Идат избори. А ние кога ще дойдем?


От тая година нататък все идат избори – първо президентски, после за европейски парламент, накрая и местни. Бидейки малко или повече ангажиран в обществения живот, в мен назряват едни мисли, които, струва ми се, не е много хубаво да назряват. А именно – че няма да гласувам.

Не ме разбирайте погрешно – аз ИСКАМ да гласувам. Наясно съм, че индивидуалният акт на вота е упражняване на свещения (айде и аз по американски…) принцип на демокрацията. Знам, че при нашата пропорционална система за отчитане на гласовете, негласувайки, практически давам гласа си за партията/коалицията, събрала най-голям процент от бюлетините на гласувалите (и тъй като по презумпция повечето хора са тъпи, значи гласувам за най-тъпата, популистка партия-гъзолизец на масовото съзнание). Твърде добре виждам, че безхаберието на хората относно обществените дела има основен принос за липсата на тъй бленуваното и все още недостижимо ‘гражданско общество’. Всячески искам да съм разумен индивид, даващ своя, макар и малък принос за развитието на политическата ни система и дистанциращ се от елементаристкото бай Ганю-вско извинение на тези, които от мисленето ги заболяват ниските челца – ‘Абе всички политици са маскари!’.

Имайки пред вид гореказаното обаче, осъзнавам, че няма да гласувам. Негласувайки ще подкрепя тъпата пропорционална система и ще подаря гласа си на онзи популист, който успее да излъже пенсионерите и циганите с нереалистично празнодумство, както всеки път.

Защото осъзнавам с неудоволствие и голяма доза примирение, на английски думата political означава нещо като ‘управленски’, докато на български ‘политически’ има малко общо с това значение. Политиката тук е самоцел – не начин за управление на обществените дела, а за реализиране на личните амбиции и интереси. И докато по ‘развитите демокрации’ личното пак е на първо място, но се допълва от обществения интерес, при нас да си член на някоя политическа партия не е израз на личните ти идейни убеждения, а начин ‘да се уредиш’.

Дори и това обаче не би ме отказало да гласувам, тъй като, неизбежно, положението се подобрява – годините европейски традиции щат не щат идват и у нас и колкото и да псуват Пардю, че критикувал политиката на България, малко от малко някои хора си вземат бележка.

В пълно съзнание ще се отрека от гражданските и европейските ценности и то просто защото ме мързи. Просто съзнавам, че не притежавам енергията, амбицията и уменията да създам собствена партия, олицетворяваща моите ценности в морето от ограниченост и популизъм. И съответно да гласувам за нея заедно с тримата ми приятели и още трима неграмотни от Крива пътека, объркали бюлетината ми с тази на Народния Демократичен Съюз за Раздаване на Безплатни Кебапчета.

За кого да гласувам, кажете ми? (Тук вече се разпенвам и губя изисканата нишка на мисълта, която съм спазвал допреди малко…;)

За тези, които се зоват десни партии и практически имат еднакви идеи и платформа, но 6 месеца – 6 СКАПАНИ МЕСЕЦА не сколасаха да се разберат и да изкарат един достоен кандидат за президент само защото самовлюбените им лидери не могат да се гледат?

Или специално да обърна внимание на онези, другите десни – с мургавия лидер и мустакатата заместничка, от които нито един не е осъден за корупция (въпреки, че трябваше), а сега се опитват да възродят национализма – идеята зомби на 21 век (отдавна изстинала, но все още жива) и само се отварят на бате Бойко за да им обръща някой внимание?

Или, като опряхме до него, за всемогъщия Кмет-пожарникар, който утилизира народните надежди за силната ръка и подмокря домакините с един брадясал поглед, но според запознати откакто той ръководи Софийска община бизнес с нея се прави 50/50 – 50 за теб и 50 за батко…

За мадридския старец ли, който баламосва журналистите, че не знае български, за да може да се измъква с неясни и нищо незначещи фрази, докато прави каквото си иска напук на всякакви обществени настроения и замазва с най-бруталния популизъм, който съм смятал, че може да съществува (‘чаша топло мляко’…господи…)?

За противоконституционната партия на сопола, пардон – Сокола (и Емел Етем – желязната лейди на фирмените обръчи), която е във всеки парламент и подрежда повечето правителства с решаващите си гласове в парламента, а не е подобрила за 15 г. положението на твърдата си избирателска маса нито на йота въпреки, че кадрува на всички нива на администрацията?

За столетниците, които спечелиха последните избори но не пожелаха да направят правителство без вездесъщия турчин, въпреки, че имаха възможност – естествено, че той най-добре знае как се краде, как ще го изоставят?

За оня намръщения от СКАТ ли, който радушно подкрепя идеята на комунистическа Корея за ‘самодостатъчност’, макар вероятно и мъчения няма да го накараш да признае от къде я е взел (а може и да не знае) – никакъв ЕС, няма да продаваме земя, чужденците на колене, циганите – на сапун, държавния бюджет за армия и България юбер алес?

СПОДЕЛИ
Малко известни факти за Бойко Борисов
От тук – от там

Коментари

  1. Снимката е на един от мафиотите в Sopranos, нали?

  2. да 🙂

  3. Хах култов сопрано. Култов!!

Leave a Reply

Задължителните полета имат *