Дали ще дойде време,когато няма да махаме с опашки пред всеки чужденец?Сигурна съм,но се надявам да го доживея!!

  106. хич не ми дреме за предците, лели кръвта си, Димитринке 🙂

  107. Мда, с тая разлика, че аз пък не мога да си представя писането на латиница…
    Но то е може би психологическа бариера и навик (да чета български и руски на кирилица, и съответно да пиша тея два езика на кирилица). Дори ми е странно да чета сръбски текст написан на латиница, но пък още по-странно ми е да видя нещо от типа на “Мол ъф София”, вместо “Mall of Sofia” 😀
    От друга страна, пък лично за себе си, държа да се опитвам да пиша според книжовните норми, но не и да говоря книжовно (въпреки, че се дразня на “Кой търсите?”, “На кой да го дам?” и всякви такива, непризнаващи чисто смисловото разделение на извършителя на действието от допълнението.

  108. Димитринка
    23/03/2010 - 21:41

    Знам,дотолкова те прецених,четейки коментарите ти.

  109. Eвгения Христова Авернова
    08/12/2010 - 23:11

    “къде ще отиде свободата на словото, ако забраниш на някой да говори по определен начин?!?”- това го е написал Longanlon…Не е правилно,нали? Би трябвало да е ” ако забраниш на НЯКОГО …” И аз като plankov ужасно се дразня,когато се използват неправилно ” на КОЙ “вместо “на КОГО”… А за заменянето на кирилицата с латиница в България – направо съм изумена и възмутена!!!На някакъв слабоумник вероятно е хрумнала такава тъпа идея…А за чуждиците…това е неизбежното зло в развитието ни…

  110. На общия фон приказки само едно не мога да разбера:като има такива поддръжници на ,,улеснения,чуждици ит.н.” -защо АНГЛОПОЛЗВАТЕЛИТЕ не използват от кирилицата знак<> вместо да изписват 4символа за 1 звук.Нали са много практични!

  111. знак -ч-

  112. Аз съм за правила в българския език и смятам, че всеки, който нарича себе си интелигентен може да борави с такива. Причината, поради която братята Кирил и Методи са ни подарили азбука е породена от нуждата говоримата и писмената реч да не си пречат. За беда точно такава тенденция виждам сега.

    Понякога е по-добре да обясня една английска дума с три български, вместо да ставам смешна като измислям нови глупаво звучащи думи. Като пример давам новата немска дума “Börsianer”, която би се превела на български борсиянец (борсов посредник) – смях в залата.

  113. Атанас Иванов
    10/12/2011 - 15:33

    Проблемът никога не е бил в използването на чужди думи които нямат еквивалент в българският език. Проблемът идва от заместването на българската дума от чуждицата в разговорният език, като да използваш чуждицата е cool, а да кажеш същото, но с българската дума е lame или най-малкото не толкова cool. Не знам защо в българският език няма творчество – нещо което да заменя чуждицата с българска дума, нали чуждиците са измислени от някой англичанин, испанец и.т.н. Ами хванете се другари научни(с ударение на а, тук е мястото да го предложа за дублетна форма) работници и творете, развивайте го тоя език! Другият аргумент – българският се развивал. Да, развива се, но защо под развитие се разбира опростяване? Въведоха се много дублетни форми, та ако някой случайно напише “млеко” да не изглежда неграмотен. Още повече вестниците и телевизията отдавна използват уличен жаргон и правописа и правоговора им стават все по близки до разговорният език. Като гледам накъде са тръгнали нещата, скоро че си окаме и ши си гуворим и това ще се приема за норма.
    В заключение – винаги когато може използвайте българската дума вместо чуждицата, освен ако не искате да сте cool за мейнстрийма 😉

  114. Развитието на езика не изключва неговото опростяване.

    Най-общо казано, в миналото, усложняването на езика започва със създаването на висша класа в обществото и нейния стремеж да се покаже различна от простолюдието – така аристкрацията почва да използва по-сложен език, по-дълги думи и т.н., особено в писмена форма. Това води до доста забавна двойнственост на езика – почти два различни езика, един за говорене и друг за писане, или пък един за обръщане към семейството и друг за към прислугата.

    По-сложния език престава да бъде прерогатив на аристокрацията в по-новото време, когато масовата грамотност позволява на много хора да четат книги и вестници, а след навлизането на радиото и телевизията вече нещата почти се уеднаквяват – намаляват и почти изчезват местните диалектни говори, литературният и разговорният език стават все по-близки.

    Исторически, точно масовото разпространение на грамотността опростява езика, защото сближава разговорния и литературния език – това се наблюдава в много езици. Т.н. Елизабетиански английски (от епохата на кралица Елизабет I) примерно е много по-сложен и натруфен от съвременния – както можеш да се убедиш ако пробваш да четеп Шекспир в оригинал. Най-старият масов език в света – китайския – едновременно с това е и езъкът, на който има писменост най-отдавна и най-отдавна има масова грамотност (в Китайската империя – от над 5000 години). Той е имал много време да се развива – и съвсем логично, китайският е дотолкова опростен за говорене, че повечето думи се състоят от по една сричка.

    Опростяването на езика не бива да те притеснява – това е естествен процес. Велики мисли могат да се изкажат и с прости думи. Притеснително е опростяването на хората…

  115. Атанас Иванов
    13/12/2011 - 13:11

    Това за което спомена – изчезването на местните диалекти. Надявам се никога да не стане, защото те са тези които придават цвят на езика ни. Хора, гордейте се с това къде сте родени и с диалекта си, то е едно от нещата които ви правят различни и интересни. Той е като носиите, които вече отдавна никой не носи, но по които лесно е можело да се определи от къде е човека срещу теб. Езикът ни е много богат, красив и изразителен, не се срамувайте да го говорите.
    Има ли нужда от този закон? Погледнете имената на магазини, барове, ресторанти, дискотеки. Често се чудя дали вървя по улица в Русе например, или по улица в Лийдс? Не знам дали на някой въобще му преви впечатление, но мен ме дразни, да не говорим за абсурдните ЕТ”Хепи Дей” и други от сорта. Да, има нужда от такъв закон, и то за съжаление да брани българският език от нас самите.

  116. хех май и ти не знаеш какво искаш. хем местни диалекти, хем закон за българския език… само дето литературният български и диалектите се различават много и практически ще бъдат забранени от такъв закон

    колкото до това че законът ще “брани българският език от нас самите”, това показва абсурдността на идеите ти – защото езикът съществува за да служи на нас, не обратното…

  117. езиково обучение
    04/05/2013 - 15:06

    “Както всяко живо нещо, езикът се променя, хората го нагаждат към нуждите си за комуникация – неизползваните думи постепенно изчезват, заместват ги други” – така за щастие или не. Има много интересни думи на български език, които все още могат да се чуят в по-отдалечените и откъснати села. От една страна е неизбежно езикът да се променя, обогатява. От друга имаме прекрасни думи, които все по-рядко се използват и се забравят. Вече и произведение от Иван Вазов се адаптират, така че да бъдат разбираеми за съвременния ученик.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *