Хигиеничният боклук и боклучавата хигиена

12/05/2008Longanlon

Направо не знам как още не ни е залял боклукът, дето го произвеждаме. Ами че той е невероятно много! Някакви милиони тонове беше теглото на боклука, който се изнася от София на година – това прави по няколко тона на човек…

Защо така? Какво толкова хвърляме?

Честно казано, нямам представа. Дори ако предположим, че половината от тоя боклук идва от примерно листата на дърветата, дето капят съвсем произволно и безконтролно всяка есен, от уличен прах и някакви производства там, това все още не обяснява огромните камари смет, които се налага да “депонира”/ изгаря/ рециклира всеки град в света.

Факт е, че ние градските чада обичаме да е всичко чисто, което означава липса на боклук – но противоречието е, че означава също всичко, което купуваме да е хубаво опаковано, за да не се нацапа, понякога в няколко опаковки. А те, опаковките, са си боклук и нищо повече. Трябва ли всяка от смокините, които си купих от пазара оная седмица да е опакована в хартийка, а всички спретнато наредени в нещо като кора за яйца? Един чипс си взех, похвалиха ми го, че бил най-якия – знаете го, в едни цилиндрични кутийки. Само че освен, че е не е само кутийката – вътре има нещо като пластмасово коритце, в което са спретнато подредени чипсчетата, а то е запечатано в целофан. Докато го разопаковам вече не ми се ядеше чипс ебаси…

Тая мания по опаковките идва от едно много просто нещо:

Манията за хигиена

Говорил съм и друг път за нея. Колкото повече се отдалечава от истинския живот един човек, колкото повече забравя от къде наистина идва храната му, толкова повече той подсъзнателно се стреми да купува преработени до неузнаваемост, опаковани в лъскави найлони храни – защото ги смята за “по-градски”, “по-хигиенични”.

Разбира се, това е точно обратното – в чипса, пък бил той и тройно опакован, херметизиран, стерилизиран и дестилиран, има много повече лайна, отколкото в картофите от градината на баба ти, ако и те да са торени с истински лайна (тор де). Шарената, лъскава кутия/пликче дават илюзията за качество, но това си е именно илюзия: тия продукти, опаковани по десет пъти се правят в мръсни, гадни заводи от мръсни, гадни бедни работници, които насипват вкусните бисквитки в пликовете (това, че на ръцете си имат стерилни ръкавици едва ли има значение, след като се почешат с тях по косматите гъзове няколко пъти). Имам приятел, който след техникума по електроника беше на стаж в завод на Олинеза. От тогава този човек не яде кетчуп и майонеза.

Кое е по-хигиенично – ябълката от щайга или картофени мечета в “хигиенична” шарена опаковка, решавайте сами 🙂