Дивото зове
Животното на снимката, наистина, няма особено мила физиономия. Даже направо може да се каже, че изражението му е като на ловец на вещици, който е заловил поредната прокълната небогоугодница и точно се готви да палне кладата – едно такова изражение на садистично задоволство.
В действителност обаче котката ми се държи доста мило и затова най-малкото от нея очаквах такива груби изпълнения…
Когато човек си има домашно любимче, той е склонен да го очовечава в съзнанието си, да го възприема като някакво малко, пухкаво човече, което обича да бъде галено по коремчето и обича да се гушка. Това малко, пухкаво човече наистина има лош поглед, зъби и нокти, но всъщност ги използва само за да набива котешка храна от консерва и никога не хапе или драска, дори когато си играе. Свикнали сме да мислим, че само защото животинчето ни живее в апартамент, мърка и се изтяга неприлично блажено върху одеялото ни, то не е вече диво и е загубило животинските си инстинкти…
Грешка.
Съседката ни си взе котка преди месец и я пуска на балкона си, който е долепен до моя и котката си минава. Моя Антон не го пускам на балкона, за да не скочи, тъй че не се бяха срещали никога. Онзи ден беше слънчево и реших да се поизлегна на фотьойла отвън на слънце и да дам възможност на котарака и той да се напече, докато го гледам да не направи някой самоубийствен пирует (от втория етаж 🙂 ). Тъкмо дремех, когато съседската котка, явно привлечена от присъствието на некакви живи същества, се промуши плахо на моя балкон. Супер, викам си аз с цялата си тъпота, сега ще си поиграят.
Като малък много се интересувах от животни, четях супер много книги за тях, отглеждах си какво ли не. Последните години обаче съм позанемарил тия си занимания, не чета, нито гледам анимал планет… поради което, разбира се, изобщо не се сетих какво ще последва. Там е работата, че точно както всички останали хора, и аз си бях свикнал с мисълта, че домашното ми животно е просто някакъв вид пухена играчка – добродушно и гушкаво създание и бях забравил, че всъщност е хищник, че инстинктите на хищниците са все така силни, че в природата животните се бият и убиват за да оцелеят, че насилието е ежедневие и необходимост. Бях някак си подсъзнателно приел, че моят котарак е някакво изключение и целта на живота му е да наторява силиконовия пясък в котешката си тоалетна.
Затова изобщо не очаквах какво ще последва, даже не възприех очевадните сигнали. Двете котки се гледаха известно време и бавно се приближиха, докато застанаха успоредно. Съседската котка, която е по-дребна, легна по гръб. Аз, с целия си акъл, си помислих, че иска да си играят… сякаш не знам, че докато за кучетата лягането на земята с корема нагоре е признак на добродушност и признаване на другия за по-силен, то при котките това е позиция за бой, защото така и четирите лапи са готови да дращят…
Секунда след това, мигновено и с ужасяващ вой, двете се оплетоха, хвръкна козина. Докато се опитвах (неуспешно) да ги разтърва, получих първата си драскотина, откакто имам Антон. За петнайсетина секунди всичко свърши, другата котка с фучене избяга на нейната си тераса, а аз гледах като гръмнат. За щастие, ранени, освен мен, поне видимо, нямаше.
Друг път ще знам.
Д.Н.
20/10/2008 - 07:48
Да, като човек спре да се занимава с нещо (независимо дали изисква умствено или физическо натоварване) – дори да не го забрави – то се подтиска в съзнанието му и остава като нещо като пасивна памет. С други думи – знае го, ама не може да го използва; не му идва от само себе си; трябва някой или нещо да му го подскаже. Та и ти така! 🙂 Кой знае какъв срест са ти били тези 15 секунди! 🙂
Стоян Стоянов
20/10/2008 - 08:52
Явно рядко поглеждаш през прозореца, или в района ви няма улични котки. Тия същества никак не се понасят едно друго. Реакцията им при среща е лесно предвидима.
Котките са може би най-дивите домашни любимци. Ако не и най. Само си мислим, че са питомни. Те просто са избрали живота около хората, защото той им носи някаква изгода. Със същия успех могат да се гледат като домашен любимец и много други видове от семейство Котки (оцелоти, каракали, генети, гепарди, че и тигри).Проблема при тях, естественно е, че са малко по-силни. 🙂
Котките са същества с характер. Те са много егоистични и непокорими. Трудно търпят конкуренция и налагане на мнение. Не случайно най-трудните дресури са тия на котки. Котката няма да си мръдне опашката, ако няма някаква изгода от това (ръцете на дресьорите винаги са пълни с месо и лакомства).
Който не вярва, може да се опита да научи котката си да му носи вестника например. Успехът, който ще постигне след няколко седмици (ако въобще постигне) ще е временен. С куче ще го постигнете за най-много час и ще е завинаги. 🙂
Longanlon
20/10/2008 - 09:09
Виждал съм улични котки, разбира се, а и много добре зная какво представлява природата на котката и как котките се държат една с друга. Точно това е мисълта ми в статията – въпреки, че знам всичко това, аз пак някакси подсъзнателно смятах моята котка за безобидна играчка.
Силвия
20/10/2008 - 10:15
Аз не разбрах…
Възмутен си, защото днес си получил първата си драскотина от котарака си, ама не от драскотината и от неговия зъл, див дух, ами защото ти не си го очаквал….
Странно ми е за човек, който има котка от толкова време да получи първат аси драскотина толкова късно. Да ти кажа котката ти май наистина се изявява като плюшена играчка.
Успех с възпитанието на Антон и го пускай сред други котки. Може и да не са доволно социални същества, те все пак имат нужда да се сбият с някой съперник от време на време 🙂
Longanlon
20/10/2008 - 10:20
възмутен съм от себе си, как можах да забравя, че котката си е котка 🙂
mname.org
20/10/2008 - 11:29
Като един дизайнер, препоръчвам цялостен редизайн на тази котка 🙂
Дени
20/10/2008 - 11:36
Обииииичам истории с котки. Обичам всичко с котки. Обичам котки.
Моите ръце са методично надрасквани, нахапвани и улавяни в мъртва хватка вече 10 години от едно животно, което нито за момент не ми е опзволило да забравя, че дивак безподобен. А за погледите на котките, т.е. на моята котка, си имам цял класификатор. Но най-често варира, между класическия “Не съм гладен и не ми е студено, така че за момента си ми напълно безразлична” и още по-класическия “Тая купа няма да се напълни сама с храна, амаха, аз съм репресирана котка, ще се оплача на най-високо равнище.” Вторият поглед обичайно бива последван от мляскащи звуци и сумтене тип “Една котка вече не може да си намери свястно обслужване.”
Какво да се прави, такива са милите муцуни.
Оставят те благосклонно да ги чешеш по коремчетата и зад ушите и да се заблуждаваш, че го правиш, защото ти досавя удоволствие на ТЕБ. Но иначе са страхотни дресьори и с лекота възпитават нужните навици у хората си. Най-яркото доказателство – дресирали са целия египетски народ да ги обожествява направо. 😀
Добре, аз сериозно трябва да работя, а не да си бръщолевя за котки. Обаче ОБИЧАМ КОТКИ!!!
Хриси
20/10/2008 - 12:04
Ех, направо е смайващо, че имаш котка толкова много време и чак сега те е одрала.
Предполагам, сега си се сетил, че Антон не е твой любимец, а ти си негов слуга и той благоволява да търпи присъствието ти, само и единствено защото не се е научил да си отваря сам консервата и предпочита някой друг да го чеше по гушката и зад ушите 😉
У нас котката има трима човека обслужващ персонал.
Аз далеч нямам излюзии, че тя е плюшена играчка, защото съм драна многократно и болезнено от диването, макар че изглежда много миличка. Най-миличка е като е гладна, до момента, в който не й се сипе храна. Не дава много-много да бъде галена, мачкана и гушкана. Дори когато дойде доброволно да се умилква, благоволението трае около минута, максимум две. След това се започва едно многозначително ръмжане и вадене на нокти.
Longanlon
20/10/2008 - 12:15
Moят не си позволява да ми вади нокти, нито да ми ръмжи – изобщо е перфектният любимец. Виж, гостите ми често страдат от атаките му, ама това е защото не знаят как да се държат с него.
Milena
20/10/2008 - 12:58
Още повече внимавай да не натрапиш котката си на някое куче. Нашето собствено пред очите ми умъртви една котка от раз. Защото се е осмелила да влезе по погрешка в двора. Останах като гръмната и беше ужасно.
albinos
20/10/2008 - 13:04
Наскоро чух нещо любопитно от хора отглеждащи котки: кучета си взимали за домашни любимци хората, които обичат да получават много комплименти и ласкави думи (някой да им гали самочувствието), докато хората с котки очаквали реално отношение в живота. Не знам това твърдение колко е вярно. Познавам хора отглеждащи само куче или котка, но такова нещо не съм забелязал.
Дени
20/10/2008 - 13:18
Други пък биха интерпретирали отглеждането на куче/котка, респективно:
– държат на откритите, ясни, точни неусложнение отношения;
– винаги търсят драми интриги и са прикрити и двулични;
ИЛИ
– добри, верни приятели са;
– нежни, гальовни хора са.
Трактовки да искаш.
Силвия
20/10/2008 - 13:22
“Moят не си позволява да ми вади нокти, нито да ми ръмжи – изобщо е перфектният любимец. Виж, гостите ми често страдат от атаките му, ама това е защото не знаят как да се държат с него.”
Ми ти защо го държиш в такъв случай? Защо ти е котка, когато я ползваш за плюшена играчка? Не ти се карам де, просто ми е интересно. Аз у моите котки държа да изкарвам “лошото” поведение. Така де, да си имаме уважението взаимно. Да сме си равни един вид.
http://www.student.ipfw.edu/~o.....030809.gif
Изобщо, препоръчвам на всеки уважаващ себе си котко-любител да погледне Холмаркс ув фелинити :
http://www.student.ipfw.edu/~o.....ark00.html
RMPG
20/10/2008 - 13:30
Последната снимка е много добра, хаха! 🙂 И аз имах котка (персийска)… Добре, че не се е срещала с някоя котка, по простата причина, че дори я беше страх да излиза на терасата. Иначе не знам какво щеше да последва, доста огромна беше (5 килца), никак не са малко. Антон ме кефи, но имам лоши спомени от сиамски котки… Гадни са! Е, има и изключения. 🙂
ru
20/10/2008 - 13:31
Хе, и аз винаги съм се чудила на тази склонност у хората да “очовечават” домашните си любимци, още повече, че виждам как всеки ден майка ми (!!!) гледа на боя между двете ми (мъжка и женска) котки вкъщи… Голям купон :)))
Longanlon
20/10/2008 - 13:35
Силвия, тия hallmarks of felinity са безспорно забавни, но си личи, че повечето са ги измисляли точно хора, за които говоря в статията – които приемат котката за някакво пухкаво малко човече, с настроения, мисли и т.н. Каквото тя не е.
Дени
20/10/2008 - 13:50
Ако ще се препоръчва задължителна котешки литература, на всяка цена се запознайте с “Автентичната котка” на Тери Пратчет. Всичките ви илюзии за котешката популация ще бъдат разпердушинени. Плюс е много забавно четиво 🙂
Longanlon
20/10/2008 - 14:02
[13:56:34] Blacky:
ми това са няк’ви изсмукани от пръстите комикси за котки от някой, който е решил, че е вманиачен на тема котки, та чак си е повярвал и е почнал да си измисля разни “принципи”, крадейки от други вицове, комикси и т.н., опитвайки се да ги нагоди към собствената си, поначало тъпа идея
Силвия
20/10/2008 - 14:40
Ау, да ти имам решителната позиция.
Не виждам защо пък котката да няма мисли. Котката си е живо същество с което трябва да се съобразяваш. Тя не е декорация на интериора, не служи за галене, интереса към нея не се изчерпва с храна, вода и смяна на тоалетната.
Нито пък е някакъв жесток окупатор, който ще те командори докато е жив, ще те гледа пренебрежително и целта на живота му е да те убеди, че му слугуваш.
Longanlon
20/10/2008 - 14:44
решителната позиция е на моя добър приятел Блеки, на когото пратих линкчето 🙂 той също има котка.
Д.Н.
20/10/2008 - 15:39
Силвия, животните нямат втора сигнална система. Тоест те не могат да мислят. При тях всичко е инстинкт.
ss7
20/10/2008 - 16:07
Хе,хе не били могли да мислят. Дълбоко се заблуждавате.
Котките могат много добре да правят причинно-следствени връзки от рода ако направя еди какво си ще стане еди какво си. Това някак си трудно се свързва с инстинкт.
Всяка котка си има уникален характер. В момента имам два котарака и всеки си има характер и настроения. Котките наистина не са социални животни, но могат да живеят заедно (ако са свикнали една с друга).
Котка не ме е драскала или хапала от доста години. Последния път просто издевателсвувах върху един от котараците и на него му кипна, та ми разпра ръката.
Силвия
20/10/2008 - 16:08
Д.Н. къде съм казала, че ще споря по тази тема.
Принципно съм съгласна с мнението на Лонг за животните и техните права.
Съгласна съм, че действията на животните са първосигнални.
За мен обаче човешката история с “второсигналното” е силно преувеличена.
Може да съдя по себе си, но да кажем, че виждам аз доколко съм подвластна на химията в тялото си и моментното си състояние при мисловна дейност и взимане на решения.
Това, което искам да кажа, е че тази химия у всеки индивид е различна. Това не трябва да значи, че животните могат да мислят, дори и да изглежда така. Не значи, и че не могат да мислят, въпреки, че често изглежда така. Аз не мога да дефинирам аз дали мисля, или поведението ми е диктувано от река хормони, които формират коктейли в мозъка ми, та камо ли да давам оценка на мяукащи и немяукащи твари.
Много объркано взе да става, затуй накратно:
Д.Н. Съгласна съм с теб, че при тях всичко е инстинкт. Не искам да се хващаме за думичките и да подкрепяме една и съща тема с различни думи. Изразих се грешно. Ако все още не е станало ясно накъде ми бие тезата, едва ли си струва да се опитвам да омазвам положението още повече.
Лонг, нищо лично, визирах и твоето и на приятеля ти мнения. Подкрепям те, че котката не е малко човече. Това, че споделих, как мисля, че тя мисли, е по-скоро подкрепяйки тезата ти (да, това е живо същество с един куп инстинкти, а не плюшена играчка) а не обратното 😉
И не става въпрос само за котките. Такива мисли, които тебе са те споходили след случката с Антон, на много хора им минават във връзка с техните котки, във връзка с техните не-котко дом. любимци, във връзка с децата им, с родителите им, с любимите им…. със случайни хора на улицата….
Само дето при теб шока е бил по-здрав, при положение, че не възриемаш шофьора на маршрутката за плюшена играчка, докато си склонен да го помислиш за 3-килограмовата си пинчерка.
gendarme
20/10/2008 - 17:06
Е, ако и двете са котки е можело да се очаква такава работа. Не беше ли писал обаче, че твойто е котарак – в такъв случай не би ли трябвало по-иначе да постъпят… 😀
gendarme
20/10/2008 - 17:10
Между другото внимавай, един съсед от другия вход имаше сиамска котка, която един ден нещо влязла в режим камикадзе и му направила някакви огромни рани от одраскване…
Няма значение
20/10/2008 - 18:03
Всъщност падането на една страна или по гръб е жест на подчинение при котките. Твоят котак просто е прекалено агресивен с другарчетата си – това е. Моят например от време на време откача и се бием с него по половин час, не се отказва и ме издира здравата. Обаче с всички останали животни е много добричък и мил.
valia_bg
20/10/2008 - 19:23
Хах, в момента слушам котешки бой навън 🙂
Аз, както съм споменавала преди, не съм голям привърженик на котките, а на сиамските – хич 🙂
Специално твоята….през цялото време чаках да видя кога ще ми скочи изневиделица, което си е доста изнервящо.
За природата, породата и нашите впечатления и разбирания….достатъчно сте писали.
Има невъзможно много форуми, с невъзможно много собственици(обикновено девойки), които превъзнасят тяхното…МИЛО,СЛАДКО, БОЖЕСТВЕНО, ПУХКАВО и не знам какво си още животно 🙂
ominaeshi
20/10/2008 - 22:31
Като малка имах котка- Ясенка се казваше. Бях я научила на две неща- като се наведа да ми скача на лявото рамо и да стои така като пиратски папагал; и да застава редом с мен, когато чуе изщракването на въздушната ми пушка при зареждане. Разбирах кога съм улучила по това, че котката с 2 скока се озоваваше под плячката и я улавяше още във въздуха. За съжаление Яска умря от старост.
По-късно си взех 3 котки, но от мързел започнах да ги храня с гранулирана храна и загубиха всякакви диви инстинкти.
UZUMAKI
21/10/2008 - 00:01
Котките са У-НИ-КАЛ-НИ! Period.
razmisli
21/10/2008 - 22:04
Котка инстинкти не губи 🙂
В това се уверява всеки коткопритежател, който в един неочакван момент намери на възглавницата си подарък без повод от застаряващата си котка, която никога в живота си не се е учила да лови мишки…
Божо
22/10/2008 - 17:12
То колко уж хора се оказват, че са най-първични животни, та какво да се чудим за едно животно, че се държи като животно 😀
Манол Трендафилов
03/11/2008 - 00:07
Моята сиамка я пратиха на село ( като бях малък разбира се ) и тогава тя си подивя, започна да лови пилетата на комшийката 🙂 След това я пратиха на заточение на майната си, там е ловила мишки и оттогава не знам какво се е случило с нея 🙁
abadonka
14/11/2008 - 00:44
Домашният любимец е какъвто си го направиш.Често чувам,че сиамците са зли,а моят е истински сладур.Хапка ме и ме драска само на игра,без да ми оставя сериозни белези и то ако нарочно го предизвикам.С гостите е мил,отива да ги подуши и ако не ги хареса се крие,ако си хареса госта му ляга в скута.Въобще,мисля си,че спокойният характер на котката е в резултат на спокойния характер на стопаните.
Иван
16/11/2008 - 17:56
Аз абсолютно извън темата на разговор от коментарите, но мисля, че е важно да се спомене – хубаво е да се кастрира котето. Така ще си спестите и мъката от хормоните на животинчето, и съня на стопанина.
Longanlon
16/11/2008 - 18:45
съгласен съм с теб, но тук няма кой да извърши тая процедура. живея в малък град и ветеринарния доктор е свикнал да се занимава с крави и овце, а като го питах за упойка се разхили…
хубавото е, че някои котараци, ако нямат досег с други котки, не се разгонват и моят е от тях – вече на година и половина не му се е случвало.
Малинка Шиникчийска
16/11/2008 - 20:33
Обожавам ги. Котките. Имам един свадливец, церемониалмайстор, гласовит тип, взискателен “любовник” който си ме драска като за световно, когато реши – и ако му се дам, разбира се. Имала съм и други преди него – с историите им мога да напълня доста страници; най-мъдър е достолепен беше Тутанкамон ІІІ, без съмнение. Но преди дни намерих в друг блог ето това:
Edit Longanlon: Малинке, не се чувствай длъжна всеки коментар да ти е по-дълъг от страница. Ако може, слагай линк към нещото, недей да го копираш тук.
Jaguar
18/11/2008 - 18:05
Пази си територията, твоят Антон, а ти друг път не забравяй, че котката се води най-съвършения хищник :)))
gendarme
18/11/2008 - 19:38
Това не го знаех…
Малинка Шиникчийска
18/11/2008 - 20:45
Longanlon:
Ами като не помня откъде го взех… в същност чакай, сетих се: ето и линка:
http://forum.radiotangra.com/v.....&sd=a
пълно е с най-различни котешки работи и котешки линкове, но най-забавното е това: КАК СЕ ДАВА ЛЕКАРСТВО НА КОТКА
Трябва да се слезе доста надолу на тази страница.
А за дългите постинги – така е бъбрива съм, какво да правя 😉 Ще го имам пред вид…
Венци Пейков
30/11/2008 - 20:59
Мойта е персийка и беше много дива на времето. Ама сега вече остаря – над 15 год е и не прави поразий. Иначе на няколко пъти падаше от 4-я етаж, не мога да си спомня колко пъти съм чистил гълъби (или по-точно останките им) от апартамента…Да не говорим, че още имам белези по ръцете 🙂
Но котката си е хищник, при това много опасен…
Ани
06/10/2009 - 08:37
Сигурно сте пропуснали да се информирате – сиамските котки са силно агресивни към други породи котки, те са – да си го кажем направо расистите в котешкия свят и в това няма нищо лошо, продсто са няколко нива над останалите котаци, поради което не желаят натрапници да се навъртат на тяхна територия. Ако съберете две сиамски котки, например си вземете второ – малко сиамче… Антон първоначално ще “мърмори” и съска един ден, но на другия ще го приеме, докато , ако е от друга порода не е никак сигурно…
Радко се наблюдава и да се чифтосват с други породи, при положение, че наблизо има сиамка. Дотолкова разпознават шарката си, че реагират, даже на голяма снимка на неизвестно сиамско коте, показана на монитора…
Моят съвет – не събирайте, дори за секунда котката си с други, не знаете ,дали са ваксинирани, длаи нямат бълхи, а предаването на вируси, става почти мигновено, не е от полза да го разберете…
Да сте живи и здрави!