Топ 10 странни университетски предмета


Само който не е учил в университет, не знае колко е остаряла програмата в много специалности и колко предмети са съвършено безполезни и безсмислени, но са сложени само за да взема някой професор заплата. (Сравнително) добрата новина е, че не само у нас е така – макар че в САЩ причината безсмислените предмети да съществуват е друга…

Има хора, които смятат повечето т.н. “социални науки” за напълно безсмислени и даже за не-науки. Дисциплини като социология, политология и лингвистика наистина имат малко спорно практическо приложение и използват субективни доказателствени критерии, което не мога да се насиля да определя като “научно” (,а за практикуващите естествени науки то е направо абсурдно смешно) но лично аз  съм склонен да одобрявам всеки стремеж към знание.

В последните години обаче, в университетите в САЩ, в хармония с надигането на вълната на “политическата коректност” и социалния активизъм, се наблюдава  странен възход на всякакви дисциплини, свързани със социалните науки. Въпросите относно раса, пол, сексуалност, етнос, религия и всичко друго, което уж не би трябвало вече да е от значение за отношенията между хората в новото хилядолетие, някак успяват да се превърнат в централни въпроси за обществото.

Това, като всяко прекаляване, доста често поражда смехотворни резултати. Долуописаните 10 предмета, резултат от опитите на по-смотаните (а и някои не толкова смотани) университети да са в крак с времето и да предлагат модерно звучащи курсове, като за целта използват почти случайни комбинации от “модерни” термини и теми (граждански права, раса, хомосексуалност, феминизъм и т.н.) – които комбинации щяха да са просто незабележими, ако не бяха толкова смешни:

10. Ненасилствени антитерористични методи

Този курс на Swarthmore College звучи интересно като заглавие, докато не прочетеш какво включва:

“Деконструира идеята за тероризма и изучава обещаващи ненасилствени процедури за справяне с него, използвайки борбата на чернокожите за граждански права през 60-те като модел за това .

ъъъ… кво?!?

9. Човекоцентризмът: разрушаването на хармонията

Курс на Mount Holyoke College относно:

… присвояването от човека на централното място във вселената и как екслоататорството и вмешателството му нарушава космическата хармония на съществуването…

Петър Дънов ли го води тоя курс?

8. Киберфеминизъм

Курс на Cornell University, който изследва

“появата на киберфеминизма като теория в изкуството в контекста на феминизма и пост-феминизма и на ускореното техническо развитие на последните 30 г. на 20-ти век”.

А за априорната неопределеност на битието и аксиално нетпротиволингвистичното определение на феминистичната същност дали ще кажат?

7. Булки по пощата (Mail Order Brides): Разбиране на нравите на Филипините в контекста на Южноазиатската култура

Курс на Johns Hopkins University, който предлага

“дълбок поглед в социалните и междуполови отношения на Филипините и как интернет разруши традиционната филипинска култура на избора на партньор в живота и женитбата”

Тва всъщност може да е даже интересно.

6. Белотата: другата страна на расизма

Отново курс на Mount Holyoke College, който се опитва да…

…анализира понятието “раса” , като разисква въпросите “Какво е да си бял?”, “Как белотата на кожата е директно свързана с расизма?”, “Какви са  законово-правните рамки на това да си бял?”, “Как фактът, че си бял вреди на живота на останалите бели и цветнокожите?”

No comment.

5. Чернота (Blackness)

Курс на Occidental College, който включва интригуващи лекции като:

…“Нова чернота” “Критическа чернота” “Пост-чернота” и “Непростима чернота”— с цел да създаде новия, черен мъж – феминист

Пред вид обективизацията на жените в черната гето-култура, направо си има нужда от чернокож мъж-феминист.

4. Романи за прелюбодеянието

Курс на University of Pennsylvania, в който…

… се четат романи от 19 и 20 век, посветени на прелюбодеянието, гледат се някои филми за прелюбодеяние и се прилагат различни критически методи за анализ за да се ситуира прелюбодеянието в неговия естетически, социален и културен контекст – вкл.социологическо описание на модерността, марксистко изучаване на семейството като социална и икономическа институция, както и феминистки изследвания за създаване на трети пол”

Мда, нито едно висше образование не е завършено, без оценка по прелюбодеяние в дипломата 😉

3. Да вземем Маркс насериозно

Курс на Аmherst College, който пита:

Трябва ли да дадем още един шанс на Карл Маркс? – изследване на модерната кредибилност на теориите на Макрс и изучаване на ползите, които обществата ще добият от следването на текстовете  му. Курсът включва също лекция относно разбиване на обществените заблуди относно Ленин, Сталин  и Пол Пот.

Ако 100 млн. човека изтребени от комунистите не са достатъчно сериозни за теб, не знам кое ще е, но…

2. Хомосексуална музикология

Курс на University of California, който …

… отрива как сексуалните различия и комплексът от полови самоличности на музикантите предизвиква продуктивно изумление през 90-те.

Явно за Азис ше говорят в тоя курс – той бая изумление предизвиква, само не знам дали е продуктивно 😛

1.Фалосът

Курс на Occidental College …

… покрива широк спектър изследвания на връзките между фалоса и пениса, значението на фалоса, фалосоцентризма, лесбийският фалос, еврейският фалос, латино-фалосът, както и връзката между фалоса и фашизма.”

Когато фалическите богове говорят, смъртните блогъри мълчат… и прикриват дупето си с ръце.

  

Една особено хубава книга…
Цветелин ще спечели Биг Брадър

Коментари

  1. Малко са се объркали относно Mail Order Brides. Та тези булки са предимно от русия и съседните държави(google it), а не от азия

  2. Момчил
    15/04/2010 - 08:26

    Еди познат си хвана жена по интернет от Филипините. Аз си мислих, че е случайност, но изглежда е някаква практика, щом има и университетски предмет.

  3. milenbog7a
    15/04/2010 - 08:33

    Лошото е, че и ние американизираме нашето Университетско оразование.

  4. Лъчезар Богданов
    15/04/2010 - 08:57

    Вчера една млада дама разгневено обясни след публична дискусия, че имала висше – право, като била специалист по “женско право”. Ей докъде идва покварата на съзнанието.

  5. смехотворни са (facepalm)
    а аз си мислех, че само в бг се учат глупости 😀
    особено расистките и феминистките курсове..
    спомням си, че в ЮЗУ вървеше един избираем курс “Табу – етнос – език” (водеше го ст. ас. д-р Б. Попов), който беше нещо подобно на №1, но съотнесено към митологията по нашите земи – аз, слава богу, не ходех на тая глупост, но колеги са ми разказвали.. 😀

  6. Сега ще дойде Енея да ти обясни, че всъщност обществото отчаяно се нуждате от тези дисциплини. Почти толкова, колкото – както казва един любим автор – надуваеми мишени за дартс.
    Иначе живо ме заинтригува ‘връзките между фалоса и пениса’.
    За обикновен хуй ли става дума?

  7. Трябва да отбележа любимият ми курс докато изучавах история: “War, genocide, ethnic cleasing and other atrocities”. Беше доста интересно.

  8. Фладо
    15/04/2010 - 09:47

    Хахаха… много ме кефи идеята, че реално има хора, които си дават собствените пари за да ги учат тия неща. Американците са изумителни хора, наистина. Нашата програма тук е остаряла и е бъкана с разни ненужни предмети, но понеже нямаш избор като учиш – учиш и тях. Там обаче тия курсове са 100% по желание и 100% си даваш парите за тях. Евалата на предприемчивите професори! Аз да взема да си открия една специалност – Бяла магия и окултознание? Приемам предложения за отделните теми на курса, всеки допринесъл ще получи хонорар!
    Тва политическата коректност (представлява вярването, че е напълно възможно да хванеш лайното за чистия му край) ще развали всичко забавно на света.

  9. Аз имах “Black skin is no disease” – за черните, които се избелват

  10. Михаил
    15/04/2010 - 10:11

    “Как фактът, че си бял вреди на живота на останалите бели и цветнокожите?”
    Абе как пропуснаха, че вреди и на жените?

  11. sasho,

    това за избелването е много интересно – показва до каква степен “да бъдеш черен” се приема като да си обществен гето-аутсайдер, а всичко останало (училище, работа, нормален живот), се приема за прерогатив само на белите – и как обществото смята, че черните, които искат да живеят нормално, “се правят на бели” (acting white).

    Тази книга по въпроса може да ти е интересна:
    http://kaka-cuuka.com/knigi/bl.....-liberals/

    Михаил – и на гейовете… 😉

  12. Интересна статия, в българските университети има цели специалности с подобно звучене, например в УНСС по едно време е подвизаваха паралелно агроикономика и икономика на селското стопанство, като разликата в учебните програми не беше видима без микроскоп /електронен/, в НБУ са най-сладки, така в ниво бакалавар на ЦДО има Поведение на потребителя, а в ниво магистратура, Организация на поведението на потребителя, като се учи по един учебник, при един проподавател.
    П.П. даваш ли статията да я сложа в моя блог с позовавене на източника и няколко маанета към акъла на автора 😉

  13. Какви заблуди може да има спрямо тъпия грузинец Сталин?

  14. ми не знам баце – може примерно да е бил човеколюбив идеалист, който искал да направи света по-добър… а избитите и хвърлени в лагери хора са били чиста случайност, за която не е знаел?
    😛

  15. Яка иронийка има в тази статия, но не ми харесва иронията като водеща нишка. Малко ми е едностранчиво, особено ако не си запознат с така наречните “не-научни” хуманитарни дисциплини, всичко е нормално да ти звучи абсурдно. Но поне половината от изброените курсове на мен ми се виждат полезни, защото във всеки от тях чрез конкретни социални феномени се прави опит да се “разгъне” многопластовата социална реалност.

  16. Diana, всъщност съм завършил хуманитарна дисциплина – история (археология), така че не съм чак толкова незапознат, колкото може би си мислиш 🙂

    И няма нищо лошо в разгръщането на социалната реалност, но когато създаването на дисциплини се прави не в преследване на научно знание, а само заради имиджа на някаква модерност, това понякога води до доста смешни резултати – както личи от гореописаните.

  17. Красен
    15/04/2010 - 11:25

    Само да ви светна, че тия университети изобщо не са смотани 🙂

  18. Много се забавлявах, четейки статията ти Пешо. Браво! 🙂

  19. Красен, някои наистина не са

  20. Ако стремежа към иновация и развитие на социалното знание, който никога не би могъл да спре, модерност – то аз съм за преследването на тази мода 🙂

  21. някои от тези курсове са за ученици първа година – темата няма голямо значение, целта е да научат студентите как да не плагиатстват и как да цитират, що е APA или MLA формат, и как да изпозлват sources, библиотеката, т.н.

  22. хаха … Много се забавлявах, докато четох докъде са дали възможност да стигне човешкото познание (ако може да се нарече “познание”, а не просто “безсмислен труд”). Има къде-къде по-приятни начини да си запълваш свободното време. Само се чудя дали студентите споменават, че са изучавали тези предмети, когато кандидатстват за работа. Стува ми се, че само ако кажеш, че си имал курс по “Булки по пощата” или “Хомосексуална музикология” (това не ми стана много ясно), няма значение какво друго си учил в университета 🙂

  23. А в български икономически университет, как ти звучи тоя предмет
    Конюнктури и прогнозиране на международните пазари и цени на стандартно и нестандартно оборудване за АЕЦ, ВЕЦ и ТЕЦ

    Ще каже човек, че…. кой знае кво се изучава 😀

  24. Евгени Йорданов
    15/04/2010 - 12:11

    Лудница просто! Това последното изречение от теб си беше черешката на тората 😉

  25. Георги Генков
    15/04/2010 - 12:12

    Лонганлон – считай статията за препечатена в блога ми, с малки съкращения и коментари, благодаря!

  26. В изброените дотук университети и колежи не видях нито един смотан – дотолкова, доколкото ги познавам в ежедневната си работа като учител и образователен консултант. Част от работата ми включва насърчаването на учениците да се вгледат колкото се може по-дълбоко от повърхността на нещата. В тази връзка разглеждаме програми на някои университети, описания на курсове и … удивително, откриваме доста смисъл в изучаването на такива “безполезни” предмети.

    Та … просто различни образователни философии 🙂

  27. Йоана
    15/04/2010 - 12:29

    Първо, лингвистиката изобщо не спада към социалните науки. Второ, съвсем наука си е, ако мислиш, че е лесно, пробвай да поучиш малко синтаксис на съвременния хинди, или още по-добре, на санскрит, и да сравняваш ергативните конструкции на хинди с тези на баски; или дори само да проумееш какво е то ергативност. Трето, много е далеч от безполезна: чужд език не се учи с епифании или интуитивно схващане на една изцяло различна езикова структура. Тия неща се изучават, дори в средното образование без да ти обяснят какво е то падеж немски не можеш да научиш адекватно, след като си носител на силно аналитичен език без пукнат падеж в съвременния си вид. И прочее.

  28. Йоана
    15/04/2010 - 12:34

    Относно номер 10 – трябва да имаш някакви познания по световна история, за да разбереш контекста – ненасилственото справяне с политическите проблеми води началото си от Ганди и неговата концепция за гражданско неподчинение и мирен протест; д-р М. Л. Кинг я заема и прилага в борбата за граждански права на афроамериканците през 60те години на 20 век. Явно хората, които са въвели този предмет, смятат, че тази концепция може да бъде използвана (или поне пробвана) и в борбата с тероризма. Аз лично не виждам как ще стане, след като двете явления са толкова различни, че почти нямат нищо общо, но работеща или не, идеята на курса не е *неразбираема*, както ти смяташ (“ъъъ… кво?”)

  29. ЯЯЯ – каква е разликата, между пеникс и фалос???? Че ми стана много интересно.

  30. Йоана
    15/04/2010 - 13:39

    Пенис е биологична реалност, фалос – културологична. Фалосът е символ, а пенисът е орган.

  31. Йоана,

    мнението ми за лингвистиката е особено специално, но няма да го пиша подробно тука, за да не вземеш да се обидиш. Накратко – на кого изобщо му пука за синтаксиса на санскрита, извън научаването на самия език?

    Ненасилственото справяне с тероризма с методите за ненасилствени борби за права и свободи си заслужи неразбирането ми именно защото “са толкова различни, че почти нямат нищо общо”, а не защото не съм запознат с последните.

    И три поредни коментара са малко много 🙂

  32. Йоана
    15/04/2010 - 13:45

    Извинявай за поредните коментари, имам склонност да прибързвам и да допълвам после.

    Санскрит беше само пример, той е мъртъв и освен за четене на древни текстове, източник на теории относно предполагаемия общ прото-индоевропейски език и за разбиране по-добре на връзката между санскрит и съвременните индоевропейски езици не служи за много други неща. На изучаващите немски или шведски или който и да е друг съвременен език обаче им трябва да разбират логиката на един език, за да го научат. Ако в твоя език няма падежност, егративност, категорията род и т.н., трябва да разбереш какво е това, за да научиш новия.

  33. Евгени Йорданов
    15/04/2010 - 13:49

    По полека с лингвистичните познания, че простолюдието го заболя глава 🙁

  34. малко офтопик @ Йоана
    “Второ, съвсем наука си е, ако мислиш, че е лесно,…”
    дали нещо е лесно или е трудно не е критерий
    дали е наука или не е …

  35. Gradskata Samodiva
    15/04/2010 - 15:17

    Списъкът е интересен, но е малко тип сензационна новинка- подбира наистина скандалните заглавия. Под тях сигурно има още един куп странни и полу-безполезни курсове, също източващи пари, но не толкова свежо звучащи. Обаче.

    Това се дължи на един приятен феномен на американското образование, наречен академична свобода- тоест всеки, превзел академичното поприще, може да изучава и да преподава странни наглед теми.

    Оттам произтичат тези фриволности, но се залага на принципа на еволюцията- тези курсове може да ги няма следващия семестър, не са залегнали в програмата вовеки веков. Не се знае и от кой храст ще изскочи заек- някой студент, занимаващ се с темата за фалосите, може да се вдъхнови за супер успешен бизнес с феминистки сексиграчки. Някой пък може да реши да изкара курс по калиграфия и после да направи компютър с приятни за окото шрифтове…зависи на каква почва ще попаднат семената.

    Колкото до лингвистиката- за лаици като мен интересът в нея не са структурите и синтаксисът, а защо ги има, кое ги заражда- но това вече си е еволюционна психология.

    Абе изобщо- като журналя почвам да недолюбвам “новините на дългата опашка”.

  36. Една наука е такава ако има обект на изследване. “Животните на Венера” не е наука, тъй като няма животни на Венера. Поне засега. “Пенисологията” е наука, тъй като има пениси, които се изследват. 🙂 Какво му е толкова сложното? А относно езиците – е няма как да научиш някакъв език ако не отлепваш ама съвсем нищо от граматика, не знаеш какво е подлог и сказуемо, падеж, предлог и т.н. Т.с. всяко нещо си има теоретична база, без която не може.
    Малко странно изглежда, но някакви необикновени учебни предмети могат да те отворят доста към разбиране на света. Все пак висшето образование не е СПТУ, в което те учат на супер-конкретни неща, а в него човек се обучава да мисли аналитично и логично, да има научен подход. Не че тези предмети малко не ме изумяват, но може да се окаже, че някои от тях точно това правят. А иначе им завиждам на американците за университетите, въпреки че на доста хора им изглеждат странни. А ако искате да се насладите на идиотии, погледнете списъка със специалностите на НБУ, особено магистърските. Там става въпрос за специалности, а не за отделни курсове!

  37. Хипар, това кое е наука е доста интересен и спорен въпрос, по който не мога да имам мнение, защото не съм достатъчно компетентен.

    Науката по принцип, се гради на емпирични доказателства – докато “социалните науки” нямат емпирични доказателства, а само субективни, нито материален обект на изследване.

  38. Според мен въпросните социални “науки” трябва по-скоро да се наричат “теории” (особено, ако не се използват някакви измерими данни)

  39. И аз не съм далеч от тази мисъл…

  40. Тъй като тук засягате малко болна тема, се налага пак да досаждам със засидателен тон 🙂

    Да окачествяваш дадено познание като научно, само защото има може би очевидни доказателства за валидността си е глупаво. Точните науки се стремят към създаване на закони, те търсят обяснението – при тях наблюдаваш и създаваш причинно-следствени връзки. При социалните, законите са като микроскоп, през който по-лесно да квалифицираш – оттам не се стремиш към обяснение, а към разбиране – не можеш просто да наблюдаваш и да обясниш. Трябва да вникнеш, кое защо се случва, защо така, а не иначе. И има емпирични данни на базата на, които се осъществява всичко това. Не е проста абстракция, където някви философи се събират и си говорят за живота.

  41. Изобщо не става дума за очевидност, а само за емпирична доказателственост – каквато липсва в повечето социални науки.

  42. Това заглавие “странни” не е много правилно. По-скоро “глупави”, “безполезни” или “изсмукани от пръстите”. Странен курс е курса по StarCraft в University of California. Последният беше доста научен и вкючваше математически функции за растежа на икономиката в StarCraft както и решаване на диференциални уравнения за да се определи коя армия ще спечели битката.

  43. Аз друго се чудех и все още се чудя (само че вече по-малко) на американските университети: карат те в бакалавърска степен да минеш през изобразително изкуство, драма и разни семинарни курсове. Но все пак намира се и някакъв смисъл в повечето от тези курсове – учат те да разсъждаваш критически (critical reasoning – нещо, на което математиката няма как да те научи) върху неща, върху които по принцип имаш само любителски наблюдения. Ако социалните науки не са науки, защо тогава се създават индекси, които да измерват например колко едно общество (или една държава) е демократично, сравняват доколко тези индекси са обективни и т.н.? Противно на общоприетото впечатление, социалните науки не са като да седнеш на маса и да псуваш това и онова. Същото важи и за медицинските науки: хиляди принципи и методи, много от които не са универсални. Някои от тях дори след 50-на години напълно се отхвърлят като вредни, а дотогава са били на почит. Дайте тогава в такъв случай всеки от нас да седне на бюро и да смята или пък да ходи в някой завод или някоя мина!

  44. Дотук се спряхме само на либералните колежи.

    За смехотворните предмети и даже специалности на евангелистките колежи, ще си говорим друг път 🙂

  45. И аз не съм супер компетентен. 🙂
    Хм, социалните науки се базират на емпирични доказателства, но доколкото това е възможно. Разтвори някоя книжка на тема “епиричното политологическо/социологическо изследване” и ще разбереш. Има си ясна научна методология, използва се доста статистика (тестове за значимост, корелации, регресии и т.н.). Ограничеността на емпиричните изследвания е в това, че не всичко може да бъде точно дефинирано и операционализирано до емпирични индикатори. Например е трудно да измерим степента на щастие при група хора, тъй като е трудно да дефинираме щастието, да разделим тази дефиниция на понятийни и накрая – на емпирични индикатори. Или иначе казано – на поредица от въпроси със съответните отговори, според които можем да определим равнището на щастие по скалата от 0 (супернещастен) до 100 (възможно най-щастлив). Изглежда лесно да кажеш какво е щастие, но всъщност не е. Затова ми е трудно да приема разните изследвания за това колко са щастливи хората в различните страни. Както и любовта например е трудна за дефиниция. Но това не трябва да ни пречи да търсим отговорите за това какво е щастие и любов например. Винаги има тъмни места, където не знаем какво точно става, но това не е причина да не се оптваме да ги осветим.
    Но не е проблем да направим емпирично изследване, което например изследва връзката между доходи и политически възгледи. Можем да дефинираме леви и десни политически идеи, можем да тестваме всеки за тях. Корелираме с доходите, за радост има софтуер за това. Правим тестове за значимост, гледаме колко е стандартното отклонение и т.н. Ей такива неща за социалните науки. Между другото мисля, че науките се делят на хуманитарни (история, икономика, история на изкуството, социология и т.н.) и точни (природонаучни – химия, физика, математика, биология).
    Абе важното е да има бюджети, разтегливи крайни срокове, академична автономия и семинари, конференции, симпозиуми и прочие научен туризъм. 🙂

  46. Маркуча
    16/04/2010 - 00:08

    «…еврейският фалос…, както и връзката между фалоса и фашизма» ме остави безмълвен, «пост-чернота» плътно го следва.

  47. LordDoskias
    16/04/2010 - 01:56

    Според мен пък е добре да има такива куросве(а не програми), просто защото, каквото и да учиш винаги можеш да вземеш една пенисология, например, и да се запознаеш с някакви нови идеи, били те и абсурдни. Но когато става въпрос за цели degree програми – тогава си е ебати извращението…

  48. QNA PLATOVA
    16/04/2010 - 03:13

    Idealno!

    Imah nujda to4no ot takava vduhnovqva6ta statiq, za6toto v momenta se kolebaq kakvo to4no da sledvam. Celq se v jurnalistika s nqkakuv ezik, a sa mi nqkak banalni. Iskam nqkakva neobi4aina nasoka…

    Komentarite na Yoana mi se storiha mnogo shodni na tova, koeto i az mislq. Imenno za padeji, sravnqvane na ezici, proizhod na ezici i t.n. Tova li e lingvistika? Stiga da ne e samo za sanskrit, mnogo mi dopada kato ideq.

    Borba s terorizma s metodite na Gandhi – toi vse pak se e opul4val na “civilizovani hora”, angli4ani. A nie (zapadniqt svqt) kato se borim s terorizma, tova 4esto sa razni islqmisti, talibani i t.n., koito imenno zatova sa teroristi, za6toto ne sa “civilizovani” kato nas, po na6iq na4in. I da, Bulgariq prinadleji kum zapadniq svqt. Ta, ne mislq, 4e mirnoto nepod4inenie na Gandhi pomaga pri vsi4ki vidove terorizum. Zatova se interesuvam, ima li terorizmologiq (nauka za razli4nite vidove i proqvi na terorizum plus hronologi4no razvitie)? Dobra ideq e za izu4avane spored men. Ne se 6eguvam.
    Penisologiqta su6to me kefi, ako q ima 😀

  49. Я направи такъв списък и за българските университети, ще е интересно четиво.
    Имам някакъв спомен, че до скоро във ФЖМК се изучаваше “Народоспихология”, което си беше вид уникат, а в НБУВ ПР-ите изучаваха 15 (май) златни правила, които са отхвърлени от известен брой години.
    Убедена съм, че има и други бисери…

  50. Хм, социалните науки се базират на емпирични доказателства, но доколкото това е възможно. Разтвори някоя книжка на тема “епиричното политологическо/социологическо изследване” и ще разбереш. Има си ясна научна методология, използва се доста статистика (тестове за значимост, корелации, регресии и т.н.). Ограничеността на емпиричните изследвания е в това, че не всичко може да бъде точно дефинирано и операционализирано до емпирични индикатори. Например е трудно да измерим степента на щастие при група хора, тъй като е трудно да дефинираме щастието, да разделим тази дефиниция на понятийни и накрая – на емпирични индикатори. Или иначе казано – на поредица от въпроси със съответните отговори, според които можем да определим равнището на щастие по скалата от 0 (супернещастен) до 100 (възможно най-щастлив). Изглежда лесно да кажеш какво е щастие, но всъщност не е. Затова ми е трудно да приема разните изследвания за това колко са щастливи хората в различните страни. Както и любовта например е трудна за дефиниция. Но това не трябва да ни пречи да търсим отговорите за това какво е щастие и любов например. Винаги има тъмни места, където не знаем какво точно става, но това не е причина да не се оптваме да ги осветим.

    Както се казва на английски, my point exactly. 🙂

  51. Long, в “Black Skin is no Disease. Problems of Skin Whitening among Non-European Women” ставаше въпрос не само за acting white, a за избелване с някакви кремове и лосиони i.e. skin bleaching.

    Разказваше се как младите в Африка се мажели с отрови за да приличат на Бийонсе и за компаниите поддържащи тази “модна” кампания.

    Според гоогле този синдром е много нашумял в Тайланд в момента.

    Ставаше въпрос и за някакъв документален филм: White at all cost – но не можах да го открия, оригиналното заглавие май е на френски.

    P.s. Книгата ше я check-na.

  52. Селин
    16/04/2010 - 08:47

    Енея, какво й беше на народопсихологията? о.О Много хубава дисциплина, а преподавателката Дияна Петкова беше човек с много висока квалификация, обиколила един куп университети от Индия пред Финландия до САЩ. Учихме един куп интересни неща за културата и психологията на различни народи, на различните култури, стадиите на развитие на мисленето и т.н. За мен това беше една от най-хубавите ни дисциплини през втори курс.
    Предполагам, че мнението ми ще ви се стори ексцентрично, но някои от изброените от Лонги курсове ми се сториха интересни – тези за човекоцентризма и за мирните антитерористични мерки. Вторите според мен по-скоро трябва да се опрат на Ганди, макар че и Мартин Лутеркинг е добър пример. Надали са необходими цели дисциплини, разбира се, вероятно са достатъчни отделни лекции в друг курс.
    Ноо, романите за прелюбодеяние, киберфеминизма, фалоса, черно-белите и другите истории са доста забавни. Представете си верно да учим такива щуротии. :))

  53. При нас Народопсихологията беше сравнително скучен предмет, в който по-скоро повтаряха клишета за разните му народи, без да е посочено никъде нито изследване, нито нищо.

  54. коментар от Свежо: Блажена простоТИЯ!!! Който е написал тази некадърна статия трябва да му бъдат отнети насилствено всички придобити дипломи до основно образование!!!

  55. коментар от Свежо: Е, за някои е прав 🙂 За други обаче определено не 🙂

  56. Лъчезар П. Томов
    16/04/2010 - 16:50

    Хареса ми връзката между фалоса и фашизма – то е ясно, че десните са твърдите хора, а левите са меки отвсякъде 🙂

  57. Лъчезар П. Томов
    16/04/2010 - 16:50

    Народът е твърде аморфно понятие, за да си има психология

  58. коментар от Свежо: Като цяло е пълен некадърник.

  59. Селин, на нас не ни преподаваше тя.
    Освен това мисля, че критиката към нея http://en.wikipedia.org/wiki/National_psychology е доста уместна. Изучаването на подобен предмет затвърждава вярата, че изобщо нещо такова съществува.

    Лонги, за избелването, наскоро видях някаква чудовищна индийска реклама. Накратко историята беше как някаква индийка буквално я гонят от магазин, защото е с твърде тъмна кожа. Тя се прибра вкъщи, започна да се маже с някакво мазило, кожата й изсветля, върна се, там наскачаха да й се кланят, някакъв мъж си я хареса и еркламата свършва как слиза от някакъв самолет, а около нея се тъплят журналисти да я снимат, а тя беше с една широка усмивка…

    И това не е единствената. Ако погледнеш, целият пазар в тази сфера е много активен последните години. Така че темата не е безсмислена.

  60. neuromantic
    17/04/2010 - 10:06

    Подиграваш се на лесбийския фалос… Чакай само бай далай да вземе властта. Ще свършиш на строежа в Белене 🙂

  61. @QNA PLATOVA: Мислиш ли, че като пишеш упорито на шльокавица някой също така упорито те чете?
    Никак не е трудно на прочетеш в http://www.cyxap.com как да си сложиш една фонетична подредба и да спреш да извращаваш българският език пишейки с непригодена фонетично към него писменост? И забрави 4 и 6 – това са цифри, а не заместители на букви!

    Longanlon: Съжалявам, не се сдържах – QNA PLATOVA пише винаги и само на шльокавица на фона на всички кирилски коментари.

  62. Селин
    17/04/2010 - 17:24

    Енея, да не ви преподаваше един пълничък оп лешивяващ мъж, асистента й? Мен ми се стори див националист още от първото упражнение, та съответно не отидох и на второ… Много зависи как се преподава тази дисциплина. По начина, по който я преподава Петкова, определено е смислена. Но ако я преподава някой националист съм съгласна, че не само, че спира да е полезна, но става и вредна.

  63. Проблемът при т.нар. “Народопсихология” е, че се правят обобщения за неща, които не могат да бъдат обобщавани. Не всички араби са мързеливи, не всички германци обичат реда и чистотата. Изобщо индивидите в даден народ се различават до степен, че е трудно да се каже нещо общо за тях. Хората в една страна са различни и има индивиди, които нямат съвсем нищо общо помежду си (затова някои хора се чувстват ужасно самотни). Преди време четох книгата “Народопсихология” и ме учуди липсата на някакъв фундамент за тази “наука”, няма никакви изследвания. Самият термин “народопсихология” е смехотворен, и в него наистина се раздухват някакви стереотипи. Веднага да кажа, че могат да се правят изследвания за културата, някакви базови допускания и емпирични проверки на тях, има много такива като на Geert Hofstede, но обърнете внимание докъде е очертал границата. Не знам точно кой какво е преподавал, това, което твърдя се базира на книгата “Народопсихология”. Погледнете сайта на Хофстеде и сравнете с “Народопсихология”. Хофстеде е поставил на всичко научни дефиниции, а бумажката на Марко Семов е пълна с емоционални оценки и недоказани твърдения. Иван Хаджийски, според мен е доста по-добър като учен от Марко Семов си е кръстил скромно книгата “Бит и душевност на българския народ”, никакви гръмки заглавия, никакви тежки изводи и оценъчни изявления, по-скоро описание.

  64. QNA PLATOVA
    17/04/2010 - 22:16

    Do Steliyan:

    Nqma da ti ugajdam, kakto vijda6.

    Na bulgarski pi6a samo v 1-2 bloga. Nito za jivota, nito v rabotata mi trqbva kirilica na compa. Preska4ai me, ako ne sum lesna za 4etene. Pi6a kakto mi e udobno.

    Ako se suobrazqvah s jelaniqta za vsi4ki, nikoga nqma6e da moga da osu6testvq svoite sobstveni. Ne obi4am da me pou4avat, osobeno kogato ne sum napravila ni6to gre6no (navredih li na nqkogo?). Ne sum sre6tu nikogo i ne obijdam nikogo. 4eta Longalnon s udovolstvie, kakto i komentarite (vklu4itelno tvoq).

  65. wseki pyt kogato pishesh QNA niakyde umira edno puhkawo zaiche

  66. Айде не се занимавайте с глупости и оставете Яна на мира. Писането на латиница е проява на лош вкус, не национално предателство…

  67. Жилов
    18/04/2010 - 14:38

    Абе хора, толкова ли не можете да намерите този сайт за конвертирането:
    http://www.kredor.com/lat2bg/
    Ебаси

  68. Що се отнася до писането на кирилица или латиница, в Уиндоус можеш да си инсталираш кирилска клавиатура – и то няколко (която ти е удобна). Съгласен съм с Лонганлон, че това е писането на латиница е лош вкус. Ама как точно се промени дискусията – говорим за странни университетски предмети и/или специалности, а стигнахме до това как да си пишем мненията.

  69. Като виден първокурсник в ПУ, изучаващ политология, леко ме парна споменаването на така любимата ми специалност в началото на статията, но продължението на изречението и някои от коментарите поохладиха първоначално разгорялата се страст 😀 Определено съм съгласен, че рядко (ако не и почти никога) социалните науки имат някаква емпирична основа на твърденията, които изхождат от тях, но това е и невъзможно. Те работят с плодовете на човешкото поведение и характер, а в тези полета сигурни неща няма. Хареса ми идеята, че на политологията, социологията и другите подобни трябва да се гледа като на теории. Те се занимават точно с това, изследванията им никога не могат да бъдат 100 процента точни и включвам голяма доза субективизъм (особено моята специалност). Както животът, който социологията разглежда, не е наука, така и политиката (а оттам и политологията) не е. Но се отплеснах.

    Статията ми хареса, определено има солидни малоумия. Номер 3 ми хареса май най-много, коментарът ти отдолу също 😀 Жив и здрав 🙂

  70. За да бъде едно познание наука, то трябва да работи с ясна методология, да има ясен предмет и да не изпада в спекулации. Социалните науки са науки именно заради това. Странно е че твърдиш точно обратното 🙂

  71. Интересно, но не разбирам кое му е смешното/забавното в коментара ти на
    “3. Да вземем Маркс насериозно”
    като той си се взима насериозно и то с право.
    И до днес текстовете на Маркс (не само политика,а и икономика) са актуални, някои дори повече от преди.
    А Маркс какво общо има с избиването на хора вече въобще не ми стана ясно… Може би аз не знам…

    В България един курс с “лекция относно разбиване на обществените заблуди относно Ленин, Сталин и Пол Пот.” би бил в пъти по-полезен. И за подкрепящите идеите и за тези които ги отричан…

    За да се коментира нещо, трябва първо да се познава…

  72. Дори в последния филм по BBC, който гледах за Сталин не се страхуваха да споменат положителните качества и да дадат положителна оценка на негови действия, решения… , развенчавайки заблудата – “убитите от него – това е всичко, което трябва да се знае и то е отрицателно”.

  73. Георги, когато един човек е масов убиец, даже да е прекрасен аранжор на цветя – последното няма голямо значение. Така и за Сталин – нещата, които е постигнал като държавно развитие на СССР са с цената на десетки милиони човешки животи – цена, която никой от тях не се е съгласявал да плати.

    Колкото до Маркс и разбирането му – нали знаеш, че една от основните дефиниции на лудостта е “да правиш нещо по един и същи начин отново и отново, очаквайки различен резултат” – точно това правят последователите на идеите на Маркс в последните 100 години в различни държави по света – Китай, Куба, Северна Корея, Камбоджа, СССР… и всеки път резултатът е един и същ – масови убийства, измрели от глад, сринати икономики. Едно лайно си е лайно, колкото и да го оглеждаш и да се опитваш да го “разбереш”.

  74. Маркс създава едно незаменимо понятие за разбирането на обществото – класа. Разкрива същността на класовите борби и конфликти. Незаменим е в изучаването както на икономическите, така и на социалните процеси в държавата. Наистина няма смисъл да се универсализира изпозлването на една теория, както в случаите на последователите, както и във вашия случай, отричайки я напълно.

  75. За понятието “класа” и доколко то изобщо е релевантно и има някакъв смисъл, може много да се спори, но не му е тук мястото.

  76. Аранжор на цветя? Не става дума за това. Дори да си убиец, лъжец или крадец ти можеш да си добър или дори велик политик (Макиавели (XV – XVI век)). И това трябва да ти се признае.

    Повтори нещо по същия начин, но в различни условия и по друго време и… сигурно е, че резултата ще е различен! 🙂

    Странно е, че коментираш неща и изказваш позичия по въпроси, с които явно си запознат доста “популярно”, не толкова “научно”, а и “бая по нашенски”… (дано не прозвучи като обида).
    Защо хората като чуят Маркс и веднага заклеймяват всичко след това като лошо?
    Незнам дали ще те изненадам, но Маркс се изучава, не се отрича, чете се и някои от неговите идеи се прилагат на практика. И е нормално да е така.
    Не знам какво си учил или учиш, работил или работиш, но явно не е свързано с политика или икономика.
    А ако не се опитваш да разбереш нещо и го клеймиш веднага като “лайно” (защото така е общоприето или ти така си си решил) не разбирам как водиш този блог…
    И… “сринати икономики”. Ти сам в началото написа: “нещата, които е постигнал като държавно развитие на СССР” (Сталин). Същото е и с икономическото развитие.
    Показателно е, че дори BBC (основната английска медия, не ОРТ) представят Сталин като велик държавник.

    Не подкрепям убийства или защитавам леви идеи, просто моля преди да се изказва мнение, човек да се запознава с материята, да “разбира” проблема в дълбочина, за де се стига до отговор и да се извлича поука.

  77. Маркс не е равно на Сталин. Сталин не е равно на Марксизъм.
    “Проекта” “комунизъм” не е създаден за Русия.
    Има много обществени заблуди…

  78. Мома Ангелинка
    19/04/2010 - 15:11

    липсват:
    Римознание на белия стих
    Колкорит и образност на Брайловата азбука
    Психология на масите в Южна Сахара
    … не е истина просто… а Умберто Еко се шегуваше…

  79. Смятам, че разбирам Маркс в достатъчна дълбочина – чел съм Капиталът и Комунистически манифест, икономика е едно от образованията ми. Освен това в този блог, други блогове и форуми съм спорил дълго и напоително с всякакви марксисти, социалисти, левичари и т.н. не само за икономическите и политическите, но и за философските постановки на марксизма.

    Това, че някои в политиката и икономиката приемат постановките на марксизма не е никакво доказателство за тяхната състоятелност. Точно за това стана дума горе в коментарите – за липсата на емпирика в социалните науки. За това, че те са базирани не на реални, а на субективни доказателства – които всъщност са мнения и не доказват нищо. Милионите избити и измрели обаче доказват, колкото и някои хора да си затварят очите за тях.

  80. Мома Ангелинка
    19/04/2010 - 15:41

    открих още:
    Center College Danville KY – Изкуството на ходенето
    Brown University – Американски дегенерати
    Williams College – Сравнителна история на организираната престъпност
    Bowdoin College – Филмът на ужасите в контекст
    Purdue – Смъртта и 19-сти век
    Alfred University – Marple syrup
    Georgetown University – Философия и Star Trek
    University of Wiskonsin – Daytime serials: Family & Social Roles :)))))))

  81. няма да е лошо да напишеш и инфо за тия предмети – какво включват 🙂

  82. Мома Ангелинка
    19/04/2010 - 16:53

    Center College Danville KY – Изкуството на ходенето
    Изучава превръшането на ходенето в изгубено ( забравено) средство за придвижване в свят пълен с коли. Как ходенето се свързва с понятия като красота и изкуство…

    Brown University – Американски дегенерати
    изследва процесите за постигане на собствена идентичност отразени в американската литература и тяхното развитие след обявяването на Американската независимост …?!?

    Williams College – Сравнителна история на организираната престъпност
    That’s right gangsta! Общо взето като застреляш някого, спокойно можеш да се оправдаеш с думите:” Учих го в университета!!!” История на създаването и разцвет на организираната престъпност през 20-ти век. Известни личности :)))) ( това си го заплюх)

    Bowdoin College – Филмът на ужасите в контекст
    Изследва защо обществото е толкова привлечено от филмите на ужаси и смъртта въобще…”Horror films often deal with the decimation of people who look very much like the audience members who are watching these films. And it’s really interesting to think about why people are so fascinated with seeing images of violence”. …

    Purdue – Смъртта и 19-сти век
    изследва моралния аспект в литературни творби описващи смъртта. И как хората се отнасят към смъртта през призмата на литературата.

    Alfred University – Marple syrup
    История, традиция и техника на направата на перфектния кедров сироп за палачинки. Разменят си и рецепти за манджи, които може да се направят с кедров сироп :))))
    (баси, купи си от магазина и нема се мъчи…)

    Georgetown University – Философия и Star Trek
    Това си курсът мечта за перковци 🙂 Как философски учения и теории cа тематизирани в сериала Star Trek :)))))

    University of Wiskonsin – Daytime serials: Family & Social Roles :)))))))
    Как сапунките въздействат на семейния и професионалния живот на зрителите. Сравняват се теми и ценности на най-гледаните сапунки както и техните прайм-тайм конкуренти :))))

  83. dEMO VERSA
    19/04/2010 - 22:56

    Ауууууууууу, убихте ме!
    Докато четох самата тема, на 2 пъти се хванах за главата, ревах от кеф (викане, не плач), хората около мен взеха да ме гледат странно и да се споглеждат, абе шоу на колела.

    Но коментарите направо ме пратиха в оркестъра. Имах един колега в ТУ, който обичаше да ми взема вестника (тогава “24 ФАСА”) и да чете САМО заглавията. умирахме от смях (напр. “бабичка уби ченге”). Това не прави съответния вестник жълт (макар и “24 часа” малко да си жълтее, както и почти всичко без “3-та възраст” в БГ), но …. все пак….

    ЯНА: права си, никой не те насилва, добрият вкус не е задължение, никой не те задължава да пишеш на български, и все пак….. Макар и
    всекидневно да инсталирам такъв на български, Уиндоуса на собствения ми компютър е с английски менюта, но кирилицата си я инсталирам задължително, и то не от куртоазия, А ЗАЩОТО СЪМ БЪЛГАРИН! за мен това не е думичка лишена от смисъл. Ама твоя си работа.

    ГРИММ: КЕФИШ! “Иначе живо ме заинтригува ‘връзките между фалоса и пениса’.
    За обикновен хуй ли става дума?”

  84. do qana platova
    20/04/2010 - 00:26

    не ти трябва кирилица да инсталираш,аз използвам на дневник или капитал фонетиката набираш и само копи пействаш от там!!!

  85. do longanlon
    20/04/2010 - 00:34

    относно маркс
    Човек прочел “капиталът” на маркс е комунист ,а човек разбрал “капиталът” е антикомунист!!!

  86. Марияна
    20/04/2010 - 06:37

    😀 е нЕма такава простотия, честно! Ние с точните науки ще замълчим в знак на запазнване на човекоцентризма 😀

  87. “Georgetown University – Философия и Star Trek
    Това си курсът мечта за перковци 🙂 Как философски учения и теории cа тематизирани в сериала Star Trek :)))))”
    Сериалът Стар Трек е пълен с философски идеи и прогностика. Вдъхновил е ужасно много изобретения. Не е като оная боза “Междузвездни войни”, която е брутално заседнала в 20-ти век. В Стар трек се избразява едно различно бъдеще, в което няма вйни, пари, хората работят заради удоволствието от това да помагат на другите. В “Междузвездни войни” всичко си е повторение на старото, бахти фантастиката, Хан Соло се държи като каубой, железните мечове на рицарите са заменени от лазерни, а планетата земя взе че стана империя. 🙂 Това е от онези тъпи фантастики, в които хората откриват нова цивилизация в космоса, която е супер напреднала технологично и се просват в краката пред трона на някой абсолютен монарх. Да не говорим, че в “Междузвездни войни” за пръв път въведоха шума на двигатели в космоса и прочие недомислици.

  88. neuromantic
    20/04/2010 - 16:33

    Лукас никога не е крил, че Междузвездните са фентъзи-приказка поставена в космоса, а не научна фантастика. Но за разлика от изобретенията на Стар Трека, които ще са остарели след един век, човешката (маймунската, свръхчовешката) природа няма да се промени никога. Свят без войни? Ама войни на Земята или войни между тази земя и някоя друга? Или между тази галактика и някоя друга? Силният ще спре да властва над слабия? Ще изчезне всяка дисхармония? Хипарю, хипарюю… 🙂

  89. Три неща:
    (1) Лингвистиката е много сериозна наука. Изследва начините, по които хората учат езици, с цел да създава по-ефективни методи. Изледва как работят хората с дизлексия и т.н. и създава методи, по които тези хора да учат, защото при традиционните обикновено се провалят. Дизлексията и подобни са доста по-разпространени в страната ни, отколкото си даваме сметка. Лингвистиката също изследва различни аспекти от това как общуват хората, които на запад се ползват много ефективно от рекламни агенции, политици, журналисти и пр. Списъкът с приложенията й е дълъг.
    (2) Уж ненужните курсове, цитирани в постинга, се основават на следния принцип: Във всеки курс трябва да се усвоят определени умения и методи за изследване: исторически, социологически и др. в зависимост от това кой факултет предлага съответният курс. Оттам нататък темата е по избор на преподавателя. Ако учениците се запишат, курсът се преподава; ако темата не им е интересна и не се запишат, курсът съответно не се провежда.
    (3) Американците са убедени, че равноправието не може да се постигне, ако се преструваме, че социалните различия нямат значение. И че е много по-добре да разбираме какво провокира социалните различия и ефектите им.

  90. Спорт
    22/04/2010 - 18:03

    Булки по пощата бие по-тъпотия всичките а “Фалосологията” не и отстъпва много.Работата е там,че тък не можем напълно да разберем колко са отегчени на запад.

  91. Бихте ли наели на работа някой, който е записал 2 или повече такива курса? Например, ако търсите наемен убиец 🙂

  92. lafscript.eu
    07/03/2011 - 19:55

    в тоя курс за фалоса само теория ли има? 😀

  93. @Йоана казва:
    April 15th, 2010 at 13:39

    Пенис е биологична реалност, фалос – културологична. Фалосът е символ, а пенисът е орган.

    Значи, ако някой ти нафърфори фалос, си трай и се усмихвай културологично-политкоректно!

Leave a Reply

Задължителните полета имат *