Жените и техните обувки

14/12/2010Longanlon

---

Емблематична по принцип е сцената от “Сексът и градът”, в която главната героиня осъзнава, че притежава 100 чифта обувки по 400 долара всеки – а емблематична за мен лично е всяка сцена от същия филм (който гледам с изследователската страст на водач на експедиция из непознати и опасни земи, населени със странни създания), в която жените отказват да вървят 1-2 пресечки, за да “не си съсипят обувките”. Което поражда в мен някои размишления…

Не бързайте да ме забиете с коментар, че Сексът и градът няма нищо общо с реалността – напротив, има много повече общо, отколкото много хора, които не го харесват осъзнават (и казвам това като един от тия хора). Конкретно за обувките, на мен лично много отдавна ми е била непонятна алогичната любов, която голяма част от жените питаят към различните видове обувки – и съм забелязал и отбелязал това много преди появата на въпросния сериал. Все пак, колкото и дълго време да прекарвам в четене на коментарите в блога си, понякога, все пак, и аз излизам сред хора, някои от тях дори жени, имам приятелки, познати, роднини всякакви.

Факт – повечето жени обичат обувки. Независимо дали феминистките ще ме набодат на кол за тия думи, независимо колко е тъпо да обобщавам по такъв начин… голямата част от жените прекарват несъразмерно много време в мисли, съзерцание, желание, избиране, купуване и носене на най-различни видове обувки – при това не обувки предназначени за ходене, а обувки предназначени за показване (и дами, не се правете, че не знаете какво имам пред вид). Обувки всякакви – с висок ток, с лентички, без лентички, лъщящи, дизайнерски, ботушки с цепка, без цепка, с кожена лента отстрани, леопардови или напротив – изискани (за някои жени тия двете неща са едно и също де), с панделки, с мъниста, със златиста джувка или сребърна верижка (да и такива има)…

Защо?

Всъщност, като (ако мога да цитирам великия Пратчет) така да се каже представител на мъжкото вероизповедание, мога да кажа с абсолютна убеденост да заявя, че на който и да е мъж определено му е през оная работа какви точно обувки носи една жена. Като изключим най-общото им разделение на обувки и ботуши, на елегантни или всекидневни, всякакви други разлики най-успешно убягват от вниманието ни. Мъжете не забелязват какви обувки носят жените – и не им пука. Жените, като безспорно по-умната част от човечеството, няма как да не знаят това. Значи любовта им към обувките не е пъклен план за съблазняване на мъжете (както аз, в неведението си, се съмнявах).

Самите обувки, според признания на общо взето всичките ми приятелки, в огромната си част са неудобни и ли нетрайни, а дизайнерските почти не стават за ходене защото са и двете.  На жените, по мои наблюдения, всъщност не им е приятно да носят – глезените ги болят, образуват им се мехури на пръстите и петите, самите обувки често се късат/разлепят в най-неподходящия момент. Практическата полза от тях се свежда като че ли само до приноса на високия ток за общата елегантност.

Единствената радост за една жена, ходеща на пръсти в неудобни обувки по последна мода, надявайки се да не се скъсат насред гордата й крачка, очевидно са… завистливите погледи на другите жени. Така де, когато елиминираме всякакви други обяснения, останалото, колкото и да е невероятно, се налага да приемем за вярното. Как това обяснение, конкретно, се вписва в теориите за обективизация на жените от обществото, изравняването на стойността като личност на жената с нейния външен вид,  приемането на общественото мнение като самооценка и по този начин самоподдържане на тия тенденции, оставям на по-запознати от мен с тия въпроси да преценят…

#жени#обувки