Тръпката на откривателството


Гледам филма по книгата за детството на Джералд Даръл “Моето семейство и други животни“, сцената дето малкото, слабичко хлапе, препускайки през двора в посока портата, изкрещява на майка си “Mooooom, I’m going exploring!” и както много пъти преди това, се  изгубва за цели дни в слънчевите и топли поля и гори на остров Корфу, заедно с вярното си куче, за да гони зайци, да наблюдава птици, да обръща камъни за да гледа какви гадинки щъкат отдолу, да спи в тревата и да гази в потоците – да открива света и чудесата на природата…

Още от малки, всички сме захранвани с истории, книги и филми за откривателитетия велики хора, които са ходили там, дето никой друг не е ходил, виждали са неща, които никой друг не е виждал, плавали са в непознати морета, пътешествали са в непознати земи, промъквали са се из девствени джунгли – Марко Поло, Дейвид Ливингстън, Америго Веспучи, Амундсен и Скот и неизброимото количество литературни герои-пътешественици. Понякога чета книгите за отминали времена, за тогавашните откриватели, впускащи се в пътешествия в непознати земи. Това обаче не е възможно днес. Непознати земи вече няма. Последните девствени амазонски джунгли бяха пребродени през 70-те, а последните невиждали бял човек индиански племена бяха изучени от К.Л.Строс.

Естествоизпитателството, наблюдението и описването на природата, вече умира, за него няма място – всичко вече е наблюдавано и описано, всичко е снимано, публикувано, за него  Дейвид Атънбъро и Жак Ив Кусто направиха филми, а ние израснахме с тях и като пораснахме ги намерихме, рипнахме и  качихме в интернет.  Няма вече диви, девствени джунгли, няма неоткрити острови, няма неизучени коралови рифове. Единственото поле за откривателство остава експерименталната наука – лаборатории и изследователски центрове, което  обаче изобщо не е толкова вълнуващо.

Винаги съм се възхищавал на откривателите от миналото и съм се стремял да опозная света извън обичайното русло в което преминава живота на повечето хора. Понякога си спомням с детска носталгия за годините, когато всичко беше интересно и непознато и аз бях откривател. Още преди да чета Даръл, прекарвах летните си ваканции на село в обикаляне по баири и рекички, наблюдаване и ловене на животинки. Обаче още тогава открих, че повечето хора нямат това привличане към непознатото. Селските деца предпочитаха да се събират на улицата пред къщите си. Някои дори не знаеха къде са местата, за които им говорех, не бяха ходили на реката, нито в гората. А аз живеех там само лятото, те – през цялата година! Не си бяха правили труда да излязат даже на километър извън селото си!

Разбира се, много хора имат някаква вътрешен стремеж да са откриватели, вътрешна нужда от непознатото. Но не могат да избягат от клишето, от тълпата. И затова досадно количество от познатите ми днес слагат на първо място в мечтаните и любимите си занимания “да пътувам” и, заедно с досадно голямо количество туристи всяка година обхождат същите места, които десетки милиони са обхождали преди тях, щракат в захлас с апарати същите сгради, на които може да намерите сто хиляди снимки във Flikr, цопкат се на плажове, прилични на мравуняци, обикалят отдавна изтъркани от обикаляне улици.

Ние ли бяхме граничното поколение между откривателите и информационните деца? Ние ли бяхме последните, които се удивляваха на сложността и красотата на природата и света? Ще бъдат ли нашите деца тези, които ще знаят всичко, за които всяка информация ще е на два клика разстояние? Какво ще стане с техния откривателски дух? И нужен ли е той изобщо на човечеството вече, или ще остане романтичен спомен от миналото, когато все още е имало светове за откриване?

СПОДЕЛИ
Подарявам книги – 11.2010
Национална несигурност

Коментари

  1. Спас Колев
    25/11/2010 - 09:04

    Не се оплаквай – остават към 60 хиляди гръбначни за откриване, след това ще му мислим. 😀

    http://upload.wikimedia.org/wi....._chart.png

  2. Откривателството е присъщо и на интернет маниаците. Само да знаеш какво е удовлетворението при откриването на някой неизвестен досега безплатен порносайт!
    🙂
    🙂

  3. Станимир
    25/11/2010 - 09:34

    Естествоизпитателството не е мъртво, просто хората не търсят на правилното място:
    http://www.telegraph.co.uk/sci.....-menu.html

  4. Има още неизследвани части от планетата и това са пещерите. Освен, че в тях могат да се открият голям брой непознати гадинки, повечето ендемични, също така предлагат и неописуема красота, скрита под земята, която друг, освен пещерняк няма как да зърне. Спелеологията (пещерното дело) включва откриване на нови пещери и проучване на стари за възможни техни продължения и разклонения. А бе интересно си е, особено когато към изследователската тръпка добавиш и адреналина от спускането и катеренето (ако пък човек е мазохист – и от навирането в тесни, студени и мокри места) 🙂

  5. Майк Рам
    25/11/2010 - 10:26

    Сещам се за онзи чиновник в патентното бюро в Щатите, който предложил да го закрият, защото всичко, което може да се открие, вече било открито. И то преди 100 години.

    Май изпадаш в същата ситуация 🙂

    Аз мисля, че има още много неща за откриване – и на сушата, и в океаните, че даже и в космоса. Проблемът е, че повечето хора просто ги мързи.

  6. Стойчо
    25/11/2010 - 10:35

    Чакам пътепис от теб 🙂

  7. Мануела
    25/11/2010 - 10:43

    Чудя се чисто българска или общочовешка е тази черта – страхът от непознатото. Повечето българи си умират от ужас от технологии, генна модификация, алтернативни източници на енергия и още, и още, и още. Даже голяма част от тях стигат до фанатизъм.
    От друга страна пък не може и не трябва всеки да е откривател, че ще стане лудница. И без това твърде много хора се имат за учени/изследователи/откриватели…

  8. Anna Moritz
    25/11/2010 - 10:55

    Аз пък мисля, че е въпрос на виждане. Защото открития можеш да правиш навсякъде,даже и на твоята улица по която минаваш всеки ден. Не е въпрос на пътуване. Защото можеш да пътуваш и пак нищо да не разбереш от местата които посещаваш.Всичко е в главата…А пък и начина по който хората пътуват напоследък е смешен. Да не кажа трагичен…

  9. Майк, не е въпроса, че съвсем няма какво да се открива. Въпросът е, че остава все по-малко и то е все по-труднодостъпно – трябват уреди, батискафи, космически кораби и т.н. Не може да събереш акспедиция от ентусиасти и да забегнеш в джунглата.

    Всъщност можеш, но никога няма да откриваш нищо – там вероятно вече не можеш да се разминеш от дървари, комунистически бунтовници, туристи тръгнали на сафари, режисьори на филми за Дискавъри и т.н. 🙂

    Да не говорим, че докато си там ще те снима Гугъл ърт и веднага ще довтасат специалните отряди за бързо реагиране на еко-талибаните да те арестуват, защото си навлязъл в екологичния ареал на червеногъзия мушитрънен бръмбар и му нарушаваш биосферата, освен това издишваш СО2 с което допринасяш за глобалното затопляне.

  10. Прасунсен
    25/11/2010 - 10:57

    Всъщност и сега можеш да отидеш до съседния град, село или дори квартал, в който не си бил досега, и пак да се почувстваш както когато си бил малък. Повечето хора обаче не го правят, а всеки уикенд ходят на вилата или в мола, където са били хиляда пъти 😀

  11. Живко
    25/11/2010 - 10:59

    Всичко е изследвано и проучено, развити са супер високи технологии, но хората някак не са по-щастливи от преди, в много райони върлува глад, другаде войни, и т.н.

    Може би откривателите на търсят на правилното място…

  12. живко, налага се да ти кажа, че си доста далече от истината

    да, в много райони върлува глад, другаде войни и т.н. но да кажеш, че положението не е по-добре от преди означава да не познаваш историята и да нямаш понятие как са живели едно време хората

    войната и гладът са били постоянни спътници на човечеството от зараждането му – те не са някакво особено, необичайно състояние, та да се питаме “защо ги има?!?”. Напротив – тяхната липса на много места днес е особено и необичайно състояние и именно затова трябва да се запитаме “защо на някои места няма глад и война”? с какво тия места са по-различни и как да вземем пример от тях?

  13. Искаш да кажеш че експедициите за откриване на Америките примерно, или изследването на Африка са правени от ентусиасти без сериозно финансиране и всеки е можел да грабне 4-5 кораба и да тръгне на път? 🙂
    Книгите (и документалните филми) представят нещата в доста романтична светлина – пропускат бюрокрацията която я е имало и тогава, пропускат политиката. Как и колко време е отнело на Колумб да получи финансите за експедицията до Америка и пред колко държави е кандидаствал за финансиране? :).
    Този вид ‘приключения’ никога не са били достъпни за обикновенния човек – колко от изледователите не са ‘сър’ или ‘лорд’ – благородници с достатъчно финанси и/или връзки?

  14. Стефан
    25/11/2010 - 11:20

    Забравях нещо много важно, ние сме проучили просто 3-я ‘камък’ в слънчевата система. Има още страшно много ‘камъни’, които чакат някой изследовател да дойде, да ги повдигне и да види какви животинки се крият под тях.

  15. Pennywise, да прав си за големите експедиции с кораби и т.н. през Ренесанса, но примерно в началото през 19 в. централна Африка е била общо взето непознат континент, а достъпът до нея – никак не труден.

  16. Тръгнах да пиша, че и сега постоянно има доказателства за новооткрити неща за света, особено заради развитието на технологиите, които вече могат да помогнат се обяснят откритията от миналото. Като се замислих, обаче, предполагам, че ще получиш една камара подобни коментари, защото в статията говориш за откривателството по принцип, а май имаш предвид единствено разкриването на нови земи. Затова се присъединявам към Киро за пещерите и добавям космоса и океанските дълбини, чиито загадки тепърва ще откриваме.

  17. Сегашните деца не израстват с истории за откриватели. Израстват с истории за това как веднъж годишно като си угасиш лампата за един час и като пълен дебил седиш на тъмно … спасяваш планетата. И вече се превръщаш в нещо много повече от откривател баце, ставаш спасител.Така де, лично ти при това – цялата планета.

  18. Ангел
    25/11/2010 - 12:37

    Единственото по-сносно предположение, което мога да направя, е, че наричаме откривателския дух “откривателски” по исторически причини – великите географски открития са най-сериозната и впечатляваща от първите масови прояви на изследователя и търсещия човек. Мисля, че точно защото прякото откриване става все по-малко възможно, човешката мисъл е задълбала в други посоки. В началото търсим какво има отвъд хоризонта, а като ни свършат хоризонтите, започваме да търсим нови начини да гледаме на това, което е пред очите ни.
    И ето ви нови философии, технологии, нови начини на опознаване на вече опознатия свят.

    Според мен това е плод на един и същи импулс, който просто си намира и изработва нови инструменти.

    (Хората с були манта в лабораториите са същите като хората, които са прекосявали океана навремето. Ама океаните са други, корабите – също).

  19. Лонг, вземи една по-подробна карта на областта и си избери някое село, за което не си чувал. Отиди да го разгледаш, много история има по тези места, сериозна съм. Останала съм с впечатлението, че имаш някаква връзка с археологията, може да откриеш нещо, което да те заинтригува.

  20. Ковчези под наем
    25/11/2010 - 13:03

    Не си прав за централна Африка
    Достъпът е бил през сложен и непознат терен, джунгли, диви племена,всякакви агресивни животни и болести.

    Изисквала се е екипировка, а наличната за онези времена не е била достатъчно адекватна на терена и условията.

    В един момент може да се окаже, че достъпът до Америка е бил по-лесен, отколкото до централна Африка

  21. ImPRESSed достатъчно съм ходил по разкопки, и то из разни затънтени села. У нас дето и да отидеш, в най-забитото село, в най-далечната планина и гора, винаги е пълно с гъбари, дървари, овчари, ловци, селски ебачи и кибици ходещи след “гражданина” просто от любопитство…

  22. Георги Генков
    25/11/2010 - 13:37

    Малко жалба за младост, малко криза на средната възраст, а сега сериозно, просто наистина не останаха неоткрити места, достъпни за без пари, за обикновенния човек, но май винаги е било така, а относно сър и лорд, понякога са давани след, а не преди откритията.
    Глобализация, пренаселение, урбанизация.

  23. На базата на какво базираш твърдението си, че изследването на разни неща в лаборатории не е вълнуващо. Вярно, че не може да те изяде лъв, но не мисля, че изяждането от лъв е това, което прави някогашните открития вълнуващи. Аз лично съм намирал формули или код на монитор за вълнуващи. Пък и дори лъвът да е вълнуващата част винаги може да се надяваме, че от някоя лаборатория ще плъзне зомби епидемия или ще създадат черна дупка, която да ни погълне 🙂

  24. хихихи за да равниш по степен на вълнуване кодването с нападение от лъв, трябва да носиш по-широки гащи, за да се събират огромните ти топки 🙂 ако ми простиш тая заемка на идиоми от английския 😛

  25. Коденето/математиката/биолгията ги сравнявам с откриването на нов животински вид/растение/племе, а не с нападението от лъв. Нападението от лъв е пример за ситуация тип лайното отиде във вентилатора (ако ми простиш тая заемка на идиоми от ангийския) съответно трябва да си намерим аналог в лабораториите. Аз лично съм фен на зомбитата, но полудяли роботи, черни дупки и прочие също не са лош избор 🙂 Разбира се изброените горе неща са по-скоро аналог на легендите за чудовища като Кракен отколкото за лъв. Ако търсим опасност с размерите на лъв в лабораториите може би трябва да говорим за изследване на смъртоносни вируси, проблеми с големи съоръжения или нещо в тоя стил.

  26. абе и най-смъртоносния вирус да разнасяш в епруветка, сравнението с изследовател на непознати земи ми се чини малко бледичко и слабовато…

  27. Моля поясни кое намираш за вълнуващо самите открития или опасността свързана с откриването им.

  28. Славо
    25/11/2010 - 14:37

    Не знам защо така искаш да разделиш научните открития от географските. Ако не е бил Галилей да им каже, че земята е кръгла, много от тези пътешественици от приказките е можело изобщо никъде да не тръгнат.

    Говориш за пространствени открития, а пространството свършва (поне в рамките на планетата). Затова науката или създава методи за излизане от планетата, или създава виртуално пространство. А какво по-хубаво от това да си направиш собствен свят ако не можеш да откриеш друг? Виж например Second Life.

    Въображение му е майката… и липса на мързел. Така че по-скоро съм съгласен с Майк.

  29. Зелен Бетон
    25/11/2010 - 17:47

    Лонги, “откривателство” има два коренно различни смисъла, които тук се смесват. И ти ги смесваш (не знам дали неволно или нарочно), и коментиращите. Тези два смисъла са apples and oranges: ако говориш за единия, пък имаш предвид другия, стават обърквации.

    Едното е личната тръпка да откриеш нещо. Примерно, аз не съм ходил в Тайланд (и изобщо по него край на света). И ако отида, ще се чувствам ежеминутно все едно, че откривам всевъзможни неща. И ще се върна натъпкан с такива усещания. Всъщност, точно на този тип откривателство се основава голяма част от съвременната туристическа индустрия. Няма никакво значение, че стотици милиони са видяли Тайланд преди мен, нито че за милиони този Тайланд е всичко, което са виждали през живота си, и му познават и тресчиците; има значение, че АЗ го виждам за пръв път. Това е откривателството заради собствените ти сетива и емоции. То изобщо не е нужно да (и не е важно дали) има стойност за някой друг. Точно както в детските си години с възхищение откриваме жабата, която живее под петия камък вдясно от пътеката в двора на бабината къща.

    Второто е да откриеш нещо, което досега не е присъствало в базата знания на човечеството. То е друго. Днес можеш да си седиш на едно удобно столче с бялата мантичка и да направиш откритие, което е равносилно на откриването на Америка. Като декодирането на човешкия геном, да речем. В него присъства и първият (сетивно-емоционалният) елемент; първостепенното обаче е усещането, че си пръв. Усещането, че именно ти си преместил границата на непознатото малко по-нататък – и че си направил нещо полезно за целия човешки род, и си заслужил обществено признание за това. Тук точната дума не е откривателство, а първооткривателство. И то вече е социална категория, не лична: докато откривателството е винаги само в твой личен контекст, първооткривателството е задължително в контекста на обществото и моментното състояние на човешкото познание като цяло.

    В сравнение с времето преди 2-3 века, днес възможностите да бъдеш както откривател, ТАКА И първооткривател, не само не са намаляли, а са се увеличили – и то неимоверно. Нямам предвид само чисто техническите възможности; по-важното е, че се е увеличил (и то с порядъци) броят на нещата, чието ПЪРВОоткриване е на дневен ред. Старата приказка за кръга на знанието: колкото повече той се разширява, толкова повече стават допирните му точки с незнанието – и толкова по-ясно виждаш колко малко всъщност знаеш, и колко много ти предстои да научиш/откриеш.

    Разбира се, вече не става дума за артефакти или природни дадености, които си лежат на определени GPS координати и чакат да стъпи там човешки крак: всичките тия са, в общи линии, открити. И, разбира се, големият брой неща за първооткриване води до известна девалвация на средностатистическото първооткритие: такива се правят всеки ден. В този смисъл “да откриеш Америка” (или само водопадите на Замбези дори) става все по-трудно.

    Което ни води до единствената съществена (според мен) разлика със ситуацията преди 2-3 века: че за да бъдеш ПЪРВОоткривател днес въобще не е достатъчно само да имаш топки (ако ми простиш тая заемка на идиоми от английския) 😉 Даже не е достатъчно и да имаш меценат (по днешному – спонсор); за днешния Колумб въобще не стига да има една кралица Изабела. Не е възможен вече тоя номер, дето младият наследник на лорда, въоръжен само със своите пословични британски стоманени топки, се качва на едно корито, хуква по океаните и след 5-6 години се връща първооткривател. За сметка на което пък може да си роден и отрасъл в Голтупан, Белимирско, но след 15-20 години яко образование и бачкане да се озовеш в една мултимилионна лаборатория и да откриеш следващата Америка.

    Разбира се, откривателският дух – онова, което те кара да обръщаш всичките камъни, докато намериш жабата – задължително трябва да го има. И, мен ако питаш, у всеки човек го има. Само дето у някои е в спящо състояние… в края на краищата, трябва поне веднъж да пробваш, за да ти хареса и да продължиш. Та тия, спящите, няма как да станат първооткриватели. Че и обикновени откриватели даже. Те дори и нещотърсачи (дето вика Пипи) не могат да бъдат. Но – всекиму своето, в крайна сметка.

    Та: ако правилно съм разбрал смисъла на темата ти като жалба по това, че днес стоманените топки не са достатъчни, за да материализира човек личната си откривателска страст в общественозначимо (и общественопризнато) първооткривателство – не, не са. Това е положението, Минке… 😉

    Иначе романтиката си я има. Но само в личен аспект. А световете за откриване са повече от всякога.

  30. коментар от Свежо: (thumb up) (thumb up) (thumb up)

  31. neuromantic
    25/11/2010 - 20:32

    Ей, с тази статия ме спечели тотално. Повече няма да се заяждам на тема държава… Наистина сме гранично поколение. Можем да се гордеем с нещо вече изгубено. Неща за откриване винаги ще има, но романтиката умря безвъзвратно. Светът днес принадлежи на скучните хора.

    Новите деца нямат нужда от въображение. Компютърните игри и телевизията им предоставят готови, удобни за смилане, фаст-фууд модели, които те поглъщат с лекота. Идентифицират се с нечии чужди видения. Доста по-удобно е. Когато бях малък моите игри често извикваха полицията на гости, а някои от старите ми приятели минаха и през затвора, но имаха рядко срещан живец. Селските деца с празни глави които споменаваш много обичат да стават полицаи. Така си връщат тъпкано на ощетилата ги природа.

    Новият Френсис Дрейк се движи в луксозна лимузина. Не е същото. Твърде много система.

    Бъдещето на капиталистическата романтика лежи в гейм-бизнеса. Който скоро ще задмине и стария динозавър – филмововата индустрия по приходи. Туй то. C’est la vie.

  32. Росен
    25/11/2010 - 21:41

    “I would estimate that when exploring the deep water column, more than half the animals we see are undescribed or new to science,” Osborn said in an email.

    http://news.yahoo.com/s/afp/20.....odiversity

  33. no comment
    26/11/2010 - 01:34

    човек не желае да открива нищо, защото има илюзията, че може да узнае всичко , само с едно влизане в гугъл или уикипедия. Тази иилюзия убива откривателския талант в зародиш, просто защото ако знаеш как да я търсиш-информацията излиза съвсем фрии. И да би било яко ако можехме да изследваме други планети, ама нещо двигателят развиващ светлинна скорост не е изобретен

  34. Човек, да кажеш, че няма неизследвани места, означава, че никога не си излизал наистина навън. Планетата е огромна. Това, че имаме коли, автобуси, самолети, мобилни апарати, интернет, снимки и технологии, но подлъгва да смятаме, че светът е малък.
    А това не е така.
    Пробвай пеша да се разходиш в пустиня 🙂

  35. Енея, не, че няма сравнително отдалечени места. Но неизследвани наистина няма – като изключим най-дълбоките части на морското дъно и пещерите, както и космоса, разбира се. Всяка педя земя е пребродена, картографирана, описана.

    Не може да събереш акспедиция от ентусиасти и да забегнеш в джунглата. Всъщност можеш, но никога няма да откриваш нищо – там вероятно вече не можеш да се разминеш от дървари, комунистически бунтовници, туристи тръгнали на сафари, режисьори на филми за Дискавъри, бази на колумбийски наркобарони и т.н. 🙂

    Да не говорим, че докато си там ще те снима Гугъл ърт и веднага ще довтасат специалните отряди за бързо реагиране на еко-талибаните да те арестуват, защото си навлязъл в екологичния ареал на червеногъзия мушитрънен бръмбар и му нарушаваш биосферата, освен това издишваш СО2 с което допринасяш за глобалното затопляне.

  36. Marinespirit
    26/11/2010 - 14:09

    Много добри коментари от Anna Morotz и Pennywise.

  37. коментар от Свежо: 😀 (thumb up) (thumb up)

  38. Жилов
    26/11/2010 - 16:01

    Това, че абстрактните открития не звучат толкова вълнуващи, се дължи на животинската ни природа – трябва да има движение, опасност и пространство. Един физик или математик вижда самата Матрица – по-голямо откритие от това здраве му кажи, но няма осезаема материалност и пространство, сьответно и маймунката е недоволна.

  39. Човекът(човечеството)просто е в застой.Във всеки един смисъл.Може би ни трябва нов ренесанс,а може би нова планета.

  40. Жилов, винаги съм твърдял, че отдавна съм открил и съм в хармония с маймуната в себе си 🙂 Даже смятам това за едно от условията за пълноценен живот.

  41. Колкото и тъпо да звучи в този блог, според мен истинските светове за откриване са вътре в нас. Защо реагираме така в дадени ситуации, какво сме готови да направим, за да постигнем целите си, какво всъщност представлява светът, който ни заобикаля…
    Човек иска да открива нови неща заради себе си, не просто заради самото откривателство. Ако се задоволявахме само със знанието за това, което вече е етикетирано като “човешко познание”, нямаше да има туризъм, “Дискавъри” и т.н.

  42. Определено има много светове за откриване в нас -психологията и психоанализата са още съвсем в началния стадий на развитието си и има огромни области в които да напредват.

  43. Ангел
    26/11/2010 - 19:33

    Ще има и в нас и извън нас, и все пак… е различно.
    “Робинзон на психоанализата” е явление, които много бих искал да видя* 🙂

    *за Петкан пък да не говорим.

  44. Филип
    27/11/2010 - 02:17

    Добре де, какво като навсякъде е стъпвал човешки крак? Пак можеш да отидеш и да си направиш експедиция. Има места, където с дни няма да видиш жив човек. Вярно, може би няма да откриеш нещо неоткрито, но за теб преживяването би трябвало да е вълнуващо.

  45. “лаборатории и изследователски центрове, което обаче изобщо не е толкова вълнуващо” – аа, моля моля.

    Плюс това има все още необходени места, ето м.г. в един вулкан в Папуа Нова Гвинея откриха голям брой непознати животни, включително и гигантски плъх 🙂 http://news.bbc.co.uk/earth/hi.....210394.stm
    а пък експедициите в дълбините на окена винаги се връщат с десетки нови видове. наскоро откриха нови бактерии на границата на земната мантия и т.н. да не говорим за експедиции в космоса, не сме последното поколение със сигурност.

  46. Човек обикновено го влече най-вече към определена област (дори да е кръг от области) и там вижда потенциала за открития и съответно тръпката, свързана с тях. За други области, дето не го вълнуват особено, може само да предположи, по аналогия, колко са интересни за други хора.

    Иначе разбира се, че не сме открили още всичко, въпреки привидния успех на човека в обхващането на цялата земя и природа.

    В тази връзка се сещам за понятието “disenchantment of the world” в социологията. То може да се обясни като разпространяваща се в съвременния свят тенденция на “преждевременна удовлетвореност” относно познанията ни за същината на света, усещане сякаш вече нищо съществено не може да ни изненада, на фона на постиженията нашата наука и рационалния методологичен подход на изследване. Един вид че се губи идеализма и приключенската откривателска тръпка. Но това е теория… на индивидуално ниво за откривателя нещата си остават както и преди, според мен.

  47. В космоса има безкрайно много за изследване.
    Последният полет до Луната е през 1974та, ако не се лъжа.Само шест успешни полета (и то само американци – въпреки, че СССР беше през цялото време пред щатите в „космическата война”).От тогава до сега, човек в открития космос не е пътувал.Полетът до Марс се отлага вече няколко пъти.

    Откривателският дух изобщо не е изчезнал(въпреки комерсиализирането на почти всяко нещо).
    Великите географски и научни открития са направени от шепа хора, считани за странни авантюристи, идеалисти и т нт.Може би и сега е така.

  48. И не само учените, но и писателите са откриватели и проводници на идеи.

    Исках да разкажа за кораба “Медуза”, порових се малко из книгите и открих някои много интересни факти:

    – През 1838 година американският писател Едгар По написал “Повест за приключенията на Артур Гордън Пим”. В нея той разказва как след корабокрушение четиримата спасени се оказали в открито море. Доведени до отчаяние от глад, тримата от тях убиват четвъртия и го изяждат. В книгата неговото име е Ричард Паркър. През 1884 година корабът “Магнонет” претърпява корабокрушение. Четирима от моряците се спасяват и подобно на героите на Едгар По, се оказват в една лодка. След дълго скитане сред морските простори, обезумели от глад, тримата убиват и изяждат четвъртия. Името му се оказва, че е … Ричард Паркър.

    Разказът на По може да e вдъхновен и от случилото се по рано с кораба “Медуза”, още през 1816 г.
    Самата случка с трагедията, разиграла се на този сал, заслужава отделен коментар, понеже случая извиква много мрачни алюзии за днешното положения в България.

    – През 1865 година в романа си “От Земята до Луната” Жул Верн пише за полета на трима души до Луната. Размерите на изстреляния снаряд са следните: височина 3,65 м, тегло – 5547 кг. След сто години “Аполон-8” с екипаж от трима души за първи път обикаля Луната. Модулът “Аполо-8” е с височина 3,60 м и тегло 5621 кг. Двата апарата стартират през декември от Флорида, а после се приземяват в океана. Разстоянието между точките на приводняването на апаратите е по-малко от 4 км.

    – Артър Кларк също с огромна точност предсказва изтрелването на изкуствените спътници и информационната ни зависимост в книгите си „Една одися в космоса през 2001” и продължението „ …през 2010 година”.

    Интересни случайности . Аз си ги обяснявам с високия интелект и усет на авторите за това, кое е актуално и в каква посока ще се развива света.Така че има още много интересни неща за откриване, изследване във всяка една област.(астрономия, физика и квантова физика, литература и изкуство, психология и т нт.)

  49. Лонги, разбирам те защо си мислиш, че няма какво да се открива, но не съм съгласен.

    Първо, на личностно ниво има предостатъчно нови неща да откриваме, тоест които не са ни известни на нас лично, но пък все някой ги разбира.

    Второ, има предостатъчно, дори повече от преди да кажем 50 години, неща да се откриват във всички области на науката, просто защото сега знаем повече и времето е “назряло” за тях.

    И трето, не знам защо ти се струва, че през средновековието е било по-лесно за крепостния селянин да отиде в джунглата отколкото средностатистическия съвременен човек да си купи батискаф и да тръгне да изследва с подводница … и преди и сега откривателството е призвание на една по-особена порода хора.

  50. Йоана
    27/11/2010 - 23:28

    О, все още има безборй много напълно непознати за средностатистическия човек феномени, но не са природни, а културни. Преди няколко години бях в Индия за 8 месеца, добре я обиколих, но най-ценното в това беше, че не бях турсит – говорех езика и това ми даде ключ за механизма и логиката на културата в различните щати и местности, през които минах и особено в мястото, където ми беше “постоянният” адрес.

    Туристическото пътуване тип 7 дни, 3 държави е бедно на откривателства, да – но ако постоиш някъде, започват да ти се разриват такива страхотни за опознаване неща, най-хубавото на които е, че са неща, за които си нямал и най-малко понятие, за които не си чел или чувал: цели културни микроконструкти на определена логика на живота, възприет на дадено място. Виждаш защо се е оформил такъв и какви сили го движат – вижда се дори в граматиката и лексиката на съответния език. Просто страхотно вълнуващ процес и според мен 100% автентично откривателство.

  51. Зеления Бетон го е казал перфектно.
    Само въпрос, нима според теб нещо се бори за открито само ако (бял) европеец го е намерил?

  52. Практически да.

    Това, че някой индианец живее до вулкан в средата на джунглата не значи, че той го е открил. Така, както човек болен от чума не е “открил” бактерията, причиняваща чумата. Примерно.

    Разбира се, цвета на откривателя няма никакво значение – но има значение какво ще направи той с откритието си и дали изобщо има капацитета да го разпознае като такова.

    В епохата на великите географски открития, науката е развивана практически само в Европа. Казва се, че нещо “е открито”, когато е открито за науката и описано така, че всички заинтересовани да могат да се ползват от знанието за него – което в периода, за който си говорим, става само в Западна Европа.

  53. Моят син, бял, пет годишен европеец, открива по нещо всеки ден – червеи, буболечки, голи охлюви, не голи охлюви, паяци и т.н. И въпреки че Бакуган е любимият му филм, нищо не го прави по-щастлив от ровенето в кал, вдигането на камъни, чопленето на кора и търсенето на динозавърски кости. Жив си е откривателският дух.

  54. Anna Moritz
    03/12/2010 - 01:36

    Longi,за да те пишат един ден в учебниците по история, можеш например да откриеш машина на времето , за да се върнеш в епохата на великите географски открития и да промениш хода на събитията 🙂

  55. Anna Moritz
    03/12/2010 - 10:54

    А до тогава , можеш да пробваш например > http://www.digital-photography.....xploration 🙂

  56. Поздравления за темата, Петър!
    Да търся и откривам е едно от нещата, което винаги ме е вълнувало и продължава да ме вълнува и до днес. 🙂
    При мен търсенето беше в заобикаляшата природа,в библиотеката(едно от местата, които посещавах с удоволствие),в двора и къщата, където живеехме – изобщо навсякъде.Славни откривателски времена бяха :))
    Предполагам, че този изследователски и откривателски дух няма да изчезне в бъдешето поколение, но ще се пренасочи към интернет пространството и огромните информационни масиви.
    Прав си, че няма да бъде както едно време, но тръпката ще остане.

  57. Нема Такова
    06/12/2010 - 12:37

    Откривам интересна тема, любопитни коментари. Откривателството е тръпката, която кара сърцето да работи и да вълнува душата. Тук е различието ни с животните. Ако те живеят за да трупат тор и да оставят наследници, от човека се иска да бъде всеки ден и миг откривател. Според възможностите си: да открива всеки ден, как да оцелее, да прави добро за близките си.Други откриват закономерностите на природата и с това дават по добър шанс за оцеляване на човечеството, на Земята, на природата…
    Откриването дава основание за съставяне на технически решения, които правят все по модерна цивилизацията. Ето интернет- то ни дава възможност да прочетем интересните постинги и коментари, до вълнуващи и нас мисли на другите…

  58. вицове
    12/12/2010 - 20:09

    Тъкмо се чудех кой филм да си пусна в неделната зимна вечер ;). Този за Даръл ми изглежда интересно представен.

  59. Longanlon, попрочитам ти блога от време на време, обаче все ме беше шубе да коментирам 🙂
    Че тука има народ с много остри езици… но този път ме провокира тотално. Има едно откривателство, за което никой не се е сетил, пък и то си е доста ъндърграунд, поне в България. Говоря за urban exploration, или градските изследователи. Гарантирам ти, че по разни изоставени заводи няма да срещнеш кибици и селски ебачи, но за сметка на това може да се засечеш с клошари и наркомани, може да те гонят охрана и бездомни кучета, което си е сериозен адреналин. То аз да не се правя много на отворен, че съм новак в областта, но това е моя начин за изследване. Изоставените сгради, особено старите са си същинска машина на времето, “рани” в плътта на града, място където никой “нормален” човек не би отишъл. Ето ти неизследвана територия на метри/километри от теб.

  60. Anna Moritz
    13/01/2011 - 02:09

    @ricetek http://fibreciment.deviantart.com/ интересно но и зловещо…

  61. ДА, ДА, ДА! Благодаря! Точно за това говоря. Някой ден като порасна, искам и аз да правя такива снимки 🙂 Не мога да разбера, защо в България UE e толкова непопулярен. Не е като да нямаме изоставени заводи. Може би просто хората имат много по-належащи проблеми от това да се завират по забравени от Бога места. От цялото преравяне на българското и-нет пространство излязоха няколко снимки на inzesky в бг фото форумите и това си е. Има и един друг проблем обаче, и един англичанин ходил да снима на Бузлуджа, го е формулирал много добре: нищо в България не е наистина “изоставено”, докато не се превърне в купчина камъни. Където и да се разщракаш, все ще се изтърчи някой бивш военен-охранител и ще се почнат едни обяснения, мани, мани.
    Благодаря още веднъж за галерията, снимките са смазващи. И като съдържание и като художествена стойност.

  62. Зелен Бетон
    16/01/2011 - 23:59

    @ricetek:

    > Не мога да разбера, защо в България UE e толкова непопулярен.

    Защото тук подобни обекти не са екзотика, а ежедневие. Цялата държава прилича на такова нещо, накъдето се обърнеш, все това виждаш – и в пряк, и особено в преносен смисъл.

    А когато си потопен по цял ден, всеки божи ден, в едно и също нещо, е много трудно да го погледнеш отстрани и да усетиш естетиката му. Необходима е онази способност да се дистанцираш, която притежават само една рядка категория хора… дето един приятел им вика “измислени” 🙂 Другата възможност е да си някакъв perfect stranger.

  63. Бетоне, тезата ти звучи правдоподобно, обаче не мога да съвсем да се съглася с нея. Я виж в Русия какво е – там е меката на индустриалната разруха в Европа, а нищо чудно и в световен мащаб. И там останките на комунизма заобикалят постоянно хората, и там има много мизерстващ народ. Обаче като напишеш “urban exploration” в гугъл и го пуснеш да търси на руски, излизат десет страници резултати. Не знам защо така се получава, но май националните ни интереси са предимно пиене на ракия и ремонт на 20-годишни коли. И по други теми съм се убеждавал, че българското и-нет пространство е изключително бедно, не знам защо ни е такова дереджето.

  64. 86 Percent of Earth’s Species Still Unknown? Сетих се за твоята тема като видях това днес. http://news.nationalgeographic.....thsspecies

  65. kurs kartirane
    31/05/2013 - 20:22

    Ето тръпката от откриването на нова пещера:-) На първото ходене я открихме случайно,подготвихме се и на второто я отворихме. Вярно – не голяма – една зала и няколко разклонения, нямаше впечатляващи образувания, но..:-)
    http://ajgidik.com/index.php?o.....Itemid=136

Leave a Reply

Задължителните полета имат *