17 години Държавна сигурност и досиета на мен ми стигат



Пак бомба в публичното пространство – бивши сътрудници на Държавна сигурност щели да стават евродепутати. В листите на няколко партии имало хора с ‘картончета’ и само една партия била имала достойнството да отзове своя човек. И какво от това?

Бях доста малък, когато ‘комунизмът’ си отиде и помня само малко от него. За сметка на това израстнах в ‘периода на преход’ и през всичките тези години един призрак бродеше през медийното и политическо пространство, с един Торбалан всички плашеха демокрацията ни: Държавна сигурност, лошите шпиони, ескадрона на смъртта на партията. Тоя призрак броди и сега – бившите агенти на комунистическото тайно разузнаване били виновни за неизброими изверства ‘преди десети’ и сега, представете си, стегнали нещастната България в железен обръч, безскрупулно управлявали страната чрез подставени лица и с илюзията за демокрация манипулирали всички сфери на живота ни.

Чети още…

2 години затвор за… порно в интернет



Да, у нас порното е незаконно и винаги е било – наказателният кодекс в прав текст го казва:

чл. 159 ал.1

Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Освен това, днес премъдрите ни депутати приеха поправка, с според която “за разпространение на порнография в интернет” се полага наказание до 2 години затвор и 3000 лв. глоба. Т.е. да разпространяваш в интернет е по-опасно престъпление, отколкото просто да разпространяваш. Когато казах това на нашия американски доброволец той попита “След като порното във вашата държава е незаконно, тогава защо го дават по телевизията?“.

Чети още…

Толкова ли е трудно да похвалим?


Миналата седмица се качих на такси от хотела до Министерство на правосъдието, което е курс на цена около 1.50 лв. Шофьорът не ми направи проблем, че се качвам за къс курс в центъра в пиков час, нямаше вид на масов убиец, не пушеше, колата беше нова, чиста и миришеше на хубаво, музиката – тиха и не чалга. Оставих му лев бакшиш и на излизане от колата му благодарих и му казах, че в по-хубаво и чисто такси не съм се возил. Пожелах му и приятен ден. Човекът ме погледна като гръмнат, но съм сигурен, че поне за няколко минути след това му е станало хубаво. Всъщност, аз изобщо не изпитвам някаква алтуристична радост от това да съм добър и приветлив – дори напротив, това ми коства съзнателно усилие.

Чети още…

Сами сте, оправяйте се!



Ако идвате от Google, статията за Бойко Борисов тук:
Малко известни факти за Бойко Борисов

Не съм майка Тереза, за да съм безрезервно добър и състрадателен – аз съм нормален човек и моето търпение си има граници. Само дето за разлика от повечето хора не съм чак такъв лицемер и за това мога съвсем честно да кажа, че наистина ми писна. Хайде, не се правете – на вас също ви писна, имайте поне смелостта да си признаете.

Тая кампания за спасяването на ‘медиците’ * вече излезе извън всякакви поносими граници. Всеки ден с тях ме занимават – целия интернет е пълен с кретени, наслагали тия лентички за аватари и подписи, от всички новинарски сайтове все новини за Либия. В редките случаи, когато се излъжа да гледам телевизия поне 10 мин. от новините са пак за това. Сега някакво земеделско говедо, порода искърско превъзходно**, искал да ги прави евродепутати. Да ги направи президенти на света ако ще – не ми пука вече, ама хич.

Чети още…

Разхвърляни мисли по кучешкия проблем


Не, не съм безсърдечен социопат, който мрази животните. Напротив – природолюбител съм, отглеждам рибки, морско свинче, тарантула и котка. Просто не смятам животните, пък били те и ‘най-добрият приятел на човека’ за страна по обществения договор и не слагам добруването им пред здравето на хората.

Kато избиели бездомните кучета в София, щели да дойдат други.

Да, ако акцията се направи така, както много неща у нас – кампанийно. Ако се направи веднъж и после хайде по старому, естествено гадовете пак ще се намножат. Мерките трябва да са постоянни, а контролът – здрав. Кучетата си размножават, но този им капацитет не е безкраен, както може да се види по резултатите в САЩ например, където бездомни кучета в градовете практически няма. Дали ще бъдат ловени и ‘евтаназирани’ след 14 дена както там или застрелвани както по комунистическо време е въпрос на решение.

Чети още…

За ЕС и интернет форумите


 

Oнзи ден от в. Капитал ми зададоха въпроса “Какво смяташ, че ще се промени в интернет (форумите) след като България е приета в ЕС?“. След кратко умуване и неколкократно обмисляне на фразата “Ебах ли му майката кво шса промени”, стигнах до твърде съдържателни и изключително важни за цялостната общественост 😉 изводи, които побрах в настоящото писание.

Чети още…

Дързост и красота


Съществува в България една алтернативна реалност, за която повечето от вас сигурно са чували, че и дори са я наблюдавали, но убеден съм нямат представа нито до къде се простира нейната алтернативност, нито какви животни я обитават. Тази реалност носи името “сайтове за запознанства”.

Това, че тия сайтове са като борси за живо месо, в които 13-14 годишни момичета предлагат на ококорилия очи интернет-мастурбатор своите крилца и кълки обаче е едно на ръка и няма да се занимаваме с него – същото става и всеки ден по улиците, а аз почти съм успял да убедя себе си, че е нормално. Повечето момичета поне са общо взето секси, имат чувство за мярка и усещат кога биха станали смешни. И тях господ не ги е пожалил, като е раздавал тъпанарщина де, но тя си личи не от снимките им, а от сляпото им възхищение от други девици с външен вид, който мога да определя само като ‘евтини улични жрици’. Явно чалга-културата не спи.

Чети още…

Идат избори. А ние кога ще дойдем?


От тая година нататък все идат избори – първо президентски, после за европейски парламент, накрая и местни. Бидейки малко или повече ангажиран в обществения живот, в мен назряват едни мисли, които, струва ми се, не е много хубаво да назряват. А именно – че няма да гласувам.

Не ме разбирайте погрешно – аз ИСКАМ да гласувам. Наясно съм, че индивидуалният акт на вота е упражняване на свещения (айде и аз по американски…) принцип на демокрацията. Знам, че при нашата пропорционална система за отчитане на гласовете, негласувайки, практически давам гласа си за партията/коалицията, събрала най-голям процент от бюлетините на гласувалите (и тъй като по презумпция повечето хора са тъпи, значи гласувам за най-тъпата, популистка партия-гъзолизец на масовото съзнание). Твърде добре виждам, че безхаберието на хората относно обществените дела има основен принос за липсата на тъй бленуваното и все още недостижимо ‘гражданско общество’. Всячески искам да съм разумен индивид, даващ своя, макар и малък принос за развитието на политическата ни система и дистанциращ се от елементаристкото бай Ганю-вско извинение на тези, които от мисленето ги заболяват ниските челца – ‘Абе всички политици са маскари!’.

Чети още…

На гол тумбак – чифте лети джанти


Защо някои хора са обсебени от идеята да правят колите си да изглеждат “по-яки”, отколкото са всъщност? Не само собствениците на VW Golf (макар безспорно те да държат палмата на първенството), но и всички други с евтини бракми втора ръка.

Увлечението им даже си има и наименование – оптичен тунинг. Това е да си промениш външността на колата така, че да изглежда по-яка. Всъщност е “селски тунинг”, за който имаше един специален и много весел сайт, но гордите собственици на такива “модифицирани” коли не го осъзнават. Те си слагат най-различни спойлери, лепенки, сини фарове, неонови светлини отдолу на шасито…защо? Караш скапана кола, която някой е карал до припадък и после е изхвърлил, а ти си я купил – примири се, ебаси. Разбирам да си тунинговаш колата така, че да подобриш параметрите на двигателя, да увеличиш възможностите й на пътя, да я направиш по-сигурна, по-удобна… Но какъв изобщо е смисълът да изхарчиш всички тия пари само за шарении?

Чети още…

За библиотеките на метър


Вероятно всеки е чувал от родителите си тази реплика ‘библиотека на метър’ (поне тези, чиито родители имат някакви книги в къщи). За незнаещите ще споделя, че словосъчетанието е рожба на социалистическата действителност, в която върха на модата в холното обзавеждане се е олицетворявал от единствения на пазара модел секция. Тази секция, която, разбира се всяка уважаваща себе си съпруга няма как да не притежава, поради конструктивните си особености съдържа както шкафчета за чаши и други разни неща (като дантелени каренца, изплетени от баба), така и рафтове за книги.

Чети още…

Политически плюнки


* Статията е писана на следващия ден след изборите за парламент и последвалата ги пресконференция на политическите сили.

От време на време гледам телевизия СКАТ. Забавна е. Все едно със специален конкурс са ги събирали откачалките, за да им дадат самостоятелни предавания. То не са екстрасенси, то не е оня Вучков с Размисли и страсти, Сигнално жълто – моят безспорен фаворит с “хигиена нулева”, възрожденският националист от Сите българи заедно (възраждането свърши преди стотина-двеста години, ама още никой май не му го е казал на човека), оня другия ненормалник с политическо предаване който не ми е интересен и не му помня името… И разбира се твърде извесния напоследък Волен Сидеров.

Чети още…

Участие на гражданите в управлението


“Общонародно управление без общодостъпна информация за народа и без начини за постигане на информираност представлява пролог към фарс или трагедия, а може би и към двете. Знанието винаги ще господства над невежеството, затова народ, който възнамерява да се управлява сам, трябва да се въоръжи с даваната от знанието власт.”

Чети още…