Време разделно

12/03/2008Longanlon

---

Историята, въпреки, че не е като да е много модерна, не само напоследък, а и по принцип, щото това си е характерно за нея, съдържа бая интересни неща и понеже аз лично доста й се кефя, днес смятам да ви позанимая с едни хора, дето направили едни работи.

Тия хора се наричали бури и докато защитавали дъжавицата си, измислили много интересни неща, като командосите, концентрационните лагери, партизанската война и снайперизма…

Ако смея да започна с едно малко пояснение, бурите са потомците на холандски заселници в Южна Африка през 19 век. Хората си имали държавица, макар и твърде рядко населена, живеели си що-годе мирно с негрите и се препитавали с фермерство и лов. Обикновено не изглеждали тъй войнствено както на снимката горе, ама си били корави копеленца, както станало ясно по-късно.

А по-късното било малко след като ние сме се освободили от турците – през 1880, когато Британската империя решила да включи Трансваал (така бурите наричали държавицата си) в многобройните териотории под свое владение. Англия имала отдавна силни позиции в Африка и се стремяла да обедини целия континент под своето управление.

В успеха на това начинание никой не се съмнявал – по това време Британската империя, в разцвета на златната си Викторианска епоха, владее кажи-речи половината свят, има най-силната и добре подготвена армия и флотата й е по-голяма от флотите на всички останали държави, взети заедно, тя е център на световната икономика и парични потоци. За подобна сила малката, изостанала аграрна държавица в Африка би била просто поредната хапка.

Победители

Изненадващо, Англия не успяла да завладее Трансваал – дори напротив, изпратените там войски претърпели няколко съкрушителни поражения. Т.н. Първа бурска война била убедително спечелена от местните – не професионални войници, а доброволци, момчета и мъже от фермите. Интересното в случая е, че те не били преминали никакво, даже елементарно военно обучение, а военната им структура била твърде рехава – понятията командир и заповед били доста неясни, защото бидейки доброволец, всеки боец е можел просто да си тръгне по всяко време, ако нещо не го изкефи. Хората просто се събрали да защитят родината си и смазали англичаните.

Работата е там, че точно тия години са ключови в развитието на военното дело в света и англичаните изтеглили късата сламка – наложило им се да са първата армия, която трябвало да научи уроците на модерната война по трудния начин.

Дълги години британската армия властвала и печелила практически всяка война благодарение на дисциплината си и на техниката на залповия огън. Никой враг можел да устои на английските войници, когато подредени в няколко стройни редици давали залп след залп в перфектен синхрон. Тая техника на бой има унищожителен ефект на близки дистанции и докато пушките не били особено далекобойни била най, ама наистина най-добрата. Горе-долу по времето малко преди да започне Първата бурска война обаче пушките станали по-далекобойни, лесни за зареждане, изобретени били по-скорострелни оръдия, появили се първите картечници (те малко по-късно де).

Затова и бурите спечелили тази война. Израсли на конете, научили се да стрелят преди още да тръгнат на училище, те били перфектни стрелци, познавали терена отлично (а той си бил полу-планински). Имали и хубави, далекобойни пушки. Англичаните, подредени в плътни редици били лесна мишена за скритите в скалите или изненадващо нападащи на коне бурски бойци. Британските командири били безпомощни (те били и доста неопитни де, щото никой не е очаквал тази войничка да се проточи).

Отново нападнати

18 години по-късно обаче, империята отвръща на удара, Понеже си няма Дарт Вейдър, пратила някои от най-опитните си генерали и доста големи военни сили, за да смаже съпротивата на бурите. Но момчетата, които победили в Първата бурска война сега били ветерани, а имали и по много синове. Били си накупили и още по-добри пушки, че и оръдия. Британците пък били силни, били много, вече били докарали и кавалерия и повече и по-добри оръдия. И работата се закучила.

След първите стълкновения станало ясно, че англичаните превъзхождат многократно бурите както по брой, така и по въоръжение. Те практически успели да “завладеят” почти цялата територия на Трансваал, но така и не стигнали до решителна битка с бурските сили – защото последните започнали първата в модерния свят партизанска война, водена с модерно оръжие.

Тази партизанска война била твърде успешна и войната се проточила цели три години. Била и твърде интересна.

Командоси

Бурските сили били разцепени на малки подразделения, някои като хайдушки дружинки, а други – по-големи, които те си наричали commando, а по-късно така започнали да викат и на бойците в тях. Чрез техниката “удряй здраво и бяхай в планините” командотата успели да нанесат големи поражения на англичаните и да разцепят и парализират голяма част от армията им. За пръв път светът видял малобройни подразделения елитни войници, които могат да играят решаваща роля във военните действия чрез партизанска война, чрез добре планирани удари по ключови обекти на противниковата армия. Така се родила идеята за специалните части, които първи немците използвали през Първата световна война няколко години по-късно, а после и всички държави въвели. Родили се командосите.

Снайперисти

Както казах, ключов фактор за успехите на бурите били отличните им стрелкови умения. За разлика от англичаните те не разчитали на залповия огън, а стреляли точно и отдалеч. Оптически мерници тогава не е имало, но попадения на 400 м. и отгоре не били никаква рядкост, което за тогавашните пушки си е направо снайперизъм – за сравнение, ефективното разстояние на залповия огън е стотина метра.

Точно от Втората бурска война (а не от Сталинград, както беше казал Тишо) идва и поверието, че носи лош късмет да си третият, запалил цигарата си от една клечка. Просто бурските партизани, когато ги мъчело безсъние, обичали да се развличат нощем със стрелба по английските позиции. Понеже било тъмно, целили се в огънчетата на часовите – първият си запали цигарата, снайперистът забележи светлинката – вторият запали, снайперистът се прицели, третият запали, бум. Тая последователност може да изглежда малко изсмукана от пръстите, но всъщност станала толкова характерна и се случвала толкова често, че английското командване в края на войната издало заповед, че е изрично забранено трима души да палят цигара от една клечка…

Концлагеристи

Освен, че били отлични стрелци, бурите, като всички уважаващи себе си партизани, имали и ятаци. По-точно, цялото мирно население на страната им помагало – хората ги снабдявали с храна, и муниции, укривали ги в къщите си, грижели се за ранените. За англичаните било невъзможно нито да получат информация за партизаните чрез разузнаване, нито да пресекат каналите им за доставка на припаси, просто защото всичко било децентрализирано и всяко commando си действало самостоятелно, а хората помагали на всички.

Затова англичаните взели кардинално решение – за да попречат на мирното население да помага на партизанските отряди, събрали всички жители на Трансваал и ги затворили в големи охранявани лагери. Нарекли ги… concentration camps, защото населението живеело много разпръснато във фермите, а така го концентрирали в лесни за охрана оградени периметри. Понеже не се грижели много за доставка на храна и лекарства, част от хората поизмрели.

Победени

Ходът със създаването на първите в света концентрационни лагери бил успешен – населението на държавата било малко и британците успешно го охранявали. И без неговата помощ бурските бойци представлявали голяма сила, но нямало как да освободят хората от лагерите, нито да избият всички англичани, а продължаването на войната означавало все повече мирни хора да измират вътре. Затова 1902 г. командотата постепенно се предават едно по едно и през май бойните действия са изцяло прекратени и е подписано мирно споразумение. Трансваал става част от Британската империя и малко по-късно става днешната Южноафриканска република (сещате се – апартейда и Нелсън Мандела)

Въпреки загубата обаче, бурите оставят дълбок отпечатък в световното военно дело. Смята се, че именно трудностите, които изпитва английската армия с бурите и това, че се показва като неспособна и морално остаряла играе голяма роля за започването на Първата световна война. Начини на водене на бой на бурите бележат края на епохата на откритото настъпление в редица и слагат началото на окопната война. А те самите показват как се защитава родина. Трийсет години по-късно подвигът им е практически дословно повторен от финските войски, когато Съветския съюз напада Финландия – само че фините били на ски.