Откажи телевизията

20/05/2007Longanlon

Гледането на телевизия, смятам всички ще се съгласите, не е жизнено важно за човека – и въпреки това по-голямата част от населението на тази планета прекарва поне по няколко часа дневно зяпнала в телевизора (имам пред вид по-голямата част от тази част от човечеството, която не кОпа в някое оризище 24/7 де).

Всъщност, гледането гледането на телевизия не само не е полезно – то направо е вредно. И за разлика от другите пороци, дори не е наистина приятно, ако имаш късмета да приютяваш някоя и друга сива клетка под скалпа.

Нека приемем, че и ти като мене си млад (или поне се за такъв се имаш), що-годе интелигентен притежател на компютър и на професия, която ти прави мазоли по-скоро на мозъка, отколкото на ръцете. Бачкаш през деня, а вечер искаш да разпуснеш малко, но по възможност да не затъпяваш допълнително, щото убитите мозъчни клетки от подводниците и рома с кола всеки уикенд са ти повече от достатъчно. Ето един съвет от мене:

Откажи телевизията, замени я с компютъра

По-лесно е, отколкото предполагаш и тя ще ти липсва по-малко, отколкото си мислиш (каквото и да си мислиш, тя изобщо няма да ти липсва).

Разсъди логично – какво гледаш по телевизията? Новини, филми, сериали, предавания някакви. Тях обаче ги излъчват в пределен час, в който ти общо взето не си в къщи, имаш работа, спи ти се, ебеш, режеш ноктите на морското свинче (м/у другото това го прави редовно, щото бързо растат и извиват пръстите и животинката се мъчи – има сайтове как точно се режат, потърси ги) или някакво друго твое смислено занимание. Предполагам ясно ти е, че е доста тъпо да зарежеш някакви неща, които правиш, за да гледаш нещо само защото някой е решил да го излъчи точно в това време. Или да висиш пред телевизора и да блееш, докато почне ‘твоето’ предаване – така се губи супер много време, в което не правиш нищо, даже не гледаш нищо, а само минаваш каналите и прогресивно се превръщаш в картоф. Да не говорим пък, че болшинството от предаванията смучат, ама яко, особено новините, пълни с мутри, медиците, политици, медиците, убийства, медиците, убийства, мечка разби трабант заради кекс, още убийства и шибаните медици за десерт, както и други разни неща които никак, ама никак не те интересуват. Те са правени за ‘масовата аудитория’, която смятам знаеш, се състои от кретени, които харесват рекламата на вивател с 300 и напълно логично е на тебе да ти предизвикват мозъчна диария.

Изходът е лесен. Така или иначе не четеш вестници, щото са тъпи и в тях няма нищо интересно и се информираш от интернет, където може да подбираш и четеш само сайтове и блогове, които са ти интересни (с тоя RSS пък това удобство е доведено до максимум). Да направиш следващата крачка в същата посока е логично, че и много лесно – просто започни не да чакаш предаванията си по телевизията, а да си ги теглиш от интернет. Има множество торент тракъри, в които по-интересните предавания биват качвани минути след излъчването им (да, Отзвук няма да го намериш там и точно това ми харесва в тях). За филмите си знаеш.

Какво се получи при мен? След като свалих телевизора в мазето, подарих дивидито на нашите и на мястото им в хола поставих компютър с 21″ монитор и безжична клавиатура/мишка на масичката, направо съчувствам на тия, които се самопрецакват с телевизията. В интернет мога да си избера какво да гледам, при това независимо колко е старо/ново и дали “се излъчва” в България, не се притеснявам, че ще изпусна някое излъчване, мога да си изтегля целия сезон на предаването или сериала, не ми се налага да гледам реклами за новия магически прах за пране или за мамо изаках се или дали куклата се е изакала (ебаси), нито да изгледам цялото нещо, което не ми е интересно само за да видя как ще свърши… Всъщност аз успявам да гледам повече телевизия от преди и то за много по-кратко време от това, което повечето други хора прекарват пред телевизора без да могат да гледат нищо смислено. Час и половина дневно, не повече – и пак успявам да изгледам цял сезон на някой сериал за седмица и по филм всеки няколко дни.

Това е индивидуалистично консуматорство, доведено до крайност – получаваш точно каквото искаш, когато го поискаш и както го искаш, без да се налага да търпиш корпоративния крап. Че и философско, на всичкото отгоре 😉

.