Жените не са като нас



Мисля си за размерите на хорaта. За физическите им размери и как това се отразява на живота им в чисто битов план, на нещата, които им се случват или не им се случват, на отношението на другите хора към тях.

Не, не не става дума за раликата в мъжките погледи към дебелите жени и симпатичните миньончета с прасковени дупета, а по-скоро за това дали има разлика в това в какъв свят живеят мъжете и в какъв жените от гледна точка на личната сигурност и самочувствие…

Когато вървя по улицата, пътувам някъде или правя нещо изобщо, аз живея с мисълта, че общо взето нищо не може да ми се случи. Сигурен съм, че повечето мъже така се чувстват – ако сам не си търсиш боя, много малко вероятно е да си го намериш, освен ако не си в някой наистина кофти квартал. Дори почти не мислиш за това – има си там полиция, закони, които достатъчно осигуряват обществен ред. Разхождаш си се спокойно по улиците на града, ходиш по кафета, пазаруваш, пътуваш – без да се страхуваш постоянно. Знаеш, че в общия случай, ако не се ебаваш с другите и те няма да се ебават с тебе.

При жените обаче, нещата като че ли не стоят точно така. За повечето жени, особено за по-дребните и по-хубавите, светът като че ли е пълен с перверзници, онанисти, ексхибиционисти, джебчии, обирджии и други тъмни балкански субекти, които само дебнат да се възползват. Разказвали са ми какви ли не случки – нахалници, които говорят мръсотии докато вървят до жена по улицата, разни си показват дреболиите във влака, лъскат бастуна скрити в някой храст в парка и леееееко се показват колкото жената да ги види, други дърпат чанти и телефони… Тия мизерници не се показват, когато наоколо има и мъже, защото знаят, че ще изядат боя – и там е разликата.

Чета напоследък колко много блогъри са пострадали от тъпи таксиджии, които са ги псували, гонили, даже били. Контрольорите в градския транспорт са пък пословични с грубостта си. На мене такива неща, случайно или не, не са ми се случвали, макар да знам, че на други хора, които познавам със сигурност са, а и покрай работата на баща ми (полицай е) съм се сблъсквал с някои не особено приятни случаи, за които няма да разказвам сега. И съм забелязал, че тия случки имат връзка с размера на човека – с чисто физическия му размер.

Тъжно е, но жените не живеят в нашия сигурен свят. Колкото и да си мислим, че е безопасен, за тях той крие много неприятни изненади, те много по-често очакват нещо кофти да се случи. Те винаги са нащрек, когато пътуват, особено ако са сами – а не похъркват безгрижно на седалката. Замислят се и се оглеждат, преди да влязат в тъмна уличка или вход, вместо с мъжкото пиянско веселие да се заклатушкат натам. Дори ако щете, ако се карат с гаджето си … имат едно на ум, че е два пъти по-тежък. Да не си в състояние да избягаш или да се защитиш, да си винаги потенциална жертва, заобиколена от неизвестни хищници – това има голям ефект върху начина, по който жените мислят и възприемат света.

Аз самият бях доста шокиран, когато достигнах до това “прозрение”. Знам и че рисувам малко прекалено апокалиптична картинка, но го правя, защото за теб като мъж е малко трудно да осъзнаеш тези неща. Но е хубаво да ги имаш пред вид, когато някое момиче те помоли да го изпратиш до вкъщи, а на тебе вече ти се спи, та две не виждаш и искаш само да се метнеш в таксито за у вас. За нея има значение.

——————————–

P.S.: и да удариш жена, пък била тя и твоята собствена, не те прави повече мъж- прави те жалък нещастник, който заслужава да го порят манафите, от мене да го знаеш.

СПОДЕЛИ
Ако умът ти е като бръснач, гледай да не се порежеш
Стисни ми ръката, ако имаш блог!

Коментари

  1. Даниел Панев
    20/09/2007 - 10:54

    Бе не знам дали е от размерите. Според мен е по-скоро проява на здрав разум при тях (жените) и лека форма на мания за безсмъртие при нас. За пример можеш да видиш колко от тежките автомобилни катастрофи са причинени от мъже и колко от жени.
    Иначе наблюдението е абсолютно точно, а и с изводите не съм несъгласен 🙂

  2. Въпреки манията ни за безсмъртие, много повече жени биват жертва на подобни престъпления, отколкото мъже (не говоря за колите, там нямам наблюдения). Изводът?

  3. Даниел Панев
    20/09/2007 - 11:18

    Ми смятаме се за безсмъртни и ги нападаме 🙂

  4. те жените имат готово хардуерно-биологично решение за този проблем – влюбват се в мъж, който да ги пази и придружава по опасните места

    познавам 3 момичета, пътували на стоп сами или в дамска компания и станали жертва на изнасилване 🙁 едната се е била качила за малко разстояние – 10 км

  5. Миглен
    20/09/2007 - 16:55

    Донякъде си прав. Но наистина сега осмислям каква страхова невроза имат жените, и как вечно се страхуват. Аз лично обичам дори да се скитам през нощите, и съм го правил във внимание “пернишките гета”, все пак горе долу в такова живея тъй че се брои за кофти град въобще. Малко се отплеснах, но обяснявах че тук и да искаш и да не искаш, ако отидеш на дискотека трябва след това да си запретваш ръкавите и да излизаш да се биеш. Всичко е относително до средата и индивидуално до самия човек, но все пак си прав както винаги 🙂

    ПС: Това последното изречение с манафите ме направо закова 😀

  6. Обмислях го точно с такава цел 😉

  7. Поздравления за прозренията 🙂

    Не много на място ще спомена нещо чуто от мен ‘жена с вдигната пола тича по-бързо от мъж със свален панталон’

  8. Хм, аз пък съм останала с впечатлението,че миньончетата са доста бойни !

  9. Нима си мислиш, че която и да е жена, колкото и да е бойна, може да се противопостави физически на който и да е мъж, дори по-слаб? Колкото и да е “бойна”, нали е на един шамар живот?

    Ако имаш пред вид, че когато сте се борили с гаджето и сте се били на шега си му се опъвала, знай, че тогава той те пази и много внимава да не те удари случайно. Ако поиска да те нарани, нямаш никакъв шанс да го спреш – мъжете са много по-силни от жените, дори и при еднакво тегло (а обикновено са значително по-тежки).

    Разбира се, изключвам варианта да си професионална спортистка.

  10. не е нито апокалиптична, нито за съжаление дори малко преувеличена. съвсем реална и несправедлива, постоянно натраплива картина за жена, живееща в крайно мъжки свят. твоите умозаключения за другите мъже може да са = гениално прозрение и рядък талант да “проумееш” жените, но за мен е единствено блед щрих, направен на повърхността на дълбоката бездънна черна дупка “женски страхове” в която ни вкараха “безсмъртните”. и продължават да ни натикват обратно в нея ден след ден, ако случайно добили някаква дързост, изнаглеем да изпълзим от нея.
    ако написаното прозвучи на някого мн депресарско, ще допълня, че възприемам себе си като щастлива жена с приличен външен вид и вътрешен ум :)но реалността е такава-реална…

  11. Mila Yova ti ne zvuchish depresarski, a prosto feministki ;)))

  12. много забавно се измества темата. поне според мен идеята на словоизлиянието е споделянето на наблюдения за женския свят и сладка безпомощност в чистата реалност.в следващия момент обаче, всеки опит за пояснение на женската позиция се възприема като изкривено приемане на разпределението на силите, във феминизъм, още малко ще се извади и последният коз на мъжкият отговор за нашето поведение- ПМС.ами да, понякога е хубаво да те изпратят, да се облегнеш някому, но пък и правото да се защитиш си е позиция.
    ако ли и това не стане, ние, по-грозничките и дебели жени, ще дочакаме да влезем в другата категория- на треперещи бабки. пъкй тогава може да се появи някой супер – любо, за да си признаем , че сме грешили.

  13. Всъщност, nagiko, нямам ама ни най-малка идея какво искаш да кажеш – какво изкривено приемане, какъв ПМС???.

    Но ти благодаря за мнението 🙂

  14. dragi Host, fenimizma e 100% product na “myzkiq” swqt. principyt na mahaloto…

  15. ами няма и какво да се разбира. вие, като по-читател на Чудомир, би трябвало да знаете, колко е важно да си “пуснеш гласа”. а за “чуването”…;-)

  16. лю, ни съ ибавай с бай брадър…

    just talk to me

    🙂

  17. люлютата ги няма, остана само фют. и защо ,ако смея да ви запитам намесвате оруел? да се запася ли с бръснарски ножчета P=

  18. :)хм, аз съм жена и вероятно съм някакво изключение, тъй като живея със същата мисъл – “Когато вървя по улицата, пътувам някъде или правя нещо изобщо, аз живея с мисълта, че общо взето нищо не може да ми се случи” 🙂 сигурно съм наивна. Миналия месец счупих носа на един бакшиш, пътувам редовно на стоп сама,но никога не съм имала каквито и да е притеснения,а ако възникне неприятна случка се справям адекватно на момента… 🙂

  19. Ако изпаднеш в подробности за случката с бакшиша много ще се радвам 🙂

  20. Ne naprazno e zabraneno patuvaneto na stop – na zapad. Dori pokrai zatvori i t.n. ima golemi tabeli koito te informirat da ne dopuskash nikoi v kolata si pokrai tozi uchastak. Demek .. “Do Not Pick Up Hitchhikers, Prison in Proximity” ili neshto ot sorta.

  21. Според мен ситуацията е малко двуяка. Абсолютно си прав, за това което пишеш, но нека не забравяме, че има и друга гледна точка:
    Много жени се възползват точно от тези “слабости” техни, за които ти пишеш и то целенасочено и съзнателно. Много лесно може да завъртим призмата и да кажем, че мъжете живеят в несигурност защото жените умело успяват да използват нашите влечения към тях за своя изгода. Но всичко все пак опира до личности. Ние живеем в свят на индивидуалността. Както при мъжете има индивиди, които се мислят за всесилни, така и при жените има индивиди, които се възползват от мъжете. Любимият ми пример е с предизвикателното обличане на жените, но това е много дълга тема.
    Всичко зависи от гледната точка и плоскостта, в която ще се положи реалността.

  22. За съжаление, ако си жена, можеш да си създадеш неприятности и без да правиш нищо. Сещам се за поредната неприятна случка с един поморийски гларус, който тръгна след мен с изтъркания лаф “Малии, колко си бяла” (понякога пробутват другия бисер “Малии, колко си изгоряла”) и не ме остави на мира дълго време, макар да не се стараех да му отговарям. Почти не минава ден, без да чуя просташко подсвирване или подвикване. От опит знам, че е по-добре да не отговарям, това са от типа мъже, за които да удариш жена е нещо съвсем нормално. Просто заштото за него аз съм втора ръка човек, тъпа п**** както ни наричат. Нищто, че имам висше образование и работя като програмист. Той е достатъчно тъп, за да не се замисли и достатъчно силен, за да си позволи да говори и пражи каквото поиска.
    А за жените, които се възползват от мъжете, както писа GAN – ако един мъж е достатъчно интелигентен, той няма да преценява жената по външния и вид. Ще дам пример с нашата фирма – тук се
    влиза със сериозен изпит и никоя жена няма да бъде назначена, ако няма необходимите знания, колкото и предизвикателно да е облечена.

  23. Абсолютно съм съгласен!

  24. на лъжата полата е къса
    краката и- дълги
    усещам как бавно настръхва
    голата истина
    🙂

  25. Към MARIA (относно ремаркът към мен) – изобщо не съм съгласен, защото реалността на всекидневното социално общуване показва точно обратното. Просто не съм съгласен с такива крайни тези като “Жените са жертви”. Както казах за мен всичко е въпрос на гледна точка.

  26. мм за бакшиша най-образно ще е да се разкаже на живо 🙂
    Бий бакшиша докато е малък, че после става маршрутка.

  27. violentlyhappy
    08/10/2007 - 23:20

    ми да…MARIA е права. света щеше да е далеч по-безопасен ако ги нямаше комплексираните мъже. точно те са тези, които си позволяват да подсвиркват и подмятат понеже си мислят че тъпата п**** е родена за да им търпи простотиите и ще се разминат безнаказано щото са мн големи пичове..да ама не. като им се опънеш малкичко буквално се напикават от изненада че тая тъпа ***** може да говори 🙂 и аз подобно на NADET миналата седмица бях на път да разбия мутрата на един РОМ 😉 обаче той се напика мн бързо и не се наложи… жените не са жертви. аз много обичам да използвам факта, че най-редовно ме подценяват и ме мислят за тъпа… отказах се да доказвам, че не е така. сега просто го използвам както ми е удобно..пък и е доста забавно 🙂

  28. Светла
    10/10/2007 - 19:09

    Longanlon, това, което си написал, е голяма утеха за мен – значи все пак някои мъже се замислят като как е там долу, където пъплят някакви дребосъци (било то женици или дечица). Аз няма да обсъждам разни активни прояви на агресия от страна на мъжете. Ще кажа само, че и най-обикновените неща от живота изглеждат доста своеобразно от висотата на моите 156 см ръст.

    Например, аз не достигам до тези дълги железни ръкохватки, които са поставени хоризонтално и нависоко във возилата на градския транспорт, за да се хващат за тях пътниците. Трябва на всяка цена да се добера до вертикална или до ръкохватка на седалка, за да мога да се хвана. Най-често за целта се налага да преодолявам някое огромно мъжище (това е от моята гледна точка, разбира се), което се дупи, окачено с двете си предни лапи на онуй недостъпното за мен нещо горе, заграждайки както вертикалната ръкохватка, така и поне две седалки. Това ме дразни, понеже като е такъв голям, баткото не се сеща, че не е сам във возилото.

    Когато обаче успея да се провра някак си и да се докопам до ръкохватката, лицето ми се оказва в обсега на лактите му. Аз ходя с очила, всъщност без очилата съм практически сляпа. Ами имам си един кошмар, който сънувам най-редовно – как в трамвая ми събарят очилата и те падат под краката на пътниците. Аз си ги нося вързани на ланец, но сънят се повтаря доста често (а наяве ми се случва почти всеки ден да ми съборят очилата).

    От 30-ина години периодично ме връхлетява едно много силно желание – да стана за малко, само за 2-3 часа, 3 метра висока и 200 килограма тежка – за да стъпча през това време всяко мъжище, което ми се изпречи пред краката. Знам, че не е хубаво да имам такива желания, но на моменти много ми се иска. Добре все пак, че не е възможно.

    Инак мъжете, общо взето, не са лоши хора, напротив, но забравят да поглеждат надолу… Една справка в антропометричната статистика показа, че СРЕДНИЯТ ръст на жените, родени в същата година с мен в България е 158 см.

  29. Значи за изпращането: това да изпратиш момичето до вкъщи или до таксито би трябвало да е чисто човешка постъпка, няма нищо общо с това, дали жената е хубава, грозна или нещо друго. И е твърде жалко това, една жена да трябва да се “накурви”, за да си заслужи благоволението на мъжа до нея да я изпрати. За съжаление много мъже се навиват да изпратят някое момиче само ако си мислят, че има вероятност да “топнат чушлето”, което си е причина, толкова много момичета да разсъждават феминистки и да смятат че мъжете не са нищо повече от едни надути егоисти, които мислят само с една от главите си, но със сигурност не правилната. Кавалерството, като че ли се е превърнало в мръсна дума, в наши дни. Ако някой случайно се покаже като малко по-загрижен за нежния пол, моментално се превъща в “женчо”, “гей” или нещо друго в очите на приятелите си. Не знам защо е така.
    Но за съжаление ситуацията при жените не е много по-различна. На мене ми се е случвало да ме гледат накриво и да ми казват, че съм ставала “робиня” на приятеля си, само защото мисля по-често как да го изненадам с нещо или как да се науча да готвя любимата му манджа. Ама това е една мноооого дълга тема…
    За страха: абсолютно си прав, Longanlon, страхът наистина е доста по-голям при жените. Много се радвам, че има такива жени, които не изпитват страх, когато се прибират по късна доба вкъщи…ама мене определено ме е страх…много…страх ме дори посред бял ден да се возя сама в едно купе с мъже, страх ме е да ходя на купони, когато съм единственото момиче, пък било то и сред познати. Не ме е страх да споря с гаджето, дори да знам, че е по-силен от мен, защото не изпитвам ни най-малко съмнение за това, че би ме наранил някога. Ако имаше дори лека искрица съмнение, нямаше никога да съм с него.
    Като цяло статията ти е чудесна, абсолютно имаш моята подкрепа:)))

  30. ДИАНА
    15/10/2007 - 09:42

    Има мъже, които притежават психиката на животни. И може би защото са ниско интелигентни решават ,че най доброто нещо “да излезеш победител” в дадена ситуация е да покажеш физическото си превъзходство и Големите си юмруци.Наскоро станах свидетел на такъв сорт случка.Това се случва всяка седмица уикенда. Бях с моя компания в дискотеката.Едно момче от моята компания искаше да излезе да си поеме глътка чист въздух, обаче минавайки покрай външната врата на дискотеката,случайно настапва един човек. В лудницата от хора това често се случва. А настъпания как реагира??? Хваща го и заедно с тримата човека,които бяха с него го изкарват наван и го ритат и удрят докато не видят нашия приятел пребит – с разбита уста, подуто лице, окото му беше затворено о удара. И това защо?Защото това била Охраната и както” ми обясниха- Охраната си има авторитет и това ,че е бил настъпан уронвало авторитета му пред цялото общество. Следвало да зашити репутацията си!” Това за мен не е човешка постъпка.Лошото е ,че това се случва често и обикновено страдат невинни хора.Поне в повечето случаи….

  31. Мицева
    10/01/2008 - 13:07

    хм… интересно…. и много вярно…
    Само дето аз съм май с леко дебилно мислене, защото признавам си, много, много рядко съм се страхувала за сигурността си…

  32. По принцип смятам, че жените сами си го навличат…но въпреки че ходя с кецове, широки панталони и всякакви несекси неща, са ми се случвали инциденти. Това за ръста, може и да е така, защото аз съм сравнително висока 174см, слаба съм, но за сметка на това никога не си мълча, когато нещо не е както трябва. Може би това ме е спасявало в много случаи, но и един обелски селтак ми счупи носа по същата причина. Общо взето има всякакви изроди и от тази седмица ходя на кик-бокс, защото вече е наистина страшно човек да живее в тази пуста София, особено без кола и особено в краен квартал. Дори и на време да си тръгнеш от някъде, пак стигаш късно… За щастие реакциите никога не са ми изневерявали, също както и късмета, тъй като винаги съм се отървавала леко.

  33. Longanlon принципно е прав. По-слаби, по неспособни дас се защитят. Но както някой нагоре каза – има доста от тях, които парадират с това и го ползват в своя полза.
    Моето питане обаче е такова:
    При все че тая планета (поне човешката част от нея) отколе си е мъжка, защо жените като изведнъж решат да стават равноправни, мислят, че само облагите, по-доброто заплащане, удоволствиетоа да се оправяш сам, да си независим идва с теб? Винаги я има обратната страна на медала. Да бъдеш ограбен, пребит и въобще да ти се случи нещо лошо. В България нямаме база за сравнение, едва от скоро жените започнаха да се оправят сами. До преди това коя разчита винаги на мъжа си – излиза само с него или с приятелки, коя разчита, че до всяка лампа има милиционер.
    Да погледнем някоя държава с по-голям демократичен опит (И да, демокрацията и еманципацията вървят ръка за ръка)Примерно САЩ. Там от десетилетия пищят от насилване на жени. Колкото по-лъскав е градът, толкова по-лошо е положението. Някоя хливудска хубостница ако каже “мен не ме е страх да излизам нощем, вече колко време го правя и нищо не ми се е случило” – това не значи, че наистина е сама. Може да не го знае, но има хора за които им се плаща за това – мениджъри. Ако ще против волята на звездите, без знанието им, те биват пазени. От едни големи чичковци, дето взимат 30-50 долара на час.
    В Германия, англия е същото, само дето там органите на властта са с ЕБАСИ авторитета.
    Дами, едва ли има хора четящи този блог, които да откажат изпращане на жена без някаква много основателна причина. Не това е мястото, където язвителните ви забележки да се чуят.
    Като заключение ще кажа, че е хубаво да си подбирате компанията, защото всъщност не са чак толкова много мъжете, които биха отказали изпращене, защото няма да “намажат” нищо. Примерно който и да е кабелен техник от фирмата ни не би отказал на момиче/жена/дама да я изпрати до където помоли. Че даже и да я закара.

    А защо никой не каза за джепчийките всъщност? (не, че е по темата, ама те са стотици, една немалка част от жените) Аз лично станах жертва на една доста симпатична девойка пред съдебната палата. Върви срещу мен въпросната, уж ме заблелязва, усмихва се изкусително, и докато ме подминава, хоп, хвана ми чантичката и се опита да й пререже презрамката. Аз смогнах да я дръпна достатъчно рязко от ръцете й, тя ме поряза по предмишницата и хукна да бяга. Какво се очаква да направя в такъв случай?
    Беззащитност ли…

  34. Фактите са такива…за съжаление не сме като мъжете и ни е страх.Лично аз не съм от най-страхливите и съм се научила да съм перде или да се защитавам доколкото мога в неловки ситуации, но ми трябваше много време.Щастлива съм, че имам човек до себе си, който ми дава сигурност, без която не мога и ме кара да се чувствам истинска жена.А за коментарите, че жените сами си търсят такива реакции…няма какво да кажа!?!Найстина е абсурдно, защото не виждам нищо лошо, ако една жена изглежда добре да се облича добре и да се държи естествено…Според мен е повод за радост – на жената, защото е такава, а на мъжа, защото това го кара да се усмихва(тук изключвам комплексарите, които не биха могли да кажат дори ‘здравей’ на такава жена)…Посланието ми към всички е да сме по-толерантни, а ако не успеем да осмислим казаното – да си дадем време, не е късно!

  35. Изводите които си направил са съвсем верни. Само с едно не съм съгласен. Жерти не са само жените. Жертва е по-слабия! Независимо дали са мъже, жени или деца. В казармата жени няма, но жертви има. Ако някой иска да малтретира някого, то опеделено ще се насочи към някой по-слаб. Ако се закачаш с по-силни или равни на тебе има вероятност да пострадаш точно толкова, колкото и другия. Погледни в статистиките на МВР и ще се убедиш сам. Обикновенно жертви на насилници жени са … деца. Има насилници и на по 10-14 години, жертви на които стават по-малки деца или стари хора. Агресивни и прости хора има и от двата пола. Разликата е в това че едните имат по-голям избор за жертви.

  36. Към Snejka:
    Аз съм едва на 17, но има доста момчета на моята възраст (и малко по-големи/малки), които не биха отказали на някое момиче да го изпратят, без да очакват нищо друго и без някой да ги обявява за женчовции и подобни. Не бъди толкова черногледа. 🙂

    Иначе – хубава статия. Аз живея в малък град и в общи линии пътят към вкъщи трае максимум 15 минути, та съм се научила да не се страхувам, когато няма кой да ме изпрати. А когато ме е страх, просто хващам телефона и звъня на някого да си говорим, докато се прибирам. Малко са лудите, които биха нападнали човек, докато говори с някого другиго. 🙂

    А… и послеписът е убийствен. 🙂

  37. Лъчезар Томов
    29/03/2009 - 20:30

    Моята история е такава, че губя всякакъв разум, видя ли някой да посяга на жена. Такива неща не бива да се допускат и да се толерират – дори да видите да се карат гаджета, трябва да сте готови да защитите жената, в случай че мъжът си изпусне нервите

Leave a Reply

Задължителните полета имат *