Ина Григорова и Богдан Русев: завръщането


Настоящата седмица ме сюрпризира не с една, а с цели две хубави новини, касаещи скъпите ми младежки (ех!) спомени, свързани с две от култови фигури – Богдан Русев и Ина Григорова, за които Капитал пише (знаех си аз, че това е единствения български вестник, заслужаващ четене) след години отсъствие от обществения кръгозор.

Дали е възможно двамата автори в Егоист да са решили да излизат от обществена и литературна забрава?

Това списание е култ, от който няма отърване, за добро или за лошо. Който трябва – помни. И чака. Преди неколко месеца на мен ми писна да чакам и се зачудих къде се дянаха тия двамата – а днес аз мога вече да спя спокойно, защото отговорът на тоз тъй измъчващ ме въпрос вече е ясен и при това е доста удовлетворителен 🙂

Ина Григорова

Ина Григорова, макар по-хубава да не е станала, напук на всички нещастни хейтърски гниди, е решила най-после да прави това, дето го умее най-добре (освен ако не умее по-добре нещо, за което аз не знам – това е твърде възможно де, ама честно казано – никак не ми дреме), а именно – да пише. Заминала е преди няколко години в САЩ и се е омъжила там, но явно забитото планинско село, в което, за да нацепи дърва, трябва да отпъжда попълзновенията на мечки, скунксове и гърмящи змии, свирепо атакуващи крехкото й тяло, не й понася особено, затова ще разнообразява своя (а след като я преведе – и нашия) делник с втора книга.

Тоя път книгата няма да е със стихове (слава богу, макар нейните да са от много малкото поезия, която понасям), а аз се надявам психеделичните й и “духовни” забежки (разни секти и хипи философии), с които понякога неприятно ни изненадваше, да са останали далечен спомен в писането й и тя отново да разнищва човешките и главно междуполовите взаимоотношения, дорде пропищят за милост.

Богдан Русев

Другата черешка върху тортата ми тая седмица дойде миналата сутрин, когато разбрах, че Богдан Русев ще е главен редактор на Капитал Лайт. Чудно ми е само, че тая безполезна и безинтересна, но за сметка на това мноооооого претенциозна притурка оцеля толкова време, ама добре поне, че най-после някой, па бил той и с уши като слона, моя приятел, ще има шанса да й вдъхне малко (а да се надяваме – и повече) живот.

Богдан Русев всъщност не беше съвсем изчезнал от общественото полезрение – макар да се занимаваше с някаква корпоративна работа, той от време на време поне пишеше книги, които аз с настървение купувах. И изявите му в Лайт не са от вчера де (неговите писания там).

Сигурно никак не е лесно да си на трийсе и една-две (да речем) и все още, за всички, да си “автор в Егоист”, въпреки, че тогава си бил в долната половина на двайсетте. Даже да си бил телевизионен водещ, да емигрираш за САЩ и да се ожениш, да станеш некакъв шеф в Еконмедия, да се заяждаш с други блогъри, да си преподавател в НБУ, да напишеш трийсе и шест книги-игри, да преведеш филма “Властелина на пръстените” и да работиш за престижна рекламна агенция… все още си оставаш просто Ина, Еленко или Богдан, дето преди пишеха в Егоист.

Дали това ще се промени?


СПОДЕЛИ
Държавата сплашва мутрите?!? – ха ха ха
пешо в дневник:

Коментари

  1. Коронал
    24/10/2008 - 08:02

    Чудесно, време беше да почетем нещо хубаво и в Капитал Лайт, найстина много претенциозно парцалче.

  2. Крайно време е да порастнеш. И тримата не са кой знае какво. Особено Блогъра на републиката ..
    “Егоист” беше готино, доста над останалите по това време, както и “Капитал” (напоследък все повече глупости се пишат и там), но чак пък култ. В бг култ няма, има само копи-пейст, мутри и опасности за цивилизования човек.

    Нали така, Никодилчо мамин американски? 🙂

  3. Wise Grrrl
    24/10/2008 - 09:48

    Сельото микнейм адски ми харесва. Прослава на апотеоза на демистифицираното мъжко начало на регионално ниво в локален аспект.

  4. това е пародиен образ. дълга е историята 🙂

  5. Wise Grrrl
    24/10/2008 - 10:28

    Знам 🙂 Демистифициран :)))

  6. Палпурина
    24/10/2008 - 11:02

    Радвам се за тебе! Хубаво е човек да има радости в живота. За мен к`во да говоря – кефят ме тез` двамцата, ама Егоист ме дразнеше. И от там и те останаха в съзнанието ми като част от “Егоист, който ме дразни”.
    Хубаво за тях и за теб, а на мен не ми дреме 🙂

  7. Ама аз точно тук бях съвсем сериозен, ебаси 🙂

  8. Moже, ама човек като си създаде име… знаеш. Точно както Богдан и Ина – каквото и да правят до сега, винаги останалите го виждат през призмата Егоист.

  9. Което показва, че брендингът на егоист е бил по-силен, отколкото този на двама безспорно талантливи автори като Богдан и Ина. Всъщност, има ли автори в България, които да полагат усилия в посока изграждане на собствен културен бранд? да инвестират в него? Интересува ли се някой от имидж-мейкинг енд стъф? Ми няма. Дори и сред тези, които работят в рекламната индустрия и се занмиаат с “корпоратривни” дела също няма. Което е жалко, защото брендингът, както виждаме, е нещото, което създава престиж. А престижът продава…

  10. Малко ми е смешно че “Капитал” е вестник заслужаващ четене 😉

  11. xm kakvo ne mu haresvate na light-a

  12. оп трябваше на български да го напиша (: какво не му харествате на лайт-а

  13. Nakom, кажи ми един друг вестник, заслужаващ четене (айде, да речем без Дневник) и ще се съглася с тебе 🙂

    cvete, на лайта не му харесваме бозавостта. той уж се опитва да е издание за култура, ама някак успява да избяга от гребена на вълната и да ни занимава главно с разни претенциозни, но общо взето глупави неща. Ясно е, че се опитва да избяга от масовата култура, но при тия си опити се набутва в блатото на пълното безсмислие.

    мога да ти дам пример за разликата между двете с Егоист едно време – списанието в никакъв случай не бе за масова култура, но бе модерно, интересно и на острието на бръснача. освен секцията му за книги (водена от някой си Бодаков), където присъстваха без изключение само абсолютни дрисни, облечени в големи претенции за литературност и елитарност.

  14. палпурина
    25/10/2008 - 15:48

    Някак си ме сърбят ръцете пак да се намеся.
    Егоист беше абсолютно тъпо списание. Това, че беше единственото по-модерно нещо към онзи момент съвсем не означава, че е било нещо кой знае какво. Да, беше на гребена на вълната, да, беше модерно, но беше и много комерсиално. А комерсиалните неща са масовки, масовките са промивки, а промивките не водят до нищо добро. Аз затова и телевизия не гледам. Не мога да отрека, разбира се, че имаше и попадения.
    Същото мога да кажа и за Капитал към настоящия момент. Да, чета го, защото само там намирам от време на време информация, която ме интересува. Но като цяло си е масовка. А масовките… нали се сещаш…

  15. хехехе, щом не си харесвала егоист, не знам изобщо какво правиш, коментирайки в тая тема 🙂 няма да обяснявам какво беше егоист и какво продължава да бъде, защото, както казах, който трябва – помни.

  16. Ех, Лонги, Лонги…

  17. Някак си и аз съм съгласен с палпурина. Егоист беше и си остава едно от рядко блудкавите списания които някога са попадали в ръцете ми. По дяволите, Плейбой е с пъти по-интересен от оня парцал (и то не само заради снимките)!

  18. да сложиш егоист и плейбой в едно изречение, bandiuga, е равносилно на присъствието на една сцена на Карузо и азис 🙂

    ако интелектуалните ти щения биват задоволявани от списание “плебей”, чудя се що дириш в блога ми… и се замислям за неговото качество…

  19. Капитал не си струва четенето от както старите кучета изпонапуснаха, и назначиха разни хлапета, които се опитват да поддържат старият стил.Преди 4-5 години беше все още рядко добро четиво, независимо че беше почнал да се разводнява.Когато Прокопиев го връчи на някаква немска група (за година или две) му започна залитането надолу.После го пое Галя Прокопиева, и от тогава никак не ми харесва, защото прокарва интересите на Прокопиев пред публиката, а за никого не е тайна че те са политически.Тоест – не е независим като мнение вестник, а се наду до степен – пропаганда.Лично мнение – никого не задължавам да е съгласен с мен.
    Преди време си заслужаваше четенето “Сега”-преди да го купи Доган.За съжаление не беше толкова новинарски, колкото обзорен вестник-само това му куцаше.Сега единственото според мен издание, което отразява правилно нещата е “Бизнес уик”.Но само за чужбина – Бг секцията е пълна скръб.В момента просто няма свястно издание, което да е концентрирало повече от един-двама читави журналисти.Затова се четат статии,а не вестници.Това са предимно стари пцета, на които се разчита за някаква публицистика, и редакторите не им висят на главите за всяка запетая.Но са не повече от двама-трима на вестник.
    А по въпроса за “Дневник” Петре, и той и “Капитал” са на една и съща фирма/табела, в една и съща редакция, с един и същи собственик.Никаква разлика няма между двете, освен че единият е седмичен а другият – всекидневник.

  20. палпурина
    26/10/2008 - 10:40

    Лонги, недей така с широка ръка да ме гониш от темата. Споделям мнение, ей на, и по дяволите, не съвпада с твоето.
    А защо пиша тук – защото ми харесва блога ти, чета го и от скоро коментирам. Та реших, че може и да коментирам в тази тема.
    Ако не ти харесва, прощавай, наистина! Което, разбира се, не променя мнението ми и на йота 🙂

    Мир вам!

  21. Георги Неделчев
    27/10/2008 - 03:25

    Богдан е пич. Не знам дали ще успее да направи Лайта годен за четене (факт е, че досега никога не е бил). Той не обича много да командори други журналисти, не го бива в това. Но дори и само ако понаписва туй-онуй, пак нивото ще се вдигне драстично. Най-малкото човекът има усет кое е интересно и кое – не, а и има чувство за самоирония.
    Не съм сигурен, че същото може да се каже за Ина Григорова, а камо ли за Еленко, който никога няма да надскочи нивото, на което е замръзнал от години.

  22. “на лайта не му харесваме бозавостта. той уж се опитва да е издание за култура, ама някак успява да избяга от гребена на вълната и да ни занимава главно с разни претенциозни, но общо взето глупави неща.”

    ахахаха точно :>

    абе в интерес на истината, лайта е добра добавка, сега в цялостния пакет на Капитала си имам (когато си го купя на хартия) и за четене, и нещо за амбалажна хартия, та не се налага да си взимам специално за тази цел “24 часа труд”, “стандарт”, “телеграф”, “мелеграф” и т.н.

  23. neuromantic
    31/10/2008 - 17:59

    Абе що на снимката е шибания Богдан, а не Ина? 🙂

  24. щото ме радват ушите му, а ина… не ми е особено красива

  25. А някой спомня ли си притурката “Капител”- беше по-читава и некомерсиална от Light-a, който я наследи?

  26. Чавдар
    20/11/2008 - 01:18

    Дедите ни са ходили на Божи гроб и после цял живот са разказвали. Днешните девойки ни занимават 3-4 години с представите си за света, заработват си специализация в САЩ, там се оженват в реднек-провинцията и след още няколко години са отново тук, с някаква мрачна тайна затаена в душата. И не им олеква, защото не я споделят.
    Не може ли да процедират обратно – първо да видят, за какво става дума, а после да пишат?

  27. Уф, днес (2010 година, вече) капитал вече е политическа трибуна. Абе, защо по дяволите в България всяко свястно нещо бива прецаквано по някое време?
    Бе Петре я вземи да станеш един журналист, да пишеш малко статии? кво ще кажеш?!?

  28. Ина издала ли е нещо? Понеже не намирам никаква информация от 2008ма насам.

  29. Доколкото знам – не.

  30. Милла не от Марс
    22/02/2011 - 18:35

    По него време (2008 г.) и аз се бях сетила за Ина (Ирина) Гриогорова – липсваха ми писанията и, но за съжаление и аз също не намирам нищо за/от за нея от 2008 г. насам… 🙁
    За Капитал – само това четях през…90те години ! Сега – не го чета (само Лайта понякога)… вие написахте защо… Тогава и Явор Дачков пишеше свястно там… сега… 😐
    За Егоист – не съм го чела… може би съм с няколко годинки по-голяма 😉 ’72 съм… :-))) Но пък съм чела списание 1 и слушала с удоволствие песните по стихове на Ина… За водеща на 1002 нощи не ставаше много… но според мен остави доста новаторски неща в поезията и прозата за времето си ! 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета имат *