Cheap update



Малко безсмислени ми се чинят тоя род постове, ама нали требе да се линкваме един друг, па дано некой нов читател завъртим ;)

Та Тодор Христов от Нова визия и Алабала започна тая игра, като ме е сложил в списък с осем блога, които чете с особено голямо удоволствие (да му се не начуди човек) и е изброил осем неща, които си мисли, че другите хора не знаят за него. Идеята на цялото начинание е тия хора с осемте блога да си видят тракбека и те да направят същото, споделяйки осем неща за себе си и линквайки осем блога… Нещо като ония верижни писма едно време, само дето не е с пари. Поне на google adds дайте да си кликваме хехехе…

Та да мина на въпроса – какви ще да са тия неща, дето хората не ги знаят за мене? То все някой знае каквото имам за споделяне, а тия, дето баш никой не ги знае в интернето ли да ги напиша пък сега? Както и да е, ето осем работи, дето така или иначе никого не интересуват:

1. Две години тренирах спортни танци. Бях пословично дървен, но си заслужаваше множеството приятни мигове там.

2. Явявах се на латински седем пъти, докато го взема с тройка. Шест семестъра не бях стъпил на упражнения, защото бяха в Биологическия факултет (т.е. много далече) в петък следобяд.

3. Първия си личен сайт направих през 1996 на уеб-правачката на yahoo – имаше там да си избереш дизайн, да си попълниш името, да си качиш снимка и някакъв текст да си напишеш. Talkin’ about the stone age…

4. Като малък хванах бълхи. От един таралеж, който намерих и гледах няколко дни в къщи. Много сладка гадинка, ама по цяла нощ ровеше и сумтеше в кашона си, та го пуснах.

5. На 15 години бях висок 180 см и тежах 48 килограма.

6. Гурмето си е гурме, скъпите ресторанти са си скъпи колкото искаш, ама нищо, което съм ял през живота си не е било по-вкусно от печено пиле.

7. Когато бях на 5 години ме блъсна злобна коза и си пукнах главата в един камък.

8. Толкова рядко лъжа, че когато го направя, всички без изключение ми вярват.

Сега осемте блога са на ред. Само дето аз май не чета и осем блога… Не използвам rss четец, защото това ги обезличава, отнема от индивидуалността на всеки автор – всичките са ми в Bookmarks и сега ще ги пейстна тука:

1. Георги Ангелов в Блогът за икономика – научих повече за макроикономиката от тоя блог, отколкото от съответния учебник. Идеално хармонира с либертарианските ми възгледи.

2. pr01 в тхе журнала – ми радва ме тоя човек и тва си е. Той не е маниак конкретно на нещо, а маниак в най-общ смисъл )

3. nname в Бира, рап и кучки – проникновенията му за съвременната българска рап-сцена и тепърва изгряващите на нея звезди са… проникновени.

4. Нели Огнянова в Медийно право – в тия смутни времена на ГДБОП тоя блог е полезен за всеки интернет юзър ебаси

5. Лидия в Полетът на костенурката – най-необикновеният учител, когото (не) познавам.

6. Тодор Христов в Нова визия – мислеше, че няма да те сложа, нали? ;)

7. Няма как да не спомена и някой от моя блог-хостинг – и кой друг освен Пипи… от къде другаде, освен Вила Вилекула?

8.… осмо няма. Има няколко други блога, които чета, ако попадна на интересна статия, следвайки блогсферата, мегафона на капитал, свободната планета, сайтът на моя хостинг, тракбека на сайта си или имената от коментарите по моите статии. Понякога ги коментирам даже да нямам кой знае какво да кажа, но добрата работа трябва да се забелязва и похвалва винаги, когато е възможно.

За изпроводяк поне един виц да ви разкажа, дето има връзка с тая горната игра:

Вървяли си двама борци – Картофо и Корнишоно – по улицата и се чудели какво да правят. По едно време видяли едно говно на пътя и на единия му хрумнала идея:
– Абе Картоф, ако ти дам 100 лева ще изядеш ли тва говно?
Другия помислил пък си казал:
– Що пък не? – и го изял.
Продължили си по пътя и видяли още едно говно. Ама на Корнишоно му е кофти – назад е със 100 лв… Затова когато Картофо рекъл
– Абе Корнишон, сега ако изядеш туй говно ше ти върна стоте лева Корношоно се навил и го изял. Прибрал той обратно парите, ама на Картофо му е кофти – “Виж как спечелих 100 лв., пък ги пропилях… я да си ги спечеля пак…
– Абе ако изям още едно говно ше ми дадеш ли 100 лв? – попитал… Другият се съгласил и така няколко пъти вървели, виждали говна и….
В това време звъни шефа по телефона и ги пита:
– С какво се занимавате бе момчета?
– Ами шефе, въртим тука едни пари…

—————————

Нов вид спам
Мъжът и жената интимно

Коментари

  1. Тодор Христов
    31/08/2007 - 14:34

    Играта не е от мен, аз бях “тагнат” (пингнат?!) от Майк Рам – http://spriipomisli.blogspot.com, а той – от друг човек. 🙂

  2. cybercrackerbg
    31/08/2007 - 14:34

    Не разбрах фигурката “Не знам, не чух, не видях” с коя част от текста се връзва. Признал си без бой доста неща 😉

  3. Преди около година пак беше популярна тази откровеност, но мисля, че нещата бяха 7 на брой. Догодина сигурно ще плъзне 9 неща, които не знаеш за мен

  4. Спас Колев
    31/08/2007 - 14:35

    Във връзка с вица и макроикономиката, не знам дали си чел това: http://balgarin.bravehost.com/.....ilueta.htm

    Цела политикономия е 🙂

  5. Хах 🙂 Да зема и аз ли да се изкажа по въпроса като гореупомената 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета имат *