Aвтор: Томас Соуъл
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5 :)

Образът на типичния американски чернокож е добре познат на всички от телевизията и киното (а на американците е добре познат от улиците). Характерният диалектен говор, предизвикателното държание, обилната бижутерия и изобщо крещящ кич в облеклото и поведението…

Всичко това е характерно само за определен тип хора – по-голямата част от бедните чернокожи, живеещи в градските гета – но въпреки това, в последните десетилетния именно то се представя като „автентичната черна култура“ на САЩ, произлизаща от африканските корени на американските чернокожи. Едва ли не, само този вид чернокожи са „истинските“ чернокожи, а останалите, нормалните човешки същества с образование и работа, само се правят на бели (acting white).

Бедността и престъпното поведение на гето-чернокожите пък, в модерния политически коректен свят, се дължат на робството и дискриминацията, а не на начина на живот и ценностите на тези хора.

Черният професор и изследовател Томас Соуъл обаче има някои сериозни възражения относно всички тези схващания.

В серия от 6 големи есета, в книгата си наречена „Черни селяндури и бели либерали“, той доказва как това, което в момента бива наричано „черна култура“ всъщност няма нищо общо с Африка или чернокожите, а е запазената култура на американския Юг, която пък е привнесена преди повече от 300 г. от размирните райони по границите на Англия с Шотландия и Ирландия чрез масовата емиграция на хора от там – където вече отдавна е изчезнала.

Типичните за гето-чернокожите днес езикови конструкции и говор (използването на I be и He ain’t, вместо I am и He isn’t и много други), любовта към показност и кич в държание и облекло, лесно наранимата гордост и агресивността – всички тези белези са характерни точно за уелсците и ирландците от английските гранични области, а по-късно за големи части от южните щати, където огромната част от черните роби са живеели и където те са попили тази култура.

Тази „култура на гордостта“, както я наричат други автори, забелязали сходството и историческите й корени, има и други черти, особено важни в икономически и социален смисъл – приемане на предприемачеството, упоритата работа и образованието като маловажни дейности, под достойнството на истинския мъж, силно маскулинизиране на обществените отношения и силна обективизация на жените и т.н.

Всички тези характерности, в исторически библиографски план, са описвани многократно от автори, говорещи за белите южняци на САЩ – за техния мързел, нежелание да се развиват, склонност да инвестират доходите си в символи на статуса (скъпи дрехи, бижута), за провлачения им говор, популистичните и емоционални политици и проповедници на юга. Сравнението със сегашните гето-чернокожи е фрапиращо.

Накратко – робството и дискриминацията ли са виновни за сегашното незавидно икономическо и социално положение на голяма част от чернокожите в САЩ? Безспорно те имат голяма вина. Но с направените от автора описание на други култури със сходни проблеми, но много различни крайни резултати, чрез подробен анализ на робството като институция по света, чрез анализ на развитието на училищата за чернокожи и техните образователни методи и резултати още от създаването им в САЩ, изводът, който сам се налага е един:

Не толкова дискриминацията, колкото самозатворената и самоподхранващата се деструктивна култура е причина за проблемите на американското черно гето. И именно тези, които я подкрепят и славословят като „автентичната черна култура“ допринасят много за това все повече чернокожи да я приемат и да не искат да се „правят на бели“ (т.е. да ходят на училище, на работа, да третират жените си като човешки същества, а не предметна украса и т.н.).

Тази книга има много какво да ни научи за интеграцията на малцинствата у нас.

Издадена на български: не

Други книги: