Религията и Кака Сийка

18/01/2008Longanlon

---

Фен на религията аз не съм, както бих казал, ако бях оная зелена жаба от Междузвездни войни (както виждате и на междузвездните войни не съм фен). Въпреки това обаче, за толкова време в блога си съм успял да се изкажа по повод религията, и то не да речеш един, а дори няколко пъти.

Какво толкова съм говорил, ебаси…

Както може би сте се досетили (ако не сте, още по зле, ще ви дойде като шок) тоя пост е от мързеливите и всъщност в него нищо няма да пиша, само ще дам линкове към всички статии, свързани с религията, които съм писал в блога си. Някои от тях може да сте чели, но други – не, та се надявам едно да са ви интересни и две да ви се изясни какво аджеба е моето мнение по тая обширна тема.

Така или иначе, не се колебайте да коментирате по-старите теми – тогава блогът ми имаше една шепа читатели и коментарите бяха по-редки от кокоши зъби 🙂

И номинираните от журито са са:

Ще се пържим ли или ще подрънкваме на арфа?

В първата ми статия относно религията се зачудих какви точно бяха десетте божи заповеди и след като ги намерих пък ме загложди мисълта дали е възможно някакви правила, измислени преди 2000 години да имат реална морална стойност днес.

———————————–

Смъртни грехове

Не, че имам достоверна информация за тия грехове, просто предполагам от това как са наречени. Та смъртните грехове били некакъв по-страшен вид грехове от останалите, за които големия отворко пращал направо в ада. Айде да видим аз къде ще съм.

———————————-

Мъртва ли е българската църква?

От гледна точка на един невярващ и нерелигиозен човек, тия всичките черноризци – архиереи, митрополити и други белобради нищо полезно не правят, а Българска Православна Църква у нас няма. Или поне съществуването й по нищо не личи, смятам аз.

.

———————————-

Против живота и за свободата

Става дума за абортите, разбира се. Дали да убиваме бебета или да ги обричаме на нещастно съществуване? Дали да даваме право на избор или право да живот?

Тази тема всъщност изобщо не е църковна, но в коментарите се изроди в такава.

———————————-

За сега толкова показва нашата машина на времето, която ни върна в незапомнените периоди и тилилейски гори на континуума чак до месец юни миналата година, който никой така или иначе не помни, освен единствения ми фен, който има моя снимка на олтар до леглото и всяка вечер ритуално си реже вените и целува портрета ми.

И на края една забавна и поучителна картинка (извинявай Мартина 🙂 ):

————————————————–

Ако пък толкова ви се приказва за нещо, може да споделите защо ви дразни новият дизайн на блога ми. Или защо не. За него ще трябва да благодарите на Панайот Яназов де 🙂