Чедата божии
Публикувано в Общество — от Longanlon в 01:17 на 10 May 2007 
Смятам да позасегна неприятната и общо взето избягвана от повечето хора тема за децата с ментални увреждания, като споделя доста циничното си, но според мен разумно мнение по въпроса за това как те трябва да бъдат третирани от хората и държавата в морален и в чисто битов смисъл.
Отношението към децата с умствени увреждания се корени в отношението към хората по принцип. Едно развито общество има правила, които определят отношението му към различните въпроси. Когато става дума за членове на обществото, влизат в действие онези правила, касаещи хората в това общество. Отношението към даден човек, колкото и да си го разискваме, е регламентирано от закона и от обществото. Законът в това отношение не прави разлика в хората на база здравословни, социални, етнически и религиозни разлики.
Дори напротив
Стремежът е да се създадат помощни социални и законови средства, за да се даде на неравнопоставените във физическо или друго положение хора равен шанс с този на останалите членове на обществото, защото именно това е една от тъй модерните напоследък ‘европейски ценности’, а фактически и един от основните принципи на цивилизованото общество. Народът е казал – не знаеш от кой храст ще изскочи заек – и това е напълно вярно – примерите за неравнопоставени хора, които са дали безценен принос за обществото ни и са водили полезен и достоен живот са много.
До тук се изявих като перфектния хуманист и е време да обърна курса, най-малкото, защото просто не съм такъв. Разбира се, мисля и вярвам в това което казах до сега, НО…
Понятието ‘човек’ не може да бъде разширявано безкрайно. Също и ‘член на обществото’. Има индивиди, които не са пригодни за живот дори в общество, толерантно колкото нашето. Не говоря за физически недъзи, а за умствени - именно умът, а не тялото е основният фактор, по който днес оценяваме някого. Интелектът различава човека от животните и той е основният показател за тази разлика. Фактът, че нечие бебе прилича на човек според мен не е достатъчна причина да бъде третирано както такъв, след като няма и най-малък шанс да се развие по подобаващ начин. То ще порасне, но ще стане ли човек? Член на обществото? Ще може ли да говори, да мисли, да общува на човешко ниво? Тези въпроси са неизбежни и трябва да си ги зададем, когато си говорим за хора с умствени недъзи.
“Кой си ти, че да си играеш на господ”?!?
Този лаф вече не върви. Аз съм и аз решавам. Аз съм член на обществото и имам своя глас – той е важен за управлението на държавата ни, както всеки друг и аз мисля, че трябва да взема позиция по всеки морален въпрос, който ни касае. Така, както трябва да я вземе всеки, а не да оставя това в ръцете на “бог” така да бяга от отговорност – та нали за това се стремим към гражданско общество?
Какво да правим?
У нас, а и по света, когато едно дете се роди с умствена изостаналост (или друг недъг, предизвикващ такава), за най-човешко, морално и правилно се счита родителите да не го изоставят, а да се грижат за него в къщи. Това обаче, според мене е един от най-лошите варианти. Защо ли? Ето защо:
Родителската любов е един от най-силните инстинкти в природата – често пъти дори по-силен от инстинкта за оцеляване. Родителите на деца с ментални увреждания ги обичат, понякога много - но дали това е истинска родителска любов? Едно котенцето примерно също е сладко, предизвиква умиление, заслужава адекватно отношение. Но не е еквивалентно на човека. Едва ли заради него някой би пренебрегнал работата си, семейството си, живота си. Давам примера с котето не случайно – едно умствено изостанало дете се развива като коте – казах вече – сладко е, може да се научи с усилие и упорство на някои неща, мило е и е лесно да го обичаш, но в момента, в който престане да те забавлява се превръща в бреме и е необходимо да излезе от живота ти.
Както казах, едно такова дете е бреме – финансово и най-вече психологическо за родителите си. Защото те го приемат като болен човек и страдат заедно с него, но не могат да го излекуват. Страдат, защото никога няма да го видят да порасте, да завърши училище, няма да ги зарадва със собствено семейство, с внуци, няма да постигне това, което те не са успели, никога няма да се гордеят с него. Страдат не само те, а и семействата и роднините им – било заради детето, било заради измъчените родители. Виждал съм семейства, които се грижат от десетки години за такова “дете” - измъчени хорица, пропилели живота, младостта и щастието си в неблагодарно слугуване и грижи.
Няма пък да ви казвам колко страдат евентуалните други деца в семейството – пренебрегвани всеки ден, по никакъв начин неможещи да наваксат родителските грижи, които се отделят за изостаналото дете, те растат в ненормална семейна среда, тягостна и доминирана от трудностите, без достатъчно родителска грижа и внимание. Заклеймявани са от връстниците си (о, да – децата са жестоки) като ‘брат/сестра на ненормалник”…. Как едно дете може да се справи с такова бреме? И кое дава право на родителите да му го налагат?
Отгоре на всичко страда и самото изостанало дете – родителите не са медицински специалисти и въпреки внушенията на разни сълзливи филми, че любовта побеждава всичко, не могат да му осигурят грижите, от които се нуждае. С течение на годините отглеждането му се превръща в обременяваща рутина и дори да има възможност това дете да се развие, макар и по-бавно, тя никога не се осъществява. Родителите трябва да ходят на работа, а и нямат образованието да се грижат за него по специализираните програми, разработени именно за да се помогне на такива деца
Именно затова мястото на децата с умствени увреждания не е в семейството, а в специализираните заведения. Там работят специалисти, които са обучени да се грижат за тях и да им помогнат да развият потенциала си, колкото и да е той. Родителите пък могат да продължат с живота и кариерата си, да намерят щастието, да се грижат за другите си деца, за да израснат те пълноценни членове на обществото.
Та така… Надявам се, поне някои от вас, докато четат този текст да надникнат извън маската си на лицемерие, да погледнат на въпроса не с емоциите, а с разума си, не автоматично да отричат думите ми като ‘безсърдечни’, а поне малко да се замислят дали пък не звучат разумно.
May 10th, 2007 at 4:34 pm
Да, точно като теб мислят хората, чиито умове са продукт на тоталитарните общности.
May 10th, 2007 at 10:54 pm
И на коя тоталитарна общност е продукт моя ум? На феновете на Тери Пратчет? Или може би на интернет-акваристите?
May 10th, 2007 at 11:57 pm
Чета с удоволствие постингите ти и не искам да се заяждам, макар че неизбежно ще го направя, за целите на красноречието. Ако проучиш философията на програмата да евтаназия на Третия Райх, ще разбереш защо не пропуснах да коментирам тук и коя тоталитарна доктрина е поразила ума ти. Е, при нацистите тя е изведена до крайност, но сърцевината на твоето мнение - да се отделят пълвоценните индивиди от непълноценните (които не се считат за хора), не е много далеч от философията, с която лекарите на Третия Райх са ползвали деца с умствено изоставане за биологични експерименти.
Ясно е, че това е просто едно твое мнение, изказано в личния ти блог и едно възможно поведение е да се подмине то с горчива усмивка от четящия непознат (демек от мен).
Но тъй като вярвам, че мненията все са мисли в процес на формиране, мисля, че това е тема и човешка болка, с която си струва да се запознаеш в дълбочина, за да доизградиш позицията си.
Хубаво е да се проучиш проблема за умствените увреждания, за институционализацията, за детството и емоционалното развитие, за ролята на привързаността за това развитие и т.н. Доста е писано по въпроса (има неща, които бих ти препоръчала за четене, ако интересите ти отиват отвъд Тери Пратчет), има и доста филми (които толкова отдавна са ми попадали, та едва ли ще си спомня заглавията), които развенчават тезата, че хората с умствени проблеми са непълноценни и нямат емоционален живот.
Колкото помече се разширява капацитета на т.нар. “здрави” да разбират проявите на този живот, толкова повече състояния, преди считани за тежка умствена непълноценност, излизат от листата на “sub-human”. Така че стъпваш по тънък лед и то не поради липса на “хуманност” и “европейски ценности”, както се опасяваш, че може да бъдеш упрекнат, а вероятно просто поради отсъствие на умение и желание да разбереш.
Ако се интересуваш, мога да си направя труда да попиша малко и да приложа библиографска справка, а и да те насърча да посетиш няколко, както ти ги наричаш “специализирани заведения”. Защото ако искаш да пратиш един човек някъде, добре е да знаеш къде го пращаш.
Освен това бих проявила и наблагоразумието да те попитам дали наистина мислиш, че едно семейство може да продължи да живее щастливо, ако мълчаливо таи тайната, че е отлъчило един от уязвимите си членове на място като напр. дома в Заберново. Колко такива щастливи семейства познаваш ти?
Тъгата не си отива от живота ни, когато я затворим в социален дом и я поверим на “специалисти”.
May 11th, 2007 at 9:30 am
Напълно разбирам тревогата ти и знам, че мнението ми изглежда крайно.
Гледал съм филми за Германия преди ВСВ и за отношението на официалната власт там към този въпрос. Бях поразен доколко тяхната доктрина по въпроса съвпада с личното ми менение и бях силно учуден защо във филма действията им бяха представяни като неправилни. За справка - никакви “експерименти” не са били правени и не става въпрос за евтаназия. На демонизиране на нацизма съм се нагледал и наслушал и смятам, че то по-скоро има обратния на търсения ефект. Пропагандните филми от онова време са така направени, че се стремят да създадат у хората тогава нагласата, че умствено изостаналите могат да водят щастлив и пълноценен живот, да работят и да се веселят, но само под лекарски грижи. Това е твърде футуристична и напредничава за времето си идея, защото тогава на изостаналите масово се е гледало като на идиоти, които не подлежат на развитие, нито могат да вършат нещо.
Да, наясно съм, че ситуацията в българските “домове за умствено изостанали” няма нищо общо дори с тази, показвана в домовете споменатите германски домове преди ВСВ - много по-мизерна е.
Но аз съм проучил въпроса, по който пиша, доколкото ми е възможно без специализирано образование естествено и съм направил избора си - а именно, да говоря за това без лицемерие, което проявяват повечето жители на тази планета, които въпреки изтъкнатите от тебе доводи оставят ментално увредените си деца в домове. Това писание е просто част от усилията ми да покажа, че “мъченическото” мислене, тъй характерно за нашите ширини е глупаво и излишно. Да си “носиш кръста” безсмислица, да се обричаш сам на доживотно нещастие и мизерстване заради някакъв измислен “морален дълг” е толкова далеч от идеите ми за човешко съществуване, че , както казах, не мога дори да приема хората, направили такъв избор - за мен те са или ненормални или просто лицемери.
Правото да се стремиш към щастие е най-важната, най-революжионната идея, която цивилизованият начин на мислене е дал на света и на него се дължи прогресът на човечеството. Този начин на мислене кара хората да търсят как нещо може да бъде направено по-най-добрия, най-полезния за всички начин, да мечтаят, но да живеят в реалността, не измисления свят на традицията и остарелите “морални повели”. Защото отношението към умственоизостналите деца, срещу което аз писах тук(да се гледат в къщи) е именно това - измислена традиция, представена за много морална, която фактически не е добра за никой - нито за семейството, нито за обществото, нито за самото изостанало дете.
Да, аз мисля, че едно семейство може да просължи да живее щастливо, след като е оставило умствено изостаналото си дете в дом. Или поне по-щастливо от тия семейства, които аз съм виждал да си ги отглеждат в къщи (макар че то кое ли семейство не е по-щастливо от тях…).
И не, ти не се заяждаш - ти представят личната си позиция по въпроса, и се стремиш да я обясниш, за което аз мога само да те уважавам, защото и аз в този блог правя абсолютно същото, само че с моята си позиция.
May 14th, 2007 at 9:31 pm
Не смея да кажа, че не съм съгласна с теб, Longanlon, но някой ден и аз ще имам деца и се надявам силно и искрено да нямат умствени проблеми. И тогава не знам как бих постъпила. На теория бих ги оставила в ‘дом’, но дали наистина ще го направим ако недай си боже се случи?
Всъщност моята позиция е дори още по-крайна - или казано с евфемизъм - евтаназия
May 14th, 2007 at 9:33 pm
Между другото блога ти е интересен и пишеш провокиращо, чудя се защо имаш толкова малко коментари?
May 15th, 2007 at 8:35 am
Малкото коментари са поради долупосочения факт:
“Не смея да кажа, че не съм съгласна с теб, Longanlon”
May 15th, 2007 at 9:06 am
по-скоро защото блогът е едва на 2 седмици и още нямам голяма аудитория
May 23rd, 2007 at 10:01 pm
Нямаше начин някакси когато заговорим за нещо лошо незаконно и неморално да не опрем и до сатанизираният Трети райх и чудовището Хитлер.
Хората винаги имат нужда от олицетворение на злото за да отъждествят всичките си негативни мнения и нагласи с него,ако го няма неизбежно ще си го измислят.
Е така е станало и с Третият райх- държава която неизбежно поражда много негативни настроения заради крайното си отношение към някой от нелицеприятните страни от живота.
Не без основание разбира се.
Хитлер е избил евреите,идиотите,хомосексуалистите,циганите и това е лошо.
Знаете ли че в първият концлагер в Третият райх,първите въдворени не са евреи или хомосексуалисти а криминални престъпници- убийци ,крадци ,изнасилвачи.
Германците тогава са имали човеконенавистното мракобесно виждане че един убиец и изнасилвач на деца трябва да работи при тежки условия,често до смърт а не да се храни от джоба на данъкоплатците в затвора.
Животни.
Казах изрично първият концлагер в Германия а не в света защото първият концлагер изобщо е създаден от англичаните в ЮАР- знаете ли това?
Прочетете за бурската война.
Днес четох че Хитлер е бил хомосексуалис- разбира се че е бил,освен това е правил секс със сетра си ,майка си и баща си.
Не е правил секс със козичката на село защото не е живял на село,но ако беше -щеше да е правил.
О, и е бил болен от сифилис и импотентност разбирасе /но пък как е правил секс със майка си като е бил импотентен?/
Да се върнем на умствено изостаналите деца- вероятно те имат чувсва макар и не разум и до известна степен могат да се приемат за пълноценни създания- аз имам две такива създания в къщи.
Ирландски сетери.
Въпросът е дали искате да имате домашен любимец който да отглеждате и заради който да се лишите практически от личен живот водени от едно дълбоко егоистично чувство за удовлетворяващ мазохистичен алтруизъм,или да постъпите по някакъв по обмислен начи.
Нямам представа какъв- честно не съм мислил за това.
Винаги съм смятал че един от най изявените самовлюбени егоисти опиващи се от всеобхватното чувство за вселенска доброта е майка Тереза- олицетворенето на алтруизма.
Алтруистите изобщо има този дразнещ навик- смятайки че като се ровят в чумави в някой бомбайски бордей са по добри на едно вселенско ниво от всички нас.
Идеята не е да подмиваш някой прокажен а да изкрънкаш двайсетина милиона долара за свястна болница,от някой концерн.
Въпросният концерн вероятно ще разработва оръжия или канцерогенни добавки за замразени полуфабрикати- но и те имат нужда да успокояват съвеста си,а и данъци се пестят така.
Да нямаш нищо - това означава да си богат и да имаш всичко /не помня кой го беше казал/.
Тъпо.
Да се върнем пак на децата и Третият райх.
Не знам дали са правили експерименти с тях- вероятно са правили,всички останали наций които сега приемаме за демократични и цивилизовани са правили,но не са първите които са измислили системата за отстраняване на децата с неравностойно умствено и физическо положение от обществото- спомнете си за спартанците и Апологетите.
Изобщо ако трябва да съм откровен не ми пука особено за проблемът с децата,просто далече е от мен ,подразних се от стереотипното повтаряне на един сбор от недообмислени общо взето твърдения,натоварени с излишен емоционален заряд и лишени от сериозна доза реализъм.
May 26th, 2007 at 12:51 pm
аз също се сетих за Спарта. освен това в Германия при Хитлер се въвеждат много положителни (от днешна гледна точка) неща. като масов спорт, рекламира се намаляване на цигари и алкохол и т.н. не трябва да се демонизира всичко свързано с Хитлер. но това са странични въпроси.
моето мнение е че съвременното общество трябва да даде свободата на родителите сами да решат. освен това, като оставиш детето си в специализиран дом, задълженията ти към него не свършват дотук. би трябвало да го посещаваш, да го вземаш през ваканциите, заедно с другите си деца, да решаваш за лечения, финансиране, търсене на по-добър дом, лекарски екип и т.н. въобще, има среден вариант м/у двете крайности - да го забравиш или да правиш всичко вкъщи. да гледаш такова дете вкъщи, не винаги е най-доброто за него.
June 15th, 2007 at 7:00 pm
Прощавай,LONGANLON,но как е възможно ТИ,който коментира,че лицемерието движело света,а “нелицемерите” били циници,защото живеели в своя собствен и розов свят,да апелираш ,децата със специфични здравни проблеми да бъдат едва ли не “захвърляни”?Къде е логиката ти?
June 16th, 2007 at 1:41 pm
Логоката ми е подробно описана в статията, както и в дългият коментар под нея. Ако не ти се чете - не чети…
March 8th, 2008 at 8:07 am
Не мога да не се съглася с теб Лонганлон.Хитлер и национал-социалистите са решили въпроса с менталните деца по най-добрия възможен начин.Има неща в национал-социализма,от които можем да се поучим.Не всичко е било черно,имало е бели петна.Едно от които е доброто решаване на проблема с менталните деца.
Такова ще е бъдещото решаване на проблема.Защото то е най-хуманното и добро.Добро не само за децата,но и за техните родители и обществото като цяло.
За това се иска време.Хората и обществото да узреят за тази истина,да слезнат на на земята,да видят същстността на проблема,и го решат по начина,по който нацистите са го били решли много,много отдавна.
March 25th, 2008 at 5:41 pm
Алтруистите са морално ограничени от своето псевдовеличие, Майка Тереза е било против аборта и против бедноста, как се съвместява борбата с бедността с липсата на семейно планиране /да, абортът е част от семейното планиране/.
Същото е и децата с ментални проблеми, вместо да ги гледат специалисти, които отличават гърч от спазъм, а детето не може дори да каже че го боли, дайте да го гледат родителите - неспециалисти, да страдат евентуалните ама много евентуалните други деца в семейството и т.н.
Лонганлон, тук ме убеди.
May 19th, 2008 at 7:18 am
[...] с отлична диплома, както и всеки от това училище, който не точеше лиги по чина си и не се опитваше да изяде тебе…. Виждате ли проблема? Ами той е очевиден - липсата на [...]
July 13th, 2008 at 11:01 pm
Малко е стара статията за да коментирам,ама все пак…
Принципно съм съгласен с написаното в нея. Да,мястото на децата с умствени увреждания е по домовете, обаче в нашата държавица,нещата там не са особено добре - специалистите,които работят в по-голямата си част са обучавани през тоталитарния период и идея си нямат от психология и психопатология, но за сметка на това са крайно демотивирани да свършат каквото и да е. Държавните субсидии не стигат и всичко това превръща домовете в нещо като кошмарна версия на зоологическа градина.
Една голяма част от децата не са в чак толкова тежко състояние, но много често самото отношение и липсата накомпетентност на персонала утежнява изключително много ситуацията - няма никакви опити децат ада се научат на каквото и да е, отношението към тях е като към бебета, непрекъснато им се натяква ненормалното им състояние. Все неща,които от психологична гледна точка са разрушителни, и които дори от нормлано дете биха направили олигофрен. При няколкото ми посещения в едно защитено жилище съм бил свидетел на случай при който деца които са взети от домове и нямат елементарни хигиенни навици след по-малко от половин година терапиа проведена от хора,които знаят за какво става въпрос тръгват на училищеи дори в последствие го завършват и стават почти нормални членове на обществото с възможности за работа и комуникации.
Да, нека има домове, нека децата бъдат там. Но нека наистина там да работят специалисти, нека има свястна база и добри държавни субсидии, иначе тея домове не са нищо повече от концлагери.