Малцинствата и интеграцията

29/04/2010Longanlon

Малцинства и интеграция. Като чуят това, повечето хора си представят тъмнокожи и некъпани индивиди,  необразовани, често престъпни, които ние трябва да правим всички усилия  и да даваме пари, за да “интегрираме”, като едновременно с това търпим смрадта и антисоциалното им поведение. Затова никак не е чудно, че “малцинства” и “интеграция” са станали вече мръсни думи за всички, освен за политически коректните фондацийки, цицащи европари.

Но има и други малцинства, които дават примери за друг вид интеграция – много по-различна от налаганата ни в момента…

Мултикултурализъм: вярването, че всички човешки култури (“култура” в смисъл на “начин на живот и мислене”) са еквивалентни морално, че никоя култура не е по-добра или по-лоша от останалите и че всички те имат еднакво право да съществуват, при това могат и трябва да съществуват съвместно. Следствие на това вярване е тезата, че когато една група хора е по някакъв начин различна в социално и икономическо отношение (по-бедна, по-престъпна, по-миризлива), това е резултат не на тяхната култура и ценности, а на дискриминация от страна на останалите хора.

Точно на мултикултурализма се основават и всички начинания по “интеграция” на малцинствата в ЕС и у нас, на които ставаме свидетели (и участници) в последните години – не малцинствата трябва да променят начина си на живот и мислене, а обществото трябвало да се научи да приема различността на техния начин на живот и мислене.

Смята се, че единствено дискриминацията е виновна за лошото им положение и ако я премахнем, тези дискриминирани общности тутакси ще разцъфтят в толерантната ни градина. Фактът, че тоя метод изобщо не работи, по никакъв начин не спира политически коректните да продължават да наливат пари в тази каца без дъно и да твърдят, че друг начин за интеграция няма.

Но друг начин има

Има и друг начин, има и други малцинства, които ни го демонстрират. Само че днес тези малцинства няма да ги видите бедни или престъпни. Няма да ги видите да живеят в гета и коптори, да карат жените си да носят чували на главата и да заклеймяват обществото, че ги дискриминира.

Напротив. Ще видите тези малцинства да правят това, което са правили в продължение на стотици години и благодарение на което, всъщност, са се интегрирали прекрасно във всяко общество, в което живеят. Евреите и арменците в Европа, китайците в тихоокеанските острови, ливанците в Северна Африка. А в по-ново време поляците във Великобритания и изобщо източноевропейците в Западна Европа, корейците в черните гета на САЩ и изобщо азиатците в много държави, индийците в Уганда, полинезийските (не африканските) чернокожи в САЩ, даже арабите в България.

Те са правили, правят и продължават да правят две простички неща – работят здраво и пращат децата си на училище.

Всички тези малцинствени групи са емигранти, някои са били векове наред изобщо без родина, започвали са в крайна бедност, без никакъв начален капитал, без никакво материално предимство пред останалото население или други малцинства. Те изглеждат различно от останалите хора, сред които живеят – цвета на кожата им е различен, обличат се различно, говорят различен език, религията им е различна. Били са поробвани, гонени, мразени, дискриминирани (защо – вече знам и ще го обясня някой друг път).

Но винаги са успявали и успяват да намерят мястото си в икономическия и обществен живот, да преодолеят бедността си, маргинализацията си и дискриминацията на мнозинството и не само да се превърнат в нормални, уважавани членове на обществото, но в много от случаите даже да се издигнат доста  над средното ниво в него. Евреи и арменци имаме у нас, но другите малцинства, които споменах, имат подобен, че и по-голям успех в други общества по света.

Какви са те?

Ще видите днешните развиващи се малцинства общо взето по същия начин, по който е можело да видите едновремешните проспериращи малцинства преди 100-200 или 500 години. Може да са бедни, може да са прости, може да спят по 10 души в една миризлива стая. Но полският водопроводчик в Англия,  мексиканският градинар в САЩ и арабският дюнерджия в България действат по същата схема, по която са действали едно време ливанците в Африка, китайците, корейците и японците в САЩ и изобщо навсякъде по света, а евреите откак се помнят.

Тези малцинства, иначе толкова различни във всички други свои характеристики – цвят, религия, език – имат няколко удивителни сходства в ценностните си системи: ценят упоритата работа, парите и спестовността, образованието, семейството. Затова, работят, ако ще и (като бедния евреин на снимката горе) гевреци да продават, спестяват, стараят се да осигурят на децата си по-добър живот, от този, който те самите са имали и да ги пратят на училище.

Не мрънкат, че правата им са нарушени. Не крещят, че някой ги дискриминира. Не изискват стотици милиони за интеграция. Не заплашват с кърваво насилие, ако някой нарисува карикатура на пророка им. Не пазят като светия граал своята “културна идентичност” от всеки, който я “заплашва”, като се опитва да  ги убеди да се цивилизоват  малко. Просто продават гевреци, берат портокали, косят ливади, отварят магазинчета… и сами изковават своето и на децата си бъдеще на адвокати, бизнесмени, лекари.

#евреи#интеграция#политическа коректност#толерантност