Вчера в детската градина…



Миналата година имах преки наблюдения над това какво правят децата в детските градини – крещят като ненормални, тичат насам натам, бият се с конструктори по главите, прилагат си хватки от кеча и се ритат един-друг за ултимативното право да се наричат Скалата или Ледения. Ужас, един вид – ако бях възпитател там щях да ги избия.

Сега си припомням какви бяхме ние в детската градина и май не изоставахме от съвременниците, като изключим кеча и прибавим някои други интересни неща, главно свързани със свалянето на гащи…

Нещо напоследък съм се настроил меланхолично и ме избива на спомени, като всеки стар човек, но все пак се благодарете, че не ви разказвам истории от казармата.

Та да продължа с впечатленията си от малките идиотчета в детската градина миналата година (всъщност беше по-миналата). Имах възможност да посетя една от детските градини и да поседя два часа (поводът няма значение, но не е свързан с младата и сладка учителка там). За тия два часа успях да науча имената на половината кечисти от WWF, които до сега не бях чувал, да се запозная детайлно с творчеството на Преслава (слава богу, Азис не бе споменат) и да се нагледам на това, което предполагам ме чака след няколко години, когато най-после някоя милозлива девойка ми върже, та се задомя.

Докато обаче животът ми минаваше като на филмова лента пред очите ми, вместо да се възмутя от пропадналостта на днешното поколение и да се замисля апокалиптично за бъдещето, в което очевидно в България щеше да има само олигофрени, аз успях да забележа колко много моите собствени спомени от детската градина приличат на това, което наблюдавах с интерес, а също и че това е ебати дългото изречение. Доколкото си спомням, детската градина бе наистина яко място, където имаше пълна свобода на вероизповеданието и личността.

Това като че ли е единственото място, в което може да налагаш когото си искаш с произволен твърд предмет по главата докато зареве за майка си, а после да се разминеш само с репликата “Извинявай мило другарче, повече няма да правя така!“. Кофти ставаше, когато ти си налаганата страна, но нали дървото на свободата трябва редовно да бъде напоявано с кръвта на героите?

Единственото място, в което може без да се притесняваш от нищо, с най-добрите си приятели на света два часа да ровите с лопатки до оградата, да наловите една шепа червеи и да плашите момичетата с тях, а после да убедите идиота на класа да изяде един, защото така ще го приемете във вашата банда.

Единственото място, където може да нарисуваш голям, червен пречупен кръст (това ставаше по времето на комунизма, не забравяйте) без да имаш ни най-малка представа какво е това и на какво е символ (нито пък сега имам представа къде съм го видял и защо съм го нарисувал) и да обясниш на ужасените лелки, че видите ли, Росен го бил нарисувал, защото ги мрази.

Мда, много наистина интересни неща ставаха в детската градина. Гореспоменатият идиот на класа бе един Петьо (така се казваше, не галено от Петър), който беше доста едър, но най-големият лигльо, който съм виждал – хем глупав, хем лигав. Крещеше като ненормален, опитваше се да се бие с всички, но понеже всички го мразеха и го биехме заедно, ако посегне на някой. Веднъж потресе детската ми ценностна система и преобърна всичките ми представи за нормалното, като направи нещо немислимо по моите стандарти: закрещя на майка си, която идваше да го вземе, как ще я бие с колана довечера. Женицата нищо не му каза, само примирено го хвана за ръка и го отведе. Чак като пораснах разбрах какво всъщност е значело това…

Най-интересното за мене обаче си остава откриването на детската ни сексуалност. Всъщност, макар, че в разни книги пише, че децата са много сексуални същества, не мисля, че това, което правехме бе продиктувано от нещо друго, освен от 50% чисто любопитство и 50% желание да правим само защото можем това, което големите ни забраняват… Та когато лелките ни слагаха да спим на обяд и отиваха да пият кафе някъде (предполагам, или сами да подремнат), настъпваше нашия час. Имаше два варианта за прекарване на времето, в което, разбира се, почти никой не спеше. Най-често някой ставаше, изправяше се върху леглото си и се събличаше чисто гол, пеейки някакви песни (по-често го правеха момичета), а останалите пляскаха. И така докато се изредят няколко човек, след което ни писваше. Понякога някои се разделяхме по двойки момче и момиче и си сваляхме един на друг гащите за обстоен оглед и изследване на съдържанието им.

Винаги съм се чудел дали всички деца по детските градини правят така и това е част от израстването им, или просто ние сме били някакви извратени маниаци от малки, което да обясни склонността ми да събирам женски глави във фризера. Единствения човек, който съм питал дали и те са правили такива работи е братовчед ми Трифон, който си призна, че и те не са падали по-долу в малолетния стрийптийз. Може би все пак ще се окаже, че причината за многобройните ми умствени и психически разтройства е друга.

Най-много се смея сега, като си спомня случая, когато се събудих веднъж по средата на следобедната си дрямка (явно тоя ден е нямало морално пропаднали изпълнения) и видях лелките да се суетят, събрани около леглото на един от групата, точно до мене. Понадигнах се и погледнах – на обяд бяхме яли кюфтета, а тъпакът бе запазил едно от тях (после се оказа – в джоба си), а когато си легнал си го напъхал в устата и така заспал. Легнал по гръб, с отворена към тавана уста, в която е напъхано вече посивяло от слюнката кюфте и спи безметежно. Лелките бяха много притеснени, защото ако го събудят, можел да се стресне и да се задави с кюфтето. Накрая решиха да го извадят внимателно с помощта на две вилици…

 

А сега гласувайте за мен:

—————————————

Занимателното и поучително четиво за днес е:

Eволюцията на кратко, като за идиоти
Компютърните клубове – еволюция
Отиде ли си кавалерството?

Коментари

  1. Успя да ме върнеш доста назад, човече!:) Интересното е, че спомените ми от детската градина са доста откъслечни, но много ярки. Вярно тогава нямаше такива “светила”, като Азис, Преслава и героите от WWF, на които да подражаваме, но пак не сме скучали. Разделяхме се на банди и постоянно воювахме. Аз никога не съм бил по спането през деня. Поради това когато другарките излезеха по техните си “работи”, ми се налагаше да си търся занимания. От ляво спеше един Орлин, който заспиваше веднага щом помирише възглавницата, а от дясно беше Светла. Именно с нея провеждахме обстойните анатомически прегледи. Когато и тя заспеше отивах в другия край на стаята да се бием с възглавници. Не винаги успявах да се върна навреме и ме хващаха, но какво да се прави.
    Имахме в нашата група едно циганче – Дарин, който живееше в блока точно до детската градина и всеки ден бягаше. Прибираше се вкъщи, излизаше на терасата и от там ни гледаше как играем в двора. Другарките се побъркваха!
    Сега имам син на 4 години. Понякога, като отивам да го взема от градината се спирам за малко и наблюдавам през прозореца как играят. Както се пееше в една песен “Не съм се загубил безследно, щом той ме повтаря, нали!”

  2. Хм, какво да ти кажа… Донякъде да, точно така беше. И аз помня подобни неща от градината. Помня как момчетата гонеха момичетата, за да им бръкнат в гащите, а веднъж (ужас, ужас!) Юри и едно момиченце, чието име не помня, бяха избягали в горичката (разбирай, до двете дървета до оградата на градината, които изглеждат гъста и непроходима гора, когато си висок метър и десет), за да се целуват! Потресаващо.

    Помня и как лелите ме гушкаха и ни разказваха приказки. Помня уроците по руски език с картинки на зеле и моркови, беше много интересно.
    Помня униформите. Сини шорти с мантичка за яслена група, червени за градина – съжалявам много, че сега няма такива униформи, както се вижда, аз съм силно ‘за’ тях, пък кой каквото ще да реве за свободата на личността и правото й да разорява родителите си, за да й купят дънки за 250 при заплата 300.

    Дъщеря ми сега също ходи на градина. Ще те изненадам, може би, но нещата са различни там. Предполагам, това е защото самата градина е много добра – много малка, т.е. с малки групи и съответно на един човек от персонала се падат по-малко деца (което има огромно значение за това, как ще ги обгрижват). Не слушат чалга (поне не в градината); не гледат телевизия; бият се умерено, докато не ги хванат и накажат да седят на пейката; доколкото ми е известно, не правят стриптийз, макар че се виждат голи – най-малкото в тоалетната – и това е окей; червеи ровят (то и аз й ровя и й ги давам да си ги ‘гледа’ в кофичка кисело мляко), но не ги ядат, надявам се (чист протеин, както и да го погледнеш); учат английски (а бих искала да е руски), танци и бойни изкуства, като веднъж-дваж годишно показват какво са научили (точно нищо, както се и очаква, но поне се забавляват); правят смешни неща от пластелин, за които твърдят, че са хора; рисуват, апликират, пеят, рецитират… И така.

    Та ако искаш, ела в нашата детска градина 🙂 Ще осигурим млади сладки учителки без проблем. После да допълниш мат’ряла.

  3. мисли+думи
    08/01/2008 - 10:54

    хаха 🙂 браво! хубава историйка. моите спомени от детската градина са кратки и по-скоро гадни. Спането на обяд при нас го няма, защото се смята, че децата на тази възраст нямат нижда от него. Това, че момчетата се правят на нинджи и се ритат, блъскат и дърпат си е същото. Алтернативата на чалгата е тукашният поп-фолк. По едно време беше нашумяла една песен на чичковци по кожени гащи с акордеон от Ерцгебирге, в която единият питаше: “Абе, жив ли е дедо Михел – дърварят още?”, а останалите от трупата екзалтирано отвръщаха: “Даааа, жив е той, жив е още, скоро няма да мре!” 🙂 Много се кефеха децата и голяма част от населението.

  4. Pippilota Mentolka
    08/01/2008 - 11:28

    Хахаха абсолютно същите спомени имам и аз. Само дето при нас само Миташки танцуваше върху пружините (спяхме на едни походни легла с пружини), пеейки “Дай рибо дай, дай рибо дай”, забелвайки клечавите си крачка изпод нощницата. Така и не разбрах защо той имаше най-хубавата нощница, на лаленца, с буфан ръкав и символ лаленце. Даже всички момчета бяха с нощници, а на нас момичетата все ни се падаше пижама, че и със символи като куче, топка и кола! Единственото момиче с нощница беше Поли – “гаджето” на Миташки 🙂
    И идиотче и ние си имахме – Митко-сопола, който заслужаваше подигравките ни, заради очевидния пропуск на родителите му да го научат да ползва носна кърпа. И близнаците с ангелски личица, от които единия разбрах станал наци (не мога да си го представя!)
    Ех, ех, къде ме върна?! 🙂

  5. Мда, имам един ярък спомен от детската градина в Железногорск – лелята ме би с мокрия парцал че не спях на обед и си приказвах с детето на другото легло.
    Синът ми на 5 пееше на Камелия песента Огън момиче, а ние го гледахме втрещено, щото кво ще си помислят за нас – ние такава музика и до днес не слушаме в къщи. На 6 беше много развълнуван, че момичетата нямали буби, милия, беше потресен. Е, на мъжете винаги им трябва малко повече време за някои неща.
    Дъщеря ми на 2,5 г в яслата – пък момичета нямат буби.
    Използва обидни думи, които ние в къщи не ползваме, ама пак си е за притеснение – ще си помислят че ние така си говорим
    Каквито и глупости да преживяват дечицата там, хубавото е, че го забравят

  6. Неуловима
    08/01/2008 - 12:34

    Забравят другия път 🙂

    Най-яркият ми спомен от детската градина е един случай, когато брат ми с рев и инат накарал лелките да го доведат при мен. След това цял ден бяхме заедно и ме държеше за ръката. Така докато нашите дойдат да ни приберат. Мисля, че след този случай вече не е проявявал чак такава привързаност.

    Спомням си как се засилвахме на люлките и след това скачахме от тях. Всичките ми опити бяха успешни без един – много здраво ме натресе люлката в гърба.

    За стриптийз нямам спомен, но редовно се биехме с възглавници. А това в последствие се оказа полезно умение, защото ми позволяваше да изнудвам брат ми за доста неща, без да му оставям синини от бой 🙂

    За червеи аз не съм копала, но пък сипвах пясък в гърбовете на момчетата…

  7. Eeee, да бе, пясъка как можах да го забравя 🙂

    В първа група имаше един тъпанар (Петко, явно тва име е прокълнато 😉 ), който редовно сипваше по една кофичка пясък на главите на хората. И на моята сипа, та после една седмица си намирах песъчинки в косата. Беше голям сопол тоя, ама понеже беше племенник на една от лелките никой не смееше да му счупи главата както заслужава.

    Щеше ми се да напиша, че накрая сме го сбарали и си е получил заслуженото, примерно сме го накарали да изяде една кофичка пясък… но не стана така, нищо не му направихме. Животът не винаги е справедлив 🙂

  8. Моето другарче си ядеше сополите заедно със супата, щото нямаше навика да си ги бърше в ръкава като мен. И двамата не сме се променили, ама никак!

  9. Нещо забелязвам, че не гласувате много активно… Що така? Давайте, натиснете копченцето под статията – никак не боли. А и ще ви изпълни едно такова мило и топло чувство на задоволство, че сте помогнали на любимия си блог (който и да е той хехехе).

  10. мисли+думи
    08/01/2008 - 14:47

    не мага да гласувам, щото не се вижда копче, а някакво смачкано нещо като минималистичен аплет.

  11. Това с опознаването на сексуалността съм го чувала от кой ли не, но при нас го нямаше ?!?! Незнам защо?! За това пък всеки следобяд леля Донка, която приличаше на мъж, ме биеше с пръчката, защото не мигвах и секунда…, а за изливането на яденето във врата да не говорим! Толкова бях злояда, че незнам как оцелях…
    Освен репликата “Извинявай мило другарче, повече няма да правя така!“ се сещам и за още една! Заставахме пред детето, което ни дразни, бие и т.н. и сочейки го започвахме по букви да дрънкаме “А с-е-г-а о-б-а-д-е-н-а-т-а н-а м-о-л-я д-р-у-г-а-р-к-а-т-а… еди коя си…” Нееееееее, несравнимо е :-))))))))

  12. не мага да гласувам, щото не се вижда копче, а някакво смачкано нещо като минималистичен аплет.

    Мда, както винаги IE прецаква нещата. Ще бъдат взети мерки… ама не много скоро 🙁

  13. Ние пък си обръщахме чаршафите и правехме “балони”. Много ясно, че после скачахме върху тях. Имах огроооомния късмет да съм в 1 група с тримата внуци на едната лелка, та доста лудорийки с ме видяли, но не и голотии. А, да – в яслите (ама в друг град) миеха напиканите задници с маркуч със студена вода – и мен не пропуснаха 🙂

  14. Майк Рам
    08/01/2008 - 15:18

    Нещо си го ударил на носталгия напоследък. Да нямаш проблеми с жената? Или в работата? 🙂

    Аз за съжаление, няма с какво да се похваля, защото не съм имал това щастие да ходя на детска градина. Имах си баба вкъщи и тя се грижеше за моето възпитание. Ходил съм само в предучилищна детска градина, но и оттам вече нямам много спомени (май от старостта ще да е 🙂 )

    Сещам се за едно момче, което викаше на учителката “лельо”. Нас по онова време ни учеха да й викаме “другарко” и аз се опитах да му направя забележка, че не е редно да вика на другарката “лельо”, а той ми отговори, че тя наистина му била леля…

    Явно от малък съм си такъв – все давам акъл на хората, даже и когато не съм разбрал за какво става въпрос 🙂

  15. Pippilota Mentolka
    08/01/2008 - 15:36

    Ам, между другото ми стана чудно, защо всички казвате на другарките “лелки”?! Учителките и техните образователни и възпитателни функции в никакъв случай не бива да бъдат приравнявани на лелките, които са помощен персонал в детските градини! Аааа ма ха! Ако продължавате така ще ви обадя! “Моля другаркоооо, ама те…”

  16. Филип
    08/01/2008 - 16:09

    elica, в коя детска градина си била?? И при нас имаше леля Донка, която приличаше на мъж и на Нова година се правеше на дядо Мраз. И биеше с пръчка 🙁

  17. Георги
    08/01/2008 - 16:52

    А какво им има на историите от казармата 🙂 Имаше един старшина…

  18. О, никак не се притеснявай – и на казармата ще й дойде времето. Бях писал за нея, даже снимки бях сложил, но това е единствената статия, която не можах да спася след срива на сървъра. Ама тя си беше тъпа и без това 🙂

  19. Ох, ах! Много се веселях през цялото време, докато четох разказа ти за детската, но това с кюфтето направо ме довърши. Невероятно!
    И толкова спомени за моята детска изплуваха изведнъж… Чудя се дали ще мога да предразположа детето си да разправя как вървят нещата в неговата детска градина? Едва ли…

  20. Най-вероятно ще се наложи да го чакаш да порасне и да си направи блог… 😉

  21. Аз пък си спомням Нела,която беше малко мъжкарана,можеше да псува разнообразно,да се урига като в рекламата на Sрrite и знаеше как се целува с език,все неща дето те издигат в очите на другарчетата.Ама ей на,запомнила съм я.

  22. Филип, честно да ти била съм в 2 и не си спомням лелка Донка, в коя ни тормозеше, но и двете са в кв. Левски?!

  23. Леле колко спомени ми навя това писание – все едно съм го писала аз. Най интересния спомен ми е когато си напълних джоба с грах яхния за да покажа на нашите в къщи, че наистина готвят манджа със сливи в детската градина /у нас не се готвеше грах, защото никой не ядеше и аз нямах представа какво ядем и го оприличих на сливи/.Представете си вида ми със две лъжици манджа в джоба, когато майка дойде да ме вземе……Въобще беше супер време.

  24. Интересно… моята шефка каза, че няма никакви спомени от детската градина, а уж не е много по-голяма от мене.

    Това възможно ли е изобщо?

  25. Филип
    08/01/2008 - 18:53

    Elica, май за друга другарка става дума. Но е ебати съвпадението. Аз даже имам снимка с тази Донка, маскирана като дядо Мраз. Трябва да я изровя.

  26. Здравейте големи хлапета.

    казвам се виргиния и както всички, така и аз , имам добри и интересни спомени за детската градина.
    относно сексуалността на малките деца…
    има е заложена във всеки, та защо и в мен не. имах си гадже митко, малко и сладко. в детската само чакахме да легнем след обяд, за да си покажем един на друг каквии промени сме претърпели за денонощието. събличахме си пижамите и допирахме дупетата си /това беше секса за нас. НО един слънчев ден моята лелка ни завари в леглото да спим голи и ни набиха. а коогато става дума за гадни лелки, това беше ЛЕЛ

  27. ЛЕЛЯ ЛЕНЦИ:КОИТО НЕ СЛyшА ГО ЗАВЕЖДАшЕ НА ТЕРАСАТА ГОЛ: Естествено това бе най-голямата награда за нас децата- да имаме с кого да се подиграваме. а леля Бинка беше светилото-дъшичка. А нека се похваля, аз бях най-големия побойник на улицата. организирахме срещи и боя започваше- често се пребирах синя,но победител. На 17 години беше последния рунд, когато и полиция дойде. причина за това беше ровенето в личния живот на най-добрата ми приятелка. След това не съм виждала въпросната жена-тя си тръгна от града.

  28. Е@ем блогъри
    08/01/2008 - 23:01

    Аз съм малко момченце с малко пишленце от Пловдив и Evro Network ми дават интернет. Затова ше си мълча и няма да пиша глупости, за да не ми спре админа им нета завинаги.

  29. Последният коментар е разтърсващ! Евро Нетуърк в Пловдив НЕМА! Има ЕвроНет, питай Жоро Визиото, ако не вярваш!

  30. Бе важното е, че знам къде живееш 🙂

  31. Лонг, интересно е, че свързваш детската градина повече с преживявания, отколкото с хора. При мен беше точно обратното.

    Аз свързвам детската градина само и единствено с конкретни хора. Имаше една цветелина, която имаше дъъълга правя руса коса и розови панделки (аз бях остригана късо -2-3 пръста и приличах на ритана зелка). Имаше едно момченце- виктор, който се наака веднъж и показа нааканите си гащи на всички други деца. Помня как съседката от вторуия етаж на 8-ми март си забрави стихотворението и насред рецитала изкрещя мамаааааа и хукна през публиката към майка си, а майка й умря от срам. Помня и една ева- баща й работеше в канада и беше облечена страшно красивп. Винаги имаше хубави обувки и получаваше най-хубавия подарък в цялата група. Тя получаваше кукла с принадлежности за прически, а на мен дядо мраз(разбирай бай насо-парнаджията) ми даваше пластмасови детски ски, които аз карах по килима.

  32. Кеч срещу сваляне на гащи – Make love, not war!

    Нямаше как да не изпростея…

  33. Миглен
    09/01/2008 - 23:47

    Аз не съм ходил на детска градина, за това пък прекарах времето си при баба ми на село до 7 годишна възраст и беше изключително авантюристично и не съжалявам. Някой път бих искал да го разкажа цялото.

  34. МариЯна
    10/01/2008 - 14:09

    Нхахаха чак такива изпълнения е нямало при нас (’85 набор съм). Но пък отново си имаше групичките и побоищата. Живеех в краен квартал и общо взето моята градина беше “градината на диваците”. Имам 2 бягания без никой да разбере, после отнасях голям дърмон разбира се.
    Помня как се учехме да крадем :), помня как едната възпитателка ми разби носа, защото не ядях месо, докато другите спят аз седях на столчето над чинията с яхния от грах и месо “докато не си изядеш няма да ставаш”, каза. Майка случайно се появи по рано, заварвайки ме с изсъхнала кръв по якичката (едно време бяха модерни едни бродирани якички), само видях как с едно движение залепи лелката на стената държейки я за яката и й каза, че ако още един път си позволи своеволието да ме докосне ще я издири и …След известно време се опомни, отидахме при директорката и въпросната възпитателка бе уволнена.
    Относно опознаването на другарчетата от другия пол, чак да сме се събличали – не сме, но пък си спяхме по двойки и се гушкахме :Д. Моето другарче по легло се казваше Мишо :).
    Бррр както казах бяхме градината на пропадняците и имаше супер много въшкари, беше голямо чистене, лосиони, седене по 3 часа докато те пощят…
    Още помня физиономиите на половината, даже се поздравяваме по улиците като съм в родния си град :).

  35. imam problem i tarsia savet.az i maja mi rabotime,imame 2 detza.mom4eta.goliamoto e na 6god.i 4m,a malkia na 4 i 6m.problema e 4e goliamoto e v predy4ili6tna i za 1-vi klas.po zakon izdavat detzata na 30 mai i do y4ili6te(septemvri)3 mesetza niama koi da go gleda.babite otkazvat,ne mojem da si pozvolim na 4astni gleda4ki,kakvo da pravim.ako niakoi znae da kaje.

  36. “Това с опознаването на сексуалността съм го чувала от кой ли не, но при нас го нямаше ?!?! Незнам защо?!”
    Абе, май и при нас. И аз не знам защо. А пък неприличните думи, докато ги науча кои са и какво значат, мина мнооого време (нашите, естествено, строго се пазеха да не ми ги кажат).
    Ние като шестгодишни спяхме в училище. На триетажни легла. Аз първо спях на най-горния етаж до една Росица, пак с нея седях на един чин и се бодяхме с моливи по главите, а докато тя спи, аз и чуках по преградата на леглото. Аз почти никога не можех да заспя следобед, не знам защо, и малко ме беше срам от това (всички други можеха да заспиват). После се разменихме не помня с кого, аз отидох на долния етаж легла и съседче по легло ми беше една Лили, с която си рисувахме с плюнка разни неща по долната част на горното легло (бившето мое). А веднъж бях много горда, когато успях да заспя – демек, и аз го мога. От друга страна пък завиждах на ония, които си обядваха вкъщи и заради това си ходеха на обяд и съответно имаха право да не спят.
    Тогава нямаше Скала и Леден, обаче ние се карахме кой кой да бъде от Седморката на Блейк примерно… Аз исках да съм Кали, но Росица безцеремонно ми заяви, че тя ще е Кали, защото имала по-хубава коса (и не е вярно, не и беше чак пък по-хубава), а за Джена не се натисках, сигурно щото не бях руса… и то това е, други женски роли нямаше.

  37. ““А с-е-г-а о-б-а-д-е-н-а-т-а н-а м-о-л-я д-р-у-г-а-р-к-а-т-а… еди коя си…””
    А мен като ме записаха на предучилищна детска градина (на друга не съм ходила), едно от първите неща, които научих, беше: “Ангел изказан, Ангел изказан”. После баба ми ме поправи, че не било “изказан”, а “наказан”. Същата тази моя баба, когато едно момиченце ме научи да рисувам “пиф” (аз не знаех, че това е името на кучето, знаех само, че това, дето го рисувам, е един пиф), та баба ми каза, че няма да е “пиф”, а “пес”.
    И преди първия ми ден в предучилищната майка ми ми каза, че било много грозно да ходиш да казваш на другарката кой какво прави, например: “Другарко, Х и У се бият”, и да не го правя. А баба ми каза, ако някой ме бие, да отида да кажа на другарката. И аз не можех да разбера кой от тия “противоположни” съвети е правилният.

  38. “Ам, между другото ми стана чудно, защо всички казвате на другарките “лелки”?!”
    Пипи, не казваме лелки на другарките, бе! Лелките са лелки, те готвят, чистят, преобличат децата и т.н., а другарката е другарка. Ние в предучилищната например имахме само другарка, но знам разликата между другарка и лелка. 😀

  39. “Чудя се дали ще мога да предразположа детето си да разправя как вървят нещата в неговата детска градина?”
    Не знам, ама ако се съди по брат ми… Като го питаха веднъж какво са правили днес в градината, се замисли и отговори: “По-добре да ти кажа какво ядохме”.

  40. Мираааа
    21/03/2008 - 00:44

    “Майка случайно се появи по рано, заварвайки ме с изсъхнала кръв по якичката (едно време бяха модерни едни бродирани якички), само видях как с едно движение залепи лелката на стената държейки я за яката и й каза, че ако още един път си позволи своеволието да ме докосне ще я издири и …”
    А моите казваха на всички другарки, вкл. по-късно в училище, че им разрешават да ме бият по свое усмотрение. 🙁 Не помня да са злоупотребявали с усмотрението, но… повечето мами бдяха като орлици над непогрешимите си дечица, а за нашите каквото и да стане, аз все сама си бях виновна, даже и когато другите деца ме биеха, пак според тях аз бях виновна (“ти си се закачала с тях, мен защо никой не ме бие”). :-О
    Всъщност и крайности в защитаването на собственото детенце не са за препоръчване (говоря по принцип, не за случая с якичката).

  41. Страхотна тема! И мен ме върна много назад.
    Най-яркия ми спомен от градината ми е когато паднах от висилката на двора – имахме лошия навик да се увисваме на коленете с главата надолу. Просто ми притъмня и съм била цялата в кръв – предните два зъба ги “паднах” сигурно цели две години по-рано 🙂 И най-интересното е, че аз имам спомен, че съм висяла на ръце, ама чичо ми който ме е взимал от градина тогава (аз всъщност съм му показвала как мога да се люлям с главата надолу 🙂 ми казва че съм била наобратно! Толкоз ме е боляло, че съм си променила спомена – така че да не съм толкова виновна 🙂
    Иначе свалянето на гащи май навсякъде го е имало – и при нас беше така 🙂 и лягането наобяд се превръщаше в състезание кое от момчетата е по-ловко и бързо че да може да се измуши от завивките, да стане отгоре, да си свали гащите, после бързо ги вдига и пак в леглото завит, все едно нищо, та когато влезе другарката да не види нищо и да не разбере кой е. Защото те чуваха смеха на останалите 🙂
    Еееххххх какви времена бяха…

  42. am…vie kato malki ste bili mnogo perverzni…
    leleeeee s4upih se ot smqh …….. egati LAPETATA…..

  43. Браво! Прочетох статията и тутакси отписах сина си от детска градина. Не стига това, ами убедих и други майки в квартала да го направят с цел спиране на моралната деградация на децата. Гледах го известно време в къщи. Доскуча ми. По-лошо – на него му доскуча. Обърна къщата надолу с главата. Забавлява се да прекъсва разговорите ми с други възрастни със сочни коментари наситени откъм втори, че и трети смисъл. (Добре, че почти никой в квартала вече не ми говори.) Седи и гледа MTV, където разсъблечени какички пеят или анимация, в която се лее толкова кръв, колкото и в произволно избран екшън. Обмислям да отида в детската градина и да се извинявам и моля, докато си го вземат обратно. И много внимателно да подбирам статиите, които чета в Блога. Терминът “блажено неведение” придоби за мен нов смисъл. 😉

  44. Стефка
    25/07/2008 - 17:57

    хахаха лелелеле толкова много не се бях смяла от доста отдавна!!! Благодаря ти!!!

    п.п. И ние си правехме стриптиз в детската градина.

  45. Доста твои публикации прочетох тази нощ… Но тази направо разби всичките ми представи 🙂 Поздрави за готиния блог!

  46. Plamen Nikolaev
    19/01/2009 - 23:17

    Това за кюфтето просто беше супер яко, не бях се смял тако скоро, на почти 20 години съм и мога да кажа, че в моята група също не бяхме цветя немирисани. Имаше много Playboy4eta които се разголваха когата “лягахме” да спим следобяд. Да си призная присъствъл съм и на случаи котага момиче лапнало на един мой приятел, нали се сещате какво. Беше просто Леле мале, к`во става тука. Като цяла бяха готини години, и ще запомня всички случки които ми се случиха там. Чао и пожелавам на всички да разжат по нормални деца, не “секс” маниаци. :):):):):):)

  47. http://vbox7.com/play:7edaa1d0
    Ехххххххх… спомени.

  48. Вчера в деската градина дядо коледа почина а, слежанка зад еелхата пражи стриптис на децата

Leave a Reply

Задължителните полета имат *