Како Сийке, не съм от тях!

Тая истерия със сигурността на американския президент взе да ми идва в повече, а аз дори не живея в София. То не е затваряне на улици, то не спиране на джиесеми… и медийна истерия, разбира се.

Снощи обаче, докато бях на гости мернах по новините кадри от пристигането на Буш на правителствената аерогара. Посрещаха го, както е по протокол, министъра на външните работи и почетен гвардейски шпалир. Какво бе учудването ми обаче да видя, че щиковете от пушките на гвардейците бяха махнати.

(more…)

Наскоро се зачудих какви точно бяха десетте божи заповеди и след като ги намерих в уикипедия пък ме загложди мисълта дали е възможно някакви правила, измислени преди 2000 години да имат реална морална стойност днес.

По-конкретно, разбира се, полюбопитствах доколко аз лично ги спазвам и дали, ако цялата тая работа дето е описана в дебелата черна книга с кръста отгоре излезе вярна, ще цвърча на адския грил или напротив - ще припявам елеи и дитирамби из царството небесно.

(more…)

Трябва много талант за да се направи толкова евтино изглеждащ филм и при това да кефи отвсякъде.

Ultraviolet е направен точно с умисъл да е малоумен екшън и като такъв е толкова добър, че минава в графата кефещи малоумни екшъни. Поне не претендира за сериозност и драматичност и не е натъпкан общочовешки послания, семейни ценности и други бълвочи, с които обикновено не се свенят да ни залеят от холивуд.

(more…)

Холивуд, осъзнах с пълна сила снощи, ни ограбва жестоко. Ограбва ни от възможността да гледаме красиви филми като този. Защото аз не харесвам романтични комедии. И как да харесвам, като клишираните до болка американски сценарийчета идващи неизменно в розова кутия на DVD-то, с едни и същи бозави актьори всеки път, са предвидими и скучни до степен да си прегризеш ръката, на която приятелката ти е полегнала и заспала, за да се измъкнеш от лиготията и малоумието на телевизора.

Защото Мое нахално момиче (как точно да преведа sassy на бг, като не може?) е точно романтична комедия - по-точно комедия в началото и романтична в края :). При това хубава, човешка, даже сълзлива, но много истинска. Обикновена, каквато може да ти се случи и на тебе. Кадрите (когато той се хвърли навън, а тя се качи) във влака с олющената в коридорите боя направо ме потресоха с истинността си и точно тогава дойде осъзнаването от горния абзац…

———————————-

В замундата го има, но няма сийд - остава тука

Наложи ми се у приятели да изгледам един епизод на сериала Seinfeld, дават го по bTV дублиран. Бях чувал хубави неща за него, но останах разочарован и силно учуден.

Това нещо би трябвало да е комедия, но аз дори не се усмихнах докато то продължаваше. За тия трийсе минути аз продължавах да се чудя на мене ли нещо не ми е наред, та не намирам нито една от репликите в него не за смешна, ами за леко забавна дори. Много чудно това от превода ли е, от дублажа или какво, защото аз принципно се кефя на ситкоми, даже старички - Женени с деца примерно ме кара да вия от смях.

В момента съм леко стресиран, защото виждам, че в imdb това недоразумение има рейтинг 9.3/10, докато да кажем Кръстникът, най-високо оцененият в тоя сайт пълнометражен игрален филм в цялата история на киното има 9.1/10. Та ми е любопитно да разбера, само аз ли смятам, че Зайнфелд е тъп, плосък и безидеен котешки бълвоч?

Ето какво каза за Коелю и неговите литературни напъни Gollum по време на една дискусия във форума на Бойна слава и с което съм абсолютно съгласен доколкото съм добил впечатление от Алхимикът и 3/4 от Войнът на светлината:

“От въпросният автор съм чел няколко книжици (това е точната дума за такъв род резултати на упражняването на умението да се нижат думи в изречения) и впечатлението ми е, че писането му е средна работа, впрочем достатъчно простичко и постно, за да не затруднява възприемането и същевременно, не дай си боже, да отправя към нещо по-дълбоко. Съдържанието на въпросните романчета бяха едни банални истини, които могат да бъдат откровение за човек, намиращ се в началото на смисления си живот и дори биха могли да бъдат интелектуално приключение за човек, неизкушен от срещи с размишления и въпроси около същността на битието.

Едно време имаше един хубав термин, “детско-юношеска литература“, в която впрочем този автор влиза не откъм приключенско-познавателната страна, а по-скоро откъм морално-дидактичната, с опасност да стане и леко досаден в зле прикритите поучения. Та с една дума, плоски и почти едноизмерни притчообразни романи за хора, които нямат интереси да навлизат в света на литературата по - далеч от прага или хайде, за де не прекаляваме, по-далеч отколкото протегната им ръка може да докопа нещо от най-близката лавица, защото май навлизането между прашните рафтове ги плаши, а и вероятно ги смущава фактът, че не са намерили ключа за включване на осветлението.“

Пиша в блога си по разни теми, които вълнуват мене и общественото пространство и често получавам въпроси от приятели и непознати защо не пиша за това или онова, което било интересно, актуално и трябвало да изкажа мнение по него. Например:

-”Показните убийства”
-Македония българска ли е?
-Тъпите реклами на прах за пране
-Парцалите Труд и 24часа
-Чалгата
-Азис
-ДПС, “турцизацията” и т.н.
-Торентите, пиратството, нарушава ли правата ни ГДБОП
-Баташките истории.

Тия теми или живо не ме интересуват, или всичко, което има да се каже по тях вече е казано и те ще получат собствен пост в тоя блог, ама на куково лято. Все пак ще се изкуша да ги покоментирам накратко, та дано някои хора осъзнаят колко е обратното на остро да ги бистрят толкова време и с такъв плам.

(more…)

Рядко има филми, които да залепят такава идиотска щастлива усмивка на лицето ми.

Shortbus много ми хареса, макар да е леко наивен. Актьори, режисура, музика… всичко просто нямаше как да бъде по-добро. Многото тъга, от която преливат почти всички персонажи, както и откровено порнографските сцени за моя огромна изненада го правят още по-романтичен, невероятно добър, красив и нежен. Преизпълних се с позитивизъм и любов, докато следвах София (ударението на и) по пътя й към свободата.

——————————————-

Shortbus в Arena.bg и в Zamunda.net,
както и една много добра статия за него

Емел Етем – неподкупната перла на българското правителство

това, че изглеждам глупаво в очите на хора без чувство за хумор и без усещане за собствена значимост в света, в който живеят, не ме засяга.

Независимо от силната си привързаност към старата юридическа система, компаниите, търгуващи с информация, най-вероятно ще открият, че при растящата неспособност на съдиите да се ориентират в техническите проблеми резултатите от съдебните процеси ще бъдат толкова непредсказуеми, че на тях не може да се базира никакво дългосрочно планиране. Всеки иск ще прилича на игра на руска рулетка, чийто изход ще зависи от мащабите на некомпенентност на председателя на съда.

(more…)

Таралежът е птица упорита-

без да го ритнеш не излита!

—————————————

TCP/IP - Три црни пива/И Пуканки

DHCP - Дупли Хмељ за Црни Пива

WINS - Вино Има, Наточи за Сите

ASP- Ајде Сите Пијте

PPP- Пијам Пиво Попладне

(more…)