Жените и тяхното приложение

09/06/2008Longanlon

Може и да сте забелязали, може и да не сте (даже е по-вероятно да не сте), обаче аз съм си сексист. Може да се правя на много либерален, може най-общо да подкрепям феминизма, свободата, равенството и братството 😉 но дълбоко в душата си, а и в ежедневието, честно казано, изобщо не смятам жените за равни на мъжете.

Хак да ми е…

Както е забелязал всеки мъж, но повечето не си го признават, за да не получат пепелник по главата и седмичен отказ на секс, жените мислят по различен начин, имат интереси, които са ми много странни, изобщо нямат идеи, а само хрумки… Не могат и да правят много неща, които мъжете могат – не могат да играят компютърни игри, да програмират, да разбират от електроника, да пишат.

Тоя сексистки свят, който обитавам в главата си, смея да кажа, е твърде удобен за живеене – ако си мъж де, а аз точно за такъв се имам. Някак е много благотворно за душата да се носиш плавно в меките облаци на убеждението, че само защото си някакъв, имаш стойност по-голяма от някого другиго, колкото и да се старае тоя другия и колкото и мързелив, шкембест картоф да си ти. Само че реалността понякога има навика, след като си я захвърлил настрани, за да не те притеснява с излишни размишления за собственото ти аз и самата нея, да се връща като бумеранг и изненадващо да те халосва по празната глава с некоя отрезвяваща идея.

Та…

Ето ме мене, дълги години живеещ с идиличното убеждение, че жените общо взето не са добри автори на проза (а и на поезия, ама то поезията кой ли я брои за нещо изобщо). Напоследък, понеже чета блогове, в съзнанието ми е залегнал безспорния факт, че жените са кофти блогъри и не могат да пишат добре. Блоговете, списвани от жени, като цяло са безинтересни, пълни със сълзливи излияния и нищо смислено няма в тях. Логично, защото жените твърде трудно се справят с логическото мислене, тъй присъщо на мъжа и вместо да пишат за интересни неща, се отплесват да славословят за такива глупости, че да се чуди човек кой изобщо може да ги чете. Затова аз женски блогове чета само по изключение, а основната част от времето си прекарвам в добрата стара атмосфера на мъжкото писане, където мъжете са истински мъже, жените са с цици, а малките зелени човечета са си ебали майката някъде надалеч, за да не ме дразнят.

Бумерангът обаче, макар и леко бавен (щото и мисленето ми е бавно), летя, летя, обикаля, обикаля, па като ме прасна направо в … главата. Онзи ден, най-неочаквано и, както обикновено става, съвсем изневиделица, се замислих, че все повече време прекарвам в бога на Бу и как това е много странно, щото това е единствения женски блог, който чета… ама чакай, аз чета и Лидия, даже имам съмнения, че е по-умна от мене, значи две станаха. Ебаси, толкова мъжки блогове има, а само два женски, дето са ми интересни – ей, жените, не е ли срамота? А, да – и отворената феминистка също чета, за да изглеждам, сякаш ми пука, че и Нели Огнянова, ама тя не се брои щото блога й е за право… И Denia де, тя е рядко забавна, Марфа да не пропусна, макар при нея да не коментирам, щото така. Също Енея, от време на време, Оминаеши, дето даже ме провокира за едно писание, а освен тях преглеждам и едни дето обичат чорапи и се имат за акули, а kenkal ми е една от най-отдавнашните фенки и аз не нея.

Странно

Още по-странно изглежда всичко това от моята камбанария, защото аз чета общо двайсетина блога – и на пък на железните ми убеждения, повече от половината се оказаха списвани от жени.

Кво нещо е реалността, а? Не е лесно да осъзнаеш, че си идиот, казвам ви. Ама все от някъде се почва. Пробвайте 😉