Цинизмът и циниците


Всеки вижда света през някаква своя, вътрешна парадигма, изградена от възгледи, виждания, вярвания. Тия възгледи изкривяват донякъде възприятията на човек, показвайки му света такъв, какъвто съответства на мисленето и мнението му, но и му помага да си създаде представа как и защо нещата в този свят се случват.

Учудващото обаче е за колко много хора тази представа дотолкова се разминава с реалността, че те направо живеят в свой собствен свят, заобиколени от летящи чинии, розови понита, съвестни политици, честни журналисти, умни бюрократи, богове, екстрасенси и всякаква друга паплач, за която легенди има, но до сега никой не я е виждал…

Всъщност, напълно нормално е човек да пречупва света през своята призма. Затова сме разумни същества, за да можем на основата на фактите, които имаме, да правим обосновани догадки и предположения  и така да си обясняваме случващото се около нас. Лошото е, когато фантазиите започнат да вземат връх над фактите и станат основата на нашите разсъждения.

Тези фантазии могат да са най-различни, но имат едно общо нещо – заместват фактите с вътрешна убеденост. С проста вяра, въпреки липсата на доказателства или наличието на оборващи доказателства. Нещо е така,  защото вярвам че е така. На този начин на мислене се дължат вярата в какви ли не езотерични глупости и по-елементарната религиозна вяра.

За много хора пък, чувствата стават водещи при вземането на решения и формиране на мнение – иска ми се да е така, чувствам че е така, следователно е така. Всеки, който наранява чувствата ми, не е прав. Всяко мнение, което не подкрепя това, което чувствам, е грешно. Реалната истина е маловажна, важно е какво чувствам и с цялото си сърце искам да е истина.

По-сложната, но много разпространена, особено сред по-интелигентните хора разновидност на този вид заблуда е “Нещо е така, защото трябва да бъде така” или “защото вярвам, че трябва да е така”. Накратко – пожелателното се приема за реално, независимо от това какво сочи истинската реалност.

Следвайки този начин на мислене, някои философи (примерно А, Грънчаров в книгата си “Изворите на живота”)  успяват да “докажат”, че бог съществува – базирано единствено на разсъжденията им, че той просто трябва да съществува. Идеалистичният комунизъм е роден по същия начин – “хората могат да живеят в идеално общество и да споделят безкористно всичко – защото аз мисля, че трябва да могат и че такова общество ще е идеално“.

Духовната реалност

Цялата тая работа е достигнала до там, че вече има измислена цяла “духовна реалност”, която да оправдае философските и религиозни фантасмагории. Така освен истинската реалност,  тази която можем да измерим, изчислим, пипнем, видим или поне да имаме някакво, каквото и да е, доказателство за нея, била съществувала и някаква друга “реалност”, в която мислите и фантазиите ни (за бог, за нирвана, за “духовно извисяване”, за душа, за висш разум” и т.н.) съществуват наистина и която, по дефиниция, не е достижима за каквото и да е материално доказателство.

С други думи, усложнена версия на “бог”, който е “неведом” и “непознаваем” по дефиниция – колкото и да се напъваш, не можеш нито да го видиш, нито даже да осъзнаеш какво представлява. Ама знаеш, че го има. И “духовната реалност” я има по същия начин.

Хората, които приказват подобни глупости, обичат да наричат “циник” всеки, който им показва това. И са напълно прави, защото “циник” е някой, който не замества истинската реалност с въображаема и пожелателна такава. Друг епитет, особено популярен сред любителите на духовно-езотеричните глупости е “материалист” – т.е. човек, който вярва на реалното, и е скептичен към очевидни бездоказателствени измислици, е просто ограничен и не вижда Истината, съществуваща само в техните глави.

  

СПОДЕЛИ
Фук фук
Фотосесия за простосмъртни

Коментари

  1. Не съм напълно съгласен с теб. Минава ми през ума обаче едно малко изключение – отношенията между мъжа и жената. Често пъти се случва мъж и жена да не се забият, защото единият от двамата (мъжът или жената – няма значение в случая) не знае как да покаже мерака си, а ако пък го показва по един и същи начин, различни хора по различен начин биха реагирали. Тук например доста често се случва да действаш така, както го чувстваш.

    Впрочем и в бизнеса е така понякога – и при наемане на служители, и при сключване на сделка.

    Иначе споделям мнението ти за религиозните и други ми ти измислици. “Господ виждал всичко и наказвал,” “справедливостта ще възтържествува,” “счупеното огледало носи седем години нещастна любов” и т.н. Give me a break!!!

  2. Това не е учудващо, може да имаш колкото си искаш изкривени представи, стига те да не попречат на размножаването и оцеляването. Силната вътрешната убеденост, всъщност, увеличава шансовете на индивида за размножаване, макар в някои случаи да води до самоубииствено поведение, това става всъщност доста рядко, и често – след завършване на размножителният процес.

  3. Фладо
    12/03/2010 - 10:22

    Имаш право за изкривената реалност и това кой-кого нарича циник. Мен постоянно ме наричат циник, а и ограничен са ме наричали, когато откажа да вникна в делюзиите и същността на нечия самозаблуда или убеждение. Не знам за вас, ама мен това ме дразни, щото обикновено хората, които ти казват, че си ограничен, мислят изключително едностранчиво и ограничено… и намират своята гледна точка за единствената правилна. За това те на мен “ограничен” и “циник”, а аз на тях “идиоти” 🙂

    @in2h20
    Man, just because you don’t wanna work all day doesn’t mean you should post your mental vomitt on people. Have a beer, have a jerk, fondle your asshole – DO something!

  4. Еммс МакКери
    12/03/2010 - 10:27

    Хахах дяволски си прав….Защото аз мисля така!…а и по принцип! 😀 То това не е ли да ти кажат “Ами, щом Господ е казал така – така ще бъде!”… Даммммммм, винаги Господ казва, винаги той определя – ДА, АМА НЕ! Господ е едно лице, на което всеки се опира сляпо, но никой не вижда, че него го няма. Господ е лоша инвестиция – все едно, да инвестираш в това “Ути Бачваров да направи задносалто!”. Иска ми се да вярвам, че някога ще видя и двете неща, ама…грозната истина е, че нема! 🙂

  5. Георги
    12/03/2010 - 10:39

    И аз мисля малко като Д.Н. – понякога (всъщност доста често) познанието и информацията, с която разполагаме е оскъдна и трябва да вземаме решения, базирани на интуиция (чувства, емоции…). Друг път пък имаме информация и познание, но не сме сигурни дали те са пълни или не и дали не биха ни подвели – пак прибягваме до интуицията.
    Естествено, когато става въпроса за чувства vs наука, няма никакъв спор…

  6. Майкъл
    12/03/2010 - 10:41

    На 16 октомври 2008 година в главата на лицето Х. се въртят определен набор от идеи за света и него самия. На 15 февруари 2010 същият човек е “обладан” от съвсем други възгледи. Концепцията ни за живота е доста користна и егоцентрична- изповядваме това, от което имаме нужда в момента. Кой живеел в измислен, и кой в “истински” свят, няма никакво значение, всеки си е самостоятелна планета, и е лошо да разрушаваш нечий свят, защото не бил устроен правилно/ според теб самия/

  7. Георги, така е – твърде често трябва да вземаме решения, базирани на интуиция и оскъдна информация.

    Само че когато след това видят резултатите от тия решения, или вече имат повече информация, разумните хора си правят съответните изводи и корекции на вижданията.

  8. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
    12/03/2010 - 11:04

    Абе на мен ми се струва, че малко смесваш понятието цинизъм с чистопородната олигофрения. Иначе за “доказването” на принципа “само така ще да е, няма(м) друго обяснение” си напълно прав, a подръчкването с основополжника на торазиновата философия ми хареса особено много 😉

  9. котак
    12/03/2010 - 11:15

    Има и друга дума – скептик.

  10. Gradskata Samodiva
    12/03/2010 - 11:21

    Сега, доказано е, че Розовият Еднорог съществува и именно тя е създала законите на вселената, така че да се зароди човечество. Доказателство за това е, че Розовият Й Образ се е появил в този блог, тъй като Тя е вдъхновила Longanlon да го направи.

    За щастие в доста случаи хората имат “религиозна вяра” и се занимават с НЛО, кристали и какво ли не, но това не им пречи да взимат прагматични решения.

    В доста случаи обаче “светската вяра” играе по-лоша шега. Налага се, тъй като живеем в общество, да вярваме, че хората са по-скоро добри. По-безпроблемно е.

    Затова е по-безпроблемно хора да стоят в обречени бракове, да вярват, че някой ги обича и други зловредни неща.

    Само една забележка: “умни журналисти и честни бюрократи” са също рядко срещани. От кухнята на нещата се вижда, че за съжаление колегите в по-малко случаи са хитри и диаболични, а в повече- тъпи или затъпели от рутина и претоварени/мързеливи.

    Освен ако не им плаща Монсанто.

  11. Определено си права – “светската вяра” е много разпространена. Аз само я засегнах в началото, после се насочих към по-духовните измерения на глупостта.

    Но наистина принципите, които описах важат и за начина на възприемане на съвременното общество, политиките му и цялата информация в медиите.

  12. Мома Ангелинка
    12/03/2010 - 11:40

    Циник е човек, който щом му замирише на цветя се оглежда за ковчег.
    🙂

  13. Така е. Всеки си изгражда свой свят, своя виртуална реалност. Както казваше дон Хуан на Кастанеда – всеки прави света. За да се научиш да виждаш, трябва да спреш да го правиш – цитирам в свободена интерпретация.

    Но лошото е, че покрай всякакви образователни “реформи” и отрицания на “комунистическото наследство” реализмът остана на заден план и стана мръсна дума. Стигна се до там, хората да възприемат науката като вид вяра…
    А когато говориш за факти и доказателства, започват да те гледат като извънземен.

    off//
    като споменаваш честните политици, Карл Сейгън в “Pale blue dot” реди:
    “Look again at that dot. That’s here. That’s home. That’s us. On it
    everyone you love, everyone you know, everyone you ever heard of, every human being who
    ever was,…..
    …every teacher of morals, every
    corrupt politician, every “superstar,….”

    Май politician върви автоматично с corrupt. Редно е двете думи да отпаднат, като самостоятелни единици, а да се използва само словосъчетанието 🙂

  14. Chesto pishesh za viarata i Bog. Predpolagam che tozi vapros te interesuva – inache zashto shte mu obrashtash tolkova goljamo vnimanie?

  15. Да, често пиша за вярата в богове и за религиите. Това е защото въпросите на разумното съществуване ме интересуват и засягат пряко (както и всеки човек), а религиите и вярата в богове са точната противоположност на разума и му вредят.

  16. elka k ostova
    12/03/2010 - 12:33

    Към Д.Н.-не може мъж и жена да не се забият ако се харесват-те биха го показали по някакъв начин.Ако единия даде някакви индикации за това-то би трябвало другия да го разбере особенно ако не живее в някакъв свой собствен илюзорен свят.Въпросът е ако единият не е свободен и е обвързан и не може да си позволи това нещо-т.е. не може с когото му харесва-пък даже и той мнаго да му харесва.Някои си имат някакви морални задръжки и не могат да си го позволят ,или после ще се чувстват гадно пред себе си и пред околните.Така ,че зависи от хората-хора всякакви.Е -тя май темата се промени и от такива философски въпроси премина като бог,има ли космически разум и т.н.-премина към всекидневни неща като харесването,любавта и секса.Е Лонги-доволен ли си-май се очертава диспут.

  17. уау любима тема отново
    човече ти си гениален в човъркането на циреите на нашия живот хехе
    моето виждане по въпроса е че всеки живее в своя собствена вселена която малко или много /при някои хора/се различава от обективната реалност
    нека да онагледя с пример
    ако вземем една ябълка /пак ябълка хехе/ и попитаме 1000 произволно подбрани българи /по удобно е за опита:)/
    “какъв е този предмет?” най вероятно около 99% ще отговорят че това е ябълка ,тоест вселените на тия хора съвпадат една с друга както съвпадат с обективната реалност
    но ако зададем въпроса “кои 11 футболиста трябва да играят в националния отбор” най вероятно ще получим около 1000 различни отговора
    човешкият ум е много мощен инструмент,той създава представата ни за света,нашата лична вселена
    но досега,аз поне,не знам да има доказателства че човешкия ум може да променя обективната реалност /без помоща на инструмента човешко тяло/

  18. За “циреите на нашия живот” не знам – аз човъркам нещата, които ме дразнят мене лично.

    А че съм гениален в човъркането – знам отдавна 😉

  19. Константин
    12/03/2010 - 13:01

    Браво, с тази статия отново удряш право в десятката.
    За мен “вярвам” е мръсна дума, дума с която слабите и мързеливите оправдават неспособността и страха си, да вземат живота си в собствените си ръце. И не става въпрос само за религия, а в самия процес на сляпо вярване в нещо, което автоматично изключва мисленето. А разумът е едно от малкото неща, които ни отличават от животните, нали?
    От друга страна, когато трябва да се действа в условия на липса на време и информация, някои се осланят на интуицията си, но тя не е нищо повече от работа на мозъка на подсъзнателно ниво, защото човешкият мозък е в състояние да приема, съхранява и обработва много повече информация, отколкото ние осъзнаваме.

  20. Философските теории могат да бъдат сравнени с долнопробна курва ,която вечно близка някакви новосъздадени сладоледи.
    Доказан факт.
    http://img38.imagefra.me/img/i.....01a638.jpg
    А религията е съвсем друга тема.Планков къде си ?

  21. Напълно съм съгласен с теб. Бог-който и да е той за различните религии е идеалното оправдание за всякакъв мързел и непохватност – щом така се е случило, значи Бог така е решил, всичко около нас е “Божа работа” и в крайна сметка всички трябва да се чувстваме марионетки в ръцете на Бог. Къде е личното участие в този живот. Категорично отказвам да си мисля, че някой стои там горе и ме гледа по цял ден какво праведно и какво грешно върша. Щом е толкова всемогъщ защо не ме кара да правя само “правилни” неща? Иначе си вярвам в ценностите, които се определят като християнски – любов, семейство и т.н., но за мен от първостепенно значение е природата на човека – каквото ми идва отвътре това да правя. 2000 години ти повтарят че не е хубаво да прелюбодействаш, да крадеш, да си гей и незнам си какво, но като ти дойде отвътре-няма как 🙂

  22. Фладо
    12/03/2010 - 13:45

    Ааа… обичам religion bashing! Много, поради защото, вярването в тези приказки си е чиста проба неразсъждаване върху прочетеното. И мен ме дразни много, когато обяснявам на някой защо не вярвам и защо цялата работа с вярването за мен произтича от някаква слабост в характера (и/или мисленето), а те само клатят глава и еякулират мощния довод “ще поживееш малко и ще разбереш, че не си прав”.
    И аз пак си мисля – доста умни, трезво разсъждаващи, рационални хора, които познавам ходят и горят восъчни пръчки неделно време и, по това време на годината, гледат свинската ми пържолка с отворена уста, докато лигите им овкусяват картофената салата, която ще ядат, защото Бог, разбираш ли, казал, че не е оферта да се нагъва свинско пролетно време.
    Причина (не цялата, но поне част от нея е), че такива хора са преживявали тежки емоционални кризи, за които рационалното мислене и обективисткият подход не предлагат утеха. А утеха си трябва, нали така – никой не иска да му е тежко и всеки върви по пътя на най-малкото съпротивление… или бъркам? Подозирам, че това увлича и после, от някаква форма на благодарност задето ти е помогнало в тежък момент, ти оставаш верен на религията, убеден, че Бог по някакъв начин ти е помогнал. Това определено е точно както го казваш – нахлупване на розовите очила и общо взето търсене на вътрешен мир по прекия път, а именно чрез хипер-вредните “Каквото е писано ще стане” и “Щом е рекъл Господ”. Не ги съдя особено жестоко тия хора поради рационалността, с която подхождат към вярата си. Те са малко по-различни от мързеливците на Константин. Нали сте чували арабската поговорка “Ти вярвай в Аллах, ама си връзвай камилата” 🙂
    Другата причина хората да те нарекат циник, е, поне при мен, че “циник” е думичката, с която единствено могат да нарекат човека, който заклеймява гръбнака на техния морал и живот, като малоумни измислици, устояли бурята на времето поради липса на качествена конкуренция и стабилно, постоянно субсидиране.
    Проблема ми с религиите е конформизма. Все пак всеки вярва в нещо, каквото и да е то. “Атеист в окоп няма” (което някой беше посочил, че е аргумент не срещу атезима, а срещу окопите). Християнството е готин преразказ на халюционациите на тежки наркомани, но защо като ще е измислено, да не е интересно? Аз лично, вярвам в златната рибка и за тва къцам на гьола, всека събота, с надеждата да стана един по-добър човек 🙂
    Пак го постигнах – много запетайки, малко ум 🙂

  23. Garbage – Stupid girl, хвърли един поглед на текста.

    Всеки вярва в нещо от нещата, които изброи (или собствено производство, защото имат богата фантазия) и това е съвсем нормално. Нуждата от вяра в микто група, живеенето в някаква микро общност, това е начин за справяне с обществото. И колкото повече се увеличава натискът над отделния индивид, толкова повече се засилва убедеността в нещо такова.
    Да знаеш, че има шанс, че има надежда, че има възможност, че има честност, справедливост и пр.

    Нали ако ги нямаше тези представи, не би имало философията, демокрация, прочие и прочие, те са следствие от идеализъм.

  24. Келанвед
    12/03/2010 - 13:58

    @Еммс МакКери та каква, казваш, е логиката да пействаш постулати, в които сама не вярваш? Господ важи за вярващите, не си вярваща-ок, но да обясняваш колко заблудени всъщност са другите…абе няма логика освен личното чешане на его.
    @Лонганлон интересна статия, но те моля да ми опишеш подробно “истинската реалност”, която е реалност за теб и за мен. В крайна сметка ще сведем нещата до слънцето изгрява, трябва да ядем,за да живеем , ако може храната да е вкусна ще е по-добре за нас, гравитацията ни дърпа надолу и това момиче е готино щото има яки цици.
    @Фладо хората не те наричат ограничен и циник заради твоите схващания, а заради това, че ти не желаеш и да чуеш това, което искат да ти кажат. А ако не си съгласен , има много методи да спориш интелигентно с доводи, без да им теглиш майна. Дефакто конфликтът идва от недотам достатъчното ти желание да общуваш с хора, които не искаш да разбираш..аз пък те разбирам в това отношение.
    Не забравяйте Ветинари, чието схващане е, че нещата стават, защото хората вярват, че стават…иначе няма как- всички биха станали като агентите от матрицата-хладно рационални създания, с предназначение, но без ясна цел

  25. Енея,

    За философията съм съгласен, че е следствие от идеализъм (поне по-голямата част от нея), което именно я прави тотално непрактична и по никакъв начин използваема или приложима в реалния свят за постигане на нещо реално. Огромната част от нея служи за употреба само в самозатворени академични / интелектуални кръгове и не произвежда никакъв продукт, а само циклично самовъзпроизвежда още философия.

    Демокрацията обаче не е следствие от идеализъм, а от най-обикновена грижа за собствения интерес, присъщ на всички хора и причина за всички исторически и социални процеси.

    Както античната (Гърция) така и съвременната демокрация се ражда когато върховната власт започва да губи баланса на силите в една държава в полза на други агенти (войни, независима аристокрация, буржоазия) и постепенно започва да я сдава, за да може да не предизвика разклащания на социалния ред. Така първо се появява Magna Carta, даваща права на аристокрацията пред краля, после парламент за богатите, после избираем парламент, имуществения ценз за гласуване отпада, жените могат да гласуват, малцинствата получават глас и права.

    Хората искат да управляват съдбата си и го постигат. Това че в по-късните борби за права има намесен идеализъм не го прави причина за тях.

    Каленвед, да, това е реалността. Само че некои философи са успели да “докажат” че дори тя не съществува, защото … бла бла (това замества 456 философски книги по темата) … те смятат така.

  26. Келанвед
    12/03/2010 - 14:02

    твърде постно Питър…прекалено скучно

  27. Келанвед
    12/03/2010 - 14:04

    хората правят еднорози, защото тази реалност убива мечтателя в тях..а щом мислиш, че можем да съществуваме без мечти..ами не съм сигурен, че вярваш в това

  28. Аха, значи щом според теб реалността трябва да е интересна, значи това което виждаш не е реалността, щото е скучно? Типичен пример за мисленето, което описах горе – “това е така, защото според мен трябва да е така”.

    Мечтите са хубаво и полезно нещо, защото чрез тях правим планове за бъдещето -основата на мисленето ни като човешки същества. Но когато те нямат връзка с реалността, и това не е ясно на човек, се получават случаите описани горе.

    Аз също мога да си измисля розови понита, но ми е ясно че само фантазията ми не означава автоматично, че розово пони съществува. Фантазията ми няма да стане реалност, ако не боядисам с розова боя или не генномодифицирам някое от обикновено пони.

  29. Келанвед
    12/03/2010 - 14:08

    Реалността е това което виждам и усещам, а фантазията е това, което чувствам и искам да бъде. Не желая да убивам нито едната част от мен. Ако си роден само реалист, разбирам неумението ти да осъзнаеш какво са мечтателите. Не зная обачезащо ги отричаш така яростно-толкова много ли ти пречат да си живееш живота?

  30. Фладо
    12/03/2010 - 14:09

    @Келанвед: Ако го правеха това, нямаше да им се ядосвам макар, че определено не държа да общувам с хора, чието мислене и идеи дискриминирам (аз да не съм демократично правителство – дискриминирам си яко), но просто повечето ми го изтрисат, защото не успяват да ме убедят в правотата си и безспорната мъдрост на вековете. На база на това заключават, че съм твърде ограничен за да осъзная гениалните им доводи. И не щат и да чуват за едностранчивото си, бездоказателствено мислене – то е правилното и твоите “факти” и “разсъждения” са “богохулство” и свалят интелектуалното ниво на разговора (въпреки, че това последното може да се дължи на дърварския ми изказ). Аз гледам все да споря с интелигентни доводи, просто рядко ги обличам в интелигентни думи – за това нямам достатъчно желание 🙂

  31. Каленвед, май не можеш да направиш разликата между това да мечтаеш и да се опиташ да реализираш мечтите си (или да не се опиташ, но да осъзнаваш че са мечти) и това да мечтаеш и да си мислиш, че мечтите ти са реалност.

    И разбирасе изпадаш в типичния denial “ти просто не можеш да разбереш, защото не чувстваш” – сякаш разбирането идва от чувствата, а не от мисленето и сякаш който мисли, е неспособен да чувства.

  32. кефиш 😉
    хубаво е да има трезви и умни хора като теб, които да се борят с философските и религиозни фантасмагории 🙂

  33. Келанвед
    12/03/2010 - 14:13

    Прощавай за дългия флъд-значи не мразиш мечтателя в човек, а тия дето размиват границата около фантазия и реалност. Съветът ми е живей и остави другите да живеят…клиширана притча, дано не ти е дотегнала. Известно ми е, че тия хора дразнят,но те обикновено си намират себеподобни, за да бъбрят на тия теми.
    Фладо – споко бате,не си огранчиен..мързелът ти за интелигентните доводи, обаче определено разубеждава който и да е да те изслуша

  34. Точно така.

    Но пасивността спрямо глупоста на другите не носи добро, защото в един момент те се опитват да пренесат фантазиите си върху теб – религии, фанатизъм, комунизъм.

    Това има голямо отражение и върху политиката във всяка държава във всяка област – от борбата с престъпността, през икономическата политика та до социалната, навсякъде можеш да видиш сляпо прилагане на идеали, печалните резултати от които биват пренебрегвани, защото “идеята е благородна”.

  35. Келанвед
    12/03/2010 - 14:22

    Знаеш, че хората често приемат чуждо схващане за свое,защото те самите си нямат такова. А хора без схващане заслужават да бъдат манипулирани. И-да в един момент следва масово духане на горещата супа, докато супата се разлее…хора сме няма как да се отървем от тия слабости 🙂
    Успех в показването на хората пътят към тяхното самоосъзнаване

  36. Келанвед
    12/03/2010 - 14:23

    п.с. моля те дай ми възможност да си редактирам мненията, че като чета колко пъти съм повторил някоя дума ми става лошо

  37. Няма възможност за редактиране на мненията.

  38. Gradskata Samodiva
    12/03/2010 - 14:30

    Замислих се още малко за светската вяра. Всъщност тя има доста тясна връзка с религиозната вяра, особено в някои общества.

    Всеки ден в общуването си с хората подхождаме по сравнително един и същ начин: като към добронамерени участници в социалната сделка. Действаме така до доказване на противното. Разбира се, понякога искаме и предварителни доказателства: например спретнато облекло и липса на дъх на ракия, но и един кръст на шията би казал- този е наш човек. Черна шапка и къдрички- още повече. Този е толкова наш човек, че е отрязал парченце от члена си, за да го докаже, а и носи черни дрехи през август в Близкия Изток. Може да му се вярва.

    Затова понякога хората си правят извод, че ако нямаш религиозна вяра, то ти не си направил достатъчно голяма предварителна инвестиция в социалния договор и може да ментиш.

    Светската вяра всъщност се отличава с това, че има граници. Най-лесен пример е с любовните връзки. Може да вярваш, че някой те обича, но в по-честите случаи ако той те пребива, пренебрегва и тормози, ще си направиш извода, че вярата ти е била безпочвена.

    Светската вяра не означава да не искаш доказателства- а да отложиш искането на доказателства в някакъв разумен срок.

    Само религиозната вяра отлага доказателството неопределено време (всъщност до след смъртта, но то е все тая.)

  39. @Келанвед – никъде не видях Лонг да “отрича така яростно” мечтателите. Май четеш по диагоналната система 🙂

  40. Лъчезар Богданов
    12/03/2010 - 14:46

    Абе и да вярвам, че мога да летя, като скоча от 12-ия етаж ще се размажа.
    ПП. В този (и други) блог няколко пъти хора с гордост се определяха като “хуманитаристи”, явно за да се разграничат от “материалистите”. Но подтекстът е, че съществува реалност, в която живеят инженерите, бачкаторите и счетоводителите – и тя е материална, пошла, несправедлива – и друга (духовна, и следователно – по-добра, справедлива) реалност, в която живеят филолозите, театралните критици и природозащитниците.

  41. Всъщност в контекста на казаното от Лъчезар, мисля че е честно да споделя, че за настоящата статия бях скромно вдъхновен от страхотната книга на Thomas Sowell “Intellectuals and Society”, която завърших вчера (ревю в Goodreads ще пиша утре).

    Тя залага повече на разглеждане на интелектуалците като цяло и на влиянието им върху съвременното общество, но подбудите, които ги движдат са общо взето тези, които важат и за останалите заблуди.

    С тази забележка, Лъчезар, че на интелектуалците никога не им се налага практически да скачат от последния етаж, затова могат да си твърдят каквото си искат, независимо колко хора се размазват междувременно, опитвайки се да летят (това е теорията на Sowell за това защо интелектуалците са това което са)

  42. Келанвед
    12/03/2010 - 14:55

    Божо имам навика да извъртам нещата, не отрича яростно мечтателите, но проповядва краен прагматизъм. А тия двете за мен са синоними
    Лъчезар лицемерно говориш-сигурен съм че дали на работа или като ти е скучно мечтаеш. Това не ти пречи да живееш в реалността, но щом мислите ти не са насочени към нея, значи не си съвсем там. Човек , който вярва че лети отрича прагматизма изобщо и изпада в крайност. Разбрахме се, че крайностите са глупаво нещо, и не е нужно да даваш невъзможни примери

  43. “The power of accurate observation is commonly called cynicism by those who have not got it.”

    — George Bernard Shaw —

  44. Лъчезар Богданов
    12/03/2010 - 15:24

    Не знаех, че Sowell е достигнал до БГ публиката – мислех, че не е много популярен.
    Мечтаенето е именно процес на “желание”, което е различно от “действителността”. Даже когато казваш, че мечтаеш, ти признаваш, че действителността е различна, и точно затова искаш нещо по-добро. Когато обаче логиката ти започне да се базира на “искам (вярвам), следователно е”, имаш сериозен проблем.
    ПП. Ей сега една журналистка ми каза, че искала да анализира потребителите, не икономиката. Да им имам образованието!

  45. Не е достигнал – видях го от сайта на Ан Коултър, която препоръчва други негови книги и си го намерих на английски (аудиокнига).

  46. Николяй
    12/03/2010 - 15:31

    И аз като теб не вярвах в “езотеричните глупости”, но преди години един приятел, с майка българка и баща монголец, след като баща му почина, той дойде тук за да живее. Действието се развива в селата около Плевен. Човека си търси двор в който да си построи къща. Отиваме да разглеждаме най-хубавия и равен двор в района (в който през 70те години са умрели 4 деца от чумната епидемия). Човека го разгледа и каза че му харесва, но няма да го купи защото в него имало духове. Като каза това, той не знаеше за случката с децата. Тогава останах като втрещен

  47. Келанвед
    12/03/2010 - 15:34

    Лъчезар как изобщо можеш да се стремиш към нещо, без да мечтаеш за него? Или предварително знаеш всичко , което можеш/неможеш? И изобщо как може да се стремим към знание, без да вярваме в нещо, което още не е. Ако е така-един учен може ли да открие нещо само на базата данни с които разполага или му е необходимо да опитва и да предполага. И какво ако не вярата му в нещо различно (не говоря за Бог)ще го накара да опита?

  48. Николай, подобни случайности по никакъв начин не доказват езотеричното. Във всяка къща умират хора, особено старите къщи по селата, където цели родове и поколения хора са живели и умирали. Практически във всяка къща са умрели по няколко души, особено в селата, където няма болници.

    Да не говорим, че вероятността информацията ти за деца умрели от чума през 70-те години на 20-ти век да е вярна, по мое мнение е твърде ниска. Чумна епидемия у нас през този период няма, а и чумата е лечима с обикновени антибиотици (тетрациклин).

    А ако говориш за 70-те години на 19 в., когато в някои български селища е имало чума, тогава пък фактът, че във всяка къща са умирали хора е още по-верен, защото детската смъртност през този период е близо до 50% за всички.

  49. Хахааа, спомням си един случай, в който разговаряхме с едни пичове, които обясняваха, като че ли специализирали в това, как когато човек умре, част от душата му остава в тези, които го познават. Не беше толкова смешно самото твърдение, а беше смешен менторският тон, с който ни поднесоха това изказване.

    Но все пак, за да бъдем справедливи, нека си припомним хубавия монолог на Морфей от Матрицата:
    “Какво е “истинско”? Как определяш “истинско”? Ако имаш впредвид това което можем да вкусим, помиришем, чуем и усетим, тогава “реалното” е нищо повече от електрически сигнали, обработени от мозъка ти.”

    В крайна сметка това са отвеяни философски теми. Който иска да се занимава, ок, но предпочитам да живея по-скоро в ежедневието. Всичко останало са приказки безкрай. 🙂

  50. Лъчезар Богданов
    12/03/2010 - 15:55

    Нямам проблем с мечтите и стремленията, стига да не ги приемаме за реалност (факт). Ако аз мечтая да изкача Еверест, не означава, че съм го направил, или че мога да го направя, нали? Т.е. реалността е, че седя в софийския си офис, пиша си по блоговете, плащам данъци и се бутам в задръстването, а мечтата (желаното) е да съм сред планините, сам и обиколен от снежни върхове, и да съм много издръжлив и корав пич.

  51. sickdreamer
    12/03/2010 - 17:02

    Два въпроса към автора:

    – какъв тип вяра е вярата в доброто?
    – след като разбирането не идва от чувствата, смяташ ли, че любовта може да се разбере истински преди да се изпита лично, само посредством мислене и наблюдения?

    🙂

  52. @elka: “Към Д.Н.-не може мъж и жена да не се забият ако се харесват-те биха го показали по някакъв начин.Ако единия даде някакви индикации за това-то би трябвало другия да го разбере особенно ако не живее в някакъв свой собствен илюзорен свят.Въпросът е ако единият не е свободен и е обвързан и не може да си позволи това нещо-т.е. не може с когото му харесва-пък даже и той мнаго да му харесва.Някои си имат някакви морални задръжки и не могат да си го позволят ,или после ще се чувстват гадно пред себе си и пред околните.Така ,че зависи от хората-хора всякакви.”

    Би трябвало, ама често не е така. На харесваният може да не му харесва начина, по който харесващият индикира това. Същият този начин на харесване обаче може да мине доста успешно при друг човек. Когато има приятелство между мъж и жена, обикновено поне единият има някакво привличане към другия, не знам дали си го забелязала това. Може уж абсолютно да си пасват един на друг, но една много малка подробност може да развали всичко. Тази малка подробност може да е всякаква: от езика на тялото, през самото тяло, та чак до реакцията в определена ситуация.

  53. sickdreamer,

    1. Доколкото “добро” е чисто субективна категория и е различно за всеки индивид и всяка ситуация, то може да означава практически всичко. Добро за един може да е лошо за друг, добро днес може да е лошо утре.

    Но аз знам какво имаш пред вид – говориш за някакво обективно Добро, приложимо винаги и навсякъде. Съществуването на подобно … нещо, е именно резултат от начина на мислене, който описвам в статията – вяра в нещо, което никой не може нито да докаже, даже да определи, нито пък да приложи на практика.

    Това “Добро” ще е добро само според този, който реши какво точно да включва то, така че ще важи принципа “нещо е така, защото на мен ми се иска да е така”.

    2. Любовта е химически и физиологичен процес, свързан с функцията на мозъка и отделянето на хормони на щастието в организма. Това не пречи по никакъв начин да е прекрасна и да не може да я осмислиш напълно докато не я изпиташ.

  54. Жилов
    12/03/2010 - 18:24

    @sickdreamer
    Бих искал да ти дам отговори и от мен.

    – Можеш да цениш доброто, да се стремиш към доброто, да утвърждаваш доброто (в моя случай “добро” са развитието на личността и разума). Но да “вярваш”… това на мен ми звучи като безсмислица. Какво значи да вярваш? Да вярваш в неговото изначално всеприсъствие може би? Това е заблуда.

    – От позицията на щастливо женен човек мога да кажа: да, можеш да разбереш любовта и секса и без да си ги преживял. Стига да си достатъчно аналитичен и да имаш достатъчно наблюдения. (Същото впрочем важи и за леките наркотици.)

    Когато започнах да имам връзки, те не ми донесоха почти никакви изненади… главната изненада беше, че загубиха магическия си ореол, въпреки че бяха наситени с емоции.

    Чувствата могат да те накарат да искаш, да действаш и да преживяваш. Но да разбереш поведението на атомите няма да стане с чувства – те се държат по начин, напълно непривичен за нас. А същото важи и за това да разбереш механизмите, които движат другите хора и обществото.

  55. Брей, да ти се не начуди човек 🙂 Можел си и да мислиш 🙂 Не го приемай като обида, рядко се среща просто.

    Имаш основите, дано да не си повярваш и ти някой ден, че ще е загуба на талант.

    Иначе точно сравнението с “циник” не беше много уместно, но това е бял кахър.

  56. Забелязах аз, че напоследък аналитичните ми текстове са станали по всекидневни, а обясненията ми по-елементарни от преди когато започнах и развих блога. Та реших да се върна към корените с тоя текст, дет се вика 🙂

  57. sickdreamer
    12/03/2010 - 19:39

    Знаете ли, Жилов, Лонганлон, мисля, че упованието е едно от най-ярките и най-красиви достижения на човешкото. Мисля, че колкото повече еволюираме като вид (Homo Sapiens), толкова повече се доближаваме както до влияеща употреба на мисълта (телекинеза, телепатия и прочее), така и към… духовност, разбирай сложен апарат от енергия и емоции, който е нещо като душа. Не, не съм някакъв почитател на вестник “Психо”, просто не мисля, че можем с лека ръка (както правите вие) да пренебрегнем многото твърдения за телекинеза, телепатия и прочее феномени…

    Мисля, че вярата може да бъде два вида. Едната е вярата на страхливия – който търси подслон в някаква идея в моменти на нужда; другата е вярата на смелия – който се хвърля в пропастта с вярата, че ще успее да полети. Мисля, че да изпиташ чувството на безусловно или почти безусловно упование на дадена идея, на дадена увереност, че нещо е така, че нещо ще се случи, че нещо Е ПРАВИЛНО – това е велико и превелико чувство.

    Да вярваш в доброто не е просто субективна величина. тоест то е, но то има и супер обективен, или поне колективен, смисъл. Мисля, че всички що-годе цивилизовани хора живеем и сме живели с понятието за “добро”. Добро, което е един идеал, който, макар и абсолютно неясен, е сякаш програмиран в нашето усещане за света. Доброто е правилното, красивото и ощастливяващото. То е и чисто, и свещено. Мисля, че това понятие е нещо като пътеводна светлина – нещо, което следваш без ясна представа какво е, но знаеш, че трябва да го търсиш, защиото то е Идеалът. Мисля още, че Доброто винаги е свързано повече с миролюбивост и хармония и насилието не му пасва.

    Струва ми се, че имате много, ама твърде, буквалистично и… знам ли – неспонтанно – приемане на живота. Нали затова казваме “да изживееш”, защото да изживееш нещо, то е да се слееш с него, да го почувстваш част от себе си. Можеш, разбира се, да опишеш какво е да обладаваш нежно женско тяло въз основа на суперподробни наблюдения, разкази и аналитизъм, но няма ли когато ти се случи на теб самия да изпиташ нещо съвсем ново, нещо по-дълбоко и трудно за анализ – топлото чувство, че си се слял с действието. Това е основната разлика между Източното и Западното мислене – ние, Западняците, разглеждаме всичко отделно от нас, ние сме наблюдатели. Дори предствата ни за Бог е за един отчужден, отделен от нас, Бог. На Изток е точно обратното – философията им е насочена към сливане с Битието и с нещата в него. Техният Бог всъщност е всичко – те и Бога са едно и също. Тяхното Дао е абсолютно непознаваемо – мисля, че за него казват, че разбираш какво е Дао Пътя едва когато си на него, един вид ти добиваш истинско разбиране за Дао Пътя едва когато го постигнеш, когато се свържеш с него.

    Мисля, че да виждаш нещата аналитично и въз основа САМО на факти и логика е едно… незряло мислене. Смисъл: недостигнало пълната зрялост на своя капацитет. То е като ястие, което само виждаш и можеш подробно да анализираш само по вида и състава му, но истински ще усетиш неговата същност, когато го вкусиш, когато молекулите му бъдат възприети от носа, езика и небцето ти.

    🙂

  58. sickdreamer
    12/03/2010 - 20:08

    BTW, имайки предвид как един човек може да се роди глух и да не усеща по (предполагам) никакъв начин че не усеща едно супер основно нещо и му липсва едно доста богато възприятие, не е ли малко прекалено самонадеяно да се изживяваме като същества, родени с всички необходими за пълното осмисляне на Битието (и Небитието) сензори? Та ние можем да се окажем в ситуацията на група глухи сред един чуващ, който се опитва да им обясни какво усеща със слуха си, но глухите просто не могат да си представят такова нещо като музика!

  59. Келанвед
    12/03/2010 - 20:16

    sickdreamer абе и ти имаш интересни мисли, но някои неща е прекалено трудно да се изкажат. И аз , като теб вярвам че има добро, синоним е свързано с градация , позитивизъм и т.н.,но понятието зло-то е по-трудно за определяне. Все пак можеш да имаш добри намерения спрямо някого, но ако се случи че другият ги оцени като зло, то смисълът се разбърква. Ето да речем подавам ръка на бабата, за да слезе от рейса. Тя обаче е била ограбена преди време и мисли, че посягам да и взема чантата и започва да врещи, без да е разбрала какво точно искам. Схващаш картината..иначе недей нарича даден вид мислене “незряло”. Можеш да намираш много критики над петровите идеи, но ако се замислиш – те са доста завършени а и са валидни за него-няма смисъл да го убеждаваш колко е прав или не е.

  60. sickdreamer
    12/03/2010 - 20:26

    Повтарям, Келанвед: незрялост в смисъл на недостигнат пълен капацитет на съществото… Като човек, развил супер остро зрение и слух, но не и обоняние 🙂 Плюс, истината се ражда в обмяната на идеи 🙂

  61. С поста съм съгласен, но не съм съгласен с терминологията.

    Това, което описваш, е по-точно казано “скептик”, а не циник. То че в България болшинството бъркат термините, така си е, ама ти поне можеш да не се присъединиш :).

    Кратка дефиниция:
    Скептик – не приема неща без доказателства
    Циник – отхвърля неща, понякога въпреки доказателствата

  62. Циник и скептик в такъв случай се бъркат навсякъде, защото и в САЩ съм чувал тези две думи да се използват по абсолютно същия начин. 🙂

  63. Първо – постът не е лош като описание на някои “патологични” самозаблуди. Обаче… второ – да ме прощава авторът – но освен в това, че храната след като се изяде следва се изсере, усещането за вкуса и, усещането колко трудно/лесно го прокарва после през отвора на изхода, и чувството за пълен тумбак, авторът в нещо друго способен ли е да ВЯРВА…
    Аз съм прагматик, егоист, но не съм лишен от вяра, чувства и въображение. И слава богу (не съм религиозен, просто израз)!
    И всички тия “подкрепящи специалисти” коментатори – тъжна картинка.

    Аз мисля, че еволюцията в социално-икономическия свят, в развитието на общество на знанието и информацията е благодарение на презрените от вас “мечтатели”; на “вярващите” в противоречащи на “рационалните” разбирания и на “очевидните” факти; на “чувстващите” че нито земята е плоска, нито слънцето се върти около нея, противно на това което очите ни виждат.
    Брат, вкарай малко въображение – открий неоткритото, докажи насъстоятелността на очевидното за всички, защото дори и един от всички “презрени ирационални мечтатели” да е прав, то той би бил велик, а ти – жалък слепец и неверник…

  64. Rambosileck
    12/03/2010 - 23:11

    Истината е, че колкото ти е по- изкривена представата за света, толкова по- дълго ще живееш 🙂

    http://abcnews.go.com/m/screen?id=1242497

  65. Лъчезар П. Томов
    12/03/2010 - 23:41

    Цинизмът е просто една философска школа, също като епикурейците 🙂

  66. Лъчезар П. Томов
    12/03/2010 - 23:46

    “No one rationally believes this sentence” – The Oxford handbook of epistemology 😀

  67. Лъчезар П. Томов
    12/03/2010 - 23:50

    За ваше сведение философията е базата на развитието на всички останали науки, като задава смисъла на търсенето на знание.

    Philosophy studies the fundamental nature of existence, of man, and of man’s relationship to existence. … In the realm of cognition, the special sciences are the trees, but philosophy is the soil which makes the forest possible.
    —Ayn Rand, Philosophy, Who Needs It

  68. когато си религиозен фанатик, скептиците ти изглеждат циници

  69. Емо, нека бъдем по-прями: логато си религиозен (фанатик), трябва да те застрелят.

  70. Между другото тук никой, струва ми се, не обърна внимание на обичайния аргумент на хората с религиозни фантазии, а именно – че “Бог е нещо, което е извън обсега на нашето възприятие, за да взимаме под въпрос неговото съществуване и следователно не може да си позволим да се съмняваме в него.”

  71. Принцо
    13/03/2010 - 09:01

    Коментарите са връхта :), а статията както винаги е………..хихихихихи

  72. …наистина е добре да си стъпил здраво на земята братле, и за това придържането към принципите на материализма доста помага. Особено, когато виждаш колко измислени светове и колко психопатология има около теб. Но как да постъпим в случаите, когато свежата, млада и все още в примитивен стадий наука не е измислила начини да се изследват? Например сънищата. Кой може да отрече, че те съществуват? Верно има наука, която се занимава с тях –психологията, но според принципите на материализма направо можем да си я зачертнем. … трябва ли да отречем всичко, което не можем да пипнем, видим, вкусим, измерим, претеглим, чуем, помиришем, и т.н.? И въобще, трябва ли да отричаме нещо, защото съвременната наука не е достигнала нужното ниво за да го изследва? Това е толкова погрешно, колкото и противоположното – да го приемаме и вярваме безрезервно.

  73. Никой не отрича, че има сънища, повечето разумни хора отричат твърденията на разни шарлатани, които ги “тълкуват”

  74. Келанвед
    13/03/2010 - 14:27

    emo коя наука има точна характеристика за сънищата? Не ми е известно друга наука освен психологията да се занимава с подсъзнанието, а повечето учени приемат предната за недоказани врели-некипели

  75. Лъчезар Томов
    13/03/2010 - 14:55

    Когато си фанатик, няма никакво значение дали си религиозен, атеистичен или комунистичен. Фанатизмът е състояние на духа, не функция на ума. Аз виждам в тази тема доста фанатици, между другото и повечето не са религиозни.

  76. Лъчезар Томов
    13/03/2010 - 14:57

    Бог е така дефиниран, че не може нито да се докаже, нито да се опровергае. Това, не означава, че не можем да се съмняваме, или че няма смисъл да вярваме. Четете повече книжки, момчета, светът е прост само за простаците

  77. Martin Tonev
    13/03/2010 - 16:03

    Пешо като цяло съм съгласен с всичко написано (не веднъж сме го обсъждали този въпрос в компанията на бутилка водка).
    Основния проблем е не това, че хората търсят някакви други светове, реалности и т.н.. Проблема идва когато филосовските умозаключения започнат да се считат за ФАКТИ и научния скептицизъм и прагматизъм останат на заден план.
    Това е и основната разлика между философите и учените. Един учен се стреми да докаже философската си теория с научни факти, а философа доказва философията си с още философски умозаключения.
    Добре е да знаем, че голяма част от откритията последните 300-400 години в области като Физика, Химия, Медицина са били първоначално плод на “философски размисли” и често дори грубо фантазиране, но в последствие фактите са били отсяти от фантазията.
    Точно това е и тънката разлика между учените и “шаманите”. Един учен никога не би се задоволил само теоретично да докаже някаква теория (било то и чрез използване на математика), а винаги ще се опитва да го докаже с нагледни опити, наблюдения и ТВЪРДИ ФАКТИ.

  78. sickdreamer,

    Няколко поредни изречения започваш с “Мисля…”. И аз мисля много работи – въпросът е за кое има доказателства, че наистина е така или реални предпоставки да стане.

    Вярата на този, който се хвърля в пропастта с надеждата да полети е вярата на религиозния фанатик, вярата на лудия. Вярата на разумния човек е вярата, че ако построи самолет, ще може да лети с него.

    Това, че изпитваш някакви чувства (“безусловно упование”), били те и силни, не прави по никакъв начин вярванията ти истина.

    А това, че имаш възможност да смяташ за “зряло” само мисленето, което отхвърля действителността за сметка на фантазиите, си е твоя лична работа. Доколкото терминът “зрял” в този смисъл е изцяло субективен, ти просто си поставяш някакво твое си, изцяло имагинерно, мисловен конструкт, по никакъв начин несвързано с действителността определение за него и си подреждаш хората в зависимост от това дали отговарят на тоя фантасмагоричен критерий…

    Колкото до ястието и вкусването му – и рецепторите на небцето, и очите, и носа са сетива, с които възприемаме действителността. В този смисъл няма съществена разлика в това дали гледаш или вкусваш ястието – и в двата случая приемаш различни видове информация за него.

  79. Добър Вечер,
    Не бих се причислил към “вярващите” но понеже познавам доста такива -веднъж си зададох въпроса:
    – На кой би му пречил в живота “вярващ” човек?
    Тези с вярата си я носят в главата. Не ти я натякват нито се мъчат да ти я насаждат. Вярата им е в това да бъдат ДОБРИ…..
    И ако заради някакво вярване(вътре на тайно място в главата му, невидимо за другите) този човек е по добър – ами не виждам нищо лошо в споследното…
    Така-а-а, сега към фактите “95% от световното население вярва в някакво върховно същество под една или друга форма” Дразнещо ли е? Ако кажете “ДА” това би означавало, че само 5% от вашите приятели и познати не ви дразнят 😉
    Странно нали.
    Друг е въпросът, че разликата между църквата и мафията е само безплатната вода на входа. Развратни попчета смучат пари, като сюнгери с брилянтно измисленото(и задължително) посредничество между Бога и хората. Ама бизнесът си е бизнес

    Разбира се това си е само мое мнение -не го налагам, само го споделям.

    Longanlon -евала как пишеш.

  80. sickdreamer
    15/03/2010 - 02:10

    Драги Лонганлон, хубаво е винаги да казваме “мисля”, защото дори твоята безупречна логика може някой хубав ден да бъде сразена от… знам ли, навестяващ Морфей тип “Матрицата” 🙂

    Мисля, че не си разбрал добре поста ми.

    Първо – нищо не е сигурно, освен, да приемем, че съществуваме самите ни. Колкото и да плюеш философите, нямаш никакъв довод, който с категорична сигурност да ти каже, че аз съществувам наистина, или че не живеем в Матрица, или че Исус Христос всъщност наистина не се е… преродил в 2000 година. Нямаш. Нали? 🙂 В тоя смисъл – недей гледа така презрително на нещата, за които няма доказателства. За нещата, в които аз вярвам, аз имам малко доказателства, за твоите вярвания – ти имаш много. Но, моля те, не ебавай майката на моите просто защото количеството е различно – и двете са несигурни 🙂

    Второ – не си разбрал връзката между рецепторите и вярата. Да, рецепторите ни дават дадени типове инфо за реалността. Въпросът е дали ти, който се гордееш и радееш със своята логика, реалитет и мислене, не си лишен от рецептора на религиозните хора, или на вярващите в децата индиго, или на някой друг с претенции, че познава Бог, и всъщност единствената разлика между твоята и тяхната реалност, е че ти нямаш нужните рецептори, за да видиш божествената/свръхестествената/непозната част на реалността.

    Трето – вярата, колкото и да е ирационална, е едно от нещата, които ни правят човек. Днес сподлих с приятел как се опасявам, че живеем във все по-гладко и по-законово функциониращ свят, което ни отнема спонтанността като хора и ни приближава до машините. Може би вярата, или религиозният инстинкт, не са толкова лоши неща 😉

    Четвърто – религиозният фанатик поне има смелост и сърце 🙂

  81. Тралала
    15/03/2010 - 02:48

    От всичко най-много мразя някакви малоумни мистици дето знаят че не знаят и че никой друг не знае как са нещата. Особено като вземат да обвиняват останалите в неразбирането на висшия замисъл, който е достатъчно висш, за да не може и те да го разберат, същевременно те пък са достатъчно духовно извисени, за да знаят там, че другите грешат….уффф обърках се. Мисълта ми е че най-доброто доказателство че са малоумни и по средата на разговора да им ковнеш една баница и да ги питаш дали това е в реда на нещата и според божествения замисъл. Дори да не помогне, повтаряш докато помогне или докато спрат да досаждат с глупостите си.

    П.П екоталибаните, религиозните откачалки, комунягите, анти-ГМОтата, онези пичове дето си мислят че като са гледали Цайтгайст и могат да ти дават тон в живота, русофили/фобите, опънсорс фанатиците, националистите, анархо-слабоумниците и запалените защитници на гей парадите и правата на хамстерите – ей това е най-противната пасмина. Само с бой се оправят.

  82. “Тези с вярата си я носят в главата. Не ти я натякват нито се мъчат да ти я насаждат.”

    Не съм съгласен. Сравнително голяма част от “тези с вярата” се опитват да я натякнат на всеки, който има и най-малките съмнения в тяхната вяра. Примери бол – и в историята, и в настоящето. Дори познавам такива хора – не по-малко лицемерни от останалите, но си мислят, че като отидат да се изповядат пред някоя икона или някой изкуфял поп, вече са си изкупили греховете… и така до следващата изповед… и до следващата… и до следващата… и до по-следващата… и т.н. 🙂

  83. Нямам блог, но ти стискам ръката за тази статия!

    Реалността наистина може да изглежда цинична спрямо нечий идеализиран светоглед.

    От друга страна няма лошо да се кривва на моменти от реалността и да си измислиш своя, НО да имаш ясното съзнание, че това е фантазия, която просто те освежава от рутината на деня или в която намираш утеха.

    Най-добрата утеха и ВДЪХНОВЕНИЕ обаче е в самата РЕАЛНОСТ и твоето отношение към нея. Аз например като осъзнах, че светът е несъвършен осъзнах, че това е начинът за едно безкрайно обновяване, промяна, това е начинът да има неизчерпаем брой възможности. Какво повече може да иска човек от света, освен неговата НЕОБЯТНОСТ.

    На мен лично ми изглежда АБСУРДНО, един неизчерпаем свят да има СЪЗДАТЕЛ-КОНТРОЛЬОР. Дори и да е било така, на практика този т.нар. “СЪЗДАТЕЛ” се е отказал тотално от авторските си права и от правото да контролира. Иначе как щяхме да разполагаме с тотална свобода на избора? А ние имаме тази свобода.

    И накрая, нещо, което няма край, няма и начало, следователно няма момент на създаване. Има трансформация от едно състояние в друго. Големият взрив най-вероятно е точно такъв преход в самоорганизирането на материята.

    Предлагам на всички вярващи в БОГ-СЪЗДАТЕЛ-ТВОРЕЦ-КОНТРОЛЬОР да си зададат въпроса “Какъв е смисълът от съществуването на Бог?”.

  84. Sickdreamer: “Четвърто – религиозният фанатик поне има смелост и сърце”

    Но няма здрав разум. След като знаем фанатизма до какво води, не виждам смисъл въобще той да бъде реабилитиран дори и с подобни “романтични” окраски.

  85. Sickdreamer: ” Това е основната разлика между Източното и Западното мислене – ние, Западняците, разглеждаме всичко отделно от нас, ние сме наблюдатели. Дори предствата ни за Бог е за един отчужден, отделен от нас, Бог. На Изток е точно обратното – философията им е насочена към сливане с Битието и с нещата в него. Техният Бог всъщност е всичко – те и Бога са едно и също.”

    В класическата Йога-Даршана (Йога Сутра на Патанджали) стремежът е да се разграничиш от материята (Пракрити), за да осъзнаеш истинската си природа – необусловеното съзнание (Пуруша). В нито един от тези моменти няма сливане, защото ти не си част от Пракрити и защото винаги си бил Пуруша, просто трябва да “осъзнаеш” този факт. Разбира се в момента, в който си мислиш, че си го “осъзнал” на практика работиш с обусловеното си съзнание, което е част от Пракрити и реално си оставаш на “нейна територия”.
    Това го давам като пример, че не всичко на Изток функционира по начина, по който си го описал.

    Ранният будизъм пък е атеистичен, в него не само, че няма Бог, но забележи, няма и Душа. Там идеалът е “шунята” – празнота, нещо, което донякъде съответства на Пуруша.

    Това, което трябва да се има в предвид за основните индийски философски системи е, че те приемат прераждането като част от света, при това в негативен план. Докато ти се прераждаш, винаги оставаш в света на обусловеното, на двойките противоположности. Истинската свобода за тях е повече никога да не се прераждаш. Един вид “вечна смърт”.

    Аз понеже не вярвам в прераждането и считам постигането на “вечна смърт” за напълно достъпно и безусилно, съответно се разграничавам и от сърцевината на тези философски системи.

    Техният “бог” – в индийските философски системи, не е богът -творец, а е едно състояние, в което като попаднеш, никога повече не страдаш.

  86. sickdreamer, може всичко – и Морфей от матрицата да се появи, и Исус да е син на бог и т.н.

    Само че вероятността да е така е същата, като вероятността да съществуват розови еднорози, малки крилати феи или аз да имам невидим дракон в гаража си.

    Да вярваш, че наистина има такива неща, които са само и единствено творение на ума ти, въпреки че няма абсолютно никакво доказателство за тях, е прекрасна демонстрация на пожелателното, отхвърлящо реалността мислене, за което говоря в статията.

    Ти ако искаш да мислиш, че може би не съществуваш, въпреки че самия факт, че мислиш, е логическо и практическо доказателство за съществуването ти, значи работата с делюзиите ти е сериозна…

  87. Лъчезар Богданов
    15/03/2010 - 11:12

    Лонг,

    направи пост-ни един цитат от “Атлас изправи рамене” и да се свършва.

  88. То ако се свършваше така бързо, да се е свършило още през 50-те с излизането на книгата 🙂

  89. Лъчезар Богданов
    15/03/2010 - 11:39

    Един по един ще борим мистиците тука 🙂

  90. Честно да ти кажа, нищо не ме шокира повече от това някой да ми твърди, че може и да не съществува. По-голям мистицизъм от това здраве му кажи – да отричаш, че те има…

  91. neuromantic
    15/03/2010 - 13:49

    Лонг, я да те питам, тамън сме на темата. Какво мислиш за феминизма? Не е ли той пожелателното, което се приема за реално? Че жените и мъжете са с фифти-фифти способности. Продължи логиката си в правилната посока, така да се каже. 🙂

  92. Има много пожелателни неща, които се приемат за реални – но дали са реални се вижда от това дали са подкрепени от доказателства.

  93. neuromantic
    15/03/2010 - 14:09

    Именно, няма доказателства за абсолютното равенство между половете, нещо очевидно и с просто око, не само от кръста надолу, ами и от врата нагоре, но тая тема вече я дъвках наскоро та няма да задълбавам. Идеята е, че ако не беше духовната реалност, в която плува чисто хуманитарната вяра, че жените и мъжете са равни или поне е пожелателно да бъдат, нямаше да има нито едно действие в посока промяна (защото би било малоумно) и жените все още щяха да са до печката с две виснали от гръдта им бебета. Няма значение дали говорим за бог Йехова или за бог Фемина. И в двата случая става дума за чиста вяра изкривяваща фактите в желаната посока… Кво ще кажеш за тоя цинизъм, а 😉

    Но вярата не просто заблуждава, тя променя света. Затова например най-добрите политици трябва да са над масовата мисъл и да задават посока в която никой не вярва, но която е добра, както направи Костов повеждайки ни към ЕС, в момент когато всички се облизваха насън за червената луканка.

  94. Доколкото системата на правото и гражданствеността е основана на идеята за равенство между хората, това съвсем не значи, че всички хора трябва да са еднакви, за да имат еднакви права.

    Идеята за равенство на жените не се базира на това, че те са “равни” по някакви критерии на мъжете – базира се на това, че са членове на обществото и като такива имат равни права.

    А че това е правилно, се доказва не с доказване на някаква физическа еднаквост, а с доказване на предимствата на общество, основано на равенството, пред общество, основано на неравенството.

  95. neuromantic
    15/03/2010 - 14:52

    Равните права за половете са факт още от първите феми-революции и днес по закон всички сме равни. Но както забелязваш феминистичния бунт не е спрял, напротив, феминистите искат равенство на всички възможни нива. Искат да изчезнат стереотипите, което реално означва да изчезне всяка съществуваща днес статистическа междуполова разлика. Няма да се учудя ако един ден стигнем и този етап. Феминистите водят древна война с биологията, а по принцип се сещам само за едно нещо което води усилена борба с науката, особено естествената, а именно – вярата. Тя има удивителната способност да кара определени учени да провеждат точно определени експерименти които да я затвърдят. Тя въвежда мода в науката. Никой не е имунизиран срещу нея.

    От друга страна трябва да отговорим защо тази вяра е лоша, а аз не мисля че е (стига да не обърне в екстремизъм). Да вземем за пример Йехова. Всички знаем колко силна мрежа са изградили евреите помежду си, как се подпомагат взаимно, как са направили малък рай в пустинята и т.н. Дали цинизмът им е помогнал с нещо в тези процеси? Йехова може да не е белобрадия старец от овчарските притчи, но определено можем да кръстим на него колективния юдейски разум. Той е споделената духовна реалност, невидим, но пък зашлевяващ мощна плесница на Хитлер. Предизвикал е война. Хитлер не е мразел толкова силно евреите заради нисшата им раса, колкото заради това че държат световното богатство.

  96. Светослав Бацоев
    15/03/2010 - 15:36

    Longalon, щом не вярваш в бог дай някаква хипотеза как се е зародила вселената, кога е било началото, имало ли е начало или си е била вечна. Аз досега не съм чувал за такава. Не ти говоря за доказателство а само за хипотеза. Е от там идва идеята за бог. Разликата м/у вярващите и невярващите, предполагам, е че невярващите смятат че има логическо обяснение на тези въпроси. Да но защо не съм чувал за нито една хипотеза тогава. А вярващите смятат, че това е нещо, отвъд човешкия разум и логика. Аз по-скоро се причислявам към вторите до доказване на противното.

  97. Ако смяташ, че аз трябва да измислям хипотези за създаването на вселената, малко си се объркал, а и си пропуснал петдесетина години работа на физичната теория.

    Научни хипотези за произхода на вселената има, като големио електронен колайдер е построен точно за да изследва някои от тях.

    Едно елементарно обяснение на най-широко приетата теория от любимата ми румънка:
    http://www.youtube.com/watch?v=2PqJ2eEzD3o

  98. Светослав Бацоев
    15/03/2010 - 16:09

    Не съм добре с listeninga на английски ама ако това е теорията за големия взрив тя не обяснява откъде аджеба е дошла тая точка с голямата енергия дето се е взривила и от там е дошла вселената. Иначе аз не смятам че ти трябва да ги измисляш хипотезите, просто казах да ми дадеш една за която си чувал понеже знам че и ти се интересуваш от тия въпроси.

  99. Тралала
    15/03/2010 - 16:40

    Въпросът какво е станало “преди”, дори самата идея за “точка” в пространството са несъстоятелни. Няма “преди” големия взрив. “Преди” предполага съществуването на време-пространство, но такова не е съществувало. Вселената е съществувала под формата на сингулярност, при това положение понятията “време” и “пространство” губят смисъл. Познатите физични закони не съществуват. Също така, “точка” не е съществувала, поне не и по начина, както хората си представят една точка в пространството. Точката има някакви координати в пространството спрямо наблюдателя. Е, ами тогава пространство не е съществувало, още по-малко пък наблюдатели.

    Разбира се има и екзотични теории, примерно тази за цикличната вселена, която се състои от безкрайни поредици от разширения (взривове), охлаждане и гравитационен колапс отново до сингулярност. Теорията за цикличната вселена обаче засега е оборена от факта, че вселената се разширява все по-бързо.

    Има и особено екзотични теории, от сорта на multiverse теорията, според която съществуват безкраен брой вселени.

    И разбира се, възможно най-идиотската теория че някакво божество е създало вселената. Тази теория сама по себе си за жалост обаче не позволява никаква критика, защото естественият въпрос – кой тогава е създал въпросното божество – във всички религии се приема за богохулство.

  100. Светослав Бацоев
    15/03/2010 - 16:49

    Тралала, благодаря ти за обяснението, макар че за прост човек като мен тая теория звучи малко като “Нямало е нищо, после от нищото е станал взрив и така е почнало всичко”

  101. Тралала
    15/03/2010 - 17:01

    Ами човек е свикнал нещата да имат причина и следствие, съответно търси причината за големия взрив. Човек също така достатъчно много е свикнал с понятията “пространство” и “време”. Най-лесното е да те помоля да дадеш дефиниция за “време”. Какво е времето? Някой ще си бие главата и ще измъдри нещо от сорта на “интервал между две събития”. Айде нека това определение е ОК, тогава за интервала между какви събития говорим? Между нищо и нищо? Каква е разликата между 5 секунди между нищо и нищо и 500000 години между… нищо и пак нищо?

    Знам че обяснявам доста малоумно 🙂

  102. Светославе
    забелязах че удобно подмина съвсем логичния въпрос
    “кой тогава е създал въпросното божество”
    науката засега не може да даде категоричен отговор на въпроса за произхода на вселената но работи по него
    религията може ли да даде отговор на въпроса за произхода на бог?

  103. Светослав Бацоев
    15/03/2010 - 17:18

    Ма аз никъде не съм казал че бог е създал вселената. Казах че може би създаването на вселената не може да се обясни логически, и от там идва идеята за бог – нещо, което е отвъд разума, и следователно най-малко аз мога да го обясня. Нито знам дали съществува или не. А пък може само да си фантазирам, ама това е защото както казах не съм чувал от никого някаква свястна теория.

  104. Идеята за бог не идва от там където казва Светослав.
    Идеята първоначално е била, че бог е този дето включва и изключва осветлението, пуска дъжд и гръмотевици и т.н.
    Постепенно, хората са намерили причините за тези неща и вече бога зпочва да се крие зад по-трудни за обяснение явления.
    Понеже се знае че ние никога не може да научим всичко за всичко, все ще има някакъв хоризонт на познанието, отвъд който ще се крият бог(ове) 🙂

  105. Абе, Пешко, не ти ли писна да лъскаш тая твоя тема за екстрасенсите ?! В крайна сметка, докато любимата ти “наука” не намери обяснение на Първопричините, ти никога няма да бъдеш абсолютно прав 😉 Можеш да бъдеш такъв за безбройните случаи на евтина и недотам измама, но не и за всички останали, на които пряко обяснение не намираш.
    Самият факт, че “науката” ти все още няма отговори за един безкраен ред въпроси, просто обезсмисля глуповатото ти репчене и осланяне на нея. Прави го безпредметно. Не можеш да бориш непълнотата на нещо с друго, не по-пълно нещо.

  106. Тралала
    15/03/2010 - 19:28

    Екстрасенсите са пълни идиоти и малоумници. Докато любимата ви наука не ме опровергае, пет пари не давам колко ще се опитвате да ме убедите в обратното.

  107. sickdreamer
    15/03/2010 - 19:50

    Е, Тралала, ти еба майката на всеки смисъл в човешката екзистенция 🙂

    “П.П екоталибаните, религиозните откачалки, комунягите, анти-ГМОтата, онези пичове дето си мислят че като са гледали Цайтгайст и могат да ти дават тон в живота, русофили/фобите, опънсорс фанатиците, националистите, анархо-слабоумниците и запалените защитници на гей парадите и правата на хамстерите – ей това е най-противната пасмина. Само с бой се оправят.”

    Значи според теб смисълът на човешката екзистенция се заключва в това да се грижим да сме нахранени и здрави, да следваме рационално егоистичните си желания и… толкова. Всички, които търсят досег до нещо над тях – световен мир, свят без ГМО, свят без неравенства, свят без екокатастрофи – са откачалки и… пасмина за бой? От теб би станал доста добър крупен капиталист, може и политик 🙂

    Лонганлон, може би аз обяснявам зле, но пак не си ме разбрал: придържам се към Декарт и съм сигурен за своето собствено съществуване – но в коментара говорих на теб и исках да кажа, че ти нямаш доказателство дали аз не съм плод на Матрицата или… на нещо наистина медицински възможно – на твое дълбоко психично разстройство. Нали разбираш колко delusive може да е реалността?

    Съгласен съм, че вярата трябва силно да се контролира от логиката, доказателствата и вероятността наистина да е вярна. Но помисли – зщао при създаването на таблицата си Менделеев остава празни няколко места? Не е ли това пример за научната му вяра, която се е оказала брилянтно правилна? Или когато Стив Джобс напуска своя колеж с вярата, че не е това неговия звезден път, и след години наистина се оказва, че е постъпил правилно – това не е ли отново вяра? Или това е друг вид вяра?

    Витаминко, не съм добре запознат с Източните религии, но от това което зная – първо, Индийците имат Бог, който се изразява в лицата на Брахма, Шива и Вишну. Другото, което зная от четеното и слушаното е, че всички сме част от Универсума, от цялото… Може и да греша, но не е ли основният принцип на Източното мислене единението? Не идва ли принциоът на ненасилието ахимса от съзнанаването на силна свързаност с всичко живо? Или идеята, че всяко нещо има душа, която еволюира с времето, не води ли до заключението, че сме направени от една духовна материя, тази на Всичкото?…

  108. sickdreamer
    15/03/2010 - 20:01

    Витамкино, тотална свобода на избора далеч нямаме… Ние сме ограничени не само физически и законово, не сме силно ограничени и поведенчески. Така че една религиозна теория, че Бог ни е създал с еди-какви-си контролирани качества в главата, е просто необорима.

    Това, че не познаваме Контрольора не значи, че го няма. Доказателството е налице – имаме супер ограничения. Никой не може да каже дали те са измислени от Контрольора или от… хъм, физическите закони и Природа, които също не се знае как са се оформили 🙂

  109. има един въпрос, който мир не ми дава
    мога ли да попитам тия дето са прочели черното книжле “библията”, как по-точно Бог е обладал Дева Мария? Слязъл на Земята и собственоръчно я изперкал, или отишъл при Йосиф и му казал “Виж ся, трябва ми пишката ти за малко..”. Пък после вика “не пожелавай жената на ближния си”….Лицемер!

    Нямам никакви лоши чувства към вас религиозните – дупете се, блъскайте си главите, кланяйте се на парчета дърво… забавно е.
    Приятна вечер братя, и Бог да ви благослови. И да ме споменавате с добро.

  110. Sickdreamer, прав си. Ограничението идва от това, че има неща, за които тепърва ще научаваме и ще осъзнаваме, камо ли да ги избираме и пожелаваме. НО, наличието на безкрайност прави изборът от възможности неизчерпаем. Може да си най-големия задръстеняк, но, тази неизчерпаема възможност съществува.

    Контрольор няма, защото безкрайността не подлежи на контрол. Ако си универсален и повсеместен, защо ти е да контролираш. Ти си на всякъде. Ти си нещото, ти си съществуването. Защо ти е тогава да контролираш?

    Пак ти повтарям, основното нещо в индийските философски системи е прекратяване на страданието и постигане на освобождение от обусловеностите, т.е. проява на необусловеното съзнание.

    Сливаш се, единяваш се с нещо, от което преди това не си бил част, докато при тези системи въпросната необусловеност се явява нашата същност. Задачата тук е да се себепознаеш като такава същност. Вечна и неизменна. Забравих да спомена, че тази наша същност е непознаваема и извън всякакви представи. Ниргуна. Сега кашата стана ли още по-голяма.

    Поради вечността и неизмеността на необусловеното съзнание, то не еволюира, следователно и т.нар. “индивидуални души” не еволюират. Това, което се изменя и еволюира непрестанно е материята, включваща в себе си и обусловеното съзнание.

    Ахимса, както наскоро ми го обясниха и на мен, е да няма преднамерена зла умисъл в мотивите за действие. Ако обстоятелствата изискват да извършиш насилствен акт, защитавайки нечий живот или справедлива кауза, тогава това не е насилие. И обратно, може да извършиш доблестна постъпка, с тайното намерение да впечатлиш някого, да се сближиш с него или просто за да прикриеш истинските си намерения. Това вече е насилие, защото в мотивите ти има зла умисъл.

    На практика винаги има насилие. Като стъпвам по земята със сигурност стъпквам щъкащите под краката ми гадинки. Въпросът е, че в това мое действие няма лоши намерения. Аз така или иначе трябва да се придвижвам.

    Брахма, Вишну и Шива съответно са съзидателния, поддържащия и разрушителния аспекти на битието.

  111. lammoth – тая притча произлиза от езическата легенда (имаща свой паралел и в египетската митология), която представя земята като жена, а слънцето като мъж; и като изгрее слънцето, неговите лъчи “онождат” земята и така се “раждат плодовете и” – например пшеница, от която пък се приготвя хлябът, който също има свещено значение. Verstehen?

  112. Тралала
    16/03/2010 - 01:17

    “Всички, които търсят досег до нещо над тях – световен мир, свят без ГМО, свят без неравенства, свят без екокатастрофи – са откачалки и… пасмина за бой?”

    Абе ти сериозно ли вярваш, че тези хора търсят нещо такова? Всичкото става главно поради две причини: страхът им че бидейки част от 6-милиардното население на земята някак се обезличават. И комплекс за малоценност, защото осъзнават колко са нищожни и си измиват ръцете със спамене из нета, лепене на листовки, малоумни протести където строят замъци от кашони и т.н. безсмислено хабене на време само и само да се чувстват обществено-значими. Те много добре осъзнават, че не са, обаче си имат религиозните вярвания там и толкова. Да вземем простия пример с еколозите: ако знаеха само колко въглероден диоксид отива, за да се захранят рутерите, сървърите и мрежите че да може да си наспамят сайтовете с еко-пропагандите, сигурно щяха да предпочетат да си останат с раздаването на флайери по улиците за поредния екопротест. За жалост дори флайерите се печатат на хартия и заради това се секат дървета. Въобще тъжна работа, какво да се радвам на такива имбецили. Предпочитам да съм егоистичен циник.

  113. Изобщо не съм съгласна с теб, особено пък по отношение на представата ти за философия.
    Идеалите са причината хората да творят и да са способни на нещо повече от безмозъно консумиране и плодене.
    Да обясня защо – творчеството като такова е безсмислено, защото в повечето случаи не ти носи печалба, писането на книги, текстове, блогове, всичко това го правиш заради себе си, защото вярваш, че има някакъв смисъл.
    Мисля, че имаш малко изкривена представа за философията, но не съм сигурна. Все пак, нещо интересно, интелектуалното развитие на древните гърци и концепциите, които те са създали са почти непроменени днес, повече 2, 000 години по-късно, които впрочем са причината да имаме и демокрация, защото феодализмът също е бил мноого удобен за някои хора (както е днес деспотизма), вярно е, че феодализма е отмрял, но не и деспотизма, така че не съм съгласна с теорията ти.

  114. sickdreamer
    17/03/2010 - 14:14

    Витаминко, макар да имаме безкрайно много възможности свръхограничеността на мозъка ни – интелектуално и поведенчески – просто свръхограничава това, което наричаме “избор”. Не можеш да накараш един страхлив човек да си направи промяна в потисдкащия го начин на живот, макар да има пълната възможност да го стори. Безкрайна възможност – но ограничен от страха си от промяна.

    Защо да нямаш контрол? Това, че ти си всичко, значи ли че не желаеш да имаш контрол върху себе си? Все едно ти да не искаш контрол върху своето тяло 🙂

    Ами… за Индийската религиозност ме обърка малко, ама предполагам, че не е тук мястото да се изнясняваме ;D Но въпросът ми е – не сме ли всичко част от необусловеното? И всичко материално също? :)Благодаря за изчерпателния коментар обяснение 🙂

    Тралала, със сигурност има един стабилен процент хора, които намират в дейсвтията си бягство от безсмислието на живота си… и всъщност аз предполагам, че повечето хора са така. Но наистина ли вярваш, че дори половината от презрените от теб групи не правят това, в което вярват, с душа и съвсем искрена вяра, че това е правилното? Мисля, че това е един краен цинизъм 🙂 Защо не приемеш, че

  115. sickdreamer
    17/03/2010 - 14:15

    ПС: Защо не приемеш, че твоят егоизъм е насочен към теб, а техният – към Природата, развитието на света и тн? Толкова ли си се обезверил от човека? Прочети малко Вапцаров ;D

  116. oх колко тролопривличащ пост 🙂

    aз пак ще цитирам любимия ми Бърнард Шоу
    “The power of accurate observation is frequently called cynicism by those who don’t have it.”

  117. Келанвед
    18/03/2010 - 02:34

    абе хубаво е да се изясним като говорим за цинизъм дали имаме впредвид оригиналното или модерното значение на думата (между тях има общо, но има и много разлики)
    http://en.wikipedia.org/wiki/Cynicism

  118. Ангел Грънчаров
    18/03/2010 - 15:38

    Явно Петър не е и разлиствал книгата ми, щом твърди, че съм се бил опитвал да “доказвам”, че Бог съществува, докато аз всъщност тръгвам от положението, че това дали съществува или не съществува Бог в еднаква степен не може да се докаже. Но това да се “доказва” има ли или няма Бог е лишена от смисъл постановка на въпроса, понеже Бог не е “предмет” на ума (разсъдъка, интелекта), той е “предмет” на една друга човешка способност, равностойна по значимост и дори превъзхождаща ума, и това е ВЯРАТА. В Бог може да се вярва или да не се вярва – и това са положения, които нито едно “доказателство” не може даже да докосне, камо ли да разклати. В този смисъл възразявам единствено да ми се приписва нещо, което просто няма как да съм го казал; а пък книгата е издадена и всеки сам може да се увери в това какво твърдя в нея.

    Иначе ми е много интересно да проследявам как душата на нашия любезен домакин явно има засилена потребност от Бог, след като периодично поставя все същия въпрос. За нивото на “аргументацията” му по въпроса има или няма Бог просто е излишно да се говори или пише; тя обаче може да предизвика известна снизходителна усмивка у ония, които разбират за какво става дума. За адмириране е обаче желанието му да си уясни въпроса, въпреки че за момента се движи в противоположната посока; но блажени са търсещите 🙂

  119. Sickdreamer: Ние самите като човеци все още нямаме пълната картина на това, което се случва с нас. На практика въпреки, че имаме обща представа от устройството на човешкото тяло все още има какво да се научава, все още има неизследвани територии, а за начина по който функционира съзнанието ни и мисловната ни дейност тепърва ще научаваме. Както виждаш съвсем не сме “навсякъде” в собственото си тяло и мисли. Другият момент е, че индивидът не е откъсната затворена система от околната среда и на практика много от нещата които се случват с нас са извън нашата компетентност и рутинни реакции. Точно тази частична представа за нас и за света около нас налага нуждата от контрол. Контролът е един вид нагаждане на индивида към света и обратното. Един вид апроксимация. Когато си навсякъде и във всичко и знаеш във всеки един момент кое и как се случва, причините и последствията, когато ти си в основата на всичко за какъв контрол може да се говори въобще. Идеята ми е, че универсалността и контролът са взаимно изключващи се понятия и за това ако някой твърди, че има Бог и той е универсален, тогава този Бог е безсмислено да контролира. Нали знаеш израза “Fish doesn’t think because fish knows everything”. Може да се перифразира “God doesn’t exist because God is everything.”

    Да ограничени сме, но евоилюираме. Това е важното. Еволюираме, защото имаме безкрайна възможност от избори.

    Индийската философия е голяма хапка и аз знам съвсем популярни неща, но мисля в правилната посока. Забележи, философия, а не религия. Религията е един вид деградация на философията. Нещо такова се е случило с Будизма преди време. Това което трябва да знаеш е че това са опити на хора от преди хиляди години до наши дни да си обяснят света и себе си. Науката днес дава много по-вярна представа и обещаващи открития.

  120. Г-н Грънчаров, вярата е вид мисловна дейност, която подлежи на изследване и един ден ще бъде разгадана като явление. При всички положения няма как да е нещо повече от ума, защото тя е рузултат от дейността на същия този ум. Все едно да кажете, че картината е нещо повече от художника.
    Недомлъвките, с които пишете показват минимум Вашето нежелание да се аргументирате.

  121. Келанвед
    19/03/2010 - 00:35

    Какво е мислене и какво е разум витаминко? Как действа човешкия ум и какво ни прави нещо повече от машини (ако приемем че машините биха били резултат от еволюция). Човек е толкова шибано комплексен, че сам не разбира това. Подсъзнателната мисъл, пак е дейност на мозъка, но не може да се анализира напълно,нито да се предсказва. Разбирам нежеланието ти да вярваш във визша сила, но се надявам да не бъдеш лицемерен и един ден (дано не е скоро) , когато тръгнеш да умираш да не решиш да се надяваш и да вярваш , че има нещо след този живот. Всъщност тъжно е но е факт-една от последните човешки съзнателни мисли, ще е точно надеждата да има нещо, (та ако ще и да е ад)след като тялото умре. И като помисля пак това не е лицемерна надежда , ами инстинкт за самосъхранение на личността. Та ще поживеем и ще видим (и ще умрем де, ама видим звучи по-яко)

  122. Ангел Грънчаров
    19/03/2010 - 08:25

    vitaminko, струва ми се, че твърде ясно се изразих, къде виждате “недомлъвки”: вярване и мислене са различни по характер и насока душевни активности, те дори са с противоположна насока. Да се смята, че вярата е “вид мисловна дейност” е некоректно и неоправдано: по този начин Вие искате да превърнете човека в изчислителна машина, в компютър или робот. Има принципна разлика и между съзнание (ум, разсъдък, интелект) и чувство, да се каже, че чувството е “форма на мислене”, на вездесъщото мислене, е неоправдано смесване на душевните сили, а то пък е израз на неразбиране на тяхната специфика, на коренното, на същностното различие между тях. По същия начин, по който има принципна разлика между чувство и мисъл, има и кардинална разлика между разум и вяра, те просто не може да бъдат сведени едно до друго; но това не свидетелства нито за превъзходството на разума, нито за непълноценността на вярата. А религията израства върху човешката способност и потребност от вяра. Без вяра (ценности) човекът е за никъде, той тогава губи най-съществуната част от човечността си. Същото става и ако бъдат елиминирани чувствата от нашия душевен живот. Ето защо аз смятам, че причина за кардиналната съдбовност на вярата за човешкото съществуване е толкова човешката потребност от Бог; на това основание всеки човек има някакъв свой “бог”, всеки пред нещо се прекланя: за някои техен “бог” е прехваленият разум или по-скоро ума (понеже вяра и разум в тяхната истина, т.е. вярно разбираните вяра и разум се намират в най-прекрасна хармония!), за други техен самозван и безусловен “бог” е тяхното тяло, за трети не друго, а парите са нещо като техен “бог”. Какъвто е човекът, в това той и вярва; в каквото вярваш, такъв и ставаш. Ала ония, които са усетили в себе си толкова възвишената духовна същност на човека, такива необходимо вярват в Бог като извор, образец, стожер и пр. на духовното изобщо, на духовната субстанция на света. Ако щете, разбирайте го така: Бог не е нищо друго освен най-възвишен духовен идеал за човека, символ и въплъщение на духовното по принцип. Ако не съществува Бог, не съществува и духовното; ако не съществува духовното, не съществува и човешкото, т.е. човекът е не друго, а “мислещо животно”. Но като вземем предвид и това, че самата мисъл е проява на духовна активност, то тогава става съвсем безнадеждна за удържане позицията на антидуховния материализъм, която така или иначе стои зад всяко отричане на съществуванието на духовното, сиреч, на Бога.

    А за мен наистина е похвална настойчивостта, с която собственикът на този блог редовно поставя въпроса за Бога, което аз тълкувам като израз на засилената му потребност от вяра, тоест, на засилената му потребност от Бог. Ако искаш да бъдеш човек в истинския и възвишен смисъл на тази дума, то това не може да стане без вяра, без духовното, без Бог.

  123. Ангел Грънчаров
    19/03/2010 - 08:46

    vitaminko, не отричам, че си интересен и провокативен събеседник: всичко, което кажеш, е така объркано, че повече едва ли може да бъде; ето един пример, пишеш следното:

    Религията е един вид деградация на философията. Нещо такова се е случило с Будизма преди време. Това което трябва да знаеш е че това са опити на хора от преди хиляди години до наши дни да си обяснят света и себе си. Науката днес дава много по-вярна представа и обещаващи открития.

    Така ти се чини, кой знае защо, ала интересува ли те как наистина стоят нещата? Ще се опитам да ти помогна, понеже това е основна тема в моето развитие като философ: темата на моята дисертация беше “Учението за човека и формите на духа”. В моя блог, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ можеш да намериш този текст и при желание да научиш как наистина стоят нещата: изследвал съм ги най-внимателно и съм постигнал възможно най-убедителното решение. А тук искам съвсем накратко да ти покажа къде бъркаш.

    И религията, и философията, и изкуството са все духовни форми, са все израз на духовни активности. Те неслучайно са три, всяка има своя специфика, всяка е несводима до друга, духът не може да се изявява пълноценно без нито една от тях, т.е. те съществуват необходимо и нещо повече: взаимно се подкрепят и допълват. Те всъщност са три различни езика, с които може да се говори за духовното, другояче казано, за Бог. Или, казано с други думи, за субстанцията на всичко съществуващо.

    Науката заема особено място и тя е възникнала доста по-късно. Тя не може да се нарече “духовна форма”, понеже се основава на чистото познавателно (интелектуално) отношение на човека към света и към самия себе си, докато духовните форми (изкуството, философията и религията) синтезират в нещо цялостно и трите чисти и коренни човешки отношения: познавателното, ценностното и практическото. Ето защо и “продуктите” както на религията, така и на философията, така, накрая, и на изкуството, са неразбираеми от гледна точка на науката, а пък нейната гледна точка в никакъв случай не може да бъде меродавна. Трябва също добре да се разбере, че философията, която наподобява в някакъв смисъл науката, също не е и не може да бъде наука – ако се опита да стане наука, тя губи тъкмо философското в себе си. (Да не говорим колко недостатъчна и непълноценна е научната гледна точка спрямо религията и спрямо изкуството!) Накрая, искам да ти обърна вниманието към това, че трите духовни форми – изкуството, религията, философията – са напълно равностойни по изразителния си потенциал, те всъщност по три различни и взаимнодопълващи се начина говорят все за едно и също нещо, т.е. техните изводи се намират в прекрасна хармония. Която науката никога не може да постигне, понеже изначално е обременена с непълноценност: тя разкъсва едно от друго трите коренни отношения на човека към света и към себе си, противопоставя ги, тя неуморно гони от своите предели ценностното отношение (субективното чувство, чрез което оценяваме човешкия смисъл на нещата), а пък практическото отношение, свързано с науката, именно, техниката и технологията, е недостатъчно, за да може да се породи духовна значимост на комплекса “наука-техника”. Разбира се, ония, които се покланят на науката и на техниката, имат засилена потребност от духовни ценности и такива обикновено не мирясват, докато не стигнат един ден до духовното като такова, сиреч, до Бог. Извън него остават само ония, които се оставят да деградират в духовно отношение дотам, че стават неспасяем случай: имам предвид израждането на човешкото, свързано с крайни, с вулгарния, със сатанинския материализъм, който е така влиятелен в наше време.

    Надявам се, че ме разбра поне отчасти. Желая ти успех в духовния растеж на твоята личност! Същото желая и на Петър; той, доколкото разбирам, има положително отношение към изкуството (литуратурата), е, към философията няма влечение, но пък към вярата и религията се нуждае от такъв поврат, че благодарение на това няма как да не се обърне към философията един ден, за да запълни някак духовно-екзистенциалния вакуум в душата си.

  124. Ангел Грънчаров
    19/03/2010 - 09:12

    Същото предричам и за теб, Витаминко! И ти го желая: този е пътят, смело го поемай!

  125. Келанвед
    19/03/2010 - 12:31

    Ангеле, за Петър много бъркаш. Такива скептици не се хващат да търсят нещо духовно, защото не могат да го видят и пипнат. Освен от литература човекът се интересва от видео-игрици и акваристика, така че необходимостта от изкувство общо взето се изпълва. Но че през 2-3 теми засяга религията наистина ми е непонятно (вдигане на рейтинг?). Като заключеие-липсват ми ония брутални теми за гей пиипъл, нацисти или , как се прави малко секс в тая държава..беше доста надъхано всичко

  126. Изследването на проявленията на човешката глупост (вкл. религиите и бездоказателствената вяра, вкл. към богове) са ми интересни за обсъждане, затова ги засягам често в блога.
    http://kaka-cuuka.com/category/antinauka

  127. Ангел Грънчаров
    19/03/2010 - 13:07

    “Ненаучното”, намиращо се извън науката, несводимото към науката, Петре, не значи че е “глупаво”, не значи, че е проява на “човешката глупост”. Щото не усещаш ли, че по този начин отнасяш към разреда на глупостите и философията, и религията, и ценностите, и изкуството; всичко, що не е наука, мигом става глупост, в това число и философията, която по дефиниция е най-непримирим враг на глупостта, понеже философия значи любов към мъдростта. А не допускаш ли, че за теб “глупост” е всичко онова, което не разбираш?!

  128. Философията е наука, Ангеле. Разликата между нея и повечето други науки е, че не се изискват емпирични доказателства за теориите.

  129. Келанвед
    19/03/2010 - 16:55

    Пепи , я сподели,дали психологията е наука и ако да-коя част от нея считаш за такава?

  130. Пепи ше викаш на сина си, ако се казва така.

  131. Келанвед
    19/03/2010 - 18:35

    хвана ме лигнята..та не си отговорил

  132. Ангел Грънчаров
    19/03/2010 - 19:58

    Философията не е наука, Петре. Повярвай ми; все пак съм нещо като експерт в тази област. Много ми е интересно как някои хора се произнасят компетентно по всякакви въпроси, от които нищо не разбират; колкото повече не разбират, толкова по-компететно се изказват, на най-компетентни са, разбира се, по въпросите, от които нищо не разбират. Ти лично какво би казал ако, да речем, си голям специалист по програмирането, а пък аз нищо не разбирам от тия неща, ала въпреки това почна да ти давам най-компетентни съвети? Така че изказването ти, че философията била наука, показва единствено пълна некомпетентност по въпроса. Ако си забелязал, първия раздел на книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, е тъкмо по темата що е философия. Прочети, постарай се да вникнеш, и тогава пак ще говорим…

  133. Светлин
    20/03/2010 - 15:59

    Такова определение за “циник” за първи път срещам. Добро е 🙂

  134. Лъчезар П. Томов
    21/03/2010 - 21:34

    Не знам доколко разбирам от философия, но разбирам от наука и определено мога да твърдя, че философията е фундамент на науките, г-н Грънчарпв

  135. Ангел Грънчаров
    23/03/2010 - 07:23

    Лъчезар, репликата Ви е интересна, поставяте важен проблем, позволете ми да дам и своето мнение:

    В някакъв смисъл сте напълно прав в твърдението си, че философията е фундаментът на науките, но това съвсем не означава, че самата философия е наука. Просто е: както изкуството е изкуство, а не философия, религия или наука, както религията е религия, а не наука, изкуство или философия, така и философията е философия, а не наука, изкуство, религия – по същия начин и науката е наука, а не философия, религия, изкуство. Всички те са специфични начини за изразяване на човешкия дух, или, както ги наричам, са духовни форми. А какви са различията между философия и наука по-специално е интересен въпрос, по който, изглежда, се налага да напиша нещо, понеже, явно, има потребност от даване на такива разяснения. А тук ще ви дам само един пример за това какво се случва с философията, която тя бъде обявена или провъзгласена за… наука.

    Може би ви е известно, че единствената “философия”, която се самопровъзгласява за наука, понеже, представете си, била представила философските идеи в изцяло научна форма, е т.н. марксистка “философия”. И знаете ли какво произлиза от това? Произлизат ужасни последици:

    1.)Щом вече се е родила “единствено научната” философия, то следователно, вече няма нужда от други философии, ерго, свободата на мисълта е вече забранена;

    2.)Щом марксовата философия е решила “веднъж завинаги” всички ония въпроси, над които се е трудила философската мисъл векове наред, то вече няма необходимост и да се мисли: всички отговори са дадени наготово в марксистките догми и постулати, те просто трябва да се научат наизуст, понеже са нещо като панацея;

    3.)Оня, които си позволява да мисли по своему, мигом става “антимарксист”, сиреч, “ненаучен философ”, “реакционер”, “безкрайно вреден” и прочие; такива трябва да бъдат ликвидирани или натикани в концлагери, за да не нарушават спокойствието на немисленето, което се възцарява в момента, в който философията става науна.

    И така нататък, мога още изводи да направя от приемането, че философията е наука, не е нищо друго освен наука. Ясно е, че в науката съществува единствена и споделяна от всички учени “научна истина”, която обаче едва ли може да задоволи всички, понеже изпуска тъкмо най-важните, чисто човешките и духовни аспекти на нещата. Пример: науката за живота носи името “биология”. Под живот в биологията се разбира, да речем, “процес на обмяна на вещества между човека и природата”. Ония, които смятат, че философията е наука, би трябвало да се задоволят с тази дефиниция на живота, т.е. с това мигом бива убит философският въпрос за СМИСЪЛА на живота, за неговата ценност, изчезва тъкмо човешкото, истински значимото в него. А иначе, когато философията е философия, а не наука, в нея настъпва удивително многообразие от философски идеи, скуката бива прогонена безвъзвратно, философията тогава става обител на такова богатство на мисли и идеи, което никога не може да бъде надценено по отношение на значимостта си за търсещия човек.

    В моята дисертация, посветена тъкмо на различията между духовните форми (Тя се нарича “Учението за човека и формите на духа”) съм изследвал още преди 25 години тия въпроси и съм прояснил основните им различия. Ще ви кажа тук главното:

    Същестуват три чисти и коренни отношения на човека към света и към самия себе си: познавателното, ценностното и практическото. При познавателното, опиращо се на активността на ума, разсъдака, интелекта, човек се опитва да постигне обектът такъв, какъвто е той сам по себе си, “обективно”, без отношение към човека и човешките нужди. Ценностното (представено от чувствата) ни дава разбиране за това какъв е този предмет не сам по себе си, а ЗА човека, т.е. субективно, при него се постига смисъла, човешката значимост, ценността на нещата. При практическото става синтез на добитото чрез дейността на ума и чувствата, синтез на знание и ценност, и на тази основа човек формира представи за това какво трябва да бъде, т.е. как да се променят нещата, за да станат по-близки на човека. Науката е израз на чистото познавателно отношение – и на нищо повече от това. Докато философията, изкуството и религията се опират и изхождат и от познавателното, и от ценностното, и от практическото човешко отношение, като мужду тях също има значими различия, които обаче в случая не са предмет на разговора.

    И какво излиза? Според казаното излиза, формално погледнато, че философията е само на една трета наука, понеже в нея освен познавателен аспект има още два аспекта, ценностния и практическия. Благодарение на тях философските идеи са нещо многосмислено, те не могат да се сравнят със знанията, които ни дават науките. Философията борави с идеи, а не със знания. Философията като философия чрез своето многообразие от идеи е в състояние мощно да влияе на науката, също така на изкуството и на религията. За жалост в последните няколко века науката стана доминанта на съвременното съзнание, което доведе до невиждан разцвет на науката, техниката и технологията, ала този процес си има и обратна страна: модерният човек (в масовия случай) обърна гръб на духовното, на чисто човешките измерения на съществуващото, поради което сякаш беше загубен смисъла, ценностните ориентири. Ето, да речем, нашият домакин Петър Стойков е типичен представител на поколението, за което науката е панацея, поколението, което гледа на света единствено през някакви “научни очила”, да не кажа “конски капаци”. Поради което Петър се чувства длъжен постоянно да се бори с “глупости” като философските идеи, религиозните ценности и прочие, които не се вместват и няма как да се вместят в едноизмерната парадигма на науката.

    Спирам дотук, разговорът ми е интересен, ако има други въпроси и коментари, смятам, че има смисъл да го продължим.

  136. Ангел Грънчаров
    23/03/2010 - 07:52

    Тук е моят коментар, “преписан начисто”, с поправени грешчици и на места с по-ясна аргументация и някои прибавки; за ония, които се интересуват повече: Защо философията не е наука, и защо науката не е панацея – и не заслужава да бъде прекомерно превъзнасяна

  137. Ангел Грънчаров – и доколко числото три в писанията ти е случайно избрано, научно обосновано или чисто и просто символ, изваден от нечий контекст ? 🙂

  138. Ангел Грънчаров кърти!

    Защо крокодила е по-дълъг отколкото зелен? Защото отгоре е дълъг и зелен, отляво е дълъг и зелен, отдясно е дълъг и зелен, но отдолу е само дълъг!

    Така и философията не е наука, а е философия, и само 1/3 наука. А философа Ангел Грънчаров е 1/3 философ, 1/3 Ангел и 1/3 Грънчаров.

  139. Бояна
    05/04/2010 - 22:36

    Хмм,
    някаде беше писано,че чочек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.Религията не ме вълнува особено, но ако говорим за мечти аз виждам конкретна полза от тях – в детските приказки пише за самосвирещата флейта, за летяшото килимче и за покривката, върху която се появявала като с магическа пръчка свежа и вкусна храна. Мечтите на прадядовците ни – в днешно време тези мечти са ни се сбъднали и се наричат уредба, самолет и хладилник. Май не е толкова лошо повече мечти на земята и повече такчива сбъднати. Ама мен си ме наричат мечтател/идеалист и там каквото друго е подходящо – пак същите хора, за които няма втора гледна токча. Но в крайна сметка в моя идеален свят тяхното мнение е без значечние:)

  140. vanina.vanini
    30/07/2010 - 12:02

    Ей тез мъже бе – големи скептици:)..Може би така и трябва.
    Някога и аз бях скептична..някога…

  141. алекс
    06/06/2011 - 17:12

    Longanlon,не можеш да търсиш емпирични доказателства за езотеричното,защото става въпрос за две различни системи на възприятие.Не можеш да ги сравняваш,данните с които боравят се получават по различен начин.

Leave a Reply

Задължителните полета имат *