Ина Григорова и Богдан Русев: завръщането
Публикувано в Книги, филми — от Longanlon в 07:18 на 24 October 2008
Настоящата седмица ме сюрпризира не с една, а с цели две хубави новини, касаещи скъпите ми младежки (ех!) спомени, свързани с две от култови фигури - Богдан Русев и Ина Григорова, за които Капитал пише (знаех си аз, че това е единствения български вестник, заслужаващ четене) след години отсъствие от обществения кръгозор.
Дали е възможно двамата автори в Егоист да са решили да излизат от обществена и литературна забрава?
Това списание е култ, от който няма отърване, за добро или за лошо. Който трябва - помни. И чака. Преди неколко месеца на мен ми писна да чакам и се зачудих къде се дянаха тия двамата - а днес аз мога вече да спя спокойно, защото отговорът на тоз тъй измъчващ ме въпрос вече е ясен и при това е доста удовлетворителен 
Ина Григорова
Ина Григорова, макар по-хубава да не е станала, напук на всички нещастни хейтърски гниди, е решила най-после да прави това, дето го умее най-добре (освен ако не умее по-добре нещо, за което аз не знам - това е твърде възможно де, ама честно казано - никак не ми дреме), а именно - да пише. Заминала е преди няколко години в САЩ и се е омъжила там, но явно забитото планинско село, в което, за да нацепи дърва, трябва да отпъжда попълзновенията на мечки, скунксове и гърмящи змии, свирепо атакуващи крехкото й тяло, не й понася особено, затова ще разнообразява своя (а след като я преведе - и нашия) делник с втора книга.
Тоя път книгата няма да е със стихове (слава богу, макар нейните да са от много малкото поезия, която понасям), а аз се надявам психеделичните й и “духовни” забежки (разни секти и хипи философии), с които понякога неприятно ни изненадваше, да са останали далечен спомен в писането й и тя отново да разнищва човешките и главно междуполовите взаимоотношения, дорде пропищят за милост.
Богдан Русев
Другата черешка върху тортата ми тая седмица дойде миналата сутрин, когато разбрах, че Богдан Русев ще е главен редактор на Капитал Лайт. Чудно ми е само, че тая безполезна и безинтересна, но за сметка на това мноооооого претенциозна притурка оцеля толкова време, ама добре поне, че най-после някой, па бил той и с уши като слона, моя приятел, ще има шанса да й вдъхне малко (а да се надяваме - и повече) живот.
Богдан Русев всъщност не беше съвсем изчезнал от общественото полезрение - макар да се занимаваше с някаква корпоративна работа, той от време на време поне пишеше книги, които аз с настървение купувах. И изявите му в Лайт не са от вчера де (неговите писания там).
Сигурно никак не е лесно да си на трийсе и една-две (да речем) и все още, за всички, да си “автор в Егоист”, въпреки, че тогава си бил в долната половина на двайсетте. Даже да си бил телевизионен водещ, да емигрираш за САЩ и да се ожениш, да станеш некакъв шеф в Еконмедия, да се заяждаш с други блогъри, да си преподавател в НБУ, да напишеш трийсе и шест книги-игри, да преведеш филма “Властелина на пръстените” и да работиш за престижна рекламна агенция… все още си оставаш просто Ина, Еленко или Богдан, дето преди пишеха в Егоист.
Дали това ще се промени?
Tags: богдан русев, егоист, ина григорова
October 24th, 2008 at 8:02 am
Чудесно, време беше да почетем нещо хубаво и в Капитал Лайт, найстина много претенциозно парцалче.
October 24th, 2008 at 8:53 am
Крайно време е да порастнеш. И тримата не са кой знае какво. Особено Блогъра на републиката ..
“Егоист” беше готино, доста над останалите по това време, както и “Капитал” (напоследък все повече глупости се пишат и там), но чак пък култ. В бг култ няма, има само копи-пейст, мутри и опасности за цивилизования човек.
Нали така, Никодилчо мамин американски?
October 24th, 2008 at 9:48 am
Сельото микнейм адски ми харесва. Прослава на апотеоза на демистифицираното мъжко начало на регионално ниво в локален аспект.
October 24th, 2008 at 9:57 am
това е пародиен образ. дълга е историята
October 24th, 2008 at 10:28 am
Знам
Демистифициран :)))
October 24th, 2008 at 11:02 am
Радвам се за тебе! Хубаво е човек да има радости в живота. За мен к`во да говоря - кефят ме тез` двамцата, ама Егоист ме дразнеше. И от там и те останаха в съзнанието ми като част от “Егоист, който ме дразни”.
Хубаво за тях и за теб, а на мен не ми дреме
October 24th, 2008 at 11:20 am
Ама аз точно тук бях съвсем сериозен, ебаси
October 24th, 2008 at 12:16 pm
Moже, ама човек като си създаде име… знаеш. Точно както Богдан и Ина - каквото и да правят до сега, винаги останалите го виждат през призмата Егоист.
October 24th, 2008 at 11:17 pm
Което показва, че брендингът на егоист е бил по-силен, отколкото този на двама безспорно талантливи автори като Богдан и Ина. Всъщност, има ли автори в България, които да полагат усилия в посока изграждане на собствен културен бранд? да инвестират в него? Интересува ли се някой от имидж-мейкинг енд стъф? Ми няма. Дори и сред тези, които работят в рекламната индустрия и се занмиаат с “корпоратривни” дела също няма. Което е жалко, защото брендингът, както виждаме, е нещото, което създава престиж. А престижът продава…
October 25th, 2008 at 9:33 am
Малко ми е смешно че “Капитал” е вестник заслужаващ четене
October 25th, 2008 at 2:19 pm
xm kakvo ne mu haresvate na light-a
October 25th, 2008 at 2:20 pm
оп трябваше на български да го напиша (: какво не му харествате на лайт-а
October 25th, 2008 at 3:31 pm
Nakom, кажи ми един друг вестник, заслужаващ четене (айде, да речем без Дневник) и ще се съглася с тебе
cvete, на лайта не му харесваме бозавостта. той уж се опитва да е издание за култура, ама някак успява да избяга от гребена на вълната и да ни занимава главно с разни претенциозни, но общо взето глупави неща. Ясно е, че се опитва да избяга от масовата култура, но при тия си опити се набутва в блатото на пълното безсмислие.
мога да ти дам пример за разликата между двете с Егоист едно време - списанието в никакъв случай не бе за масова култура, но бе модерно, интересно и на острието на бръснача. освен секцията му за книги (водена от някой си Бодаков), където присъстваха без изключение само абсолютни дрисни, облечени в големи претенции за литературност и елитарност.
October 25th, 2008 at 3:48 pm
Някак си ме сърбят ръцете пак да се намеся.
Егоист беше абсолютно тъпо списание. Това, че беше единственото по-модерно нещо към онзи момент съвсем не означава, че е било нещо кой знае какво. Да, беше на гребена на вълната, да, беше модерно, но беше и много комерсиално. А комерсиалните неща са масовки, масовките са промивки, а промивките не водят до нищо добро. Аз затова и телевизия не гледам. Не мога да отрека, разбира се, че имаше и попадения.
Същото мога да кажа и за Капитал към настоящия момент. Да, чета го, защото само там намирам от време на време информация, която ме интересува. Но като цяло си е масовка. А масовките… нали се сещаш…
October 25th, 2008 at 4:55 pm
хехехе, щом не си харесвала егоист, не знам изобщо какво правиш, коментирайки в тая тема
няма да обяснявам какво беше егоист и какво продължава да бъде, защото, както казах, който трябва - помни.
October 25th, 2008 at 5:29 pm
Ех, Лонги, Лонги…
October 26th, 2008 at 12:50 am
Някак си и аз съм съгласен с палпурина. Егоист беше и си остава едно от рядко блудкавите списания които някога са попадали в ръцете ми. По дяволите, Плейбой е с пъти по-интересен от оня парцал (и то не само заради снимките)!
October 26th, 2008 at 10:09 am
да сложиш егоист и плейбой в едно изречение, bandiuga, е равносилно на присъствието на една сцена на Карузо и азис
ако интелектуалните ти щения биват задоволявани от списание “плебей”, чудя се що дириш в блога ми… и се замислям за неговото качество…
October 26th, 2008 at 10:10 am
Капитал не си струва четенето от както старите кучета изпонапуснаха, и назначиха разни хлапета, които се опитват да поддържат старият стил.Преди 4-5 години беше все още рядко добро четиво, независимо че беше почнал да се разводнява.Когато Прокопиев го връчи на някаква немска група (за година или две) му започна залитането надолу.После го пое Галя Прокопиева, и от тогава никак не ми харесва, защото прокарва интересите на Прокопиев пред публиката, а за никого не е тайна че те са политически.Тоест - не е независим като мнение вестник, а се наду до степен - пропаганда.Лично мнение - никого не задължавам да е съгласен с мен.
Преди време си заслужаваше четенето “Сега”-преди да го купи Доган.За съжаление не беше толкова новинарски, колкото обзорен вестник-само това му куцаше.Сега единственото според мен издание, което отразява правилно нещата е “Бизнес уик”.Но само за чужбина - Бг секцията е пълна скръб.В момента просто няма свястно издание, което да е концентрирало повече от един-двама читави журналисти.Затова се четат статии,а не вестници.Това са предимно стари пцета, на които се разчита за някаква публицистика, и редакторите не им висят на главите за всяка запетая.Но са не повече от двама-трима на вестник.
А по въпроса за “Дневник” Петре, и той и “Капитал” са на една и съща фирма/табела, в една и съща редакция, с един и същи собственик.Никаква разлика няма между двете, освен че единият е седмичен а другият - всекидневник.
October 26th, 2008 at 10:40 am
Лонги, недей така с широка ръка да ме гониш от темата. Споделям мнение, ей на, и по дяволите, не съвпада с твоето.
А защо пиша тук - защото ми харесва блога ти, чета го и от скоро коментирам. Та реших, че може и да коментирам в тази тема.
Ако не ти харесва, прощавай, наистина! Което, разбира се, не променя мнението ми и на йота
Мир вам!
October 27th, 2008 at 3:25 am
Богдан е пич. Не знам дали ще успее да направи Лайта годен за четене (факт е, че досега никога не е бил). Той не обича много да командори други журналисти, не го бива в това. Но дори и само ако понаписва туй-онуй, пак нивото ще се вдигне драстично. Най-малкото човекът има усет кое е интересно и кое - не, а и има чувство за самоирония.
Не съм сигурен, че същото може да се каже за Ина Григорова, а камо ли за Еленко, който никога няма да надскочи нивото, на което е замръзнал от години.
October 28th, 2008 at 10:32 am
“на лайта не му харесваме бозавостта. той уж се опитва да е издание за култура, ама някак успява да избяга от гребена на вълната и да ни занимава главно с разни претенциозни, но общо взето глупави неща.”
ахахаха точно :>
абе в интерес на истината, лайта е добра добавка, сега в цялостния пакет на Капитала си имам (когато си го купя на хартия) и за четене, и нещо за амбалажна хартия, та не се налага да си взимам специално за тази цел “24 часа труд”, “стандарт”, “телеграф”, “мелеграф” и т.н.
October 31st, 2008 at 5:59 pm
Абе що на снимката е шибания Богдан, а не Ина?
October 31st, 2008 at 6:02 pm
щото ме радват ушите му, а ина… не ми е особено красива
October 31st, 2008 at 8:32 pm
А някой спомня ли си притурката “Капител”- беше по-читава и некомерсиална от Light-a, който я наследи?
November 20th, 2008 at 1:18 am
Дедите ни са ходили на Божи гроб и после цял живот са разказвали. Днешните девойки ни занимават 3-4 години с представите си за света, заработват си специализация в САЩ, там се оженват в реднек-провинцията и след още няколко години са отново тук, с някаква мрачна тайна затаена в душата. И не им олеква, защото не я споделят.
Не може ли да процедират обратно - първо да видят, за какво става дума, а после да пишат?