За бирата и хората

19/10/2012Longanlon

---

Не обичам бира. То и какво ли има да й обичаш в България – всичките бири, които се продават тук са абсолютно еднакви. Не, не ми говорете, че можете да направите разлика между каменица и загорка, щото едната била такваз, па другата онакваз и едната ставала само за прасета, а другата незнамсикво. Дрън дрън. Също както “сомелиерите” които възхваляват послевкуса на дъб и аромата на плодове и тънките нюанси на виното, с вързани очи всъщност даже не могат да различат бяло от червено вино (не си измислям), така и вие ако не знаете какво пиете, няма да направите разлика между масовите български бири…

Причината за това е проста – на нашия пазар се предлага практически една бира, с различни етикети – това е лека, светла, умерено алкохолна, газирана бира. Прави се със съвсем малко хмел и с добавка на мъничко спирт. Тва е. Каквото и да вземете, това ще получите, независимо от разликите в цената. Други видове има по големите супермаркети, а зимата някои фабрики си позволяват да пуснат “тъмно” пиво и това е.

Въпреки, че като цяло вече не пиша в блога си, той продължава да бъде номер 1 в класацията на българските блогове (то с конкуренция с блогове за поезия и духовни лигавщини остава и да не е ….), а аз да получавам нонстоп предложения за “сътрудничество” от разни млади и нахъсани СЕО ентусиасти или интернет-горила-маркетинг ентусиасти, които предложения се изразяват като цяло в това да им рекламирам глупостите, ама ако може така за без пари 😉

Затова когато получих имейл с предложение да ми пратят бира и мезе, а аз да напиша за бирата и мезето, супер много се развеселих – на фона на завъртяните сео-маркетинг-оптимизейшън-мотивейшън шитни, какво по-просто и по-човешко може да се измисли, от бира с мезе?

Цялата работа е в това, че на някакви хора им писнало да пият единствения вид бира в България и решили че те хората по света не са толкова глупави да имат много видове бири (в мъничката Белгия примерно има 178 пивоварни само…), поради което взели, та измислили следния вид бизнес – вкарват у нас големи кегове с разни видове бири и ги продават наливно на зажаднелия за разнообразие български клиент, който се избива да им дава парите си и да ги направи приказно богати. Направили си и фейсбук страница. За приказното богатство не знам де, ама бирите са бая видове – а знам, щото ми изпратиха няколко и ние с Митко ги дегустирахме, дегустирахме, докато ни стана лошо от дегустиране. Разултатите бидеха следните:

Liendemans Kiek – вишнева, плътна и гладка, сравнително алкохолна за плодова, нищо общо с нашенските лимонади радлер и фюжън. Определено най-много ми хареса от всички, добре че я отворих първа заради червения цвят и я изпих сам 😛 10/10

Вайерщефакер – мътна бира, но на вкус съвсем обикновена, няма характер, прилича на масовите български бири. 5/10

London pride – сравнително тъмна, но бистра. Силен вкус на хмел. Според Митко – сериозна, тежка и алкохолна, за ценители. На мен изобщо не ми хареса, горчива и без индивидуалност. Митко – 7/10, аз – 2/10

Kostriker – абсолютно черна и непрозрачна, като мастило или черна дупка, с лека киселост, която прикрива колко тежка е всъщност. Определено интересна. 7/10

Delirium Tremenens – мътна, светла, с някакви… неща плуващи в нея. Евтино седи, и това име… Горчив лек вкус, но не е пивка. Бих изпил 1 с кеф, щото е интересна, но не бих си поръчал втора. аз – 6/10, митко не си довърши чашата даже и я хвърли – 1/10

London Peter – малко забавяне, защото изпихме цялата бутилка бира-адаш. Черна, лееееко прозрачна, с добър вкус. Определено хубава. 8/10

Radeberger – една от най-старите бири на българския пазар – произвеждана преди в ГДР тя се е продавала у нас през 1980 г. Обикновена, масова, но по-добра от нашенските, по-хмелна и с отчетлив вкус. Забелязвам,че като цяло чуждите бири са доста хмелни в сравнение с българските. Ства за масова консумация и да се напиеш с нея с кеф. 8/10

Останалите видове ги подарих на приятели, щото все пак не съм с вместимостта на танкер. Мезетата бяха разни сушени рибки и скариди, които определено са по-полезни от чипсове, ама вероятно ще са доста скъпи за нашия пазар (макар че знам ли…). Като цяло останах доволен от упражнението, и ако ще пия бира у нас или за купон тая е добър вариант. Наливат я от кеговете в едни пластмасови шишета, с които си я носиш у вас, ама шишетата са ужасяващо отвратителни, без етикет без нищо, все едно от сок Дерби, много грозно и евтино изглеждат, ако има кусур цялата работа, шишетата са.

Налага се да спомена, че тая статия е пита и платена с бира.

#бира