Национална гордост – wtf?


Напоследък идеята за национализма изживява странен ренесанс. Мноооого е модерно да си горд, че си българин, да обичаш родината и да мразиш държавата, да носиш фланелка с карта на симеонова България и т.н.

Пенсионерите ги разбирам – те така са възпитани и не знаят друго, разбирам и атакистите, защото желанието за подражание, както и неистовата нужда за групова принадлежност са незибежни спътници на вакуума под шапката. Но защо един що годе мислещ млад човек трябва да се гордее с това къде е роден?

Раждането в определена държава или възприемането на културата й не е като да е лично и самостоятелно дело – то не зависи от теб. Да се гордееш, че си българин ми звучи все едно да се гордееш, че си висок точно 177 см примерно. Как човек може да се гордее с нещо, което тотално не зависи от него, за постигането на което не е направил нищо? Разбирам да се гордееш, че си достоен българин – ако си направил нещо за страната си, ако с действията си си допринесъл за нейния просперитет, авторитет, развитие имаш всички основания за гордост. Но да се гордееш, че просто си се родил някъде ми се струва доста комплексарска история.

Същото е и да се “гордееш” с достойните българи, с историята, с природата. Някакъв ми разправя, че се гордеел с делата на Левски, с историческите победи на българската армия, с чудната българска природа. Със същия успех може да се гордее с Шака Зулу и с победите на финландската армия – защото е допринесъл точно толкова за тях, колкото и за българските. С какво право мога аз да се гордея с нещо, което някой друг е постигнал? С какво право мога да отнемам славата на великите българи, като се гордея с тяхното дело? Мога да им се възхищавам, мога да се уча от делата им. Но не и да градя фалшиво самочувствие върху техния личен героизъм.

Всъщност става дума за това дали чувстваш себе си на първо място като представител на една или друга нация, и чак на второ място – като човек и личност. Става дума за това има ли изобщо някакъв смисъл да чувстваш принадлежност към някоя нация, в сравнение с да кажем, към група хора със сходни интереси и интелигентност. Става дума за това дали един интелигентен човек може да приеме националистичната идеология и на нейна база да гради усещането за собствения Аз.

Имам се за що-годе интелигентен и не мога. А вие?

СПОДЕЛИ
Защо не искам да спасявам българското село
Законите за порното и порното със законите

Коментари

  1. Длъжен съм да кажа, че тая статия е вдъхновена от една тема във форума на Бойна слава преди 3-4 години, като дори съм копирал изречения от провелия се разговор – част от тях от моите постове, а друга – от тези на събеседниците ми.

  2. Виж сега. Никой не краде бойната слава на войните. Патриотизмът е, за да се повдигне духът на нацията. За теб това, че си се родил някъде си няма значение. Добре няма. Но когато ни нападнат и кажат “Ти си българин и умреш” предрасъдака на нападателя няма да може да се промени за няколко секунди нали?(това е само пример). Ние не избираме къде да сме родени. Според теб това означава да не зачитаме държавата? След като не можем да изберем и родителите си какво? Да ги заплюем от ранна възраст ли? Едва ли. Интелигентността няма нищо общо с национализма, патриотизма и т.н. И аз се шчитам за що годе интелигентен за възрастта си. И какво от това? Ами песните където се пее за храбри войни? Те несъмнено са били реални. Ако всеки е мислил като вас, са щели да легнат на поляната, да захвърлят пушките и да кажат “Че ние да не сме искали да се раждаме тука? През к*** ни е, дали ще ни поробите!” Точно националната гордост и чувство за идентичност са ни запазили през вековете, и точно те са били тези които са ни освободили духовно. Знам, че е глупаво да си правя илюзии, че това ми мнение ще промени твоето, но нали затова живеем в свят на свободното слово?

    НАЗДРАВЕ!!!

  3. По никакъв начин не отричам, че национализмът има своята решаваща историческа роля и общо взето съм съгласен с всичко, което си казал.

    Но аз не говоря за причините, поради които национализмът и националната гордост са се зародили и защо са били необходими. Говоря само за това дали те имат значение и смисъл сега, в днешния ден.

    Ти говориш за миналото, а аз в статията си – за настоящето. Докато преди стотина години войната е била основната външна политика на повечето държави, сега не е точно така. Времената се менят, също както и обществата и идейните разбирания, на които те са основани. Точно тия идейни разбирания стават все по-прогресивни и те са в основата на общия икономически и социален подем на обществата и държавите.

    Т.е. да го кажем с прости думи, национализмът е имал своята роля в конкретните държавно-политически условия – да защити целостта на нацията и държавата, когато те са били застрашени и са имали решаващо значение. Днес обаче те нямат решаващо значение – иконимиката и политиката се глобализират, също както и мисленето на хората. Никой в цивилизования свят не е заплашен физически от изтриване от лицето на земята и националистическото мислене просто става излишно.

  4. Да имаш право. И съм напълно съгласен с всичко казано до тук, но не ти ли се е случвало дори малко да изпитваш гордост, че си част от това наследство на българите. Както и да е. Аз наистина съм съгласен с мнението ти. Знам, че ще мине време, но може и аз да започна да мисля така.

  5. Predi nqkolko dni se napih prilichno s moi kolegi i v edin neochakvan mig edna nasha prepodavatelka prozvynqla nqkoi (ne znam podrobnosti) i ni privika na edno mestence. Nie vzehme che stignahme tam i kakvo da vidq: golqma zala s masi i sveshti, podyt celiq narysen sys slama (kato filiika s margarin i chubrica) i na scenata edin umel entusiast s gaida, syprovoden ot banda glasoviti yunaci izpylnqvashe bylgarski narodni pesni. Izvinqvai, Pesho, ama teq hora mogat da bydat gordi s nasledtstvoto si kato bylgari i az se uverih s ochite si v tova. Na vsichkoto otgore im otivashe. Beshe krasivo.

  6. Те са горди не с наследството си, а с усилията си и безспорните си уменията си да го пресъздадат.

  7. Ух, доволна съм, че прочитам мнение, което напълно съвпада с моето 🙂 Дет се вика – не съм сама във Вселената 😀 За мен тази неспирна гордост с миналото, изтъкването колко сме били велики по времето на Симеона да речем, им едно единствено обяснение – опит за прикриване на комплексите, породени от настоящето ни, което пък е повод по-скоро за срам, нежели за гордост. Аз лично бих предпочела да се гордея със съвремието си, за което така или иначе допринасям със самото си съществуване, дето се казва, а миналото да го използвам, за да се вдъхновявам от него да речем, или за поука да кажем… Но е меко казано нелепо да ходиш с пробити гащи и в същото време да парадираш с “гордата си история”. Ми норвежецът може да я няма тая горда история, но пък за сметка на това не е с пробити гащи, нали…

  8. грозния
    24/05/2007 - 23:43

    Прочетох мненията ви и съм съгласен с Longanlon само искам да добавя това редно е да уважаваме постиженията на предците си но трябва да се гордеем с нащите постъпки. Затова постъпваите така както ви диктува съвеста за да изпитвате гордост със себе си.

  9. това мнение съвпада и с моето! като допълнение – бих се гордял със сегашното ни общество(bg), ако беше добре организирано, и като резултат един млад учен, инженер, лекар, и т.н. можеше да си намери мястото(достойното) в него. а сега мога да се гордея че ние имаме 2М пенсионери и поне 1М млади си търсят късмета къде да е, само не тук. т.е. за тях тук няма достойно място.

  10. Снайперист
    10/10/2007 - 11:19

    Този хентелегент, който е писал това е много, ама много объркан и яко комплексиран палячо. Типичен представител на антиобщественото начало у българина.

    “Раждането в определена държава или възприемането на културата й не е като да е лично и самостоятелно дело – то не зависи от теб”

    Разбира се че, раждането не зависи, но възприемането на културата зависи в не малка степен.

    “Да се гордееш, че си българин ми звучи все едно да се гордееш, че си висок точно 177 см примерно. ”

    Не е все едно, очевидно. Има 177 см високи немци, които се гордеят с произхода си. Има 177 сантиметрови българи, които се срамуват от ръста си.

    “Разбирам да се гордееш, че си достоен българин ”

    За да си достоен българин, трябва преди всичко да си българин иначе може да си достоен сомалиец примерно.

    “Но да се гордееш, че просто си се родил някъде ми се струва доста комплексарска история”

    Не просто някъде, а в България. Не съм чул един човек, чиито деди са управлявали огромни империи, да не се гордее със своя произход – кое е това, което на мене да ми пречи в сравнение със Симеон Саккобурготски примерно да се гордея със своите предци. Тези предци може да са били разбойници, а може да са били съзидатели, кой знае. Това е все едно да не се гордея със собствения си баща. Макар и обикновен човек дори само с факта, че ме е създал аз имам чувство на дълг към баща си и майка си. Цял живот блъскал се, за да създаде нещо си….Гордея се с него. Надявам се те също се гордеят с мен, от време на време PDT_Armataz_01_12

    “С какво право мога да отнемам славата на великите българи, като се гордея с тяхното дело? ” и още

    ” Със същия успех може да се гордее с Шака Зулу и с победите на финландската армия – защото е допринесъл точно толкова за тях, колкото и за българските.”

    Е не се гордея с Шака Зулу защото шака е извършил подвизите си в зулуското общество. Той е продукт на това общество. Да, възхищавам се на коравите фински туцове над болшевишката сган, но няма как да се гордея с тях, защото те са продукт на чужд народ. Гордея се с Шипка, защото моите деди са оставили кръвта си там. Срамувам се от историческите предателства, защото хора от моята кръв са предали своите. По логиката на автора аз не би трябвало да се срамувам, че в момента в България е пълно с крадци…Но мен ме е срам, чувстото за общност ме кара да се срамувам.

    “Всъщност става дума за това дали чувстваш себе си на първо място като представител на една или друга нация, и чак на второ място – като човек и личност. Става дума за това има ли изобщо някакъв смисъл да чувстваш принадлежност към някоя нация, в сравнение с да кажем, към група хора със сходни интереси и интелигентност. Става дума за това дали един интелигентен човек може да приеме националистичната идеология и на нейна база да гради усещането за собствения Аз. ”

    Ето на , дойдохме си на думата “СОСТВЕНИЯ АЗ” нищо друго няма и не съществува. Това е всичко…. другите да го духат. Не знам за каква националистична идеология става дума, но горното е типичен пример за национален нихилизъм и пълно отрицание на общественото начало в човека….
    Нито постижентията, нито паденията на държавно организираните общества не са продукт на отделна личност, защото личността се формира в конкретно общество, а не по въздействието на чисто божественото начало примерно.

    Всъщност объркаността на автора личи най-вече от това, че

    “Става дума за това има ли изобщо някакъв смисъл да чувстваш принадлежност към някоя нация, в сравнение с да кажем, към група хора със сходни интереси и интелигентност”

    все пак говори за група, тоест не е лишен напълно от чувството си за стадо. Но ако може стадото да не е българско….

  11. “Това е все едно да не се гордея със собствения си баща. Макар и обикновен човек дори само с факта, че ме е създал аз имам чувство на дълг към баща си и майка си. Цял живот блъскал се, за да създаде нещо си….Гордея се с него.”

    Цял живот се блъскал, за да създаде нещо си? И от кога това е повод за гордост? Всеки идиот може да блъска и да създаде “нещо си”, колкото и безполезно да е то. Не е ли логично да се гордееш с нещо хубаво, голямо и значимо, което си направил и то лично ти, а не някой друг?

  12. Милко Георгиев
    10/01/2008 - 03:21

    Добра статия.

  13. Ще се намеся в тази тема, макар и много късно. По принцип съм съгласен, Лонг, с мислите ти. Коментарите тук са добри: аргументирани, смислени и т.н. Обаче… никой не спомена защо пък, след като не е нужно да се гордеем откъде идваме, да се срамуваме от рода си?!? Защо се срамуваме понякога, че сме българи? Това е въпрос/контравъпрос на цялата статия и мислите вкарани в нея. Ето още един въпрос: Защо американците се гордеят, че са американци? При тях го има случаят “софт пауър” (американските игрални и анимационни филми, американските коли, американският начин на живот, дори гордо развятият американски флаг ако щете). При нас – комплексът на малките народи: ние сме малки и незначителни и затова трябва да си измислим поводи да се тупаме в гърдите.

    А защо се срамуваме за нещо, което не зависи от нас?!? Накратко аз така виждам нещата: историята ни е пълна с предатели (може би по-пълна от други истории, но това е спорен въпрос), по време на турско робство все сме си пречили и сме чакали чужда помощ, в днешно време в чужбина българин много често е символ на престъпник и корумпиран, манталитетът ни е отвратителен. Ние се срамваме от всичко това и с право според мен. Все пак това ни слага в по-лоша позиция пред други народи и ако излезнем на запад и искаме да се интегрираме с местното общество трябва да им изгладим представата им за тях – нещо, от което един американец например няма нужда (не и в такъв аспект).

    Та да си обобщя мнението: както трябва да се гордеем, че сме българи, така и трябва да се срамуваме, че сме българи. Далеч съм от глупостите на националистическите огранизации – за мен това не е национализъм най-малкото. В крайна сметка – в този живот се иска повече действие и по-малко емоции. Аз както се гордея, така и се срамувам, че съм българин и бих искал един ден по някакъв начин да допринеса за един по-добър живот в нашата страна и едновременно с това да съм част от нея с жената, която обичам, която е родила децата, за които мечтая.

    Да, изглежда доста сантиментално, изглежда прекалено наивно, но смятам, че си струва да има човек такива цели – трудни, но достижими.

    Между другото в една тема за гейове, която ти си създал има сложен уж линк към тази статия, но всъщност линкът те праща на земеделие. Оправи го това. Забелязал съм, че и в други статии ги правиш тези грешки, ама вече съм забравил кои са те.

  14. Това патриотарство е голяма простотия и наистина свидетелства за вакуум под шапката. Всички исторически събития са една процесуалност: може да прозвучи малко егоистично и грубо, ама ако примерно османските турци не бяха завладели България всеки един от четящите/пишещите тук нямаше да съществува – неговия пра-пра…пра-прадядо (всъщност това важи за всичките му предци, щото колкото по-назад се отива, толкова повече са те) щеше да се ожени за друга жена, а не за неговата пра-пра…пра-прабаба и той нямаше да съществува.

    Та това показва колко е несъстоятелна тая “идеология” – всяко събитие е следствие от предходните – колкото и да отричаш тия минали събития, ти си резултат от тях и излиза, че отричаш себе си…

    От друга страна има някои неща, които наистина са велики и са повод за гордост – като българската цивилизация (а не популярния случай – някакви престъпници, дето бягали от властите и хоп – станали “хайдути” – голема работа).

  15. айсайдер
    17/10/2008 - 09:26

    Защо наистина трябва да си такъв или онакъв?Преди години,за българския мъж е било достатъчно да си резне малко кожичка отпреде-и готово-ставал е част от народа господар!Херренфолк,по европейскому!Сега още по-лесно,достатъчно е да напишеш коментар”Бе,ямболския полицай,защо е защитил националното знаме от ромите-та то е просто един плат.Виж сега как го освободиха от работа!Ма така е,да не разпалваме национализъм”.И още не написал коментара за ямболско-ромските събития,тутакси печелиш лотария за зелена карта!
    Тогава блогове,като на господинът е нямало,щото е нямало Интернет,та се е налагало да се въздейства по по-друг начин върху населението.
    Но дали Лонгалон или Алиш Пехливан,дали с интернет или с остра сабя,опитите им целят едно и също….А за вакуума под шапката..да Ви призная,мераклии да сте”херренфолк”не смятам,че човек за който знамето не е ПРОСТО ПАРЧЕ ПЛАТ,за по тъп от вас….Ето още за ямболския полицай-уволнен че е застанал срещу роми късащи трицветно оцветено парче плат…

    http://forum.abv.bg/index.php?.....&st=0

  16. размишльотини
    28/01/2009 - 19:00

    Ха! По много теми мислим подобно, май.

    Но аз не се гордея и е съм достойна българка. Всъщност, какво значи достойна в съчетание с българка? Защо не достоен човек? Ако съм направила нещо добро, дали то е защото тези, на които съм го направила, са българи?

  17. Националната гордост е проблем само на такива като България – или отнесени в криворзбрана интелектуална “обективност” или потънали в ширещия се националистически популизъм.

    А нещата са абсолютно други! Без национална гордост няма никакъв прогрес, има само социална неврастения. Разбира се, умерена гордост, с ясното съзнание, че народите, както и хората са различни и че “нашето” достойнство не е над всички, че историята е отредила на други да водят цивилизацията. Но пък си имаме нашето и то е в традицията и в спецификите на културата. И ако се критикува нелицеприятността на настоящото, то не е зле да се помни, че тя не е вечна, нито е била.

    Ето ви пример за “национализъм”:
    http://www.youtube.com/watch?v.....re=related

    Ако песента беше Шуми Марица, а знамената български, сигурно щяхте да кажете – УФФФ, атакизъм. Ама това става в сърцето на Лондон.:)

    По – горе някой казва – защо да съм горд че съм 177 см. Няма причина. Но че си си ти – индивид дошък на света за да се съчетае с живота – това си е повод за гордост, без самозабравяне. Така и с народите.

    Неврастенията на българия по този въпрос просто трябва да спре. Не е нужна, излишна е, продукт е на минали мракобесни времена.

    Няма прогресиращ народ, който да не се гордее със себе си и да не цени цивилизацията и мястото си в нея.

  18. патриотизмът, национализмът и такива неща – са няква абсолютно крепостническа философия с форми на племенен дивашки комплекс за тъпия ти късмет, че не си нещо кой знае какво. Демек като няма с кво да се гордееш се гордееш, че си Българин.
    Аз отричам нациите и народностите и според мен в един бъдещ етап ние ще станем едно глобално общество, което няма да се самоопределя като българин, францизун и пр. и дано това да стане по-бързо

  19. вчера открих блога ти
    това ми е май третия коментар по темите които те занимават,а както личи и мен щом съм решил да изляза от удобната роля на наблюдател
    човече,чувствам се страшно некомфортно
    искам да дам моето мнение,оценка,коментар ,почвам да търся думите и изведнъж осъзнавам – ти вече си го казал това дето искам да го кажа,и другото ,и онова също…кошмар някакъв
    моля те излез от главата ми!

  20. Г-н Самотник
    16/02/2011 - 21:57

    Така Хилендарския монах Хилендарски явно е написал Историята просто ей така за да премине животът му по бързо.
    Вазовите и Ботеви творби които са писани са актуални и за времето в което живеем. Оставаме си умствено поробени и до днес.

    Хора като Левски Раковски Стамболов и още много други са стереотипи за подражание и повод за гордост какви българи е Имало не може да се каже че сега има такива велики хора.
    Има ли такива хора сега замислете се и върху това.

    Национализмът пратриотизъм и прочие са полезни в умерени количества ако мога така да се изразя. Не чак до там че да се стига до фанатизъм.

    По тази логика ще отречете и Българските атентатори извън границата.

    Въпроса не е да си горд че си българин а да си горд с българите които са живели преди теб и с тяхното дело защото без него едва ли България би била на картата.

  21. Индивидите са продукт на обществото, и колкото да го отричат и усмивт, дори и те не могат да живеят без него, разликата е, че не могат да го осъзнаят. Прост се възприемат, ако не за божествени, то, за извънземни. 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета имат *