Къде са ми детските книжки?
Наскоро си подреждах старите книги и попаднах на находка – учебника ми по английски за подготвителен клас. Разгледах го и ме нападнаха неочаквани спомени. Това, което е виждате на снимката, е втора част на учебника, за който помня, родителите на всички ни се изръсиха някакви космически суми.
Този учебник бе като някаква магическа книжка за нас, навикналите на безцветните тухлоподобни комунистически и посткомунистически учебници с грозни графични илюстрации – та той приличаше повече на списание, пълно с красиви и усмихнати хора, беше приятно да го разглеждаш (особено последното бе нещо невиждано до тогава) …
Спомням си учебниците по английски, по които учехме в седми клас, сигурен съм, че ги помните и вие – две отвратителни тухли, едната бозаво залена, другата – бозаво жълта, с едно момченце и едно момиченце, обясняващи за “cooperative farm” и наричащи се един-друг comrade. Спомням си и повечето от другите учебници в ранните си ученически години – сиви, скучни, без нищо, с което да ги запомниш.
Последното се оказа неочаквано важно – да запомниш. Защото едва сега, като отворих тоя учебник, разбрах колко много ми е дал той. Разбрах го, защото аз всъщност помня статиите от този учебник – помня снимките към тях, текста, за какво сме си говорили в час… и това след 15 години. Кой друг учебник може да се похвали с такова нещо? Вие помните ли уроците в учебниците си?
Защото, както казах, това не беше толкова учебник, колкото шарено списание. Но освен да ни учи на английски, той занимаваше тийнейджърските ни умове с всякакви нови идеи, непознати в тогавашното ни общество. Уроците не бяха просто уроци, а статии за различни неща – безработицата, историята на Шотландия, Айртон Сена, необяснимите кръгове в житото, marketing for dummies, Ван Гог, глобалното затопляне… дори с Арнолд Шварценегер – и това бяха нашите първи срещи с тия въпроси, защото по онова време тъкмо излизахме от постния, подреден и никак не обременен с излишна информация свят на социализма.
След това, в по-големите класове, имахме много подобни учебници – някои български, други – не, по различни предмети. Но този, първият, е останал в съзнанието ми.
sequential
31/08/2007 - 10:53
Аз в подготво учих от въпросните оранжево-зелени учебници, май бяхме последния или предпоследния випуск преди да въведат по-нови, и това беше 94та 🙂 Но не ни беше неприятно – дори се забавлявахме доста с архаизмите. А и даскалите правеха всичко възможно да имаме достъп и до какви ли още не учебници и помагала. Имаше една супердобра Граматика на Мърфи примерно 🙂 После в 8ми и 9ти клас ни натресоха География, Биология, Химия на английски … и стана страшно – учебникът по Биология на английски например беше просто превод на българския 🙂
А в 7ми клас учехме по Headaway учебниците, доколкото си спомням – стилът им бяха точно като този който описваш.
Абагар е магаре.
31/08/2007 - 10:53
Не плюйте по зеления и оранжевия учебник!
Много ясно, че примерно помня урока “Jimmy is a funny dog” от зеления. Откъм шарения бяха зле и имаше ТКЗС-та, но откъм езикова подготовка и граматика бяха перфектни.
Тия шарените са забавни, но са прекалено лековати.
Кървава пот трябва!!! 😛
longanlon
31/08/2007 - 10:53
work smart, not hard бих ти препоръчал само – ще се почувстваш много по-щастлив и удовлетворен от живота, отколкото с кървавата пот 🙂
sequential
31/08/2007 - 10:54
хаха, верно бе, Jimmy is a funny dog. Isn’t he funny. си е класика :>
Moonyto
31/08/2007 - 10:54
Е, аз не мога да кажа, че си спомням тези учебници…може би тогава съм прохождала, но в нас имам останали учебници от баща ми и леля ми и като ги гледам ми става интересно.
Спомням си, че преди две години бях решила да уча от една стара христоматия по литература и бях силно мотивирана, защото и баща ми и леля ми са били с висок успех и аз си го обяснявах не само със системата, но и с учебниците. Няма нужда да казвам, че идеята ми беше погрешна и се отказах след второто изречение.
Иначе, аз съм облагодетелствена и винаги съм имала шарени учебници 🙂 в подготве и до 12 клас давах по повече от 30 лв. за учебник по английски и още си ги пазя в нас. Скъпи са ми, така да се каже 🙂
Жилов
31/08/2007 - 10:54
Моите впечатления са противоположни.
В седми клас учех старателно по един такъв “шарен” учебник и резултатът беше каша в главата ми (за граматика и т.н.) Вярно, четях уроците с интерес, но шаренията пречеше на систематичността.
В подготвителния клас ни казаха: хайде да започнем от нулата, от A, B. И по зеления и оранжевия учебник всичко много подредено, без хаотични картинки, си дойде на мястото. Граматиката на Мърфи също помогна (а тя определено не може да се нарече “шарена”). И тия учебници (зеления, оранжевия, граматиката) си ги помня и досега с умиление.
Впрочем, в седми клас бях фен на детските енциклопедии, които пак влизат в тази категория – шарени и интригуващи. И наистина, те привличаха вниманието и интереса, но определено не можеха да дадат някакво систематично знание.
HeYJIoBuMa
31/08/2007 - 10:54
Хм…ние пък първо записвахме и обяснявахме граматиката в тетрадките и след достатъчно на брой упрражнения преминавахме към текстовете в шарените учебници – просто в тях граматика нямаше, но статиите и разказите бяха наистина интригуващи и неусетно се наизустяваха нови фрази, запомняха се конструкции и начини за изразяване на мисълта. Беше интересно. Мисля, че съм виждала стария зелен учебник, но не съм сигурна дали за същия става дума.
Учебниците ми по немски обаче бяха много сиви и скучни. Само думи и граматика, никакво новаторство, никакъв опит да се предаде материала по запомнящ се начин.
Павел Танков
24/10/2007 - 14:48
Лелеее, направо ме върна в клас с тези снимки от страниците на “Blueprint”! А помниш ли как миришеха като ги отворихме за 1-ви път? 🙂
Аз си спомням как гледахме тесктовете на по-последните уроци и си викахме “Мале, какъв текст ще можем да четем в края на учебната година” (за “The circles in the corn става дума”). Тези учебници наистина бяха много хубави.